19.02.2021

МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ С ВЪЗМОЖНОСТ ДА КАНДИДАТСТВАТ ЗА 50 ХИЛ. ЛЕВА ПОМОЩ

Министерство на икономиката предстои да обяви процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Целта на процедурата е осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Консултантски център - Берковица обобщава предварителната информация относно изискванията на процедурата.

Предвидено е наличният бюджет по процедурата да бъде разделен пропорционално по сектори на икономическа дейност съгласно КИД-2008 въз основа на статистически данни за броя на малките предприятия с оборот над 500 000 лв. във всеки от секторите.

50 хиляди лева е максималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуален проект.

Секторите на икономическа дейност и съответния бюджет по тях ще бъдат разписани в Насоки за кандидатстване по процедурата. В случай, че бюджетът по някой от секторите не бъде усвоен, Управляващият орган си запазва правото да пренасочи свободния ресурс към онези сектори, за които не достига наличното финансиране.

Проектите по процедурата следва да бъдат изпълнени на територията на България.

Допустимост

1) Кандидати, които са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите.

2) Кандидати, които имат минимум две приключени финансови години (2018 г. и 2019 г.) преди датата на обявяване на процедурата, в рамките на които да са извършвали стопанска дейност;

(Във връзка с изискването кандидатите да са извършвали стопанска дейност през 2018 и 2019 г., в случай че кандидат е подал Декларация за предприятие с приходи и разходи под 500 лева или без дейност за 2018 г. и/или 2019 г. към НСИ, същият ще се счита за недопустим по процедурата.)

3) Кандидати, които отговарят на изискванията за малко предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

4) Кандидатите следва да са реализирали оборот за 2019 г. равен на или надвишаващ 500 000 лв.

5) Кандидати могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че не са недопустими кандидати съобразно демаркационната линия с други планове и програми, финансирани със средства на ЕС.

6) Кандидати, които са регистрирали общо за три, избрани от тях, месеца в периода от 01.02.2020 г. до месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, средноаритметичен спад от поне 20% спрямо средноаритметичния оборот за същите три месеци за 2019 г.

7) Кандидати, които към 31 декември 2019 г. не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получавали помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране или към момента на предоставяне на помощта вече не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получили помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране.

Недопустими дейности са тези, които са започнати и физически завършени или изцяло осъществени преди 01.02.2020 г., независимо дали всички свързани плащания са извършени. Допустимите са дейности, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19.

Предоставените по процедурата средства за оборотен капитал са под формата на еднократна сума в размер на 50 000 лв. и следва да бъдат използвани за покриване на текущите оперативни разходи на кандидатите: – суровини, материали и консумативи; външни услуги (вкл. режийни разходи); – персонал (вкл. разходи за възнаграждения и разходи за осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя), чиято стойност се калкулира в стойността на произведената продукция/предоставяната услуга.

Сред недопустимите разходи са:

  • разходи за дейности, които са започнати и физически завършени или изцяло осъществени преди 01.02.2020 г., независимо дали всички свързани плащания са извършени;
  • за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи;
  • разходи за стоки, предназначени за продажба;
  • разходи за възстановим ДДС;
  • за данъци и такси;
  • разходи, финансирани с публични средства;
  • разходи за възстановяване на подкрепа, получена от финансови инструменти, финансирани с публични средства;
  • за изплащане на кредити, лихви по кредити, банкови такси;
  • за лизингови вноски;
  • разходи за персонал при кандидати, които са получили публично финансиране за персонал (независимо дали финансирането е за част от или за целия персонал на предприятието) през периода на допустимост на разходите (след 01.02.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на проекта);
  • разходи за суровини втора употреба, материали втора употреба и консумативи втора употреба;
  • разходи за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия;
  • за подготовка на проектно предложение, управление и изпълнение на проекта;
  • разходите, посочени за недопустими съгласно ПМС № 189/2016 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ);
  • разходи, които не попадат в обхвата на допустимите разходи, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19;

Продължителността на изпълнение на всеки проект не следва да надвишава 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Ще се прилага процедура на подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване, като минималният срок за подаване на проектни предложения е 20 дни от датата на обявяване на процедурата за подбор на проекти.

18.02.2021

Отпускат евтини кредити на фирми в селата

Фондът на фондовете отваря процедурата за избор на финансови посредници, които да управляват нов инструмент "Финансиране в селските райони". Средствата са осигурени от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Бюджетът на финансовия инструмент е 38.3 млн. лв., разпределен в три обособени позиции. След приключване на процедурата по избор на посредници от нисколихвени кредити ще могат да се възползват земеделски производители и други бизнеси в селските райони.

Фермерите ще могат да ползват финансиране до 2 млн. лв., а право на заем при облекчени условия ще имат също предприятия, осъществяващи неземеделски дейности на територията на селски райони, включително производство, търговия, занаяти, всякакъв вид услуги като например счетоводни, комунално-битови, ремонтни, ветеринарни, информационни, грижа за стари хора и др. Парите ще могат да се използват както за инвестиции, така и за оборотни средства.

Фондът на фондовете ще съфинансира два вида нисколихвени кредити: допълващи вече получена безвъзмездна помощ по проекти (участие на ФнФ до 50% от размера на кредита) и самостоятелни заеми (участие на ФнФ до 70% от размера на кредита).

Преференциалните условия ще включват по-ниски от пазарните лихви, облекчени условия за кандидатстване, намаляване на изискванията за обезпечения, удължен гратисен период, улеснен достъп до финансов ресурс на специфични целеви групи (малки стопанства, млади фермери). Очаква се с предвидените средства да бъдат подкрепени минимум 130 предприятия, развиващи дейност в селското стопанство или преработката на земеделски продукти, както и осъществяващи неземеделска дейност на територията на селските райони.

18.02.2021

Как безплатно да стартирате свой онлайн магазин

През 2020 година все повече компании преместиха бизнеса си онлайн. По последни данни 60% от българите предпочитат да пазаруват в интернет. За да подпомогне малкия и среден бизнес, Изпълнитeлнaтa aгeнция зa нacъpчaвaнe нa мaлки и cpeдни пpeдпpиятия щe paздaдe вaучepи нa 130 бългapcки кoмпaнии, чpeз кoитo бeзплaтнo дa cтapтиpaт cвoй oнлaйн мaгaзин.

През първите месеци, в които бяха наложени противоепидемични мерки, затворени останаха магазини и ресторанти. Много производители и търговци се оказаха в задънена улица.

Инициативата “Успешни заедно. Развий своя бизнес онлайн.”, организирана съвместно от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, CloudCart®, Банка ДСК и Mastercard®, е движена от общата мисия да подкрепи предприемачите, производителите и търговците в България в условията на кризисната икономическа ситуация.

Онлайн платформа дава възможност на малкия и среден бизнес, само с няколко стъпки, да създаде свой онлайн магазин. Достъп до тази платформа напълно безплатно ще имат възможност да получат 130 производители и търговци.

Кандидатите могат да подадат своите документи за участие на сайта на агенцията. Изискванията -  да попълнят няколко декларации и да нямат публични задължения.

В момента 15 компании са получили одобрение да създадат безплатно свой онлайн магазин. За да убедят кандидатите да участва, експертите използват данни за големия ръст на онлайн продажбите.

„60% от българите регулярно пазаруват онлайн. Поне един път всеки от нас се е докоснал онлайн до покупка”, каза Бойко Таков, представител на Изпълнитeлнaта aгeнция зa нacъpчaвaнe нa мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия.

По последни данни за търговията в България у нас онлайн най-често се купуват модните артикули и аксесоари, следват спортните стоки, бебешките и детски артикули и накрая електронните устройства. Средно между 500 и 1000 лв. е похарчил всеки потребител онлайн през 2020 г.

Документи за участие в кампанията „Успешни заедно” ще могат да се подават до 1 март 2021 г.

17.02.2021

Подготвят нова мярка за компенсиране на бизнеса

Министерството на икономиката подготвя нова процедура с остатъчните средства от REACT-EU, с която да компенсира загубите на микро, малки и средни предприятия. Тя е в съвсем начален етап и е в дискусионна форма с бизнеса.

Парите от REACT-EU по ОПИК са с определен лимит от 211 млн. лв. и включват, както средствата по мярката за „големите малки“, така и ресурса за новата процедура. В процеса на работа по предстоящата нова мярка ще бъдат изчистени всички условия за кандидатстване.

„С нея се надяваме да компенсираме не изцяло затворените сектори, а тези, които са регистрирали определен спад“, обясни министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

Социалните мерки срещу COVID-19 ще се ползват до септември месец, припомни Борисов. Увеличен е три пъти броят на оценителите в НАП, за да може в най-кратки срокове да бъдат изплатени всички заявления.

Междувременно от Българска банка за развитие (ББР) заявиха, че до края на седмицата ще изпратят предложение до икономическия министър за увеличаване средствата, касаещи отпусканите безлихвени кредити на физическите лица.

16.02.2021

3400 фирми са получили подкрепа с оборотен капитал за 38 млн. лв.

Над 3400 търговци са получили до момента подкрепа с оборотен капитал чрез Националната агенция за приходите в общ размер 38,1 млн. лв.

По тази схема търговците, засегнати от противоепидемичните мерки, наложени с 4 заповеди на министъра на здравеопазването, получават 20 % или 10 % от оборота си за съответните периоди на 2019 г. или 2020 г., припомнят от НАП.

До момента повечето от получилите подкрепа бизнеси са ресторанти и заведения. Значителна част от кандидатите (близо 60 %) обаче са допуснали неточности в проектните си предложения. Най-честите отклонения са в срока, за който се иска подкрепа, както и в посочения от компаниите оборот за предходната година, сочат данните на НАП. Има и кандидати, чиито обекти никога не са били затваряни със заповеди на здравния министър, както и такива, които декларират обороти за 2 месеца, които са по-големи от целия им годишен оборот за предходни периоди. Приблизително 50% от заявленията за подкрепа в размер на 10% от оборота на затворени обекти в молове или търговски центрове, се оказва, че се отнасят за обекти, които не са на територията на молове или търговски центрове, което е задължително изискване за подпомагането, показват наблюденията на приходната агенция.

През тази седмица ръководството на НАП е увеличило тройно броя експерти на приходната агенция, работещи по програмата, за да се ускори допълнително комуникацията с кандидатите. В тази комуникация се изясняват неточностите и кандидатите коригират подадени данни. Друга промяна, която ускорява отпускането на помощта, е скъсяването на 7-дневния срок след отговор от кандидата до 1 ден, допълват от НАП. 

 „Тройно повече експерти са ангажирани в НАП за бързо отпускане на финансовата помощ. Но има редица случаи на неточности. Вместо да отказваме исканата финансова помощ, в такива случаи насърчаваме извършването на необходимите корекции от лицата, защото разбирането на всички в НАП е, че в условията на пандемия бизнесът има нужда от подкрепа“, каза изпълнителният директор на приходната агенция Галя Димитрова.

15.02.2021

МЕРКИ ЗА РАБОТА ПРИ НИСКИ ТЕМПЕРАТУРИ

Работодателите следва да предприемат специални мерки за опазване живота и здравето на работещите, а зимните температури налагат допълнителни изисквания към работодателите.  Те са посочени в Наредба за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

Могат да бъдат предприети организационни и/или технически мерки за минимизиране на риска за здравето и живота на работещите. Например, промяна на работното време с цел избягване на полагане на труд в най-студените часове на денонощието или пък въвеждане на по-чести почивки. Други мерки може да бъдат промяна на типа работа, като се възлага такава, която е по-безопасна при дадени условия, осигуряване на подходящо работно облекло и на лични предпазни средства или средства за колективна защита (в случая такива, които предпазват от преохлаждане и измръзване). Също така може да бъдат осигурени и  помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма, топли напитки и т.н.

Задължително да има наблюдение или средства за комуникация с работещите на открито на изолирани работни места, както и първа медицинска помощ и условия за подходящо транспортиране при внезапно влошено здравословно състояние до медицинско заведение.

В Наредбата за минималните изисквания за микроклимата са описани също оптималните и допустимите минимални и максимални стойности на температурата на въздуха в студения и топлия период на годината при лека, средно тежка и тежка физическа работа в закрити помещения. При ниски температури оптималните стойности варират между 16 и 23 градуса, а допустимите – от 13 до 25 градуса, като по-ниски температури са допустими съответно при тежката физическа работа.

Работата на открито трябва да се преустанови при опасно ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста мъгла, определени с код “оранжево” или “червено” от Националния институт по метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност.

По изключение работата не се преустановява, когато става дума за работа във връзка с отбраната на страната. Не се преустановява и за работа, свързана с предотвратяване на бедствия и аварии и за овладяване и преодоляване на последиците от тях. Също така и за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.

Ако не спазят тези изисквания, инспекторите от Главна инспекция по труда могат да извършат проверка и да наложат глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При повторно нарушение санкцията скача от 20 000 до 30 000 лв.

Справка:

Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

15.02.2021

Все повече българи без работа повече от година

През четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на безработните лица е 173.1 хил., от които 95.7 хил. (55.3%) са мъже и 77.4 хил. (44.7%) - жени. Това показват последните данни на НСИ.

Коефициентът на безработица е 5.2%, съответно 5.4% за мъжете и 5.1% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1.1 процентни пункта, като увеличението при мъжете и жените е съответно с 1.0 и с 1.3 процентни пункта.

От всички безработни лица 13.9% са с висше образование, 51.4% - със средно, и 34.7% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2.3% за висше образование, 4.8% за средно образование и 15.1% за основно и по-ниско образование.

Ръстът в безработицата между четвъртото тримесечие на 2019 г. и четвъртото тримесечие на 2020 г. се дължи в по-голяма степен на увеличения брой на безработните с продължителност на безработицата до една година. През посочения период той се увеличава с 23.1 хил. и достига 88.0 хиляди. През четвъртото тримесечие на 2020 г. продължително безработни (от една или повече години) са 85.1 хил., или 49.2% от всички безработни лица.

Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0.4 процентни пункта и достига 2.6%, като при мъжете и жените увеличението е почти еднакво.
От общия брой на безработните лица 27.4 хил., или 15.8%, търсят първа работа.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 9.3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. е по-висок с 2.6 процентни пункта. При мъжете коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) се увеличава с 2.4 процентни пункта, а при жените - с 3.0 процентни пункта, като достига съответно 9.6 и 8.9%.

Икономическа неактивност

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 613.0 хил., от които 1 044.2 хил. (40.0%) са мъже и 1 568.8 хил. (60.0%) - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 202.8 хил., или 27.3% от населението в същата възрастова група.

Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 72.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. намалява с 0.3 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 126.9 хил., от които 1 692.3 хил. мъже и 1 434.5 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява с 3.0%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.9%, като при мъжете този дял е 59.8%, а при жените - 46.6%.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. в сектора на услугите работят 1 959.2 хил., или 62.7% от заетите лица, в индустрията - 963.6 хил. (30.8%), и 204.0 хил. (6.5%) - в селското, горското и рибното стопанство. В сравнение със същото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява във всички икономически сектори, но най-голямо намаление се наблюдава в сектора на услугите - със 74.0 хил., или c 3.6%.

От всички заети 3.8% (118.6 хил.) са работодатели, 6.8% (211.9 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.9% (2 780.1 хил.) - наети лица, и 0.5% (16.2 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 120.7 хил. (76.3%) работят в частния сектор, а 659.4 хил. (23.7%) - в обществения.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:
Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 029.7 хиляди.

Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 68.8% (73.4% за мъжете и 64.1% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 39.0% (43.8% за мъжете и 34.0% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73.8%, съответно 78.9% за мъжете и 68.6% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) се понижава с 1.1 процентни пункта, с 1.0 процентен пункт при мъжете и с 1.2 процентни пункта при жените.
Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 608.5 хил., или 65.0% от населението в същата възрастова група (71.6% от мъжете и 58.9% от жените).

15.02.2021

Над 20 млн. лева са изплатени по мярката "Запази ме"

До момента са платени 20,2 млн. лева на 43 215 работници по мярката "Запази ме", съобщават от социалното министерство.

За изплащане на компенсации до април бяха осигурени още 13 млн. лева, припомнят от министерството.

Почти половината от одобрените за компенсации са служители на ресторанти и питейни заведения.

От януари 2021 г. влязоха в сила промените по проект "Запази ме" на Агенцията по заетостта, който осигурява финансови компенсации на пуснатите в неплатен отпуск работници и служители от затворените бизнеси. Така се установи нов начин на формиране на компенсацията за периода 01.01.2021 г. - 31.03.2021 г.

Основната промяна се състои в това, че при продължителност на работния ден от 8 часа, уговорена в основния трудов договор, компенсацията ще бъде в размер на 75 на сто от месечния осигурителен доход за октомври 2020 г. за съответната длъжност на човека. Преди това компенсацията беше 24 лева на ден. Мярката вече добива публичност като "75/0".

12.02.2021

Средната заплата нараства с близо 5 на сто

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата e 1 437 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 4.7 на сто, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2020 г. е 1 442 лв., за ноември - 1 402 лв. и за декември - 1 468 лева.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 13.7 на сто, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 11.6 на сто, и "Финансови и застрахователни дейности" - с 6.8 на сто.

Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в икономическата дейност "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 11.6 на сто.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.4 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - с 22.4 на сто, и в "Хуманно здравеопазване и социална работа" и "Държавно управление" - по 18.5 на сто. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 13.1 на сто, а в частния - с 8.1 на сто.

Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2020 г. намаляват с 20.8 хил., или с 0.9 на сто, спрямо края на септември 2020 г., като достигат 2.23 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 14.2 на сто. Най-голямо увеличение на наетите е регистрирано в дейностите "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 1 на сто, и "Образование" - с 0.8 на сто.

В края на декември 2020 г. в сравнение с края на декември 2019 г. наетите намаляват с 60.3 хил., или с 2.6 на сто.

Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 25.9 хил., "Преработваща промишленост" - с 22.4 хил., а най-голямо увеличение - в "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6.3 хил., и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.2 хиляди.

В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 24.7 на сто, а най-голямо увеличение е регистрирано в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.5 на сто.

12.02.2021

Окончателно: 90 работни дни неплатен отпуск ще се счита за стаж

Компенсациите за работниците и служителите, отпуснати във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19, няма да подлежат на принудително изпълнение до два месеца след отмяната на извънредното положение, реши парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работниците и служителите по изречение първо, включително постъпили по банковите им или други платежни сметки, предвиждат приетите текстове.

Само през 2021 г. за осигурителен и трудов стаж ще се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни, а не както досега 60 дни.

По този начин хората в неплатен отпуск заради коронакризата няма да губят правото си на пенсия или обезщетение за безработица заради прекъсване на стажа. На хората, които в момента са в неплатен отпуск заради пандемията или предстои да излязат в такъв, ще им се зачитат до 90 дни трудов стаж, следователно и осигуряване за пенсия, само че то ще бъде на минималната работна заплата, а не на реалната, получавана по време на работа. Също така по време на неплатения отпуск всеки ще трябва за своя сметка да плаща минималните здравни вноски, за да не загуби здравноосигурителните си права.

Ако излезлите в неплатен отпуск са били изрядни преди него и само за тези 90 дни не могат да внасят здравнооосигурителни вноски от 26 лв. месечно, то здравноосигурителните им права няма да бъдат прекъснати и те ще дължат тези суми, след като започнат работа. Но ако има само още един месец три години назад, за който не е направена здравна вноска, здравноосигурителните права се губят.

Депутатите гласуваха още разпоредби, според които на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., да се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността.

За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали или възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността, гласят приетите текстове. Фирмите, регистрирани през 2020 г., също ще могат да се възползват от безвъзмездните средства, отпуснати от държавата, като процент от оборота без ДДС.

Депутатите решиха да уеднаквят помощите за деца с увреждания. Досега законът предвиждаше различни суми за децата с уреждания в зависимост от това дали са настанени в биологични или семейства на осиновители, или са настанени в семейства на близки, роднини или приемни родители. Първата група, спрямо вид и степен на увреждане, получава до 930 лв. месечно.

При втората група сумата е между 350-490 лв. От нея обаче ще се приспадат помощите по Закона за закрила на детето, съответно увеличението на парите за втората група е с 50 лв.

Прие се общините да разполагат с два месеца гратис кредитна ваканция, през които те няма да дължат вноски по безлихвените си кредити. Въвеждането на такса „Битови отпадъци“ пък се отлага с 1 година, заради преброяването на населението.

10.02.2021

Стартира нова информационна система за управление на държавните помощи

Консултантски център – гр. Берковица информира, че Система за управление на националните инвестиции – СУНИ вече стартира работа в помощ на всички сектори от икономиката, които кандидатстват за подкрепа и инвестиции, финансирани със средства от Националния бюджет.

Новата електронна система е разработена аналогично на Информационната система за управление на наблюдение на средствата от ЕС в България – ИСУН 2020, чрез която вече няколко години напълно електронно се подават, изпълняват и отчитат проекти с европейско финансиране. Подобно на ИСУН 2020, СУНИ електронизира процеса на предоставяне на подкрепа в различни сектори, но изцяло от бюджета на страната, като елиминира бюрокрацията и бумащината.

Вече е факт и обявяването на първата схема за кандидатстване чрез СУНИ. Тя е обявена от Министерство на туризма и цели предоставяне на безвъзмездни средства на лица, заети в туристическия сектор за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. По тази схема държавата ще предостави на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни средства в размер на 4 на сто от оборота им без ДДС през 2019 г., оповестен във финансовия отчет съгласно Закона за счетоводството. Безвъзмездните средства ще се използват приоритетно за компенсиране на разходи, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, които не са възстановени от доставчиците на услуги към датата на получаване на държавната помощ, както и за покриване на извършените през периода разходи за основната дейност на съответния туроператор или туристически агент. Туроператорите могат да подават формуляри за кандидатстване онлайн в Системата за управление на националните инвестиции до 31 май 2021 г. Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 51 млн. лв., осигурени изцяло от държавния бюджет на Р България.

За да улесни кандидатите, екипът на СУНИ е подготвил и кратко видео, което нагледно показва как се попълва електронният формуляр за кандидатстване в системата. Техническата поддръжка на СУНИ ще осъществява екипът на ИСУН 2020.

10.02.2021

Най-търсените умения за работата през 2021 година

Трябва да предприемете някои важни стъпки, за да се откроите от мнозинството кандидати. Ето и кои са най-ценните качества, които се търсят към днешна дата от водещи експерти по човешки ресурси.

  1. Умение за учене

Умението, което се очертава като едно от най-важните в успешния кандидат, е именно умението за учене. Скоростта, с която някой може да запомня и прилага нови неща, става все по-важна за успеха.

  1. Излезте извън рамката

Можете да изтъквате много позитивни качества в автобиографията си – работите добре в екип, точни сте, имате добра преценка за хората. Разбира се, всяка фирма иска точно този многостранен човек, който може да ръководи успешно нов бизнес, но в същото време няма нищо против да оправи принтера, когато се развали. Затова започнете да мислите извън рамката.

  1. Включете страничните си интереси

На хартия е съвсем очевидно, когато кандидатът е подходящ за дадена длъжност, но работодателите ще се питатКак би могъл да се издигне извън позицията? Разбира се, на първо място се открояват кандидатите, които могат да илюстрират опит и познания извън тяхната сегашна длъжност – блогове, влогове, допълнителни курсове, участия в състезания.

  1. Изглеждайте професионално

Това, което търсят работодателите, е традиционният подход: добре облечен кандидат (или просто с изгладена риза), ръкостискане, опит в сферата и изключен телефон по време на интервюто.

  1. Съвременно мислене

Фирмите не търсят непременно млади хора, а такива със съвременно мислене. Случва се е и 30-годишен човек да няма понятие от социални мрежи, а да кандидатства за длъжност в маркетинга. Уви, бизнесът има нужда от хора с възможност за кодиране на поколенията с много различни разбирания за технологиите.

08.02.2021

Предприемачество: Техники за успех

ПРЕДПРИЕМАЧИ НА НЕПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

Предприемачеството на непълно работно време е една от най-сложните задачи за тези, които искат да получат финансова свобода, главно защото денят им трябва да бъде разделен на две, за да могат да изпълняват многобройните си задачи. Времето винаги е едно от нещата, които бихме искали да удължим, но обикновено това е най-оскъдният ресурс и следователно най-ценният. Един предприемач може да започне с голямо желание да работи, за да постигне това, за което винаги е мечтал, но липсата на организация, стрес и семейство са фактори, които може да му повлияят. 

Ясно е, че стартирането на собствен бизнес изисква време и преди всичко пари. За да постигнете финансова свобода, трябва да намерите източник на пари, който ви позволява да инжектирате капитал. Това донякъде може да е лесно. Но какво да правите с липсата на достатъчно време? Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат да управлявате добре времето си.

Открийте най-продуктивните си моменти

Според проучвания на Workmeter за управлението на времето на работа, които се актуализират ежегодно от 2015 г., от деветте часа или повече, които хората обикновено трябва да работят, средната стойност отразява, че всъщност са отработени само шест часа и 34 минути. Тоест, те са само в това количество часове, в които хората обикновено са наистина продуктивни. Така че трябва да се анализирате и да знаете по кое време на деня се чувствате най-работоспособни и да посветите това количество часове на вашето начинание.

Има хора, които могат лесно да станат в 4:00 сутринта, за да работят и да бъдат енергични и продуктивни до следобед. От друга страна, има такива, които се чувстват по-концентрирани през нощта. За тях е трудно да се събудят рано и дори е изчислено, че им трябват часове, за да се почувстват работоспособни, така че след шест следобед те достигат максималния си енергиен капацитет. За да разберете какъв е вашият биоритъм, вземете предвид тези аспекти. След като идентифицирате профила си, организирайте деня си за работа, когато сте най-продуктивни.

Поставете си интелигентни цели

Поставете си цели от типа SMART, т. е. те са специфични, измерими, постижими, реалистични и зачитат определено време. Вместо „да се свържете с потенциални клиенти“, целта от типа SMART би била „да се свържете с 20 потенциални клиенти до 30 юли“. Също така е от ключово значение да имате различни хоризонти на планиране, тоест да си поставяте цели ежегодно и да ги разделяте на тримесечия, месеци и седмици.

В случай на месечни цели, авторът на статията препоръчва да използвате MTD (Month to Date). Този индикатор ви позволява да знаете каква е целта на деня въз основа на месечната цел. Например, ако целта ви е да се свържете с 30 потенциални клиенти на месец и сте на 15-то число на месеца, трябва да сте се свързали вече с 15 потенциални клиенти, защото вече е средата на месеца. MTD ви помага да разберете дали напредъкът ви за деня ще ви позволи да постигнете целта в края на месеца или трябва да ускорите темпото.

Избягвайте да работите по няколко задачи едновременно

Наистина е много ценно, че можете да разработите няколко задачи едновременно. Това е умение, което малцина могат да развият. Когато обаче става въпрос за два толкова сериозни проекта, най-добре е да си вземете почивка и да отделите благоразумното време за всеки един поотделно. Определете часове, в които да обърнете внимание на основната си работа в офиса, но след това се посветете само на вашите предприемачески идеи. Фокусирането върху задачите ще ви позволи да се придвижите по-бързо напред.

Делегирайте задачите

Отначало може да успеете да направите всичко сами, но след известно време ще се чувствате безкрайно уморени. Вашето начинание се нуждае от това да вложите сърцето си в работата и за това трябва да сте в добро психическо и физическо състояние, иначе проектът ще се забави още повече.

Ето защо препоръката е да си позволите да възлагате на външни изпълнители някои от задачите, в които не сте експерт, вместо да инвестирате собственото си време в неща, които са ви трудни. Може би се нуждаете от помощ с целия маркетингов план? Откаквото и имате нужда и ако разполагате с бюджета, делегирайте задачи на професионалисти, за да ускорите реализирането на проекта си. 

Научете се да се организирате 

Като предприемач вероятно нямате време за губене, но това съвсем не е така. Да приемем, че имате полет в 17:00 часа, но той е отложен за 19:00 часа. През това време можете да направите нещо. Може би да поговорите с ваш клиент, да прочетете повече за компаниите, които искате да наемете, за да придвижите проекта си напред. 

От друга страна, можете да се възползвате от методологии за вашата собствена организация, като GTD (Getting Things Done). Методът е измислен от северноамериканския консултант по производителност Дейвид Алън, който твърди, че паметта е неефективна. За разлика от други методи, които вървят отгоре надолу, фокусирайки се първо върху макроцелите на живота и след това на малките цели, GTD преминава отдолу нагоре ден след ден, за да се постигнат средносрочните и дългосрочните цели. За целта можете да си съставите списък със задачи, да отделите проектите, които ще ви отнемат повече време. 

Фокусирайте се върху вашия бизнес 

Търпението е вашият най-добър съюзник, когато искате да постигнете реални резултати. Трябва да се съсредоточите толкова много върху целта си, че прекъсванията на работния процес да се случват все по-рядко. За целта е необходимо да забравите за мобилния си телефон и имейла си в часовете, когато сте най-мотивирани и продуктивни и да ги проверявате, само когато имате почивка. Препоръчва се тези почивки да бъдат по 20 минути. 

И най-важното - бъдете търпеливи и ще постигнете това, за което сте мечтали. Предприемачеството е пълно с възходи и падения, но без съмнение, когато работите със страст, много от тези тежести могат да бъдат облекчени. Каквото и да се случи, ако имате вяра във вашия проект, работете усилено, за да постигнете мечтата си.

08.02.2021

НАП изплати още близо 3 млн. лева оборотен капитал

Нови 2 972 046.9 лв. или близо 3 млн. лева плати Националната агенция по приходите (НАП) по програмата за подкрепа с оборотен капитал, съобщи ведомството на сайта си.

Става дума за мярката с общ ресурс 156 млн. лв. чрез ОП „Иновации и конкурентоспособност”, по която бизнесът може да получи между 10-20% от оборота за 2020 г., в зависимост от вида икономическа дейност. Условие е търговците да са засегнати от заповед на здравния министър - това са ресторанти, магазини в молове и други подобни, включително образователни институции. Те могат да получат подкрепа до 150 000 лв.

Срокът за кандидатстване приключи на 20 януари, като продължава изплащането на помощи. Предстои издаването на нови заповеди, с които да бъдат одобрени за подкрепа и други дружества, кандидатствали за финансова помощ.

08.02.2021

Досега по мярката 60/40 са изплатени над 807 милиона лева

По мярката за запазване на заетостта, популярна като 60/40, към 2 февруари 2021 г. са подкрепени 11 925 работодатели и са съхранени работните места на 265 137 работници и служители. Изплатените средства са над  807,3 млн. лв.

Най-голяма сума е изплатена за работещите в предприятията от преработващата промишленост – над 334,8 млн. лв., за запазване на около 112,3 хиляди работни места. Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е подпомогнат с около 107,1 млн. лв. за 51,9 хиляди работни места.

Към работодателите от търговията са насочени 91,2 млн. лв. за над 32,7 хиляди работници и служители, предприятията от добивната промишленост са получили 62,7 млн. лв. за 8,0 хиляди запазени работни места, а сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 69,5 млн. лв. за близо 24,1 хиляди работници и служители.

Най-много са фирмите, регистрирани в областите София-град (3 960), Пловдив (1 006), Варна (888), Бургас (801), Благоевград (675), Русе (415) и Стара Загора (358). Промените в дизайна на мярката след юни м.г. доведоха както до разширяване на обхвата ѝ, така и до увеличаване на равнището на изплащаните компенсации.

За изплащане на средства по мярката 60/40 работодателите подават в Дирекция „Бюро по труда“ заявления по утвърден образец. Преценката за изпълнение на условията, регламентирани с постановленията на Министерския съвет, се извършва от Дирекция „Бюро по труда“, където работодателите, които отговарят на необходимите критерии, ежемесечно представят списъци на работниците и служители за изплащане на средства за предходния месец.

По получените от Агенцията по заетостта списъци Националният осигурителен институт (НОИ) определя размера на средствата за всяко лице - 60 на сто от осигурителния доход за определения с конкретното постановление месец - август за определяне размера на средствата за октомври, ноември и декември 2020 г.; октомври - за определяне размера на средствата за януари, февруари и март 2021 г.

Средствата за запазване на заетост и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя за всички работници и служители се превеждат от НОИ по платежните сметки на съответния работодател. Това става два пъти седмично, като срокът от получаване на списъците в НОИ до постъпване на сумите по платежната сметка на осигурителя е не повече от 5 работни дни при нормативно определен срок до 10 работни дни.

За всички плащания информацията е публична и достъпна на интернет страницата на НОИ.  Институтът е осигурил и електронна услуга, чрез която се предоставя информация за изплатените им компенсации, достъпна отново чрез интернет страницата на НОИ (www.nssi.bg), рубрика "Е-услуги", „Справки", съответно в раздели: „по Булстат и ИКО на НОИ" след въвеждане на ЕИК на осигурителя и Идентификационен код на осигурителя (ИКО), издаден от НОИ, или „със сертификат" - за регистрирани потребители с Квалифициран електронен подпис (КЕП), съдържащ ЕИК на осигурителя.

05.02.2021

Стартира процедура за избор на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, от Северен централен район от ниво 2, за участие в работна група за изработването на териториална стратегия за интегрирани мерки по Цел на политиката 5 „Европа по-близо до гражданите“, на програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния – България 2021-2027 г.

Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) стартира процедура за избор на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от Северен централен район от ниво 2, чиито представители да бъдат включени в състава на работна група за изработването на териториална стратегия за интегрирани мерки по Цел на политиката 5 „Европа по-близо до гражданите“, на програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния – България 2021-2027 г. Крайният срок за подаване на писмено заявление за участие от заинтересованите юридически лица с нестопанска цел е 10.02.2021 г.

Пълният текст на поканата, заявление за участие и необходимите приложения, са публикувани в раздел Обяви на интернет страницата на МРРБ тук.

05.02.2021

Eleven инвестира 250 хил. евро в стартъп

Българският фонд Eleven инвестира в британската софтуерната копания с румънски основатели SuperOkay. Общото вложение е в размер на 400 хил. евро, от които 250 хил. евро са осигурени от Eleven. В рунда участва още румънският фонд RocaX и малка група бизнес ангели. Това е първата от няколко инвестиции в компании от региона, които Eleven затваря в момента. SuperOkay е основана през 2018 г. от румънските предприемачи Мария Константинеску и Раду Сеука, но бизнесът е базиран във Великобритания. Те разработват софтуерно решение, насочено към дигитални агенции, софтуерни студиа и фрийлансъри, които често се сблъскват с проблема да координират едновременно различни проекти.

05.02.2021

41 000 работници вече са получили 24 лева на ден

И през настоящата година ще продължим с мерките за подкрепа на бизнеса и създаването на работни места, като общият финансов ресурс ще бъде над 800 милиона лева - европейско и национално финансиране.

Това каза по време на парламентарния контрол министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

През 2021 година мярката 60/40 се финансира с 600 милиона лева за запазване средномесечно на около 120 000 работни места.

В края на миналата година финансова подкрепа по мярката 80/20 за предприятия и самоосигуряващи се беше увеличена двойно и достигна до 80 милиона лева, като мярката ще запази заетостта на около 30 000 души в транспорта и туризма, каза министърът.

По мярката 75/0 до този момент, до януари месец, 24 лева на ден са получили 41 000 работници.

Очаква се с финансов ресурс от 160 милиона лева по ОПРЧР да продължи своето изпълнение операцията "Заетост за теб", като ще се осигури субсидирана заетост за най-малко 35 000.

МТСП ще подпомага бизнеса и работещите не само през този труден период, но и до възстановяване на икономическия растеж и създаването на нови работни места, заяви министърът.

Финансирането на Националния план за действие по заетостта за тази година е 83 млн. лева, като с него ще бъде осигурена заетост на почти 15 000 безработни, а 11 600 ще бъдат включени в обучения по програми и мерки, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда, каза министърът.

Тя даде информация за изпълнението на мерките в областите Благоевград и Хасково.

05.02.2021

ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

С 3,5 млн. лв. ще се финансират проекти на работодатели за разкриване на нови работни места и подобряване на условията на труд за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст през 2021 г. Средствата се осигуряват по Националната програма за заетост на хора с увреждания на Министерството на труда и социалната политика.

Работодателите могат да получат до 10 000 лв. за осигуряване на достъп до действащи или нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст. Със същата сума ще се финансират предложения за приспособяване на съществуващи работни места и за оборудване на нови работни места за хора трайни увреждания в трудоспособна възраст. За квалификация и преквалификация на един работник с увреждане работодателите могат да получат до 1000 лв.  Кандидатите могат да подадат документи в Агенцията за хората с увреждания до 15 април 2021. Конкурсната документация е публикувана на Интернет страницата на Агенцията http://ahu.mlsp.government.bg/, в рубриката “Проекти и програми“ – НПЗ по чл. 44, ал. 1 от ЗХУ.

По друг проект ще се осигуряват до 20 000 лв. за реализиране на проекти на хора с увреждания, които искат да стартират самостоятелен бизнес. С тези средства те ще могат да финансират инвестиционните си разходи, строително-ремонтни работи, оборудването на работните места, обучението на персонала и собственика и покриването на стартовия капитал. Кандидатите трябва да са с 50 и над 50% намалена трудоспособност и да не участват като собственици или съдружници в друга фирма. Проектни предложения трябва да бъдат изпратени до 25 февруари в Агенцията за хората с увреждания. Конкурсната документация можете да намерите на Интернет страница https://ahu.mlsp.government.bg/ в рубрика: Проекти/Програми, Самостоятелен бизнес.

АХУ ще финансира и проекти на предприятия със социална и стопанска насоченост, чиято цел е да подобрят условията на труд. Техният фокус трябва да бъде върху технологично обновяване на оборудването, въвеждането на нови технологии и разкриването на нови работни места. Тези със социална насоченост могат да получат до 40 000 лв., като крайният срок за подаване на предложенията е 19 март. За проекти със стопанска насоченост се кандидатства до 29 март, а максималният размер на субсидията е 80 000 лв. Конкурсната документация можете да намерите на Интернет страница https://ahu.mlsp.government.bg/portal/page/84, рубрика: Проекти/програми, Работодатели по чл. 49 от ЗХУ/

Агенцията за хора с увреждания обявява и конкурс за финансиране на проекти за създаване на Центрове за защитена заетост. В него могат да участват специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, трудово-лечебни бази, както и всяка организация на хора с увреждания, регистрирана по действащото законодателство. Всеки Център за защитена заетост трябва да осигурява условия за създаване на трудови умения и навици на минимум 15 лица с множество трайни увреждания, заедно с предоставянето на минимален пакет от персонални подкрепящи услуги. Одобрените кандидати ще получат до 300 000 лв. за създаване на Център за защитена заетост. Крайният срок за подаване на проекти е 5 април. Проектната документация можете да намерите на Интернет страница http://ahu.mlsp.government.bg/, в рубрика: Проекти/Програми, Център за защитена заетост.

АХУ набира и предложения за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хора с увреждания. Те са разделени в четири компонента с размер на субсидията от 4 000 лв. до 18 000 лв. Проектното предложение може да е с предмет на дейност, отнасящ се до един от четирите компонента. Срокът за подаване е 24 февруари 2021 г. Конкурсната документация може да намерите на Интернет страницата на Агенцията: http://ahu.mlsp.government.bg/, рубрика: „Проекти/програми”, „Рехабилитация и интеграция”.

Ще се финансират и проекти за изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически и спортни обекти за хора с увреждания. Проектните предложения ще се приемат до 4 март. Конкурсната документация е публикувана на  Интернет страницата на Агенцията http://ahu.mlsp.government.bg/, рубрика: “Проекти/програми“, Достъпна среда.

Всички документи и подробни условия за кандидатстване по проектите могат да се намерят на горепосочената интернет страница на Агенцията за хората с увреждания.

04.02.2021

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА COVID-19 ЗА ПЪТУВАЩИТЕ ДО БЪЛГАРИЯ

Консултантски център - Берковица публикува подготвената от Министерството на здравеопазването информация за най-често задаваните въпроси от хората, на които им предстои пътуване до България в условията на COVID-19.

За гражданите на кои държави/лица с придобит статут не се отнася въведената до 30.04.2021 г. временна забрана за влизане на територията на Република България?

- българските граждани и членовете на техните семейства;

- гражданите на държави членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства;
- гражданите на страни по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество - Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства;

гражданите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Австралийски съюз, Канада, Грузия, Япония, Нова Зеландия, Република Руанда, Република Корея, Кралство Тайланд, Република Тунис, Източна република Уругвай, Обединените арабски емирства, Украйна, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова, Израел, Държавата Кувейт, Република Беларус и Република Турция;

- лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства;

- лицата, притежатели на българска виза за дългосрочно пребиваване вид "D";

- лицата, които имат разрешение за пребиваване в държава-членка на Европейския съюз или в страна по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства.

Въведено ли е изискване за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

Всички лица, независимо от тяхната начална точка на отпътуване, се допускат на територията на Република България след като предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR тест), считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа.

Има ли изключения от изискването за предоставяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

- водачите на автобуси, извършващи международен превоз на пътници;

- водачите на товарни автомобили, които извършват или приключват международен превоз на товари и стоки при влизане на територията на Република България;

- членовете на екипажите на плавателни съдове;

- членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полети от и до летища за обществено ползване на територията на Република България и лицата, ангажирани с техническо обслужване на въздухоплавателни средства;

- погранични работници, независимо от тяхното гражданство;

- лицата, които преминават транзитно през територията на Република България.

Какви са изискванията към документа за отрицателен резултат от проведен PCR тест, който следва да се предостави на граничния здравен контрол?

Документът трябва да съдържа имената на лицето съгласно документа за самоличност, с който пътува, данни за лабораторията, извършила изследването (наименование, адрес или други данни за контакт), дата, на която е извършено изследването, изписани на латиница метод (PCR) и отрицателен резултат (Negative), позволяващи интерпретация на документа. Документът може да бъде предоставен и в електронен формат на електронно устройство (мобилен телефон, таблет и др.).

Какво да очаквам, ако не представя документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор.

Мога ли след като вляза на територията на Република България да си направя PCR тест и да го представя на съответната регионална здравна инспекция, за да ми бъде отменено издаденото предписание за карантина?

На българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигнали на територията на страната в периода от 29.01.2021 г. до 30.04.2021 г., директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR тест).

Предписанието се отменя в срок до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19.

Има ли изключения от изискването за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, основани на възраст (например: бебета, малки деца)?

Към настоящия момент не са въведени такива изключения с оглед възможността за асимптомно протичане на инфекцията и свързания с това епидемиологичен риск от внос, предаване и разпространение на заболяването.

Следва да се има предвид, че PCR изследване се извършва чрез пробонабиране на различни клинични материали, като назофарингеален секрет, гърлен секрет или смив, слюнка и др., съобразно използваната методика и апаратура, което способства и за вземане на подходящ материал от всички възрастови групи.

Има ли изключения от изискването за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, основани на наличие на антитела след преболедуване на COVID-19 или поставена ваксина срещу COVID-19?

Към настоящия момент не са въведени такива изключения. Всички пътуващи лица следва да имат предвид, че поради липсата на натрупани научни данни за ефективността на ваксините срещу COVID-19 спрямо предпазването от заразяване и асимптомно предаване на новия коронавирус на възприемчиви лица, както и на продължителността на постваксиналния имунитет, към момента сертификати за ваксинация срещу COVID-19 не служат за доказателство за влизане в страната и респективно за отмяна на карантина или за замяна на изискването за PCR тест.

При извършване на краткосрочни пътувания до 72 часа, необходимо ли е да представям нов документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, извършен на територията на държавата, от която се връщам, или мога да ползвам този, издаден на територията на Република България?

При краткосрочни пътувания не е необходимо да се извършва нов PCR тест, ако до влизането в страната не са изтекли 72 часа, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Въпреки това, Министерството на здравеопазването препоръча лицата да следят здравословното си състояние след завръщането си и да ограничат несъществените си контакти.

Разрешава ли се вместо PCR тест да бъде извършен бърз антигенен тест?

Като условие за влизане в страната не се допуска представянето на отрицателен резултат от проведени бързи антигенни тестове, поради техните по-ниски специфичност и чувствителност, спрямо тези на PCR изследванията.

Бързи антигенни тестове следва да се извършват само при условията, посочени в Критериите за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2 (Приложение № 2 към т. 6 от Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г. на министъра на здравеопазването).

Какво е пограничен работник?

В чл. 1, буква "е" от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност е дадено легално определение на понятието "пограничен работник", като е предвидено, че това е всяко лице, упражняващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка и което пребивава в друга държава-членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично. За целите на прилагането на въведените противоепидемични мерки, определението за пограничен работник може да се прилага и за лица, пристигащи от Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония.

Кой е член на семейството на чужденец?

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, членове на семейство на чужденец са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са негов съпруг/съпруга, деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.

Кой е член на семейството на гражданин на Европейския съюз?

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, член на семейството на гражданин на Европейския съюз е лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, низходящ на гражданин на Европейския съюз и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз, както и на неговия съпруг/съпруга или лице, с което е във фактическо съжителство.

Кой е член на семейството на български гражданин?

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са съпруг/съпруга, низходящи, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак, низходящи, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си, или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях, възходящи на българския гражданин или на неговия съпруг/съпруга, както и други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

Кога са налице хуманитарни причини?

Съгласно § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, "хуманитарни причини" са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на едни чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната.

Пътуването следва да е предприето по извънредни обстоятелства с неотложно естество с цел защита на здравето или живота на пътуващия или на неговите близки.

Кой орган може да ми предостави информация какви са необходимите документи за доказване на гражданство, придобит статут, качество на член на семейство или наличието на хуманитарни причини?

Дейността по граничен контрол по отношение на влизането и пребиваването на територията на страната се осъществява от органите на граничен контрол към Министерство на вътрешните работи.

На всички гранични контролно-пропускателни пунктове ли се извършва граничен здравен контрол?

Граничен здравен контрол се осъществява на посочените по-долу гранични контролно-пропускателни пунктове в страната, към които всички пътуващи трябва да се насочат:

- ГКПП Видин

- ГКПП Връшка чука

- ГКПП Гюешево

- ГКПП Дуранкулак-Вама Веке

- ГКПП Златарево-Ново село

- ГКПП Илинден-Ексохи (на разположение)

- ГКПП Калотина

- ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле

- ГКПП Капитан Петко войвода-Орменион

- ГКПП Кулата-Промахон

- ГКПП Летище Бургас

- ГКПП Летище Варна

- ГКПП Летище-Пловдив

- ГКПП Летище София (Терминал 1 и Терминал 2)

- ГКПП Маказа-Нимфея (на разположение)

- ГКПП Малко Търново

- ГКПП Русе-Дунав мост

- ГКПП Станке Лисичково

- ГКПП Стрезимировци

04.02.2021

Инициативата „Твоят избор има значение“

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и Българската национална телевизия обединяват сили в инициативата „Твоят избор има значение“.

Целта на информационната инициатива е да спомогне за преодоляването на икономическите последствия, настъпили в следствие на пандемията COVID-19, в частност - спада в износа на стоки, произведени в България, през изминалата 2020 г.

„Твоят избор има значение“ основава своето послание на данни, които показват възможностите за компенсиране на спада в експорта в 8 категории чрез общи действия на българските потребители, базирани на избора им на родни продукти.

03.02.2021

Съобщение на Агенцията за хората с увреждания

Във връзка с обявените от Агенцията за хората с увреждания конкурси за финансиране на проекти за осигуряване на заетост, рехабилитация и интеграция и изграждане на достъпна среда за хората с увреждания, Агенцията ще проведе ОНЛАЙН ИНФОРМАЦИОНЕН „ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ“ за всяка от програмите. Участниците ще имат възможност да се запознаят с програмите, както и да зададат своите въпроси, свързани с условия на кандидатстване, отпускане на средства, наблюдение и отчетност на проектните предложения. Информационните сесии ще се проведат, както следва:

  • Програма за финансиране на проекти за изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически, спортни обекти на 08.02.2021 г. от 10:00 ч.; 
  • Програма за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на 09.02.2021 г. от 10:00 ч.;
  • Програма за финансиране на проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания на 10.02.2021 г. от 10:00 ч.;
  • Програма за финансиране на проекти със социална и стопанска насоченост на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания на 12.02.2021 г. от 10:00 ч.;
  • Програма за финансиране на проекти за създаване на центрове за защитена заетост за хора с множество трайни увреждания на 15.02.2021 г. от 10:00 ч.;

Всяко  едно от информационните събития включва:

  1. Представяне на Програмата – Презентация;
  2. Въпроси и отговори.

При проявено желание за участие можете  да заявите своето намерение на следните имейл адреси на Агенцията, съобразявайки се с горецитираните срокове на всяка една от програмите:

Програма „Достъпна архитектурна среда“: ahu_dostap@mlsp.government.bg

Програма „Рехабилитация и интеграция“: ahu_npo@mlsp.government.bg

Програма „Самостоятелна стопанска дейност“: ahu_ssd@mlsp.government.bg

Програма „Социална и стопанска насоченост на специализирани предприятия и кооперации“: ahu_stn@mlsp.government.bg и ahu_sn@mlsp.government.bg

Програма „Центрове за защитена заетост“: ahu@mlsp.government.bg

На заявилите интерес допълнително ще бъде изпратен имейл с линк за включване в мероприятието „Ден на отворените врати“.

За участие в събитието е необходимо използване на компютър с камера или смартфон и предварително да бъде изтеглена програмата „Zoom“.

03.02.2021

Агенцията за хората с увреждания (АХУ) обявява конкурс ПО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за хората с увреждания

            Тази програма има за цел да насърчава и подпомага работодателите от обичайна работна среда за създаване на условия за заетост на хората с трайни увреждания, включително и за изпълнение на квотните задължения; насочена е към хората с трайни увреждания, тъй като заетостта в обичайна работна среда води до най-бърза социализация на хората с трайни увреждания.

По тази програма се отпускат средства за следните области на действие, условно наречени компоненти:

  1. Осигуряване на достъп до действащи или разкривани нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст.
  2. Приспособяване на съществуващи работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст.
  3. Оборудване на нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст, съответстващо на характера на тяхното заболяване.
  4. Квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие.

            Максималният  размер на субсидията по компоненти е, както следва:

            Компонент  1 – до 10 000 лв.;

            Компонент 2 –  до 10 000 лв.;

            Компонент  3 – до 10 000 лв.;

            Компонент 4 – до 1000 лв. на лице с трайно увреждане.

            По-подробна информация може да намерите в Методика за финансиране на проектни предложения на работодатели/органи по назначаване по Национална програма за заетост на хората с увреждания, публикувана в сайта на АХУ в рубрика: Проекти/програми, НПЗ по чл. 44, ал. 1 от ЗХУ.

Конкурсната документация е публикувана на Интернет страницата на Агенцията в рубриката “Проекти и програми“ – НПЗ по чл. 44, ал. 1 от ЗХУ.

            Проектните предложения, ведно с изискваните документи, се подават в папка подредени систематично, по ред описан в таблица за оценка на административното съответствие /приложение 3/, и с придружително писмо в деловодството на АХУ по един от следните начини:

  1. На място, в офиса на АХУ, на адрес: гр. София, 1233, ул. “Софроний Врачански” № 104-106, на електронен носител качени всички документи подписани и сканирани или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 15.04.2021 г.
  2. Чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка с пощенско клеймо или чрез куриер, не по-късно от крайния срок за подаване на проектите за конкурса, на електронен носител качени всички документи подписани и сканирани или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 15.04.2021 г.
  3. По електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ  и електронните удостоверителни услуги, или подписани и сканирани на посоченият електронен адрес на АХУ - e-mail: ahu_zaetost@mlsp.government.bg. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 15.04.2021 г.

Непосредствено след подаване на проектното предложение всеки кандидат е длъжен да изиска от АХУ входящ номер, с който е заведено проектното предложение в деловодната система, не по-късно от крайния срок за подаване на проектните предложения. Полученият входящ номер доказва, че проектното предложение е подадено в срок.

            Телефони за контакт: 02 931 8095 и 02 832 9073.

03.02.2021

Онлайн курс „Икономика, социална политика и мениджмънт“ започва от 8 февруари

Онлайн курс „Икономика, социална политика и мениджмънт“ започва от 8 февруари. Обучението е насочено към заети лица и е безплатно за тях.

Всички дистанционни курсове на КНСБ се провеждат само в онлайн форма. Всеки участник ще има достъп до курса в рамките на 2 седмици, като в този период платформата ще е достъпна 24 часа в денонощието. Всеки участник ще влиза с индивидуална парола за достъп, издадена от администратор. Единственото условие е да имате достъп до интернет и да ползвате компютър или мобилно устройство.

Провеждането на курса се финансира по проект „Подобряване на адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Курсът завършва с тест за проверка на знанията и при резулат над 50% се смята за успешно завършен и се издава сертификат.

Заявка можете да подадете на следния линк: http://ktd.dostoentrud.org/

След като попълните данните в картата за участие, ще получите лично потребителско име и парола за достъп до обучителната платформа на КНСБ.

Повече за курса:

Модулът дава знания за практико-приложните проблеми на икономиката, социалната политика и мениджмънта – трите ключови и взаимно свързани сфери, в които се реализират икономическите и социалните права и интереси на работниците и служителите, както и на техните работодатели. Обучаваните ще придобият знания и разбиране за:

  • Глобализацията на икономиката, единният европейски пазар и развитието на европейската концепция на икономика, основана на знанието;
  • Основни характеристики на пазарната икономика;
  • Икономиката и финансите на предприятието;
  • Същността и основните функции на мениджмънта;

Корпоративна социална отговорност.

03.02.2021

КОГА МОГАТ ДА НИ УВОЛНЯТ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ?

Върховният касационен съд прие тълкувателно решение по въпроси, свързани с прекратяването на трудовия договор от работодателя.

В него върховните съдии тълкуват три от хипотезите в чл. 328 от Кодекса на труда, при които работодателят може да уволни свой служител с предизвестие – при липса на качества за ефективна работа (т. 5), когато не притежава необходимото образование или квалификация (т. 6) и при промяна на изискванията за длъжността (т. 11).

Според него:

1а. Не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

1б. Налице е основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

  1. Основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация.
  2. В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.

Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика при прилагането на посочените разпоредби от Кодекса на труда от различни състави на Върховния касационен съд.

В мотивите на тълкувателното решение се казва, че сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдана от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност.

Според върховните съдии, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовият договор.

Позоваването от работодателя в тези случаи на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“, поради което следва да бъде отречено.

Когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника/служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение, работодателят може да поиска договорът да бъде обявен за недействителен с иск по чл. 74 от КТ.

Според върховните съдии, докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда, ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му, включително и на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

В тълкувателното решение се посочва, че същественото различие в основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ се проявява по отношение на правните последици при прекратяване на трудовия договор. Само в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ работодателят трябва да съблюдава разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, която установява предварителна закрила при уволнението на определени категории работници и служители.

Ето защо, когато работникът или служителят попада в обхвата на случаите, при които прекратяването на трудовия договор от работодателя е възможно само след предварително разрешение от Инспекцията по труда, е необходимо да бъдат разграничени хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, се казва в мотивите.

Със законодателна промяна от 1992 г. се приема ново основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие – по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, което не дублира съществуващото от 1986 г. уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а въвежда изцяло ново, различно основание за прекратяване на трудовия договор, при промяна на изискванията за изпълняваната работа, извън тези за образование или професионална квалификация.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като по отношение на тях съществува нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. „Ето защо в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т. 11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т. е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция“, пише в тълкувателното решение.

Според върховните съдии необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване.

Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие – „липсата на качества за изпълнение на работата“.

Съдържанието му включва признаците: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяването му.

За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.

03.02.2021

Одобрен е План за изпълнение на заключителните препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

Правителството прие План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2021-2026), съобщи пресслужбата на кабинета.

Основната цел на документа е да допринесе за развитието и усъвършенстването на политиките, насочени към хората с увреждания, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и други международни актове, които имат за цел да гарантират човешките права и по които България е страна.

В Плана са разписани мерки и дейности, чрез които е постигнато изпълнението до момента на част от препоръките, както и такива, които целят усъвършенстване на законодателството за гарантиране на правата на хората с увреждания. Документът включва и дейности за преодоляване на стереотипи и дискриминационни практики и за разширяване на възможностите за участие на хората с увреждания на пазара на труда, както и мерки за насърчаване на активното им участие в политическия и обществения живот. Мерките за изпълнение на препоръките на ООН включват още обучения за повишаване на капацитета на магистрати, разследващи полицаи, педагози и социални работници; дейности за насърчаване на участието на жените и момичетата с увреждания в различни сфери на обществения живот.

Реализирането на Плана за действие има за цел да подпомогне изпълнението на ангажиментите на Република България по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като допринесе за по-добра защита и гарантиране на възможности за активното им включване в обществения живот.

03.02.2021

Подкрепата в пандемията за пострадалия бизнес възлиза на 2 млрд. лева

Министърът на икономиката Лъчезар Борисов съобщи пред журналисти, че по линия на икономическото и на социалното министерства интервенцията в подкрепа на бизнеса заради коронакризата е на стойност около 1,6 млрд. лева.

Още 400 млн. лева са в ход - договорени, обещани, въпрос на работа е, допълни министърът, който представи пред членовете на ресорната парламентарна комисия изпълнението на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията.

Общата интервенция от двете министерства, като не се говори за свършената работа през централния бюджет, е 2 млрд. лева, уточни министърът.

Той съобщи, че по една от процедурите се очаква бизнесът да представи отчетите си и да получи средствата, по друга процедура има подписани договори, но тя е инвестиционна и по нея фирмите трябва да представят свършена инвестиционна дейност и веднага ще получат средствата. Ускорено се работи с НАП, сега се разплащат средства и по резервния списък на микропредприятията, допълни министърът.

Само за последните десет дни това, което е стигнало до бизнеса, е 60 млн. лева, каза министърът.

Той напомни, че миналата година за всички противоепидемични и антикризисни мерки средствата през централния бюджет бяха на стойност 2,8 млрд. лева, а тази година - към три милиарда лева. Според него мерките са дали ефект, защото се поддържат едни от най-ниските нива безработица в ЕС и сега по данни на Агенцията по заетостта тя е 7 на сто, а в Испания - над 16 на сто, при 40 на сто младежка безработица.

Освен това страната ни приключва 2020 г. с много добри финансови и макроикономически показатели, допълни министърът, като напомни, че страната ни е имала най-либералните в Европа противоепидемични мерки, което също е било в подкрепа на работата на бизнеса. Приключваме годината може би сред малкото държави в ЕС, която запази своето потребление като фактор на икономическия растеж, изтъкна министърът.

В отговор на въпрос министърът каза, че върви разплащането през НАП към бизнесите, които са затворени заради противоепидемичните мерки, и допълни, че по данни на социалния министър всичко за пропуснатите месеци вече е разплатено по мярката "24 лева", която сега има нов дизайн.

Министърът каза, че в края на миналата седмица е имал среща с представителите на ресторантьорския бранш. Споразумяхме се, че ако продължат мерките от гледна точка на противоепидемичната им част, ние ще продължим икономическите мерки, каза министърът и допълни, че като икономически министър смята, че колкото по-бързо заработи бизнесът, ще е по-добре, но трябва да има и баланс със здравето на хората.

Министърът информира, че е препратил до здравния министър писмото с исканията на Интер експо център за яснота за работата на този бранш през пролетта.
В отговор на въпрос министърът каза, че се очаква утре, най-вероятно онлайн, да има среща с работодателските организации, като сред обсъжданите теми ще са мерките, които тепърва ще бъдат приложени за бизнеса със средства по Инициативата на ЕК - REACT-EU.

02.02.2021

КОГА МОЖЕ ДА СКЛЮЧИМ ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР?

В Кодекса на труда (КТ), в чл. 110 и чл. 111 са уредени възможности за допълнителен трудов договор при един и същ или при друг/втори работодател. Съгласно първата разпоредба работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

А що се отнася до допълнителния труд при друг работодател, то КТ постановява, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Следва да се има предвид, че съществуват ограничения, свързани с продължителността на работното време, които са въведени с чл. 113 от КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

- 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

- 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите на възраст над 18 г. могат да работят и повече от 48 часа.

Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

В случай, че е невъзможно да съвместите работата по основния и допълнителния си трудов договор, можете да се възползвате от правото да поискате платен или неплатен отпуск от основния си работодател. Имайте предвид, че КТ предвижда съгласие от страна на работодателя да Ви предостави заявения от Вас отпуск.

02.02.2021

Кое пречи на развитието на Северна България

След като представи годишния си анализ „Регионални профили 2020“ Институтът за пазарна икономика(ИПИ) прави детайлен преглед на икономическото и социално развитие в Северна България.

„Югът печели, но с голямото допускане, че в него се намира столицата, което много силно изкривява всички опити за такова сравнение. Когато елиминираме столицата от сметката и сравняваме севера и юга, югът печели отново, но с много по-малък марж“, каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Географията със сигурност играе много голяма роля, но развитието на историческата инфраструктура е още по-важно, отбеляза той.

Географското преимущество на юга не е чак толкова голямо, колкото е развитието на пътната мрежа най-вече, на връзките между икономическите центрове.“

На този етап на север имаме разпокъсани ядра на силна икономическа активност, но между тях връзките са много по-слаби, изтъкна Николов.

Река Дунав е играела доста голяма роля в развитието на областите на север и в османския период, и по царско време като важен път, по който българските стоки са се отправяли към Европа.

През социализма обаче тази роля доста намалява, а от падането на режима насам българските бизнеси и държавата не са успели да капитализират тази възможност, подчерта анализаторът.

Малките земеделски общини в северозапада „просперират“, доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата – така Адриан Николов описа ситуацията с по-малко засегнатите от ефектите на пандемията региони.

Според него най-важен фактор се явяват човешките ресурси. Той даде примери със Силистра и Търговище, където около една трета от населението е с основно образование „и това може би е най-силно спиращият фактор“.

Дори когато се опитваме агресивно да се индустриализираме, както се случи с Пловдив и дори с Ямбол, наличието на критична маса от хора с професионално или поне средно образование е достатъчна, но в икономиката на последното десетилетие хората без базови умения остават отстрани на икономическото развитиене успяват да се впишат в съвременния пазар на труда, коментира Адриан Николов.

Изследователят посочи Габрово като пример как местната власт залага на развитие като местен IT хъб в сферата на високите технологии и да привлича кадри от този двигател на българската икономика с висока добавена стойност, високо заплащане и добро благосъстояние. Това обаче става на фона на бързо застаряващо население, тъй като областта е сред тези с най-негативни демографски показатели.

Малките общини са останали доста назад, има големи и силно застарели зони, които остават встрани от общия икономически тренд, обобщи анализаторът.

Работата home office може да бъде възможност и потенциал за по-слабо развитите райони, смята Николов. Той посочи, че Монтана и Враца са сред областите, които въпреки цялостното свиване на туризма, леко се развиват нагоре дори през 2020 година.

„Това най-вероятно са били такива хора, които са си харесали някоя къща за гости, хвърлили са си лаптопа в раницата и са отишли да работят там лятото. В този смисъл общини и малки населени места, които могат да предложат чиста природа, прилична инфраструктура, тишина и спокойствие далеч от големия град могат да спечелят от тази ситуация.“

02.02.2021

Регионални профили 2020 – анализ на Института за пазарна икономика

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.

В допълнение ИПИ публикува и специален анализ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 година“, който разглежда в дълбочина удара на кризата върху регионите в страната. Презентацията от представянето на изследването е достъпна тук.

Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg.

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда (виж тук) показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Пандемията през 2020 г. засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателство да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемия.

---------------------------------------------

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, могат да бъдат намерени на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

 

ОБЛАСТ МОНТАНА

> Население (2019) 127 001

> Територия (кв. км) 3635,6

> Брой на населените места 131

> Дял на населението в градовете (%) 64,3

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот, което предопределя и високия дял на бедност в областта. Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда поставят Монтана на последно място в тази категория. Покачването на икономическата активност през 2019 г. води до повишаване на коефициента на безработицата. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Монтана се представя добре при усвояването на европейски средства. Това е областта с най-малък дял на автомагистралите и първокласните пътища в страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Монтана я поставя на първо място с най-ниско данъчно облагане през 2020 г. Администрацията в областта получава сравнително добри оценки. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст в областта продължава да намалява и е вторият най-нисък в страната. Представянето на област Монтана по образователните показатели е сравнително слабо. Достъпът до лекари в областта е сравнително висок. Легловата база в местните многопрофилни болници също остава по-голяма от средните стойности за страната. Поддържането на реда и сигурността е оценено като слабо. Представянето на областта по показателите за околната средна е много добро. Висок остава делът на предадените отпадъци за третиране и рециклиране. Монтана е областта с най-слабо изразен културен живот и през 2019 г.

Доходи и стандарт на живот

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот. Въпреки ниската база брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта нараства два пъти по-бавно от средния за страната и през 2018 г. достига 9,0 хил. лв. при 15,6 хил. лв./човек в страната. Заплатите и доходите също нарастват сравнително бавно. Средната годишна брутна заплата в областта е 10,1 хил. лв. (при 13,8 хил. лв. в страната), а през 2019 г. доходите на лице от домакинството са 4644 лв. (при 6013 лв. в страната). Ниският размер на заплатите и доходите предопределя и високия дял на бедност в област Монтана. През 2019 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 47,4% – двойно по-висок от средния за страната (22,6%). Делът на населението, живеещо с материални лишения, пък достига 22,7% при 19,9% в страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Пазар на труда

Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда поставят Монтана на последно място в тази категория през 2019 г. Икономическата активност се повишава значително спрямо предходната година, но остава по-ниска от средната за страната – 68,6% при 74,3% в страната. Заради проблемите на пазара на труда обаче покачването на икономическата активност води само до повишаване на коефициента на безработицата. През 2019 г. заетостта намалява с 4 пр.п. до 48,2% и остава най-ниска в страната при средни стойности от 70,1%. Същевременно безработицата се повишава с 5 пр.п. до 20,4% (при 4,2% в страната) и изпреварва тази в област Видин, отново поставяйки Монтана на дъното на класацията. Огромно предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила. Делът на висшистите е почти тройно по-нисък от средния в страната – 10% при 28% в страната, а делът на работната сила с основно и по-ниско образование достига 30% при 18% в страната. И двата показателя се развиват неблагоприятно през последните няколко години.

Инвестиции и икономика

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. И през 2018 г. Монтана остава сред областите с най-нисък брой на предприятията – 36 на 1000 души от населението при 59 на 1000 души в страната, както и сред областите с най-малък обем на инвестициите. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи дори намаляват до 1157 лв./човек при 2750 лв./човек в страната. Намаление се наблюдава и при преките чуждестранни инвестиции и размерът им остава десетократно по-нисък от средния – 274 евро/човек при 3560 евро/човек в страната. Въпреки че се наблюдава повишение през последните години, произведената продукция в областта остава ниска – 13,0 хил. лв./човек при 25,9 хил. лв./човек в страната през 2018 г.От друга страна, Монтана се представя добре при усвояването на европейски средства. Към 15 юни 2020 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 2202 лв./човек (при 1976 лв./човек в страната). В рамките на областта най-високи са стойностите в общините Монтана и Георги Дамяново.

Инфраструктура

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта е около средната за страната. Същевременно Монтана е с най-малък дял на автомагистралите и първокласните пътища – 9,8% при 18,6% в страната през 2019 г. Едва 28,9% от пътната настилка е в добро състояние при 41,4% в страната. Достъпът на населението до интернет се повишава и достига 78% от домакинствата при 75% в страната.

Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в монтанските общини поставя областта на първо място с най-ниско данъчно облагане през 2020 г. При всички пет разглеждани местни данъка ставките в област Монтана са по-ниски от средните за страната. Най-голяма е разликата при облагането на търговията на дребно. В общините от областта то е средно 5,10 лв./кв.м при 12,93 лв./кв.м в страната. С над 33% пък е по-нисък данъкът върху таксиметровия превоз в областта, а с по около 20% – върху превозните средства и върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица.

Администрация

Администрацията в област Монтана получава сравнително добри оценки. Заедно с нарастването в страната покритието на кадастъра се повишава и през 2019 г. кадастралната карта вече обхваща почти цялата територия на областта. През 2020 г. се повишават и самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“. Прозрачността на администрацията е оценена по-ниско спрямо предходната година, но остава по-висока от сред-ната за страната и през 2020 г. В рамките на областта най-добре по този показател се представят общините Бойчиновци, Берковица и Чипровци.

Демография

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст продължава да намалява и е вторият най-нисък в страната след този в област Видин, като през 2019 г. достига –14,5‰ при –6,7‰ в страната. Изселването също допринася за бързото намаляване на населението в областта. През 2019 г. коефициентът на механичен прираст се понижава до –6,1‰.Тези процеси влияят силно негативно на възрастовата зависимост в областта. Отношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 195% (при 150% в страната), а към това на 15–64 години – 44% (при 34% в страната). Сравнително малка част от населението на областта живее в градовете – 64% при 74% в страната. Гъстотата на населението в урбанизираните територии също е сред най-ниските в страната – 894 души/кв.км при 1510 души/кв.км в страната.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Образование

Представянето на област Монтана по образователните показатели е сравнително слабо. През 2019 г. коефициентът на записване в V–VIII клас намалява и достига 81,1% (при 86,6% в страната). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование пък се повишават и остават по-високи от средните за страната. Средният успех на учениците на националното външно оценява по математика след VII клас продължава да е сред най-ниските в страната и през 2020 г. – 27,8 т. при 36,3 т. в страната, но бележи леко подобрение в сравнение с предходните две години. Същевременно успехът на държавните зрелостни изпити по български език и литература е близък до средния за страната. Средната оценка на учениците от област Монтана е 4,15 (при 4,20 в страната), а делът на слабите оценки е 6,5% (при 8,2% в страната). Относителният брой на преподавателите в основното и средното образование в областта се повишава със средния темп на растеж в страната и остава близък до средните стойности. В област Монтана няма университети или филиали на такива.

Здравеопазване

В област Монтана достъпът до лекари е сравнително висок. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи за 1443 души от населението (при 1688 души на лекар в страната). Относителният брой на лекарите специалисти пък е близък до средния за страната. Легловата база в местните многопрофилни болници също остава по-голяма от средните стойности. През 2019 г. болниците в областта разполагат с 688 легла на 100 хил.

Ред и сигурност

Поддържането на реда и сигурността в област Монтана е оценено като слабо. Въпреки че натовареността на местните наказателни съдии е сравнително слаба (един съдия разглежда средно по 7,7 дела месечно при 9,1 дела месечно на съдия в страната), правораздаването е относително бавно. През 2019 г. делата, приключили в 3-месечен срок, намаляват до 80% (при 90% в страната), а висящите дела се повишават до 15% (при 10% в страната). Монтана е сред областите с най-висок брой на престъпленията. През 2019 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта надхвърлят 13 на 1000 души от населението (при 11 на 1000 души в страната). Въпреки това разкриваемостта им се повишава и отново изпреварва средната за страната.

Околна среда

Представянето на област Монтана по показателите за околната средна е много добро и през 2018 г. Обемът на емисиите на въглероден диоксид е десетки пъти по-нисък от средния за страната – 7,3 т/кв.км при 274,8 т/кв.км в страната. Образуваните отпадъци също остават сравнително малко – 268 кг/човек годишно при 409 кг/човек в страната. Висок се задържа пък делът на предадените отпадъци за третиране и рециклиране – 95% при 71% в страната. Изключително нисък остава делът на населението, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води (35,5% при 63,9% за страната), както и делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация (59,9% при 76,2% в страната).

Култура

Монтана е областта с най-слабо изразен културен живот и през 2019 г. Посещенията на местните театри и кина се повишават, но остават в пъти по-ниски от средните за страната. В театрите са отчетени 88 посещения на 1000 души от населението (при 362 на 1000 души в страната), а в музеите – 155 на 1000 души от населението (при 770 на 1000 души в страната). През 2019 г. за първи път в областта има кино, а посещенията са 97 на 1000 души – все още много далеч от средните стойности за останалите области (659 на 1000 души). От 2015 г. насам в областта няма библиотека, която да е достатъчно голяма, за да влиза в официалната статистика на НСИ.

02.02.2021

Публикувани са насоки за кандидатстване за безвъзмездна помощ на туроператори и туристически агенти

Министерство на туризма (МТ) публикува „Насоки за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от Covid-19“.

Мярката представлява държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства, с общ прогнозен бюджет от 51 милиона лева, които ще бъдат предоставяни на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Размерът на еднократно предоставяните безвъзмездни средства е 4% от оборота им без ДДС през 2019 г., оповестен във финансовия отчет съгласно Закона за счетоводството, като предоставената помощ е за компенсиране на загуби на туроператорите и туристическите агенти за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г.

Помощта трябва да се използва приоритетно за възстановяване на суми на пътници, чиито пакети са анулирани поради Covid-19 за същия период.

Допустими кандидати са предприятия, опериращи като туроператори или туристически агенти, регистрирани в съответствие с Раздел I, Глава седма от Закона за туризма и вписани в Националния туристически регистър, които към момента на подаване на заявлението за помощта имат сключена валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97 от Закона за туризма. 

Тази мярка е част от цялостен пакет от мерки и има за цел да противодейства на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията поради Covid-19. Администратор на мярката е Министерство на туризма.

Подаването на заявленията за държавна помощ се извършва по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и придружителните документи чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), чрез модула „Е-кандидатстване“, на следния интернет адрес: https://enims.egov.bg.

Ръководството за работа със системата СУНИ е достъпно на следния адрес: https://enims.egov.bg/.

Ще се прилага схема за предоставяне на финансова помощ с един краен срок за кандидатстване.

С оглед своевременно изплащане на помощта за приоритетно компенсиране на разходи, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и за покриване на извършените през периода разходи за основната дейност, се препоръчва заявленията да бъдат подавани в рамките на 14 дни от датата на отваряне на процедурата. 

В рамките на тази схема кандидатите могат да подадат само едно заявление за подкрепа. В случай че един кандидат е подал повече от едно заявление за подкрепа, се разглежда само първото постъпило заявление.

Пълният пакет с документи можете да намерите на следния линк

МT открива и информационна телефонна линия, на която туроператорите и туристическите агенти могат да задават своите въпроси относно следните схеми за финансиране, прилагани от ведомството:

  1. Процедура BG16RFOP002-2.092 „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ на стойност 10 млн. лв., финансирана по линия на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. 
  2. Схема за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от Covid-19 на стойност 51 млн. лв., финансирана от държавния бюджет на Република България.

На телефонен номер +359 882 29 11 13, от понеделник до петък, в рамките на работното време (от 9:00 до 17:30 часа), информация може да бъде получена от експерт от МТ. Същият ще регистрира обаждането и ще окаже съдействие по определен въпрос или проблем във връзка с тематиката на схемите за финансиране, посочени по-горе. При невъзможност за реагиране на момента, експертът ще има ангажимент да предаде в спешен порядък съобщението на съответния експерт, релевантен на темата.

Причина да бъде открита телефонната линия са зачестилите запитвания относно посочените схеми за кандидатстване – документи, процедури за кандидатстване и отчитане, финансиране и др.

01.02.2021

ПРЕЗ 2020 Г. С НАД 230 000 ЛЕВА СА ПОДПОМОГНАТИ 163 ЛИЦА СЪС ЗРИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ

През 2020 г. са подпомогнати 163 лица със зрителни проблеми, като отпуснатите финансови средства за целта са в размер на 237 973 лева. През тази година Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика ще продължи да предоставя помощ за закупуване на помощни средства, компенсиращи зрителния дефицит, като четящо устройство със софтуер, преносим компютър, екранен четец, диктофон/плейър за незрящи и електронен видео увеличител.

Една от следващите задачи на ФСЗ е осигуряването на финансиране за съвременен българоговорящ синтезатор за хората без зрение. Той е от изключителната важност за информационните и комуникационните технологии - мощен инструмент, който дава възможност на различни хора да участват в информационното общество.

01.02.2021

ВАЖНО ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

Агенцията по заетостта обръща внимание на всички работодатели и техните работници/служители, кандидатстващи за различните финансови стимули за запазване на заетостта в отговор на пандемията от COVID-19, че с цел своевременното обработване на документите им и изплащане на средства, от съществено значение е подадената от тях информация да бъде пълна и коректна.

Най-често допусканите грешки при кандидатстване, водещи до забавяне при обработката на документацията, както и водещите причини за неодобрение, са публикувани на сайта на Агенцията по заетостта:

- По проект „Запази ме” (ПМС № 325/2020, изм. и доп. с РМС № 418/2020)

- По проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” (РМС № 429/2020, изм. и доп. с РМС № 982/2020)

 - По мярката „60/40” (ПМС № 151/2020, изм. с ПМС № 416/2020)

Агенцията по заетостта продължава да работи с пълна ангажираност за удовлетворяване потребностите на своите клиенти и апелира към кандидатите за финансова помощ от държавата за своевременно съдействие в периода на търсене и получаване на подкрепа.

01.02.2021

Държавата ще плаща обучението на студенти, които работят в български фирми

Държавата ще покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване, а възнаграждението, което ще получават младите специалисти, ще е над средното за съответното предприятие.

Предложението беше одобрено с последните изменения на Закона за висшето образование. С официалното обнародване през изминалата седмица на Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател беше даден старт на мярката. Една от основните цели на наредбата е да отговори на нуждата от засилване на връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото чрез стимулиране на обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри.

Обнародваният документ урежда условията и реда, по който ще се заявяват, сключват и прекратяват договорите със студентите и висшите учебни заведения, за пълното или частичното възстановяване на средствата от бюджета за финансиране на обучението, както и за възнаграждението и минималния срок, през който студентът следва да работи при работодателя след завършването си.

От Министерство на образованието и науката очакват организациите на работодателите на национално равнище да координират процеса по набиране заявки от предприятия, които биха желали да бъдат включени в списък на предприятията, които имат право да сключват договори със студентите. Предвижда се до 31 май 2021 г. министърът на образованието и науката да утвърди Списък със специалностите, за обучението на които се осигуряват средства от държавния бюджет за напълно или частично заплащане на разходите за обучение по висши училища и брой студенти.

Два месеца по-късно (31 юли 2021 г.) Министерски съвет ще приеме Списъка с работодателите, които могат да сключват договори със студентите по реда на наредбата. В него ще се посочват още специалностите и броят на студентите, за които всеки работодател е заявил готовност за сключване на договор.

29.01.2021

Внимавайте за фалшиви обяви за работа

Измамници събират лични данни чрез фалшиви обяви за работа. От името на утвърдени работодатели те предлагали атрактивни условия, а от уж одобрените кандидати се изисквали снимка на лична карта и дори селфи с документа в ръка, разказва Нова телевизия.

За измамата сигнализираха десетки кандидати, попаднали на атрактивни оферти в платформи с обяви за работа. Жертвите са привличани с оферти с добри възнаграждения като нерегламентирано се използват имената на утвърдени компании. За да се сдобият с желаната работа обаче, кандидатите са препращани към външни сайтове, които изискват лична и банкова информация.

„Офис асистент в логистична фирма. Заплата: 1500-2000 лв. Без опит”. Атрактивната оферта привлича Мариела Нейчева в сайт с обяви за работа, след като пандемията я оставя вкъщи. Изискванията към кандидатите са сравнително ниски - завършено средно образование, комуникативност и дългосрочни намерения. А английският език е предимство, става ясно от обявата в интернет. Мариела решава да кандидатства.

Беше посочена и заплатата. Казаха от 1500 до 2000 лв. нето. Това като че ли най ме грабна и кандидатствах. Няколко дни по-късно получих имейл, че съм одобрена и следва интервю, което е в 3 стъпки”, разказва  Мариела Нейчева, потърпевш потребител.

По имейл получава инструкции от бъдещия работодател. За да получат желаната работа от сайта с обяви, „одобрените” кандидати били препращани към външен сайт, в който да се регистрират.

Там от фирмата искали мотивационно писмо, имена и дори копие на личната карта. Целта била да се оформят документите по договора. А кандидатите имали само 30 минути, в които линкът бил активен, става ясно от кореспонденцията на Мариела с работодателя.

„На следващия ден ми пратиха въпросния линк към сайта. Влязох в сайта – там трябваше да се регистрирам. Написах си трите имена, от къде съм, телефонен номер и съответно снимка. Трябваше да направя идентификация, че съм аз: лицето Мариела – със снимка на лична карта”, разказва потърпевшата.

Бъдещият работодател дори имал специални изисквания за формата и размера на изпратените снимки. Кореспонденцията се водела от различни имейл адреси като някои съдържат името на компанията, а други - не.

28.01.2021

БЛИЗО 15 000 БЕЗРАБОТНИ ЩЕ ЗАПОЧНАТ РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ЗАЕТОСТТА ПРЕЗ 2021 Г.

Близо 15 000 безработни ще започнат работа, предвидени в Националния план за действие по заетостта през 2021 г., а 11 599 души ще бъдат включени в обучения по програми и мерки, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Документът беше одобрен на днешното заседание на правителството.

Планираният брой на субсидираните работни места ще се увеличи с 12.2 % в сравнение е 2020 г. Освен това са предвидени средства за обучение по ключови компетентности на 1 000 заети лица в средни, малки и микро предприятия.

Финансирането на заложените дейности ще бъде в рамките на държавния бюджет в размер на 83 млн. лв.

В резултат от реализирането на заложените действия, програми, проекти и мерки през 2021 г., се очаква коефициентът на безработица да бъде 5,2 %.

Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост ще бъдат съобразени с минималната работна заплата в страната, която от началото на 2021 г. е 650 лева при пълен работен ден.

Също така се увеличава субсидирането на средствата от 500 лв. на 550 лв. ежемесечно по мерки от Закона за насърчаване на заетостта, като при наемане на безработни с висше образование сумата ще бъде 630 лв., както и дължимите осигуровки. Останалата част ще се осигурява от работодателя.

Възнагражденията на младежите включени в програма „Старт на кариерата“ се увеличават от 700 лв. на 800 лв., на медиаторите към общините - от 730 лв. на 830 лв., на психолозите - от 750 лв. на 950 лв., на мениджърите на случай - от 750 лв. на 900 лв., на ромските медиатори със средно образование - от 650 лв. на 750 лв., а на тези с висше образование - от 700 лв. на 800 лв. по програма „Активиране на неактивни лица“. Увеличават се средствата за наставник - от 180 лв. на 200 лв.

Размерите на средствата за обучение на безработни лица за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация и за обучение за придобиване на квалификация по част от професия също се увеличават.

По регионалните програми за заетост на 28-те области се предвижда през 2021 г. работа да започнат 2 500 безработни. По проект „Красива България” ще се осигури заетост на 230 души, а по двугодишният план за обучение, провеждано от държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ пък ще бъдат обучени пък 2 800 човека от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда.

Други 6 859 безработни ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии по проекти, реализирани от социалните партньори. 

Повишават се и средствата за транспортни разходи до 20 % от трудовото възнаграждение за субсидирана заетост (до 130 лв.).

27.01.2021

КОИ СА ПОЧИВНИТЕ ДНИ ПРЕЗ 2021 Г.?

През 2021 г. ще почиваме общо 116 дни, като от тях 104 се падат през уикендите, а 12 са официалните празници.

Най-малко ще работим през май - едва 17 дни, а по 22 са работните дни през март, юни, август и ноември.

Ето и списък на официалните празници и неработните дни в България през 2021 г.

  1. 1 януари (петък)
  2. Денят на Освобождението на 3 март (сряда)
  3. Великден между 30 април и 3 май (петък до понеделник)
  4. Ден на труда на 1 май (събота, но почиваме на 4 май)
  5. Гергьовден на 6 май (четвъртък)
  6. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост на 24 май (понеделник)
  7. Денят на Съединението на 6 септември (понеделник)
  8. Денят на Независимостта на 22 септември (сряда)
  9. Коледa между 24 и 28 декември (петък до вторник)

На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

27.01.2021

НАП преведе първите пари на затворени фирми

2 223 фирми получиха плащания по програмата за подкрепа с оборотен капитал в размер на 22,2 млн. лв. по-малко от 168 часа след крайния срок за подаване на проектни предложения.

Тези дружества са преминали автоматизирана софтуерна проверка, която сочи пълно съответствие на посочените в заявленията данни с наличните в НАП.

До края на седмицата предстои да бъдат одобрени за подкрепа и дружествата, подали заявления през изминалата седмица, за които след автоматизирана проверка има пълно съответствие на данните, допълват от НАП.

Списък на одобрените до момента кандидати се съдържа в заповед на изпълнителния директор на НАП – https://nap.bg/page?id=799, достъпна на сайта на приходната агенция.  Дружествата, за които предстои да бъдат одобрени за подкрепа, ще бъдат включени в нова заповед до края на седмицата.

На останалите предприятия, кандидатствали за финансова помощ, които не са включени в заповедите, се извършват допълнителни проверки от инспекторите по приходите в НАП, като при необходимост от тях ще бъдат поискани допълнителни уточнения чрез системата ИСУН по електронната им поща.

Над 8100 търговци кандидатстваха за подкрепа с оборотен капитал чрез Националната агенция за приходите до 16.30 ч. на 20 януари, когато изтече крайният срок за кандидатстване. Общият размер на поисканата подкрепа е  115 млн. лв., припомнят от НАП. 

27.01.2021

Как да си платим здравните вноски, ако не работим

От 1 януари 2021 г. хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 26 лева.

Промяната е свързана с увеличението на минималния осигурителен доход от началото на тази година, който вече е 650 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица. Така, здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 325 лв. и не повече от 3000 лв. месечно.

Консултантски център – Берковица  напомня, че срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец януари 2021 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2021 г. Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7. 

Тя се подава електронно с персонален идентификационен код /ПИК/ на НАП или КЕП чрез портала за електронни услуги или пък в офиса на приходната агенция по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева.

Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса.
Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период.

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез електронната услуга на НАП на www.nap.bg.

Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и на телефон: 0700 18 700 (на цена, съгласно тарифата на съответния оператор). Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравноосигурителни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.

27.01.2021

За предприемачите

Фондът на фондовете подписа договор с екипa, който ще управлява Фонд мецанин/ растеж - „Силвърлайн Партнърс”

Фондът на фондовете (ФнФ) подписа договор с избрания финансов посредник за изпълнение на Фонд мецанин/растеж. Това е последният инструмент от портфолиото на ФнФ за дялови и квази-дялови инвестиции, като такъв за първи път се прави в България с публичен ресурс. Средствата за него са осигурени по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие.

Ресурсът ще се управлява от „Силвърлайн Партнърс" ООД. Това е името, под което ще оперира избраното за изпълнител в процедурата за избор на финансов посредник обединение „Бългериан Мецанин Партнърс" ДЗЗД. Партньори в него са: Евгени Ангелов, Диана Аладжова, Иван Христанов, Лоид Шулц и „Ривър Стикс Кепитал" ЕАД.

Ключовите лица на избрания фонд мениджър са натрупали значителен опит в управлението на фондове за алтернативни инвестиции, подкрепящи компании в България, Централна, Източна Европа и други. Наред с реализацията на дялови инструменти, екипът има експертиза и в предоставянето на мецанин финансиране, което ще представлява съществена част от портфолиото на новоучредения фонд.

Мецанинът е форма на хибридна инвестиция, попадаща между капиталово и дългово финансиране. В общия случай, то дава възможност на предприятията да привлекат рисково финансиране, без това задължително да води до прехвърляне на съществен дял в тяхната собственост на новия инвеститор.

„Силвърлайн Партнърс" ще управлява 83.7 млн. лв., от които 75.3 млн. лв. са публични средства, предоставени от основния инвеститор Фонд на фондовете. Допълнително ще бъде привлечен частен капитал на ниво фонд, както и при осъществяването на всяка сделка.

Фондът ще подкрепи най-малко 10 на брой малки и средни предприятия с инвестиции в размер между 4.9 млн. лв. до 13.7 млн. лв., като поне половината от ресурса ще бъде инвестиран под формата на мецанин финансиране.

Целта на инструмента е да подкрепи развитието на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия (МСП) в зрял етап на развитие. Чрез него ще се осигури достъп до алтернативно финансиране за тези от тях, които са с потенциал за растеж и търсят възможности за разширяване на дейността си, чрез навлизане на нови пазари или разработване на нови продукти и услуги.

С Фонд мецанин/растеж работещите фондове за алтернативни инвестиции, финансирани от ФнФ стават пет. До този момент такъв инструмент не е бил наличен на пазара и чрез неговото реализиране ще се осигури нужния ресурс за покриване на целия жизнен цикъл от развитието на една компания - от идеята за нея, през началния етап до зрялата й фаза.

След подписването на договора се очаква посредникът да реализира първите си инвестиции през лятото на тази година.

По повод подписването Владимир Данаилов, изпълнителен директор и член на УС на Фонд на фондовете, изрази радостта си от професионално свършената работа и сподели следното: „Щастлив съм, че българският бизнес вече ще може да се възползва от финансов инструмент за растеж, от какъвто пазарът ни се нуждае. Чрез него и останалите финансови инструменти, стимулираме нов начин, по който българската икономика бива конкурентна - най-вече чрез глобално ориентирани компании."

„В България има доказани предприемачи с интегритет и фирми с регионален и глобален потенциал. Имаме желание да работим с тях и да допринесем за техния успех", заяви от своя страна Евгени Ангелов, управляващ партньор на „Силвърлайн Партнърс".

25.01.2021

Винаги ли сме на линия при работата от вкъщи

Още от преди 10 години два пъти е нараснал процентът на хората, които работят от вкъщи и работят през платформи, а COVID-19 просто допълнително е катализирал разговорите за работа от дистанция и за работното време.

Това обясни пред БНТ Тодор Капитанов, национален секретар, отдел "Защита на синдикалните права и трудовите конфликти" в КНСБ.

Той каза, че по статистика над 50% от работещите българи използват онлайн форми за комуникация в работата си.

Експертът по защита на работодателските интереси в Българската стопанска камара Жасмина Саръиванова отбеляза, че през последната година много неща са се променили - както за работодателите, така и за работещите.

Наложи се всички да прекроим навиците си на работа за няколко дни, за да се настроим към новите условия.Възникналите нови моменти са и чисто технологически, така и психологически. Смяната на един режим с друг няма как да не повлияе на трудови процес, смята Саръиванова.

Материята за дистанционната работа у нас е уредена в Закона за труда. Чисто законово разбирането за работна седмица и работно време не са се променили през последната година.

"Въпросът е доколко се спазва това нещо", отбеляза Капитанов.

Изследванията показват, че в последно време над 30% от хората посочват, че работата от вкъщи предизвиква появата на синдрома на това да си "винаги на линия".
След приключване на работното време много хора продължават да работят, продължават да получават нареждания.

В момента се подготвя европейска директива, която да защити здравето на работещите.

Според Саръиванова работодателите не злоупотребяват нарочно с времето на служителите си, а в случая става въпрос за един нов режим.

25.01.2021

ФИНАНСОВИЯТ ИНСТРУМЕНТ КАТО ПЕЧЕЛИВША СТРАТЕГИЯ

В тежката 2020 г. структурните и инвестиционни фондове на Европейския Съюз са един от малкото източници на свежи пари за бизнеса в България. Отпусканите от тях грантове обаче далеч не са единствената възможност за финансиране с европейски пари.

През последните години оперативните и останалите програми на ЕС насочват все по-голяма част от своя ресурс към финансови инструменти - специализирани схеми за облекчено дългово или дялово и квази-дялово финансиране със средства от Европа и от националния бюджет, които привличат допълнителни средства от частния и публичния сектор. В нашата страна парите за финансови инструменти за сегашния програмен период на ЕС с общ размер от 1,2 млрд. лв. се управляват от държавното дружество „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“, което изпълнява функциите на т.нар. Фонд на фондовете (ФнФ).

Финансовите инструменти целят по-ефективно използване на публичния ресурс в сравнение с безвъзмездната финансова помощ. Те осигуряват финансова подкрепа на крайни получатели с икономически жизнеспособни проекти, но с малки шансове за достъп до обичайно банково кредитиране или инвестиции от свободния пазар, защото нямат бизнес история или са оценени като рискови.

Българският бизнес предпочита да се бори за грант, вместо да кандидатства за финансиране чрез финансов инструмент. В дългосрочен план това обаче не винаги е печеливша стратегия. Защото в много случаи съдбата на проекта далеч не зависи само от парите. Фонд мениджърите на Фонд на фондовете, които предлагат дялови и квази-дялови инвестиции, осигуряват много повече от финансови средства. Те носят на крайния получател много по-голяма добавена стойност, като оказват менторска подкрепа и споделят ноу-хау на всеки етап от реализацията на бизнес идеята.

Кредитите чрез финансови инструменти имат едновременно две предимства – не само са по-достъпни и по-изгодни от останалите заеми на пазара, но в определени сфери водят със себе си безплатна техническа помощ. Най-важното обаче е, че за разлика от грантовете учат компаниите кредитополучатели на здравословна финансова дисциплина – стриктна отчетност и контрол върху паричните потоци. Без съмнение, това е от ключово значение за устойчивостта и бъдещия успех на всяко предприятие, независимо от неговата големина и сфера на дейност.  

Предимства на финансовите инструменти

  • Преодоляване на несъвършенства на пазара: Предоставя се финансиране на целеви групи с малък шанс за достъп до финансов ресурс от частния сектор, чиято икономическа дейност е важна за постигане на целите на съответната европейска програма, която отпуска средствата. Финансовите инструменти предлагат облекчени условия в сравнение с условията по други подобни финансови продукти на свободния пазар.
  • Ефект на лоста: В допълнение към публичните средства финансовите инструменти мобилизират частно финансиране, което увеличава общия размер на подкрепата за крайните получатели.
  • Рециклиране на средствата: Върнатите средства от финансираните проекти, както и потенциалните други приходи от тях, се използват отново за подкрепа на други допустими крайни получатели и проекти.
  • Финансова дисциплина: Средствата, предоставени чрез финансови инструменти, подлежат на връщане от крайните получатели. Това води до по-ефективно използване на публичния ресурс в сравнение с безвъзмездната финансова помощ и намалява вероятността предприятията да развият зависимост към подкрепата чрез публични средства.
  • Трансфер на знания и опит: Крайните получатели могат да се възползват от експертизата на финансовите посредници и други партньори от частния сектор за структуриране на икономически жизнеспособни проекти.

ВИЖТЕ ВСИЧКИ ПРОГРАМИ В ТАБЛИЧЕН ВИД

Къде да потърсите информация?

Управление „Проектна информация и финансиране“ на Фонда на фондовете е единна точка за достъп до информация - партньор на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси за България. То предлага консултации на публични и частни компании и организации за:

  • кредити, дялови и квази-дялови инвестиции, подкрепени със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
  • други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС);
  • програми с публични средства на национално равнище и на равнище ЕС, приложими в България;
  • други европейски възможности за проектна подкрепа.

Експертите от Фонда на фондовете отговарят на запитвания относно проектни идеи, предложения и инвестиционни намерения на различен етап на развитие или готовност, дават съвети за възможности за финансиране, включително и комбинирано, за публичния и частния сектор.

За проекти в сферата на градското развитие и иновациите се осигурява и допълнителна помощ от външни експерти.

За контакт: bap@fmfib.bg

Още информация на: www.fmfib.bg

ВИЖТЕ ВСИЧКИ ПРОГРАМИ В ТАБЛИЧЕН ВИД

25.01.2021

ЗАПОЧВА ПРИЕМЪТ НА ДОКУМЕНТИ ПО МЕРКИТЕ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА 60/40 И 80/20 ЗА 2021 Г.

Агенция по заетостта стартира за 2021 г. приема на документи от работодатели, желаещи да получат финансова подкрепа по мерките за запазване на заетостта, придобили публичност като „60/40” и „80/20”.

С Постановление на Министерски съвет № 416 от 30 декември 2020 г. се удължава периодът за предоставяне на финансова подкрепа по мярката 60/40, по реда на ПМС № 151/2020 г. И за новия период, януари – март 2021 г., регламентираната подкрепа е в размер на 60% от осигурителния доход на работниците и служителите, но изчислен на база месец октомври 2020 г.

За работодатели и самоосигуряващи се лица от секторите „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации” е полезно да знаят, че подкрепата може да бъде 80/20, ако освен за средствата, предоставяни по ПМС № 151/2020 г. (или мярката 60/40), кандидатстват и за компенсации по реда на проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” (Решение на Министерски Съвет № 429/2020 г.). С Решение на Министерски съвет № 982 от 31.12.2020 г. се удължава периодът за изплащане на компенсации и по този проект. Така предприятията, директно засегнати от извънредното положение, ще могат да запазят заетостта на своите работници и служители, като се възползват от новия период за изплащане на компенсации, който вече е 01.07.2020 г. – 31.03.2021 г.

И по двете мерки работодателите, които са одобрени за участие през предходния период, ще могат да удължат срока за получаване на съответната финансова подкрепа, кандидатствайки с облекчен пакет документи.

Работодателите, които отговарят на критериите за допустимост, но все още не са се възползвали от възможностите, които предлагат двете мерки, ще могат да подадат документи съгласно новите условия по всяка една от тях.

По реда на Решение на Министерски Съвет № 429/26.06.2020 г., изм. с Постановление на Министерски Съвет № 982/2020 г. могат да се подават документи за целия период 01.07.2020 г. – 31.03.2020 г.

По мярката 60/40, регламентирана в Постановление на Министерски Съвет № 151/2020 г., изм. с ПМС № 416/2020 г., периодът, за който може да се кандидатства, е 1 януари – 31 март 2021 г.

Документи за участие по двете мерки могат да бъдат намерени на сайта на Агенцията по заетостта в рубриката „Финансови стимули за запазване на заетостта тук.

25.01.2021

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Българска фирма държи над половината от световния пазар на изкуствени стени за катерене. При това, за разлика от други български експортни продукти, тези стени поддържат цени значително над средните в света.

Българска фирма е световен лидер в производството на нано комуникационни спътници. Това са малки по размер спътници – обикновено 100х100х100 мм, леки, високотехнологични и с патентовани системи за трансфер на данни. Произвеждат се на модулен принцип и затова са евтини. Това, че са малки и леки, ги прави евтини за изстрелване. Крайният резултат е, че сателитните комуникации могат да поевтинеят до 100 пъти! Фирмата развива и иновативен модел за продажби – онлайн. Спътници се продават, както се продават тениски и фотоапарати!

България е водещ износител в света на временно консервирани череши. Това са череши, които веднага след откъсването им се поставят в бидони с подсладен спирт. Запечатаните бидони заминават основно за Италия, където се разфасоват за нуждите на сладкарската индустрия, за кетъринг и ресторанти, и за продажба на дребно в магазините. Голяма е вероятността черешите, които сте си купили, за да украсите торта или сладкиш, да са брани в България, независимо от надписа на етикета.

Подобен е случаят с угоения патешки дроб – България дели 2-3 място като износител в света заедно с Унгария. Познайте: и двете държави доставят почти цялата си продукция на Франция, която преработва дроба, разфасова го и го продава. Да, Франция е най-големият консуматор на патешки и гъши дроб в света, но и най-големият износител... на дроб от животни, отгледани в България и Унгария.

Уникална ниша е заела малка фирма, произвеждаща радиолюбителска техника. Макар радиолюбителите да са изчезващ вид, все още ги има. По цял свят. Та, фирмата изнася за всички държави, вкл. Китай, Индия и Гвинея.

Българска фирма е единствен производител в света на разновидност на алуминиев оксихлорид чрез уникална технология, базираща се на разтваряне на метален алуминий в солна киселина в условия на вътрешна електролиза. Резултатът е реагент за отстраняване от индустриални и битови води на колоидно дисперсни частици, бактерии, планктон, хумусни съединения, нефтопродукти и други органични и неорганични вещества. В пречистената по този начин вода няма следи от алуминий или каквито и да е компоненти на реагента.

Наш старт-ъп разработи и патентова технология за дистанционно следене здравето на пчелите в кошера по … жуженето на рояка! Всяко отклонение в здравето на пчелите или оптималните процеси се регистрира, анализира от изкуствен интелект и препредава онлайн на стопанина. Стопанинът получава не само информация за всеки проблем, но и предложения за решения. Фирмата получи финансиране по Хоризонт 2020 – европейската програма за научни изследвания иновации, за да комерсиализира изобретението си.

Далеч по-тривиална е продукцията на някои предприятия от автомобилната промишленост. Например, почти невероятно е еърбеците на колата Ви да се задействат от небългарски датчици. Или спирачните маркучи да са произведени другаде. Голям е делът на европейските коли с български климатици, седалки, окабеляване, стъкла, сензори, софтуер и т.н. Ако в един автомобил има 10-12 хиляди компонента средно, в България се произвеждат близо половината. Новият тренд са електромобилите и българските фирми се стремят да не изостават; по-скоро изостава изграждането на зарядна инфраструктура, поради тромава администрация и регулации.

Някои помнят един „лош“ чешки творец, който направи препратка между България и тоалетно клекало. Е, човекът се оказа пророк – България вече е третият най-голям производител на капаци за тоалетни чинии в света, а на чешкия пазар е номер едно!

Старт-ъп разработи уникален инструмент за предоставяне на информация и оценка на стойността на недвижим имот. Засега е приложим само за няколко от големите български градове, но интересът отвън е голям и това може да е следващият пазарен хит. След въвеждане на данни за имота – адрес, конструкция, състояние, софтуерът Ви казва колко струва при продажба или отдаване под наем, каква транспортна комуникативност има по видове обществен транспорт, близост до супермаркет, детска градина, училища с техния рейтинг, медицинска помощ, банки, парк, ресторанти, колко трудно се паркира, чистота на въздуха, демографски данни по възраст и образование, криминална обстановка по видове престъпления, електорални нагласи и др.

Бабини зъби (на лат. Tribulus terrestris) е тревисто едногодишно растение. Подобрява здравето, сърцето и кръвната захар, има общо укрепващо и имуноподсилващо действие. Има го на много места в Северното полукълбо, но особено ценени са растения от песъчливи и каменисти почви в южна България. Разликата е толкова голяма, че в някои държави като Чехия и Словакия, екстрактите от България са надписани „Бабин зъб“ на кирилица и са доста по-скъпи от произхождащите от други региони.

Не на последно място, 70% от дозаторите за маркови спиртни напитки в Европа се произвеждат в България.

22.01.2021

Обявяват днес фирмите, одобрени за помощ от НАП

Над 8100 търговци са поискали подкрепа с оборотен капитал чрез Националната агенция за приходите до 16.30 ч. вчера, когато изтече крайният срок за кандидатстване. Общият размер на поисканата подкрепа е  115 млн. лв.

По тази схема търговците, засегнати от противоепидемичните мерки, наложени с 4 заповеди на министъра на здравеопазването получават 20 % или  10 % от оборота си за съответните периоди на 2019 г. или 2020 г., припомнят от НАП.

Отпускането на безвъзмездната финансова помощ става в срок до 7 дни от одобрението на проектното предложение. Изплащането на сумите ще започне през идната седмица, като от приходната агенция очакват да платят по сметките на дружествата над 30 млн. лв. до 28 януари.

Одобрените кандидати ще бъдат оповестени в сайта на НАП до края на деня днес, 22 януари, а точният размер на безвъзмездната помощ ще бъде зареден автоматично в системата ИСУН, където данните могат да бъдат видени от всеки кандидат.

„Бизнесът, засегнат от противоепидемичните мерки, има нужда от тази подкрепа и то бързо. Очаквам през следващата седмица да разплатим над 30 млн. лв., което поне малко да улесни засегнатите от противоепидемичните мерки.  Екипът на НАП положи извънредни усилия това да се случи,  за което искрено им благодаря“, каза изпълнителният директор на приходната агенция Галя Димитрова.

22.01.2021

Бюрата по труда ще работят извънредно заради компенсациите

До края на месеца бюрата по труда ще работят допълнително, за да бъдат изплатени всички компенсации за декември на работниците от затворените бизнеси. Това съобщава министърът на труда и социалната политика Деница Сачева в профила си във Фейсбук.

Служителите на Агенцията по заетостта ще се включат освен в обработката на получените при тях документи, но и на служебно пренасочените от бюра по труда с по-голяма натовареност.

Забавянето в изплащането е както заради големия брой заявки, така и заради множество пропуски или грешки в подадените от работодатели и работници документи, включително в данните за банковите им сметки.

"Апелираме към тях да проверяват старателно за пълнотата и коректността на документите, които внасят в Агенцията по заетостта, за да бъдат обработвани и изплащани по-бързо дължимите суми", пише министър Сачева.

До момента са получени заявки за компенсиране с по 24 лв. на ден на 40 920 служители, като на част от тях вече са платени 3 084 000 лв.

От февруари започва приемът на документи за компенсации на пуснатите в неплатен отпуск през януари. Те вече ще бъдат в размер на 75 на сто от осигурителния доход на съответния човек, припомня г-жа Сачева.

Документите се разглеждат от комисия в срок до 10 работни дни след подаването им, а резултатите се обявяват до 2 работни дни след взимане на решението. Това означава, че първите плащания по новия дизайн на мярката ще стартират в средата на февруари, посочва министърът на труда и социалната политика.

Министърът отчете, че по мярката 60/40 до момента са изплатени близо 750 милиона лева.

Предвидени са още 600 милиона за продължаването й до септември.

21.01.2021

До 1 февруари може да се променя вида на самоосигуряването

До 1 февруари самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, напомнят от Национална агенция за приходите.  Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии на държавното обществено осигуряване (ДОО), а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица,  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент само във фонд „Пенсии“  на ДОО (за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на парични обезщетения от ДОО в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година. Тази година 31 януари е в неделя затова крайният срок за деклариране и плащане се удължава до 1 февруари.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП или чрез е-услугите на приходната агенция с Персонален идентификационен код /ПИК/ или електронен подпис /КЕП/.

При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Повече информация и консултации за попълването на данъчни и осигурителни декларации можете да получите на телефон 0700 18 700 /на цена, съгласно тарифата на телефонния оператор/.

21.01.2021

Най-важното, което трябва да знаете за самоосигуряването

Обикновено, като чуем, че някой се самоосигурява, разбираме, че той сам си плаща осигуровките. За разлика от служителите по трудов договор, за които работодателят има грижата да плаща на държавата всички данъци и осигуровки.

Тези асоциации и разбирания по темата "самоосигуряване" са верни, но според законодателя терминът самоосигуряващи се лица се отнася по-конкретно до следните категории:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

За целите на здравното осигуряване за самоосигуряващи се лица се считат и безработните лица, които (а) не са регистрирани в бюро по труда или (б) вече са получили обезщетението за безработица, на което са имали право, и вече не получават пари от бюрото по труда. Тези лица трябва сами да внасят месечните си здравни вноски, поради което се приемат за самоосигуряващи се.

Свободните професии

А ако сте се чудили кои точно професии се считат за свободни, отговорът се намира в т. 29 от §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Според дефиницията, дадена там, "лица, упражняващи свободна професия", са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Самоосигуряващите се лица нямат право на обезщетение за безработица, трудова злополука и професионална болест.

Основни задължения и особености

- Регистрация като самоосигуряващо се лице в НАП

В седемдневен срок от започването на дейност, която квалифицира лицето като самоосигуряващо се, то трябва да подаде в НАП декларация за регистрация. С нея се информира приходната агенция за рисковете, за които ще се осигурява. При всички случаи лицето се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (т.е. за пенсия) и може да избере дали ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство. На практика това означава, че самоосигуряващите се лица не внасят социалноосигурителни вноски и съответно нямат право на обезщетение за безработица, трудова злополука и професионална болест. Изборът на осигурителните рискове може да се променя до 31 януари на следващата календарна година.

Безработните лица също трябва да декларират, че са останали безработни и ще плащат сами здравните си вноски. Това отново става с декларация по утвърдена бланка, която се подава в НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който за лицето е възникнало основание да плаща самостоятелно здравните си вноски.

- Деклариране пред платеца на дохода

Всяко самоосигуряващо се лице трябва да декларира пред лицата, от които получава доходи, че е самоосигуряващо се лице, за да не му удържат осигуровки и данък. В противен случай, ако няма такава декларация, лицето, което плаща някакво възнаграждение на самоосигуряващия се, трябва да удържи от това възнаграждение дължимите данък и осигуровки.

- Плащане на осигуровки, осигурителен доход

Както вече стана дума, всички дължими осигурителни вноски са за сметка на лицето и то трябва да си ги плаща самостоятелно. Минималният и максималният осигурителен доход, върху който се изчисляват осигурителните вноски, се определят в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За 2021 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 650 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се запазва на 420 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход е 3000 лв.

- Авансов данък, годишна данъчна декларация и годишен данък

Самоосигуряващите се лица трябва да внасят авансов данък, както и да попълват и подават годишна данъчна декларация. Начинът, по който се определя данъчната основа за изчисляване на данъка, е уреден в ЗДДФЛ и зависи от конкретната дейност, която се извършва и съответно от вида на дохода (дали е под формата на авторско възнаграждение, дали е от упражняване на занаят или свободна професия и други).

- Документиране

Някои от категориите самоосигуряващи се лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискален или системен бон по реда, определен в Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Дори и самоосигуряващите се лица, освободени от задължението да издават фискални или системни бонове (например тези, упражняващи свободни професии или занаяти), трябва да издават документ за придобитите от тях доходи (освен ако например платецът не им е издал т. нар. документ "сметка за изплатени суми"). Документът трябва да съдържа определени реквизити, предвидени в Закона за счетоводството, като неиздаването на документ с необходимото съдържание може да доведе до налагането на глоби за всеки отделен неиздаден документ.

Както се вижда, самоосигуряващите се лица имат много повече задължения, за чието изпълнение трябва да се грижат, в сравнение с лицата, работещи по трудово правоотношение, при които работодателят е длъжен да извършва всички дейности по деклариране, удържане и внасяне на осигурителните вноски и данъци.

Има обаче такива професии, при които няма възможност за избор дали да работиш по трудово правоотношение или да бъдеш самоосигуряващо се лице. Например, поради характера на професията си адвокатите, нотариусите, частните съдебни изпълнители и много други нямат право да работят по трудово правоотношение. Така на практика за тях изборът е предрешен, независимо дали им харесва или не.

Разбира се, от друга страна, самоосигуряващите се лица не зависят от това дали работодателят им е внесъл всички дължими осигурителни вноски и данъци или пък дали е декларирал правилно необходимата информация, за да получат впоследствие обезщетенията или други права, които им се полагат. Самоосигуряващите се лица сами управляват всички тези процеси и съответно, ако са добре запознати със законовите изисквания и срокове, могат да бъдат спокойни, че когато им се наложи, ще получат това, което им се полага.

20.01.2021

400 000 души са останали без работа от началото на пандемията

Над 400 000 души са изгубили работата си от началото на Covid пандемията у нас в началото на миналата година. Това показват най-новите данни на НСИ и Агенцията по заетостта.

Само за седмицата от 11 до 17 януари в Бюрата по труда са се регистрирали 7600 души, а устроените на работа чрез бюрата са почти два пъти по-малко – 3600 души.

За периода от 3 февруари 2020 г. до 17 януари 2021 г. новорегистрираните безработни в Бюрата по труда са малко над 404 хил. души. За същия период започналите работа чрез Бюрата по труда в цялата страна са 244 хил. души.

От всички регистрирани безработни най-много са в област София – над 46 хил. души. На второ място е област Пловдив с 34 хил. души, следвана от Благоевград, Бургас и Варна с безработни в диапазона между 26 хил. и 28 хил. души.

20.01.2021

Google финансира проекти за цифрово включване в България и Румъния

Google стартира днес първата по рода си инициатива в Централна и Източна Европа Google.org Impact Challenge. Стартира сесия за кандидатстване за финансиране по проекти, които да спомогнат за преодоляване на цифровото разделение и насърчаване на приобщаващ икономически растеж. Google ще разпредели 2 милиона евро безвъзмездни средства на избрани организации от България и десет други държави от региона в подкрепа на техни благотворителни проекти.

Технологиите бяха спасителната линия за европейския бизнес и общностите през цялата пандемия – от подпомагане на хората да намират точна здравна информация и да купуват хранителни стоки онлайн, до намиране на нови начини да учат и да поддържат връзка с любимите хора. Това подчерта необходимостта от създаване на достъпно цифрово бъдеще за всички, особено когато икономиките поемат по пътя към възстановяването.

Ето защо Google се ангажира да помогне за постигането на тази цел. Миналата година Google обеща да помогне на 10 милиона души и компании в цяла Европа, Близкия изток и Африка да се цифровизират, да растат и да изградят нова кариера. Конкретно в региона на ЦИЕ, вече помогнахме на 250 000 души да развият своите цифрови умения или да преминат към дигитална кариера само през 2020 г. В България над 20 000 компании и индивидуални участници преминаха курс за цифрови умения по програмата Grow with Google Дигитален гараж, за целия период на програмата.

Сега Google търси инициативи, които имат за цел да възстановят икономиката със социално включване в основата си. Всички организации с нестопанска цел, компании, както и академични институции от България могат да кандидатстват до 1 март 2021 г., на g.co/ceechallenge. Проектите трябва да бъдат благотворителни и могат да бъдат големи или малки и на всякакво ниво на подготовка – независимо дали става дума за нова идея или утвърдени проекти, готови да се мащабират. Кандидатите трябва да са със седалище в една от следните държави: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.

„В днешно време икономическите ефекти и ускоряването на технологиите, дължащо се на пандемията Covid-19, поставят много от нас под натиск. Може да бъде трудно да се приспособим, ако ни липсват ресурси или умения, за да реагираме на промените. Затова е по-важно от всякога да преодолеем цифровото разделение и да подкрепим включването. Уверена съм, че Google.org Impact Challenge ще помогне на организациите в България да се справят с тези предизвикателства и с нетърпение очаквам да помогна при избора на най-ефективните предложения. Споделям целта на инициативата за изграждане на цифрово устойчиви и проспериращи общества“, каза Гергана Паси, Президент на Digital National Alliance, България.

Инициативата Impact Challenge е още едно доказателство за ангажимента на Google към България и ЦИЕ в подкрепа на благотворителността и проекти, чиято цел е да подобрят образованието и икономическите възможности чрез повишаване на цифровите умения. Само през изминалата година Google.org отпусна повече от 1,5 милиона евро индивидуално безвъзмездно финансиране на няколко благотворителни организации в региона в подкрепа на тази кауза. През 2018 Google.Org осигури безвъзмездно финансиране на проект, проведен съвместно с Министерство на Образованието и Науката в България, за повишаване на цифровите умения на учители в основния курс на обучение в българските училища.

Подкрепените проекти ще бъдат избрани от Google с помощта на панел от уважавани експерти от групата INCO, който включва хора на науката, лидери и активисти на гражданското общество от целия регион.