12.10.2022

УВЕДОМЯВАНЕ НА РАБОТОДАТЕЛ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР

Не са рядкост случаите, когато паралелно с изпълнението на задълженията ни по трудов договор, получаваме оферти за допълнителна работа под формата на граждански договор.

Повечето хора изпитват притеснение при получаването на подобни предложения, защото считат, че работодателят им няма да позволи да работят и на друго място.

Следва ли обаче работодателите да се месят в подобни ситуации и трябва ли да бъдат уведомявани при сключване на граждански договор с техен работник или служител?

Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.

В случай че такава забрана не е регламентирана в индивидуалния трудов договор, то не е необходимо да уведомявате основния си работодател, но задължително следва да декларирате това обстоятелство пред работодателя си по втория трудов договор, както и да декларирате осигурителните доходи, върху които се дължат осигурителните вноски.

Забраната за полагане на допълнителен труд при друг работодател може да се уговаря само поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Това само по себе си гарантира правото на труд на работниците и служителите, включително при друг работодател, като същевременно с това отчита необходимостта от защита на търговските интереси на работодателя и/или предотвратяване на конфликт на интереси, които следва да се избягват, когато работникът или служителят работи при повече от един работодател.

В закона са предвидени и случаи, при които се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия. Същото важи и за тези длъжности и професии, които са определени изрично в закон или в акт на Министерския съвет.

Всичко изброено до този момент се отнася само и единствено в случаите, когато взаимоотношенията между страните са уредени посредством трудов договор, по смисъла на Кодекса на труда.

Как стоят обаче нещата при сключването на гражданските договори, когато същевременно сме назначени и на трудов договор?

При гражданския договор изпълнителят сам организира трудовата си дейност и постига дължимия в договора резултат, независимо дали е обвързан с други граждански или трудови договори. Гражданският договор не се регистрира в НАП. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на нормите на закона и на добрите нрави.

Понеже в Кодекса на труда никъде не е упоменато изискване към работниците и служителите да искат разрешение от работодателя или да го уведомяват за сключване на отделни граждански договори, то може да се твърди, че работещите по трудов договор нямат този ангажимент и работодателите не следва да изискват подобна информация.

Справка:

Чл. 111, чл. 112 от Кодекса на труда

чл. 9 на Закона за задълженията и договорите