С ТРИ МЕРКИ ПО ПРЧР СЕ УВЕЛИЧАВАТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАБОТА НА НАЙ-УЯЗВИМИТЕ ГРУПИ

С три мерки, финансирани по Програма „Развитие на човешките ресурси“, се увеличават възможностите за започване на работа и професионална реализация на най-уязвимите групи в обществото – представители на маргинализирани общности, бежанци и граждани от трети страни, безработни и неактивни хора, както и младежи, които трудно успяват да направят преход от образование към заетост. Комитетът за наблюдение на ПРЧР одобри промени в две действащи мерки – „Започвам работа“ и „Младежка заетост +“ и новата операция „Подкрепа за уязвими и маргинализирани общности“. 

Комплексна подкрепа за уязвимите и маргинализирани общности 

Представителите на маргинализирани общности, като ромите, и уязвимите групи, като бежанци и граждани от трети страни, ще могат да разчитат на комплексна подкрепа за осигуряване на достъп до пазара на труда, социално включване и здравеопазване. Дейностите ще бъдат реализирани по мярката „Подкрепа за уязвими и маргинализирани общност“, която е с бюджет от 100 млн. лв. С проекти ще могат да кандидатстват общини, неправителствени организации и читалища, а допустими партньори са общини, работодатели, неправителствени организации и читалища. Задължителен асоцииран партньор ще бъде общината, на чиято територия се изпълняват дейностите, ако вече не участват в мярката като кандидат или партньор по даден проект. 

Допустимите дейности за улесняване на достъпа до пазара на труда включват трудово консултиране и медиация, професионално ориентиране и психологическа подкрепа. По проектите могат да бъдат назначени трудови медиатори, които да съдействат за намиране на подходящи услуги на пазара на труда и подходящо работно място за всеки участник. Младежите от уязвими групи и маргинализирани общности ще получат целенасочена подкрепа чрез стажуване, чиракуване и наемане на първа работа. Самотните и многодетни родители ще имат улеснен достъп до услуги, включително до пазара на труда и кариерното им развитие. Допустимо е провеждането на мотивационни дейности в общност с цел насърчаване активното участие на пазара на труда, улесняване на достъпа до образование и квалификация с акцент върху ромските жени. За всички участници ще бъдат осигурени обучения за придобиване или повишаване на квалификацията и „меки“ умения. По мярката ще бъде осигурена възможност за субсидирана заетост за период до 12 месеца. 

Вторият пакет от услуги за подкрепа е насочен към социалното включване и достъпа до здравеопазване на уязвимите и маргинализирани общности. По проектите ще бъдат осигурени здравни медиатори, които ще осигуряват подкрепа за достъп до здравни услуги и обществено здравеопазване за хора в бедност и социална уязвимост. Допустимо е наемането на социален общностен медиатор, който да насочва хората към съществуващи интегрирани здравно-социални услуги и социални услуги в общността. Ще бъдат организирани профилактични прегледи на здравно неосигурени участници. За повишаване на здравната култура сред общността могат да бъдат организирани събития и информационни кампании, включително в социалните мрежи. Допустимо е финансирането на информационни кампании и събития срещу дискриминацията и преодоляване на негативните стереотипи и нагласи в общностите. Очаква се 7560 участници да започнат да търсят работа, да имат работа или да придобият квалификация, а 4 680 участници да бъдат подкрепени чрез социални или здравни услуги.

И младежи, които учат, ще могат да кандидатстват по мярката „Младежка заетост +“

Младежите до 29-годишна възраст, които в момента учат, но имат желание да работят в свободното си време, ще могат да кандидатстват по мярката „Младежка заетост +“, след като Комитетът за наблюдение на ПРЧР промени критериите по операцията. До момента достъп до стажуване, обучение по време на работа и заетост имаха единствено безработните и неактивни младежи. С разширяването на целевата група се очаква общо над 14 400 младежи да успеят да започнат работа. Бюджетът на операцията е увеличен на 238 млн. лв. 

Основната цел на операция „Младежка заетост +“ е да подпомогне плавния преход от образование към заетост и да спомогне за натрупването на професионален опит на младежите. По мярката се финансират три основни дейности в подкрепа на младите хора – стаж с наставник за период от 6 до 9 месеца, обучение по време на работа с ментор за период от 6 месеца и субсидирана заетост за период до 9 месеца. Всеки работодател, който сключи безсрочен трудов договор със стажуващ младеж, ще получи стимул в размер на дължимите вноски за първите 6 месеца от началото на безсрочния договор. За първия месец от включването в проекта са допустими средства за обществен транспорт от и до работното място. Всеки младеж може да премине обучение за придобиване на преносими и „меки“ умения.

Увеличен е бюджетът за обучения и заетост по мярката „Започвам работа“

Операция „Започвам работа“ предоставя всички възможни мерки за подкрепа на безработните и неактивни хора да се включат на пазара на труда, като се започне с активиране и мотивиране, премине се през обучения за придобиване и повишаване на професионалната квалификация и ключови компетентности и се завърши с осигуряване на работа. За представителите от различните целеви групи е осигурен различен период на субсидирана заетост. Безработните и неактивни участници могат да започнат работа по проекта за период до 6 месеца. Хората в неравностойно положение ще бъдат включени в заетост за период до 12 месеца, а участниците с трайни увреждания могат да разчитат на подкрепена заетост за период до 24 месеца. За всеки работодател, който запази наетия по проекта участник, ще бъде осигурен стимул. Очаква се с промяната на бюджетите на двата компонента 4540 безработни и неактивни участници да придобият квалификация, а 11 580 участници да започнат работа.

ОТ НАЧАЛОТО НА СЕПТЕМВРИ ЗАПОЧВА ОНЛАЙН КАНДИДАТСТВАНЕТО ПО МЯРКАТА „ИЗБИРАМ БЪЛГАРИЯ“

От началото на септември започва кандидатстването по мярката „Избирам България“, финансирана по Програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерството на труда и социалната политика. Хората, които искат да ползват подкрепа по мярката, ще кандидатстват онлайн в уебсайта на Агенцията по заетостта, където ще се попълва електронно заявление. При пристигане в България, всеки кандидат следва да посети най-близкото Бюро по труда, където да удостовери лично желанието си за включване в проекта. В електронното заявление ще бъде включена информация за всички възможни мерки за подкрепа по проекта, като кандидатът може да избере да се възползва само от тези, от които има нужда. Задължително изискване към всички участници в мярката „Избирам България“ е да запазят заетостта си в България най-малко за период от 6 месеца от момента на включване в мярката.

Мярката „Избирам България“ ще бъде реализирана в два компонента. Първият компонент има за цел да привлече за живот и работа в страната български граждани, хора с български произход, хора, осъществяващи правото на свободно движение в България на работници, които са граждани на друга държава-членка на ЕС, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и граждани на трети държави, които съгласно българското законодателство имат улеснен достъп до пазара на труда. За да кандидатства за подкрепа по Компонент 1 на мярката „Избирам България“, желаещият задължително трябва да е живял най-малко 12 месеца през последните 18 месеца в чужда държава или да е новозавършил образованието си в чужбина.

Подкрепата по Компонент 1 включва услуги за достъп до пазара на труда, които се предоставят от Агенцията по заетостта, помощ за преместване на покъщнина и добавка за настаняване за период до 12 месеца, ако участникът започне работа в населено място, в което не притежава собствено жилище. Размерът на разходите за пренасяне на покъщнина е съобразен с държавата, от която ще пристигне участникът. Срещу разходо-оправдателен документ ще бъдат покривани разходи в размер до 5 000 лв. за пренасяне на покъщнина в рамките на Европейския съюз и в размер на до 10 000 лв. извън Европейския съюз. Разходите за добавка за настаняване, които могат да бъдат възстановени по проекта, са в размер на 406 лв. на един участник на месец за период до една година. Членовете на семействата, които не са български граждани, но ще си търсят работа в България, могат да бъдат включени в обучение по български език.

Основната цел на целия пакет от мерки за подкрепа е към страната ни да бъдат привлечени хора с подходящи трудови характеристики, които да бъдат включени в българския пазар на труда. За да бъдат стимулирани, след първите 6 месеца на заетост в България всеки участник ще получи еднократен стимул в размер на 30% от размера на 6 средни работни заплати за съответния сектор. След 12-тия месец заетост в България, еднократният стимул е в размер на 50% от размера на 6 средни работни заплати за съответния сектор. Допустими са и стимули за транспорт от и до работното място в България за период от 12 месеца, но само в случаите, в които участникът не работи от разстояние.

Целта на Компонент 2 на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 хил. жители. Кандидатите по този Компонент могат да получат услуги за достъп до пазара на труда, помощ за пренасяне на покъщнина, добавка за настаняване за период до 12 месеца, ако започнат работа в населено място, в което не притежават собствено жилище. Допустимо е и получаването на стимули за транспорт от и до работа за период от 12 месеца, в случаите, в които не се работи от разстояние и ако работното място е извън населеното място, в което участникът пребивава. По Компонент 2 може да се кандидатства за субсидирана заетост за период от 12 месеца. Ако участникът започне работа, но не участва в субсидирана заетост, след шестия месец ще получи еднократен стимул в размер на 30% от 6 средни работни заплати за съответния сектор, а след 12-тия месец запазена заетост еднократният стимул ще бъде в размер на 50% от размера на 6 средни работни заплати. Всеки желаещ да се възползва от пакета от мерки по Компонент 2, ще може да кандидатства за мерките, от които има нужда, а не за целия пакет.

ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ВЕЧЕ ПОЛУЧАВАТ УДОСТОВЕРЕНИЯТА ЗА ИЗБОР НА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

Хората с увреждания, които са одобрени за получаване на високотехнологични помощни средства по проект на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), вече получават уведомителните си писма заедно с удостоверенията, с които могат да изберат доставчик. Писмата се изпращат от 10 юли по пощата с обратна разписка до посочените от кандидатите адреси. В случай че човекът не бъде открит в дома си, може да получи удостоверението си от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес, където то ще бъде изпратено.  

След като получат удостоверенията си, хората трябва да изберат доставчик от Списъка с доставчиците, предоставящи високотехнологични помощни средства. Той е наличен на електронната страница на МТСП и в дирекциите „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. В него са включени седем доставчика, обхващащи всички заложени видове помощни средства, заложени в проекта. Списъкът е отворен и ще се допълва регулярно с потенциални търговци, които отговарят на изискванията, с цел създаване на конкурента среда и по-голям избор за лицата с увреждания.

Проектът „Предоставяне на помощни средства за хора с трайни увреждания“ на МТСП се финансира с инвестиция по Националния план за възстановяване и устойчивост от 24 млн. лв. Над 2000 са одобрените кандидати по него. Помощните средства, които ще се осигуряват, са 11 вида. Сред тях са преносим брайлов компютър, брайлов дисплей, софтуер за екранни четци, вертикализираща електрическа инвалидна количка, електрически мотор за инвалидна количка, нервен и мускулен стимулатор за ходене или за ръце, модулни протези, изработвани по поръчка на база на индивидуално задание. Целта е хората в трудоспособна възраст и учащи да получат по-големи възможности за интеграция и личностна реализация.

НАУЧНО ДОКАЗАНО: ПЪРВА ТОЧКА В ДНЕВНИЯ ГРАФИК "5 МИНУТИ УСМИВКА" ПРОМЕНЯ ЖИВОТА   

7:00-7:05 часа - усмивка пред огледалото.

Не сте „изпушили", ако запишете това във всекидневния си график. Даже сте си много добре с главата и все по-добре ще ставате. Съветът всяка сутрин да се смеете 5 минути е на Робин Шарма, един от най-известните световни експерти по личностно развитие.

Вярно, може точно сега да сте в лош период и да не се намира какво да ви усмихне. Но вие сами можете да контролирате мислите и емоциите си. И ако си наложите да започнете утрото с усмивка, цял ден ще се чувствате по-щастливи.

Съветът за 5-те минути не е някаква измислица на съвременен шаман, а има съвсем конкретно обяснение с физиологията. Когато се смеете, в мозъка се отделя ендорфин - хормонът на щастието. Задействат се 80 групи мускули, учестява се сърцебиенето, подобрява се кръвообръщението. От сутринта ви става добре, а ако си напомняте цял ден да се усмихвате с повод и без повод, животът ви наистина ще стане по-хубав.

Дейл Карнеги, друг легендарен експерт по личностно развитие, разказва истинска случка от практиката си. Борсов агент от Ню Йорк, който бил женен от 18 години, никога не разменял повече от 20 думи със съпругата си, преди да изхвърчи на работа. Една сутрин се погледнал в огледалото и си казал: „Бил, днес начумереното и кисело изражение трябва да изчезне. Започваш да се усмихваш". Като седнал на масата за закуска, казал „Добро утро" на жена си и се усмихнал. Тя била не изненадана, тя била направо смаяна. „Винаги ще бъде така", уверил я той. Следващите два месеца ни донесоха повече семейно щастие от всички предишни години, твърди Бил.

Нищо не ви пречи да опитате веднага. След 5-те минути усмивка сутрин пред огледалото ще заразите с позитивизъм партньора си. Децата, които живеят с усмихващи се родители, са по-щастливи.

А бонусите тепърва предстоят, защото усмивката си личи - по очите, по гласа. Когато е искрена, завладява всекиго насреща. Проправя ви път към успеха. Това е отдавнашна практика във фирми, които продават продукти и услуги по телефон. Там обръщат специално внимание на усмивката и още при постъпването обучават търговците да се усмихват, докато разговарят с клиентите. Без да ги виждат, хората от другата страна усещат топлина и са много по-склонни да купят.

Да, вие сте реалисти - в службата няма много поводи за радост, решават се тежки задачи, има проблеми всякакви. Те са за всички, затова се усмихнете дори на тези, които гледат намръщено.

„Ако някой не ви се усмихва, дарете го с усмивка. Никой не се нуждае от усмивка повече от този, който не може да се усмихва на другите", учи Далай Лама.

Та усмихвайте се на началника (представете си какво му е сега на главата, ако има криза в службата) и той ще погледне на вас с друго око. Усмихвайте се на колегите - те подсъзнателно ще започнат да ви приемат по-добре, защото ще повдигате духа им.

А ако сте шефове, усмивката тъкмо в кризата е ваше служебно задължение. За подчинените ви тя е знак, че има опимистичен ход, ситуацията ще им изглежда не чак толкова тежка. Хората ще започнат да работят с нова надежда и настроение. Това ще помогне за успех повече, отколкото излъчващият песимизъм ръководител. Най-успешните предприемачи и мениджъри имат искрена и очарователна усмивка, с която са спечелили милиони. Те знаят кога да подхвърлят шега и да разведрят атмосферата дори в най-тежките преговори и в най-изнервените екипи.

Разказва се история за един нов шеф на средно ниво, който получил самостоятелен кабинет. По цял ден стоял сам в него, а като срещнел в коридора колеги, ги поздравявал делово, както се полага на началник. По едно време се усетил, че подчинените му не преливат от симпатия. Решил да опита съветите за усмивката. Като отивал до автомата за вода, започнал да се усмихва на всеки срещнат и да казва „Здравейте, как сте днес". Скоро екипът го приемал много по-добре.

Усмивката е част от харизмата - онова трудно обяснимо нещо, което привлича хората към вас и те ви дават каквото искате от тях. Дори непознатите.

Но е нужна правилна технология. Специалистите по комуникация съветват, като видите някого, да не разцъфвате в усмивка веднага. Секунда-две гледайте човека в очите и след това се усмихнете бавно. Това е начинът той да разбере, че усмивката ви не е някаква застинала гримаса, не е за всички наоколо, а е предназначена специално за него. Едновременно с това и у вас, и у него протичат физиологичните процеси. Вашата усмивка подсъзнателно предизвиква реакция в цялото ви тялото. То започва да излъчва сигнали към човека, че го харесвате. Инстинктивно той ви отвръща със същото.

Разбира се, искрената усмивка, топлината в нея, блясъкът в очите не се тренират пред огледалото. Но те са външно проявление на променена настройка към живота, която започва сутрин с онези 5 минути пред огледалото. И специалистите уверяват, че усмивката е като всичко друго - иска практика. Колкото повече се усмихвате, толкова повече тя ви идва отвътре.

Е, прекаляването е излишно. Фалшът си личи и руши доверието. Непрекъснатото хилене е гримаса, изглежда неадекватно. Усмивката е израз на отношение. Просто трябва да слушате много внимателно, когато хората говорят, и да се усмихнете на подходящо място. Така казвате „Харесвам това, което говориш и правиш, харесвам теб". Естествено е, че това послание е най-добрият ви помощник за успех - получавате одобрение от другите, отварят ви се непристъпни врати, имате много по-голям шанс за развитие в кариерата.

Психолозите са категорични, че хората, които се научават да се усмихват повече, добиват позитивна психическа нагласа и минават с друга енергия през живота. Те са по-успешни и по-щастливи.

ЗОНИ НА КОМФОРТ, РАЗТЯГАНЕ И ДИСКОМФОРТ - КАК ПОМАГАТ ЗА УСПЕХ В РАБОТАТА  

Всички специалисти по личностно развитие повтарят, че когато човек не изпитва полезна доза тревожност, той се успива, затъва в рутина. Постепенно започва все повече да се страхува да излиза от зоната си на комфорт и да приема предизвикателства. В крайна сметка се лишава от успех.

Само че голямото майсторство е така да си избира предизвикателства, че като излиза от зоната си на комфорт, да не влиза в зоната на паника. Иначе тревожността му престава да бъде полезна.

Понеже тази мантра за излизането от зоната на комфорт е силно превъзнасяна като фактор за успех и я е чул всеки абмициозен човек, експертите улавят през последните години интересна тенденция. Мнозина професионалисти, които искат да се развиват и да правят кариера, признават, че изпадат в другата крайност - ако отхвърлят предизвикателство, се чувстват разочаровани от себе си. То ги плаши, може би съвсем правилно не са го поели, но им е гузно и ги мъчи мисълта, че са пропуснали възможност за израстване. За тях мантрата се е превърнала в принцип, в непоклатима вяра, че е единственият начин да се самоусъвършенстват.

Резултатът често е т.нар. професионално прегаряне. Никой не може да живее, изправен непрекъснато срещу предизвикателства. Има много моменти, когато е разумно да си остане в зоната на комфорт, т.е. там, където се чувства сигурен.

Не може човек да живее в хроничен стрес, защото не казва "не" дори на плашещи възможности. Или пък в хронично неудовлетворение от себе си, ако си позволи да ги отхвърли.

Съвременната култура издига на пиедестал излизането от зоната на комфорт и го представя едва ли не като прост кураж, а то е доста по-сложно. Когато предизвикателство е да се заемете с нещо непознато, не става дума само за преценка на рисковете дали ще успеете, или няма да успеете. Много често смелостта да опитате, като си направите добри стратегия и план, води до постигане на нещо, което сте смятали за невъзможно. Но това се случва само когато излизате от зона на комфорт, без да влизате в зона на паника, обяснява Анди Молински, професор по организационно поведение в бизнес училището на университета "Брандис". Тайната е да прецените оптималното ниво на дискомфорт.

Според Молински има три зони.

Зоната на комфорт е онази, в която се чувствате в позната обстановка и не се безпокоите дали можете да се справяте.

Втората е "разтегнатата" зона, в която изпитвате неудобство, но то може да бъде преобразувано в мотивация и производителност.

В третата зона обаче задачата надскача прага на вашите възможности, вие не сте в състояние да се справите и ви обхваща паника.

Оптималното ниво на дискомфорт е в зоната на разтягане. За да стигнете до нея, а не до зоната на паника, трябва много внимателно да подбирате предизвикателствата. Трябва да е сигурно, че разполагате с нужните способности, време и енергия, за да се справите с тях.

Има два въпроса, които винаги трябва да си задавате, за да разберете в коя зона влизате и да увеличите шансовете си за успех.

Преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт, непременно се запитайте дали сте подготвени за това и дали сега е правилният момент да го направите, съветва Анди Молински. Не бива да подценявате отговора на нито един от двата въпроса и те трябва да се разглеждат във взаимовръзка.

Според професора трябва да определите и т.нар. толерантност към дискомфорт. Тя е различна при всеки. Зависи и от характера - примерно за интроверт общуването с много хора е по-голямо предизвикателство отколкото за екстроверт.

Зоната на разтягане за един човек може да бъде зона на паника за друг. За да разберете докъде се простира едната и другата, трябва да опознаете добре себе си, а това изисква да експериментирате и да поемате рискове. Така че се примирете - методът "проба-грешка" е неизбежен и необходим.

Излизането от зоната на комфорт може да доведе до личностно израстване и успех, но прекомерното разтягане може да донесе негативни последствия.

Едната вероятна причина е лоша преценка на способностите и на ситуацията, другата е загърбването на индивидуалността. Ако човек иска да си гарантира успех при излизането от зоната си на комфорт, трябва да подходи към този процес по начин, който е естествен за него, подчертава Анди Молински. Затова трябва да познава собствената си идентичност, силните си и слаби страни, нивото си на толерантност към дискомфорт. Тогава ще свикне да преценява докъде се простира зоната му на разтягане. 

ПАНИКЬОР, НЕПУКИСТ, РЕАЛИСТ ИЛИ ЩО Е ТО ПОЛЕЗНА ТРЕВОЖНОСТ И КАК ВИ ВОДИ НАПРЕД В КАРИЕРАТА  

Предстои ви важна среща. От нея зависи кариерата ви. Ако сте достатъчно убедителни, имате шанс да получите повишение. Ако не сте, лошото впечатление у шефовете може да ви създаде проблеми и на сегашната ви позиция.

Залогът е голям и няма смисъл да се правите, че въобще не се притеснявате. Естествено, че сте напрегнати. Огромните усилия, които сте полагали дълго време, може да останат неоценени и ненаградени, че даже и да инкасирате загуба. За да не трепвате в такъв момент, трябва да сте на хапчета.

Според специалистите хората се делят на три вида според това как се справят с безпокойството. В извънредни случаи, но и по принцип, защото всеки ден работата поднася предизвикателства.

Първият вид хора са паникьорите. Те се безпокоят много и често, в състояние са да изпаднат в паника даже заради дреболия. Това може да бъде истински проблем за тяхната кариера, защото изглежда, че не издържат на напрежение, във важни моменти губят самообладание.

Парадоксалното е, че паникьорите искат точно обратното: да държат нещата под контрол, да имат власт, да бъдат успешни, винаги да са прави, другите да им се възхищават. Страхуват се, че могат да ги сметнат за посредствени и незначителни, точно заради това се тревожат. И колкото повече се тревожат, толкова по-зле се представят.

В същата незавидна позиция обаче се оказват и непукистите. Освен ако не са глупави, хората, които не се безпокоят от нищо, най-често си заравят главата в пясъка. Когато животът ги изправи пред препятствие, те не искат да поемат рискове, предпочитат да поддържат статуквото. И се откъсват от всичко, което се случва около тях, с надеждата, че ще отмине от само себе си. То, разбира се, не отминава, а ги връхлита с още по-голяма сила и води още по-незавидни последици.

Реалисти са хората, които си дават сметка, че вечна безгрижност не същестува и постоянна паника няма смисъл. Те изпитват "полезна тревожност", както я нарича Боб Роусън, автор на книгата "Силата на осъзнаването в бизнеса и в живота".

Постигането на балансирано ниво на безпокойство ви осигурява достатъчно напрежение, за да продължавате напред в трудните моменти, без да изпитвате желание да се предадете или да търсите начини да контролирате промените, които настъпват около вас, обяснява Роусън.

Първата стъпка за реализирането на подобен баланс е да свикнете с чувството на неудобство, когато излизате от своята зона на комфорт.

"Мнозина смятат, че смисълът на живота е да бъдат щастливи. Аз смятам, че смисълът е да имате пълноценен живот. А това означава понякога да имате лоши дни, а друг път добри", казва Роусън.

Втората стъпка към баланса е да се научите да търсите и разпознавате причината за вашето безпокойство.

"Вместо да се стараете да го прикриете, опитайте да го разберете. Запитайте се какво ви кара да се чувствате разтревожени. Начинът, по който ще изтълкувате вашето безпокойство, определя дали то ще ви помогне или ще ви навреди. Балансираната доза тревожност може да бъде изключително полезна. В крайна сметка всички имаме проблеми, които искаме да разрешим, и цели, които искаме да постигнем. Тревожността представлява енергията, която ни кара да предприемем нужните действия", заключава Боб Роусън. 

ПРИНЦИП НА АЙЗЕНХАУЕР И МАТРИЦА НА КОВИ ИЛИ КАК ДА КЛАСИФИЦИРАТЕ ЗАДАЧИТЕ И ДА ПОБЕЖДАВАТЕ  

Здравето, щастието и успехът в кариерата ви се крепят върху едно ключово умение - да управлявате времето си. Нека това твърдение не ви се вижда пресилено. Помислете колко работа имате да вършите всеки ден и какво се случва, когато не успявате да я свършите - оставате допълнително или си тръгвате, но вечерта не можете да се отпуснете, понеже ви гложди тревогата, че утре задачите ви стават цяла лавина.

 За да намалите стреса, трябва да се научите да управлявате времето си. В това влиза да не делите задачите според (не)удоволствието, което доставят, избутвайки назад неприятните, писмено да си съставяте списък и на всяка задача да дадете приоритет.

За да не се подхлъзнете и да се захващате с неща, които не ви носят полза, от най-голямо значение е да класифицирате задачите си едновременно по два признака - важност и срочност.  Това е единствено верният начин за успех при хората, които имат да вършат много неща, уверяват специалистите по тайм мениджмънт.

Всичките си задачи разделете на 4 групи: срочни и важни; важни, но не-срочни; срочни, но не-важни; не-срочни и не-важни. Тази класификация се нарича принципът на Айзенхауер.

"Аз имам два вида проблеми: спешни и важни. Спешните не са важни, а важните никога не са спешни", казва в реч през 1954 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер. Това дава идея за разработването на принципа, наречен на негово име. Матрицата за управлението на времето при съчетание на задачите по спешност и важност е на Стивън Кови, автор на книгата книга "Седемте навика на високоефективните хора".

Класификацията по двата показателя едновременно е изключително съществена. Иначе е възможно да се подвеждате. Спешните задачи обикновено са ясно забележими и настояват за внимание. Струва ви се, че трябва да ги свършите, ако не - последиците ще са незабавни. Важни задачи обаче са тези, които допринасят за постигането на целите и главните приоритети.

Следователно управлението на времето ще бъде ефективно само ако подредите ангажиментите си, отчитайки и двата показателя. В зависимост от комбинирането по спешност и важност трябва да поместите всяка една задача и дейност в някой от четирите квадрата в матрицата на Кови.

Първостепенни задачи са тези, които са срочни и важни. Опитът да ги отложите ще ви създаде големи проблеми, затова трябва да се заловите незабавно с тяхното изпълнение.

В този квадрат често се наместват ангажименти, които не сте планирали правилно или сте отлагали до последно, включително и заради това, че са ви неприятни.

Тук влизат и задачи, които връхлитат неочаквано - кризисни ситуации, които няма как да се предвидят. Точно заради това е добре при планирането на деня да оставяте известен резерв от време за "пожари". Неслучайно този квадрат в матрицата се нарича "на стреса".

Във втория квадрат са важните, но не-срочни ангажименти. Може да ги отложите, но те са в състояние да окажат влияние върху успеха ви в по-далечен план. Имат и свойството да се превръщат в срочни и важни, ако постоянно ги отлагате.

Задачите тук са най-силно свързани с постигането на висока ефективност и с успеха в професионалния живот.

А най-коварното е, че тъй като не са спешни, много често сте склонни да ги пренебрегвате, особено пък ако са ви неприятни. Стивън Кови предлага да мислите по следния начин: "Кое е нещото, което бихте могли да направите и което, ако го правите редовно, би предизвикало огромна положителна промяна в личния и професионалния ви живот? Дейностите във втория квадрат са от този тип. Ето защо ефективността ви се увеличава, ако ги вършите".

За тези задачи е нужно предварително да планирате време, за да ги свършите. В противен случай задачите от другите квадрати ще вземат превес. "Повечето хора не знаят защо постоянно нямат време за нещата, които са им важни. Те просто реагират на случващото се, вместо да следват приоритетите си, свикнали са на това и не осъзнават, че сами градят такава действителност, в която не искат да живеят", предупреждава бизнес консултантът Лоли Даскал.

Срочните, но не-важни задачи слабо се отразяват на успеха ви. Изпълняването им не води до значим резултат, но може да се отрази отрицателно на вашата ефективност, защото отнема голяма част от времето ви.

Точно това са задачите, които може да опитате да възложите на друг или да намалите количеството им. "Има хора, които прекарват по-голямата част от времето си в спешния, но маловажен квадрат три, като се заблуждават, че се намират в квадрат едно. Те реагират предимно на спешните неща, приемайки ги и за важни. Но в действителност тяхната спешност е определена от приоритетите и очакванията на други хора", обяснява Стивън Кови.

За да се справяте с потока от спешни и не-важни задачи, трябва се научите да казвате "Не" на другите - учтиво, но твърдо. Иначе рискувате и да работите извънредно, за да се справяте, и кариерата ви да зацикли.

В четвъртия квадрат влизат не-срочните и не-важни дейности - например ненужен телефонен разговор или внимание към човек, който ви губи времето. Те нямат никакво значение и от неизпълнението им не произтичат последствия. Постарайте се да ги зачеркнете.

Нормално е обаче да посветите известно време на общуване с приятни колеги или на нещо друго отпускащо. При толкова много работа през деня трябва да се награждавате и с малко удоволствие.

КАК ДА НАПУСНЕТЕ РАБОТА, АКО НЕ СТЕ ПОЛУЧИЛИ ЗАПЛАТАТА СИ

Законодателят е предвидил хипотеза, в разпоредбата на чл. 327.(1), т. 2 от Кодекса на труда, в която работникът/служителят има право да прекрати трудовия договор с работодателя си без предизвестие, когато „работодателят забави изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс, или по общественото осигуряване.“

Необходимо е да е налице:

1) действащ трудов договор;

2) забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение от стана на работодателя, считано от датата на която е трябвало да бъде направено;

3) писмено обективирана воля на работника за прекратяване на трудовия договор във форма на заявление.

В настоящата редакция на закона е достатъчно закъснение от 1 ден, за да обоснове правото на работника/служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2. КТ.

Липсата на парични средства не освобождава работодателя от задължението своевременно да изплати трудовото възнаграждение.

Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение се предоставя на работодателя в два екземпляра, единият от които за работодателя, а на другия се завежда входящ номер и дата на документа и се връща на работника/служителя.

В хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, при безсрочно трудово правоотношение, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ.

Не на последно място работникът/служителят може да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ), но тогава няма право на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.

Която и възможност за прекратяване да избере работникът/служителят, може да търси дължимото неизплатено трудово възнаграждение, както доброволно, така и по съдебен ред. Важно е заявлението  по чл. 327, ал. 1, т. 2  да бъде връчено лично или изпратено с препоръчано писмо или куриер със заверка на съдържанието (пр.„Заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ) до точния адрес на работодателя.

ИЗЯЖТЕ ЖАБАТА - КЛЮЧОВ ПРИНЦИП ЗА ЕФЕКТИВНОСТ И УСПЕХ В РАБОТАТА

Една стара мъдрост съветва, че ако сутринта изядете жаба, през останалото време ще се утешавате с мисълта, че нищо по-лошо няма да ви се случи този ден. Иначе казано, свършете веднага най-неприятната служебна задача. Ако я отложите, мисълта за нея ще ви напряга. Затова действайте - просто изяжте жабата, препоръчва бизнес консултантът Брайън Трейси.

Да свършите неприятната задача е един от елементите за успешно управление на работното време. Много хора се стараят да я избутат възможно по-назад, защото не им се захваща с нея. Но така си вредят двойно - хем рискуват да не я изпълнят качествено и в срок, хем мисълта, че им предстои нещо гадно, пречи на ефективността им в онова, с което са се заели.

Управлението на времето ви е правилно, ако не делите деловите си ангажименти според (не)удоволствието, което ще ви доставят, а според спешността и важността им. Това е единственият начин да не работите извънредно, да постигате успех и да напредвате в кариерата.

Специалистите казват да планирате задачите си, и то винаги писмено.

Списъкът пречи да се отклоните или поне ви става съвестно, като го направите. "Ако разчитаме само на паметта си, никога няма да разберем за какво изразходваме времето си", твърди Питър Дракър, един от известните теоретици на тайм мениджмънта.

Списъкът още през първия ден ще увеличи с 25% продуктивността ви, уверяват експертите.

Всяка вечер записвайте задачите за следващия ден и ще сте наясно с какво да започнете на сутринта. Всяка нова задача намествайте в списъка според важността и спешността й. И задрасквайте изпълненото. Това носи удовлетворение и зарежда с енергия.

Успешното планиране си има алгоритъм: от голямо към малко, от дългосрочно към краткосрочно. Срещу всяка задача отбелязвайте срока й за изпълнение.

Сложните разделяйте на подзадачи. От полза ще ви е т.нар. метод "дървото на решенията". Дървото е ключовата задача, а подзадачите, които водят към изпълнението й, са клоните. Продължете разклоняването, докато начинът за изпълнението на ключовата задача ви се изясни напълно.

Преди да се заемете с каквото и да било, си припомнете правилото 10/90. То гласи, че 10% от времето, изразходвано за планиране на задачата, ще икономиса 90% от времето за нейното разрешаване.

Най-главното е да определите приоритетите, изтъкват експертите. Когато сте наясно с нещата, които са важни за вас, вие автоматично ще разпознавате онези, които не са от особено голямо значение.

Конкретно за подреждането на задачите може да свърши работа методът АБВГД. Означава да дадете на всяка задача от списъка съответния приоритет.

Задачата, отбелязана с А, е най-важната и с най-сериозни последици в случай на неизпълнение.
Решаващо за успеха е да не се захващате със задача Б, докато не изпълните задача А, а за задача В, докато не изпълните Б и т.н. С буквата Д отбелязвайте най-несъществените задачи, които не влияят на нищо и могат да отпаднат от списъка.

За разпределяне на приоритетите във всяка група задачи използвайте и цифри, които да посочват последователността на изпълнение. Така най-важната задача ще бъде А1.

Времето никога не стига за всичко, но винаги е достатъчно за най-важното, гласи законът за принудителната ефективност в тайм мениджмънта. Затова се мобилизирайте и се заставяйте да свършите онова, което ще донесе най-добър резултат и от което ще имате най-голяма полза.

Правете само едно нещо в определен период от време. Ако го зарежете и после започнете да се връщате към него отново и отново, ще намалите своята ефективност 5 пъти.

ОТРАЗЯВА ЛИ СЕ БОЛНИЧНИЯТ В ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ СТАЖ?

Трудов стаж по смисъла на закона е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Също така трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност (болничен).

Ето изчерпателно изброени случаите, при които за трудов стаж се признава  времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят реално не е работил:

1. Почивните и празничните дни;
2. Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

 (Припомняме, че работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето)

3. Ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
5. Времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
6. Времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
7. Времето на отстраняване от работа за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;
8. Времето на отстраняване от работа след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
9. В други случаи, установени от Министерския съвет.

Справка:

чл. 351 от Кодекса на труда

чл. 352, ал.1 от Кодекса на труда