Консултантски център – гр. Берковица, ул. Атанас Кюркчиев № 1, блок „Ком“, етаж 0

г-жа Людмила Филипова, директор на консултантския център

Работно време:

през зимния период (от 1 ноември до 31 март) понеделник – петък от 16:00 ч. до 18:00 ч.

през летния период (от 1 април до 31 октомври) понеделник – петък от 17:00 ч. до 19:00 ч.

Телефон: 0890943741

e-mail: berkpro.robg@abv.bg

 

Консултантски център – гр. Крайова, ул. Jiețului № 21,

в сградата на Библиотека на окръг Долж "Александру и Аристия Аман"

г-н Лучан Диндирика – директор на консултантския център

Работно време:

понеделник – петък от 8:00 ч. до 16:00 ч.

30.06.2022

КАК ДА ПОЛУЧАТ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ 1 ЮЛИ?

От 1 юли 2022 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще извършва договаряне, отпускане, заплащане и контрол на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия (ПСПСМИ) и ремонтни дейности, като следваща стъпка за безпрепятственото преминаване на процеса от Агенцията за социално подпомагане (АСП) към касата. Затова от НЗОК пуснаха разяснения относно промените и полезна информация за потребителите:

Какви са предимствата:

    Пестите време:

    Посещавате ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, където ще Ви бъде издаден по електронен път протокол/решение за помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие. На място ще имате възможност да подадете заявление към районна здравноосигурителна каса (РЗОК) и НЗОК, което ще бъде изпратено по електронен път от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК в институцията;

Получавате известие от РЗОК/НЗОК за издадено одобрение за предоставяне на ПСПСМИ на посочена от Вас електронна поща и/или по телефон, без да посещавате офисите на РЗОК.

    Имате свободата да избирате:

    Може да получите или да ремонтирате Вашето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие на територията на цялата страна, от всеки търговец на дребно, който е сключил договор с РЗОК.

Какво трябва да направите, ако сте човек с увреждане и имате нужда от помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие (ПСПСМИ):

    Да посетите ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, откъдето ще Ви бъде издаден електронен протокол/решение за предписване на ПСПСМИ;

    Към протокола/решението да попълните на място електронно заявление за съгласие с предписаните ПСПСМИ и необходимост от предоставянето им. Заявлението може да бъде подадено и от упълномощено от Вас лице;

    Експертни комисии на НЗОК/РЗОК ще разгледат Вашето електронно заявление и ще издадат одобрение или мотивиран отказ;

    Всяко одобрение ще съдържа данни за Вас или за упълномощеното от Вас лице, ако заявлението е подадено от него. Одобрението ще има регистрационен номер и дата на издаване. В него ще бъдат включени ПСПСМИ с техните НЗОК-кодове;

    Вие или упълномощеното от Вас лице  ще бъдете информирани за одобрението или мотивирания отказ чрез писмено съобщение на посочена от Вас електронна поща и/или по телефон. Не е необходимо да посещавате офис на РЗОК;

    Вие ще получите своето ПСПСМИ от всеки търговец на дребно, който е сключил договор с РЗОК, без териториално ограничение - т. е., навсякъде, където Ви е удобно, на територията на страната. За целта трябва да се идентифицирате пред избрания от Вас търговец чрез идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, имена, номер и дата на одобрението за отпускане на ПСПСМИ.

Трябва да знаете още:

    Заявления за отпускане на ПСПСМИ на обща стойност до 1000 лв. се разглеждат от РЗОК.
    Заявления за отпускане на ПСПСМИ на обща стойност равна или по-висока от 1000 лв. се разглеждат от НЗОК.

    Предписването на ПСПСМИ се извършва по спецификацията на НЗОК с код, без да се посочват конкретни търговски имена или фирми.

    Предвидена е възможност за подаване на заявления за отпускане на ПСПСМИ на хартия в РЗОК само когато заявлението не може да бъде подадено по електронен път от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК поради технически причини.

Ако Вашето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие се нуждае от ремонт:

    Вие или упълномощено от Вас лице трябва да подаде заявление за ремонтна дейност (по образец)  до директора на РЗОК. Заявлението може да изпратите и с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор;

    Експертна комисия в РЗОК разглежда и одобрява заявленията;

    Директорът на РЗОК издава одобрение за предоставяне на ПСПСМИ или мотивиран отказ. Мотивиран отказ се издава при несъответствие с условията, посочени в списъка-спецификация с ПСПСМИ, който е публикуван на страницата на НЗОК;

    Търговците на дребно, които имат сключен договор с РЗОК, са задължени да предоставят ремонтни дейности на ПСПСМИ. За целта Вие или упълномощено от Вас лице трябва да се идентифицирате пред избрания от Вас търговец чрез идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, имена, номер и дата на одобрение за отпускане на ПСПСМИ. По зададени критерии търговецът отбелязва в специализирания софтуерен продукт предоставената ремонтна дейност.

Започнали и неприключили производства за предоставяне на ПСПСМИ и ремонтни дейности до 30 юни 2022 г.

    Започналите и неприключили до 30 юни 2022 г. производства за предоставяне на ПСПСМИ, включително и плащанията им, се извършват при досегашния ред от АСП;

    Ако към 1 юли 2022 г. имате издаден документ от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, който не определя ПСПСМИ съобразно утвърдената спецификация, може да получите своето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие след индивидуалното им определяне от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, като е необходимо да подадете електронно заявление.

30.06.2022

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ЕТ)

Едноличен търговец, наричан още и едноличен собственик или ЕТ, е физическо дееспособно лице, което представлява своя бизнес. Това е и причината, поради която много еднолични търговци използват собствените си имена като име на фирмата.

Какво се случва със социалното осигуряване, когато едноличен търговец преустановява временно дейността си и какво следва да предприеме, за да спре осигуряването си?

Едноличните търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт за времето, през което упражняват дейност в това качество.

Принципът на осигуряване само за периодите, през които се упражнява трудова дейност, е заложен в Кодекса за социално осигуряване, на основание на който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Ако търговецът има намерение да преустанови временно дейността си и във връзка с посоченото основанието за внасяне на осигурителни вноски отпада.

Спрямо закона, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

За да декларира прекъсване на осигуряването си, едноличният търговец трябва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП попълнена Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. В тази декларация се посочва датата, от която той преустановява дейността си.

Прекъсването на осигуряването от самоосигуряващото се лице едноличен търговец прекъсва и неговия осигурителен стаж.

При възобновяване на дейността си едноличният търговец също следва да заяви датата, на която започва да работи. Това става отново с подаването на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Важно е да се отбележи, че ако осигуряването се възобнови през същата календарна година, търговецът не може да промени вида на осигуряването си и трябва да внася осигурителни вноски за избраните преди прекъсването социални рискове. За същите рискове се внасят осигурителни вноски и когато дейността се възобнови в следваща календарна година, ако това не е заявено в съответния срок.

Промяна на избраните социални рискове може да се извърши само в периода от 01.01. до 31.01. на всяка календарна година.

Справка:

чл. 1, ал. 2 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

чл. 10 КСО

30.06.2022

18% ОТ БЕЗРАБОТНИТЕ ЖЕНИ У НАС НЕ СА ТЪРСЕЛИ РАБОТА ВЪОБЩЕ ПРЕЗ 2021Г.

Делът на жените между 25 и 54 години в Европейския съюз, които изобщо не са търсели работа, спрямо всички безработни дами, е бил по-висок (18,5 процента) в сравнение с този на мъжете (8,2 процента) в същата възрастова група през 2021 г., информира Евростат.  

Статистическата служба на ЕС отчита съществена разлика в причините, поради които безработните жени и мъже между 25 и 54 години не са търсели работа.

Делът на жените, които не са се опитвали да си намерят работа заради необходимостта да се грижат за близък човек (5,7 процента) или по други семейни причини (2,9 процента), е бил значително по-висок от този на мъжете. Общо 0,5 процента от тях не са търсели работа през 2021 г. поради посочените по-горе причини.

В половината от страните в ЕС делът на жените между 25 и 54 години, които са изтъкнали необходимостта да се грижат за близък човек, е бил над 5 процента от всички безработни дами, които изобщо не са търсели работа. Най-голям е бил броят на тези жени през 2021 г. в Чехия (12,8 процента). Следват Румъния (11,0 процента) и Ирландия (8,2 процента). Страните от ЕС с най-малко безработни дами, които не са търсели работа поради необходимостта от грижата за близък човек, са били Дания (0,9 процента), Швеция (1,5 процента) и Словения (1,8 процента).

В България делът на тези жени през 2021 година е бил 5,4 процента. Дамите между 25 и 54 години, които изобщо не са търсели работа, са съставлявали 18,8 процента от всички безработни жени. При мъжете този процент е бил 11,2.

Само в една страна от ЕС общият дял на мъжете, които не са се опитвали да си намерят работа заради необходимостта да се грижат за близък човек или по други семейни причини, е бил над 1 процент - Ирландия (1,1 процента). В България тези мъже са били 1 процент от безработните господа между 25 и 54 години, които изобщо не са търсели работа.

15.06.2022

КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЛИКВИДАЦИЯТА НА ЕДНА ФИРМА?

Едно търговско дружество може да бъде прекратено по много различни причини. Това може да стане например, когато то бъде обявено в несъстоятелност. Или пък по решение на съда в строго определени от закона случаи. Прекратяване може да има и на различни основания, в зависимост от вида търговско дружество. Примерно едно ООД може да бъде прекратено поради изтичане на срока на дружествения договор, по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, при сливане и вливане. Еднолично ООД пък се прекратява със смъртта на физическо лице, ако то притежава капитала, освен ако наследниците не поискат да продължат дейността. Акционерно дружество пък се прекратява по решение на общото събрание, с решение на съд, ако върши незаконни неща, ако чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал и др.

И тук е важно да се отбележи, че след прекратяването на съответното дружество трябва да се извърши ликвидация.

Според Търговския закон (ТЗ) срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато то назначава ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Те носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества.

Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация.

ТЗ ги задължава и да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.

Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори. ТЗ изрично натъртва, че ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.

Важно е да се отбележи, че те представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Те съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган. Ръководният орган се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.

Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите. Това разпределение става обаче само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство.

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.  Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.

15.06.2022

ЗАБРАНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОНКУРЕНТНА ДЕЙНОСТ   

Коментар на специалиста

Клаузата за забрана за извършване на конкурентна дейност като част от трудов договор или облигационно споразумение е често срещан способ за защита на интересите на икономически по-силната страна, била тя работодател или инвеститор в търговско дружество. Възможностите за включване на такива клаузи, тяхната действителност и начин на изпълнение зависи от характера на договорното правоотношение между страните. Най-често тези клаузи биват гарантирани с уговорени в договорите неустойки, чиято действителност също е обект на допълнително обследване, но много често самото им присъствие възпира ответната страна от извършване на конкурентна дейност.

Забраната за извършване на конкурентна дейност може да бъде разгледана най-общо в следните направления:

Забрана за извършване на конкурентна дейност по трудово правоотношение:

До 1998 г. в Закона за защита на конкуренцията е била уредена хипотеза, според която лице, което е в трудово правоотношение, не може да извършва конкурентна стопанска дейност за срок от три години след прекратяване на трудовия договор. С отмяната на тази разпоредба е отпаднало и това законово ограничение за работниците и служителите. Фактът, че от дълги години липсва подобна законова възможност за ограничаване не възпира работодателите все пак да включват подобни клаузи в трудовите договори на служителите си.

Според константната практика на съдилищата, правото на труд и упражняването на професия е императивно гарантирано от чл. 48, ал. 3 от Конституцията и подобно ограничение на това конституционно уредено право не би могло да е предмет на облигационна сделка. Поради това, уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за период след прекратяване на трудовия им договор, на първо място нарушава конституционно признатото право на труд. На следващо място, работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на престиране на труд в бъдеще, поради което подобна клауза по своята същност е нищожна.

Следва да се отбележи, че в чл. 111 от Кодекса на труда е предвидена възможност за извършване на работа извън установеното в трудовия договор по основното трудово правоотношение работно време, но само в случай, че тази възможност не е ограничена от работодателя в рамките на трудовия договор. Именно при анализа на тази разпоредба се налага извод, че в трудовия договор е възможно да се предвиди забрана за извършване на конкурентна дейност от служителя, но в срока на действие на трудовото правоотношение.

Забрана за извършване на конкурентна дейност от управляващи търговски дружества и от съдружници в дружество с ограничена отговорност (ООД):

Търговският закон изрично урежда в чл. 41, ал. 2, чл. 142, ал. 1, т. 1 и в чл. 237, ал. 4 забрана за извършване на конкурентна дейност от определена категория лица с цел съхраняване интересите на търговците, които тези субекти представляват, управляват или контролират по силата на договор или закон. В обхвата на забраната попадат: търговските представители, управителите на дружества с ограничена отговорност, както и членовете на съвета на директорите и на управителния съвет на търговски дружества. Следва да се отбележи, че тази законова забрана е временна, само докато лицата изпълняват съответната длъжност, а не след прекратяване на договорното правоотношение.

За разлика от горепосочените хипотези, Търговския закон не предвижда забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружници в ООД от страна на  управляващите търговски дружества. На практика, обаче, подобни ограничения биват уговаряни в допълнителни споразумения между инвеститори и съдружници, доколкото няма императивна забрана в този смисъл. Изпълнението на задълженията по такива споразумения може да бъде скрепено с неустойки за неизпълнение на задължението за неизвършване на конкурентна дейност от управител и съдружник, както докато заема тази длъжност, така и за период след прекратяване на участието в дружеството.

При оспорване на действителността на такива клаузи за неустойки по съдебен ред, съдилищата доскоро заемаха по-скоро консервативния подход, като приемаха, че правото по чл. 48, ал.3 от Конституцията на Република България всеки гражданин да може свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, вкл. като клауза на трудов договор, респ. споразумение, въз основа на което са прогласявали нищожността уговорката за неустойка при неспазването на ограничение за извършване на конкурентна дейност.

Новата практика на ВКС от 2020 г. разчупи това разбиране като прие, че конституционно закрепеното право на лицето свободно да избира своята професия и място на работа не се нарушава с договорена между страните забрана за извършване на конкурентна дейност за период от една година.

Съдът приема, че задължението да не се извършва конкурентна дейност за период от една година не ограничава правото на лицето да осъществява труд по трудово правоотношение в предприятия със сходна дейност, нито да бъде управител на дружества, осъществяващи различна дейност от тази на дружеството, в което е бил управител или съдружник. Положението на управителя или съдружника в едно търговско дружество не е аналогично с това на работник или служител, заемащ определена длъжност и престиращ труд в изпълнение на сключен с работодателя трудов договор.  

Новата съдебна практика отваря нови възможности за защита на интересите на инвеститорите в търговски дружества. По този начин те могат да защитят инвестицията си и да ограничат недобросъвестните действия на управителите и съдружниците. Поемането на договорно задължение за неизвършване на конкурентна дейност от управителя или съдружника само по себе си представлява задължение за бездействие за конкретно определен период. Целта на поетото задължение е да се гарантира запазването на клиентите и разработените пазари, както и съхраняването на производствените и търговските тайни на управляваното до този момент от управителя/съдружника дружество. В тези случаи уговорената в договорите неустойката има засилена обезпечителна функция, т. е. цели да възпре бившия съдружник и/или управител от извършване на конкурентна дейност, за да гарантира на дружеството, което е управлявал, запазване на клиентите, както и на търговските и производствени тайни.

Оскъдната нормативна уредба, свързана с ограничението за извършване на конкурентна дейност, предполага уреждане на спорните въпроси чрез тълкуването им от съда. Съветваме ви при всеки конкретен случай да консултирате с юридически експерти както възможностите за включване на такива клаузи в договори и споразумения, така и тяхното съдържание, за да може по този начин да бъде постигната максималната им ефективност и да бъде осигурено фактическото им изпълнение, независимо по доброволен или принудителен ред.

15.06.2022

КАКВИ КАДРИ ТЪРСЯТ ФИРМИТЕ, ОБЯВИХА ОТ АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА

Увеличават се работодателите, които имат намерение да търсят нов персонал през следващите 6 месеца. Това сочи първото за 2022 г. проучване на потребностите на работодателите от работна сила на Агенция по заетостта, което се проведе в периода февруари – март на настоящата година. Изследването се организира съвместно с Комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната. То е национално представително и е направено чрез анкети сред статистическа извадка от работодатели, представляваща 378 752 активни предприятия в страната.

Резултатите от изследването показват, че 60 842 фирми ще търсят нов персонал през следващите 6 месеца. В сравнение с допитването през февруари-март 2021 г. техният брой се е увеличил с 2 620 или с 4,5%. Бизнесът заявява нужда от 239 339 работници и специалисти с умения в различни професионални направления.

През следващите 12 месеца работодателите ще търсят 128 789 специалисти с квалификация, придобита в системата на средното професионално образование и професионалното обучение. Най-търсени ще са сервитьор-барман, готвач, машинен оператор, шивач, строител, строител-монтажник, заварчик, оперативен счетоводител, електротехник, касиер и др.

От други 62 905 специалисти с правоспособност или с висше образование ще се нуждае българският бизнес. Сред тях най-търсени са шофьори, медицински сестра, учители и лекари. В сравнение с предходната година броят на търсените висшисти е нараснал с 6 300 или с 11,1%. Проучването показва, че 47 645  работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца. Спрямо година по-рано техният брой се понижава с 8 100 или с 14,5%.

Затруднения при осигуряване на кадри срещат 70,7% от работодателите в страната. На годишна база техният дял се увеличава с 2,3 процентни пункта. Най-сериозни затруднения работодателите срещат при намиране на продавач-консултанти, готвачи, шивачи, машинни оператори, програмисти. За сравнение преди година е имало най-голям недостиг на машинни оператори, оперативни счетоводители, помощник-възпитатели, заварчици и електромонтьори.

Нова вълна на COVID-19 ще повлияе на работодателите, сочи изследването на Агенция по заетостта. 19,4% от тези,които са възнамерявали да наемат персонал, изцяло ще преустановят търсенето, или това са 11 800 предприятия. Най-силно негативно влияние върху намерението за наемане на нов персонал при нова пандемия ще се усети в секторите търговия, хотелиерство и ресторантьорство, където 1/3 от фирмите ще се откажат да търсят персонал.  50,5% от тях обаче, или повече от половината, няма да се повлияят от появата на нова COVID-19 вълна – това са близо 31 000 фирми.

При въвеждане на нови ограничителни мерки за бизнесанай-засегнати ще се окажат нискоквалифицираните работници. При такъв сценарий работодателите се очаква да се откажат от плановете си да наемат малко над 10 000 работници с такава квалификация. Близо 5 000 работни места за квалифицирани специалисти със средно и висше образование също ще останат необявени при наличие на нова пандемична вълна.

Най-предпочитаната форма за държавна подкрепа за запазване на заетостта сред работодателите при COVID-19 ограничителни мерки остава „80 на 20” – изразена в 33,7% от анкетираните, следвана от „60 на 40” – в 14,5% от случаите. Само 3,4% от работодателите, които са възнамерявали да наемат персонал, ще се откажат от това си намерение, независимо каква държавна помощ им се предлага.

Според проучването в средносрочен план, т.е. в близките 3 до 5 години, търсените специалисти с висше образование ще бъдат 173 784 души или 7,6% от наетите по трудово и служебно правоотношение в края на месец март 2022 г. Трите най-търсени професионални направления ще бъдат Педагогика, Икономика и Електротехника, електроника и автоматика. През следващите 3 до 5 години българският бизнес ще се нуждае и от 208 964 специалисти със средно образование. Спрямо февруари 2021 г. търсенето е намаляло с близо 33 500 или с 13,8%. Най-необходими ще са специалистите в търговията на едро и дребно, строителството, производствените технологии – текстил, облекло, обувки и кожи, машиностроенето, металообработването и металургията и др.

София-град остава областта, където ще се очаква да бъдат наемани най-много работници и специалисти – 67 064, което е 28% от всички заявени в страната потребности. В 12 области работодателите са заявили, че ще се нуждаят от повече кадри спрямо година по-рано. Това са областите София-град, Варна, Добрич, Софийска област, Русе и Плевен и др. Най-слабо е търсенето в област Бургас, Пловдив, Търговище, Хасково и Ловеч и др.

В проучването на потребностите на работодателите са обхванати пропорционално предприятия с различна численост – от микропредприятия, с по-малко от 10 души персонал, до големи предприятия с над 250 души. Според икономическата дейност най-голям е делът на анкетираните предприятия от сектор „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство” (34,3%), следват предприятията в сектор „Държавно управление, образование, хуманитарно здравеопазване” с 16,1% представителност, а на трето място е сектор „Индустрия” с 14,4%.

Проучването на потребностите от работна сила се провежда от Агенция по заетостта два пъти в годината, за да се набира и анализира актуална информация относно професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените от работодателите кадри и да се планират мерки за организиране на тяхната професионална подготовка.

15.06.2022

КОЛКО ОТ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ЗАПОЧВАТ РАБОТА У НАС ГОДИШНО

Всяка година между 10 хиляди и 12 хиляди души с увреждания у нас започват работа, съобщи днес Кремена Калчева, главен директор „Услуги по заетостта“ в Агенцията по заетостта.

Тя е сред участниците в Националния форум с международно участие „25 години визия за по-добър живот“. Конференцията събира представители на социалния сектор – държавни институции, общини, социалноотговорни работодатели, доставчици на услуги, ръководители и екипи за услуги, представители на неправителствени организации.

Групата на хората с увреждания е с най-малък процент присъствие в регистрите на Агенцията по заетостта, но е много специфична и с нея работят специални екипи, допълни Калчева. Тя припомни, че има много програми и мерки, които се финансират от държавния бюджет и стимулират работодателите да разкриват места за определен период от време за служители с увреждания.

Проблемът е, че фирмите искат кадри, които да се впишат в работния процес от първия ден, а тези хора имат нужда от ментори, както и от подходяща транспортна и работна среда, допълни Калчева.

Тя уточни, че броят на социално ангажираните работодатели у нас постепенно расте, увеличават се и социалните предприятия. Като цяло държавните и общинските администрации в страната спазват изискванията за определен брой работни места за хора с увреждания, каза Калчева.

Експертът съобщи още, че броят на безработните с увреждания е сравнително устойчив през годините и те са между 5 и 6 на сто от всички регистрирани в бюрата по труда в страната.

15.06.2022

ДОКЛАД: УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ СЕ ВЛОШИХА

Според Годишника на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария) през последните петнадесет години българската икономика, дърпана от ЕС, бавно се възстановява, но далеч не е достигнала пълния си потенциал, съобщава Центърът за изследване на демокрацията.

През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Страната отбелязва влошаване с пет позиции в сравнение с 2020 г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г. По този начин българската икономика остава сред най-неконкурентоспособните в Европа. Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството.

Основни предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2022 г.

- Геополитически сътресения и нарастваща инфлация, предизвикана от разходите за енергия.

- Непоследователни политики в областта на енергетиката и климата.

- Конфронтация между изпълнителната и съдебната власт.

- Липса на надеждно антикорупционно правоприлагане.

- Ограничени инвестиции в НИРД и иновации.

Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията, въпреки че сега както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията. След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия. Скоковете на цените на енергията и продължаващите смущения в световната верига на доставките доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие. По този начин уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата криза, представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт.

Въпреки че България е класирана на същото място като миналата година, Годишникът отбелязва и леките подобрения на страната в повечето от икономическите й показатели (14 от 20). Годишникът обаче понижава значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-то на 46-то място) и по отношение на публичните финанси (от 21-то на 38-то място).

През последната година условията на пазара на труда в България се влошиха. Равнището на безработица се стабилизира от последиците на пандемията, но в страната продължават да се наблюдават неблагоприятни демографски процеси, свързани с високите нива на неактивност сред хората в трудоспособна възраст, както и застаряващото и бързо намаляващо население. Като положително развитие трябва да се отбележи, че България продължава да се нарежда в топ 10 на страните по отношение на възнагражденията на мениджърите, специалистите в сферата на услугите и дългосрочния растеж на работната сила. По-ниските ставки на корпоративния данък в страната привличат чуждестранни инвеститори и глобален аутсорсинг.

Годишникът подчертава, че България продължава да подобрява конкурентоспособността си в областта на международната търговия, като страната заема 19-то място от общо 63. Макар че основният ѝ партньор при износа остава ЕС, България е постигнала значително увеличение на износа си и за останалата част на света. По отношение на международните инвестиции обаче страната е паднала до 60-то място. В това отношение е изключително важно България да положи повече усилия за привличане на преки чуждестранни инвестиции чрез подобряване на регулаторната си рамка и предоставяне на подходящи финансови стимули на заинтересованите компании.

Пред България продължават да се разкриват множество възможности за подобряване на инфраструктурата, особено в технологичния сектор и в жизненоважните области на науката и образованието. Във всички тези области Годишникът леко подобрява класирането на България, но тя все още остава по-близо до групата на изоставащите държави.

15.06.2022

ПРЕДЛАГАТ УДЪЛЖАВАНЕ НА ИЗТЕКЛИ ТЕЛК РЕШЕНИЯ

Депутати са внесли за разглеждане в парламента законодателни промени, с които ТЕЛК решенията, изтекли в периода между 13 март 2020 година до 30 юни тази година, да важат до края на 2022 г., но при условие че хората с увреждания са подали документи за преосвидетелстване до 15 юли тази година.

Ако промяната се приеме, няма да бъдат спирани инвалидните пенсии и помощите по закона за хората с увреждания заради мудната работа на комисиите за преосвидетелстване, а самите комисии ще имат достатъчно време да издадат нови ТЕЛК решения на хората с подадени документи.

Със Закона за извънредното положение изтеклите документи на ТЕЛК след датата на отпадане на извънредната епидемична обстановка 30 април важат 3 месеца - до 30 юли.

С промените се предлага още до 20 юли всички регионални здравни каси и Агенцията за социално подпомагане да подадат към НОИ информация за всички лица, които са подали заявления за преосвидетелстване.

13.06.2022

ПРЕСТОИ ОТКРИВАНЕТО НА ГРАНИЧНИЯ ПУНКТ РУСЕ – ГЮРГЕВО - ФЕРИБОТ

Престои откриването на държавната българо-румънска граница на ГКПП Русе – Гюргево - ферибот. Откриването на пункта е условие за възобновяване дейността на фериботната линия Русе - Гюргево. Очаква се това да спомогне за облекчаване на автомобилния трафик на българо-румънската граница и за преодоляване на затрудненията на трансграничните превози на пътници и товари между България и Румъния. Предвижда се граничният пункт да обслужва пътниците и моторните превозни средства, превозвани от корабите между Русе и Гюргево. Основната тежест днес се поема от "Дунав мост" при Русе - Гюргево. Част от товаропотока се насочва и към "Дунав мост - 2" при Видин - Калафат. От миналата година работи също така и фериботът между Силистра и Кълъраш.

10.06.2022

ПОЛЗВАНЕ И ОТЛАГАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК  

Коментар на специалиста

Начин и ред за ползване на платения отпуск

Платеният годишен отпуск се разрешава писмено от работодателя или от определено от него лице въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя (чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО).

Заповедта на работодателя следва да съдържа основанието, на което се ползва отпускът (чл. 155 или чл. 156 КТ), продължителността му, както и времето на ползването. Препоръчително е изпълнението на задължението да се удостоверява с поставяне върху заповедта на текст, указващ получаването/запознаването със заповедта, дата и подпис на работника или служителя.

С промени в Кодекса на труда, в сила от 17 юли 2015 г., отпадна задължението на работодателя до 31 декември на предходната календарна година да утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Отпадна, също така и задължението на работниците и служителите да ползват платения си годишен отпуск в съответствие с графика.

Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части (чл. 172 КТ).

Съгласно чл. 173, ал. 5 КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.

Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Кодексът на труда (чл. 174) урежда право на работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и на майки с деца до 7-годишна възраст да ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4.

С цел създаването на гаранция, че работникът или служителят ще реализира правото си на платен годишен отпуск, в чл. 37а НРВПО е регламентирано задължение за работодателя, по силата на което той е длъжен в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

Важно е да се има предвид, че срокът за изпълнение на това задължение е фиксиран – от началото до края на м. януари. Уведомяването следва да се документира.

При проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство работодателят следва да докаже, че е спазил срока и писмено е уведомил своите работници или служители. В нормативната уредба не е установен образец на уведомлението. Работодателят може да оформи писмения документ като заповед, уведомление, служебна бележка или друг вид писмен документ, адресиран индивидуално до всеки работник или служител или с един документ, съдържащ списък на работниците и служителите и дължимия им се по години платен годишен отпуск. Следователно, работодателят има право сам да прецени как точно да изглежда уведомлението. От документа следва да е видно, че информацията за платения годишен отпуск е доведена до знанието на работниците и служителите.

Уведомлението следва да съдържа информация за платен годишен отпуск, който работникът или служителят има право да ползва, като не е необходимо в него да се включва отпуск, правото на ползване на който е погасено по давност. То обаче следва да съдържа информация за по-стари неползвани платени годишни отпуски, полагаеми се за годините до 1 януари 2010 г., тъй като тези отпуски не се погасяват по давност и могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 43а НРВПО, работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ.

Особености при натрупани от работника или служителя отпуски от преди 1 януари 2010 година

Натрупаните от работника или служителя отпуски от преди 1 януари 2010 година – т. нар. „стари отпуски“ нямат давностен срок.

Със свое Решение № 12 от 11.11.2010 г. Конституционният съд на Република България обяви разпоредбите на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител за противоконституционни, поради което отпадна изискването неизползваните отпуски до 01.01.2010 г. да се ползват до края на 2011 г.

Тези отпуски могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение със съответния работодател.

Когато работникът или служителят, независимо поради каква причина, не е използвал полагаеми му се отпуски от преди 1 януари 2010 г., работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение да му изплати обезщетение за тях.

Кога се погасява правото на ползване на платения годишен отпуск?

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а, ал. 1 от КТ).

По отношение на отпуските след 01.01.2010 г. се прилага разпоредбата на чл. 176а от КТ. След промяната в КТ през 2011 г. се въведе двугодишен давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск. Давностният срок е регламентиран в чл. 176а, ал. 1 и ал. 2 КТ. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (през която работникът или служителят се е завърнал на работа).

При прекратяване на трудово правоотношение възниква правото на работника и служителя на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск (вкл. и за периода до 31.12.2009 г.), правото за който не е погасено по давност.

Последователност при ползване на отпуски

Във връзка с давностните срокове, следва да се има предвид, че няма изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за предишните години. Предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ би следвало да се използва по-стария отпуск. Преценката за това се извършва от работника или служителя.

Принудителен платен годишен отпуск

Кодексът на труда предвижда няколко хипотези, при които е възможно работодателят да пусне работник или служител в платен отпуск и без неговото съгласие. В чл. 173, ал. 4 КТ и чл. 37б НРВПО са регламентирани случаите, при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Това са хипотезите, при които:

  1. Работодателят е обявил престой повече от 5 работни дни;

Престоят представлява временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление (авария, недостиг на суровини и т. н.). То може да засяга както цялата дейност на предприятието, така и дейността на отделно негово звено или поделение. За да може работодателят да предостави платен отпуск на работник или служител по реда на тази хипотеза, престоят трябва да продължава повече от 5 работни дни.

  1. Едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред;

Важно е да се отбележи, че принудителното „ваканционно“ ползване на платения годишен отпуск (едновременно от всички работници) може да се прилага, само ако тази възможност е заложена в нормативен акт или е предвидена от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред.

  1. Работодателят писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година. В тези случаи работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ.

Работодателят следва с нарочен документ: заповед или писмо с изходящ номер да покани работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Заповедта или писмото следва да се получи от работника или служителя, което се удостоверява с подпис и дата, поставени от работника или служителя. В документа работодателят трябва да даде конкретен срок, в който работникът или служителят да може да изрази своето предпочитание за периода, в който ще ползва платения си годишен отпуск. От съдържанието на документа следва да става ясно, че работникът или служителят е поканен да ползва полагаемия му се платен годишен отпуск за настоящата година. Когато след получаването на поканата и изтичането на дадения му срок работникът или служителят не е заявил период до края на годината, в който ще ползва отпуска, работодателят има право да му предостави платения годишен отпуск.

Работодателят предоставя ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя. Съгласно практиката на дирекциите „Инспекция по труда“ само при липса на действия от страна на работника (не е ползвал платения си годишен отпуск до края на годината, за която се полага), в началото на следващата календарна година работодателят ще може принудително да пусне в платен годишен отпуск работника си, като му предостави дължимия му се, но неизползван отпуск за предходната година.

Ако ползването на платения годишен отпуск е било отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 37г, ал. 2 НРВПО по писмено искане на работника или служителя със съгласието на работодателя, не би съществувала възможност работодателят да упражни правото си на едностранно предоставяне на ползването съгласно чл. 173, ал. 4 КТ, след като отпускът е отложен.

В чл. 37г, ал. 2 НРВПО е регламентирано задължение за работодателя:

  1. да удостоверява писмено предоставянето или отлагането на ползването на отпуска;
  2. да докаже, че своевременно е уведомил работника или служителя за своите действия                                                Право на работодателя да предоставя платен отпуск

Съгласно чл. 173а КТ, когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил изискуемия според закона минимален трудов стаж - понастоящем 4 месеца. Времето, през което се ползва отпуск, се признава за трудов стаж.

В разпоредбата на чл. 173а, ал. 1 КТ няма ограничение на размера на отпуска, който работодателят може да предостави на работника или служителя без негово съгласие. Необходима предпоставка за прилагане на този ред за предоставяне на отпуск е наличието на заповед на работодател или на държавен орган по чл. 120в, ал. 1 и 2 КТ за преустановяване на работата при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Задължение на работодателя да разреши отпуска

Разпоредбата на чл. 173а, ал. 2 КТ предвижда задължение на работодателя да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или в случаите на обявена извънредна епидемична обстановка по искане на определена категория работници и служители, намиращи се в по-уязвимо положение, а именно:

  1. бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ - трудоустроен работник или служител или боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Преценката относно вида на отпуска – платен годишен отпуск или неплатен отпуск, принадлежи на работника или служителя. Платеният годишен отпуск включва както платения годишен отпуск за текущата календарна година, така и отпуск за предходни календарни години, който не е погасен по давност. За разлика от общия ред за ползване на неплатен отпуск, в хипотезата на чл. 173а, ал. 2, работодателят няма право да откаже неплатения отпуск на свой работник или служител, попадащ в изброената категория лица.

Кога можем да прекъснем ползването на платения си годишен отпуск?

По реда на чл. 175, ал. 1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Важно е да се знае, че законът е предвидил и възможност отпускът на работника или служителя да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Отлагане ползването на платения годишен отпуск

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година или от работодателя, или от работника (служителя), когато са налице изискванията, предвидени в чл. 176 КТ.

Отлагане ползването на платения годишен отпуск от работодателя

Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето от КТ.

За работодателя съществува известно ограничение във възможността да отложи платения годишен отпуск за следващата година. Ограничението е в разпоредбата на чл. 173, ал. 5 КТ, която го задължава да даде възможност на работника да ползва не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Следователно, при тази хипотеза работодателят има право да отложи ползването на не повече от половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск за следващата календарна година, без да е необходимо съгласие на работника или служителя.

Важно е да се обърне внимание на факта, че разпоредбата на закона регламентира „половината от полагащия се отпуск”, което означава, че работодателят ще може да отложи не само 10 работни дни, а половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск - например в случаите когато работникът или служителят ползва удължен платен годишен отпуск, или ако например страните са уговорили в трудовия си договор размер на платен годишен отпуск от 24 вместо 20 дни, тогава работодателят би имал право да отложи 12 от тях по реда на чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ.

Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено (чл. 37г, ал. 1 НРВПО).

Работодателят отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

Отлагане ползването на платения годишен отпуск от работника или служителя

Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Работникът или служителят следва да подаде писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година, освен когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск (например отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, за осиновяване, за отглеждане на малко дете и т. н.).

Когато ползва друг вид законоустановен отпуск писмено искане не е необходимо, тъй като отлагането става по силата на закона. Причината в този случай за отлагането на платения годишен отпуск е ползването на друг вид отпуск, като законът не определя неговия минимален размер. Отлагането на целия или на част от размера на платения годишен отпуск в тази хипотеза се налага, тъй като ползването на другия законоустановен отпуск е довело до невъзможността да се ползва платеният годишен отпуск.

Важно е да се знае, че Кодексът на труда не предвижда законово ограничение в максималния размер на отлагания отпуск, т. е. може да са отложи целият или част от платения годишен отпуск.

Следва да се има предвид, че както в КТ, така и в НРВПО не е посочен изрично срок за подаване на писменото искане за отлагане на ползването. Тъй като в чл. 173, ал. 5, изр. 1 КТ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, би могъл да се направи изводът, че писменото искане може да бъде подадено най-късно до края на съответната календарна година.

Когато ползването на отпуска е отложено от работодателя поради важни производствени причини и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО). Най-правилно би било изпълнението на задължението да се удостоверява с поставяне върху заповедта на текст, указващ получаването/запознаването със заповедта, дата и подпис на работника или служителя, но и всеки друг писмен документ би бил допустим.

Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Всъщност чл. 176, ал. 2 КТ регламентира две възможности: „отпускът да е отложен за следващата календарна година“ или „отпускът да не е ползван до края на календарната година, за която се отнася“.

Разликата между двете хипотези се състои в това, че в първия случай има съгласие между работника (служителя) и работодателя, изразено писмено, за отлагане на пълния размер или на част от платения годишен отпуск за съответната година, докато при втората хипотеза – работникът (служителят) не е поискал и работодателят не е отложил част от платения годишен отпуск и същевременно работникът или служителят не е ползвал платения годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.

Ако работодателят обаче не разреши ползването на отпуска до края на 6-иямесец на следващата календарна година, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено най-малко 14 дни предварително. Според чл. 37д НРВПО в тази хипотеза работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичането на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ. След изтичане на давностния срок правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява по давност. Погасява се и правото на заплащане на погасения по давност отпуск при прекратяване на трудовия договор.

Важно е да се знае, че работникът или служителят може по този ред принудително да ползва само платения си годишен отпуск от предходни години, но не и този, дължим му се за настоящата година.

Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 КТ).

10.06.2022

МТСП ПУБЛИКУВА ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН В ОБЛАСТТА НА ДОХОДИТЕ И ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) публикува информационен бюлетин в областта на жизненото равнище и доходите за първото тримесечие на 2022 г. В него се съдържат данни за брутния вътрешен продукт на България, инфлацията, работната заплата и наетите, икономическата активност на населението, доходите и разходите на домакинствата. Пълният текст на бюлетина може да бъде видян на следния линк: https://mlsp.government.bg/byuletin-na-mtsp.

Статистиката показва, че общият брой на заетите в България през първото тримесечие на 2022 г. е 3,068 млн. души.  За сравнение със същия период на 2021 г. те се увеличават с 1,3%. Общият доход средно на лице от домакинство през първо тримесечие на 2022 г. е 2 005,54 лв. и нараства с 9,6 % спрямо същото тримесечие на предходната година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (56.9%), следван от доходите от пенсии (30.9%) и от самостоятелна заетост (4.9%).

Средната работна заплата в частния сектор за отчетния период е 1 591 лв., което е с 11,6% повече в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. В обществения сектор средната работна заплата за първото тримесечие на годината е 1 598 лв. и в сравнение със същия период на 2021 г. бележи ръст от 1,8%, показват данните в информационния бюлетин на МТСП.

10.06.2022

ЗАПОЧНА ПРИЕМЪТ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ПО НОВАТА МЯРКА „СОЛИДАРНОСТ“ В ПОДКРЕПА НА УКРАИНСКИТЕ ГРАЖДАНИ

От 6 юни 2022 г. Агенцията по заетостта стартира изпълнението на проект „Солидарност”, финансиран чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020. Чрез него ще се окаже навременна подкрепа за бърза трудова интеграция на разселени лица от Украйна с осигурен достъп до пазара на труда, пристигнали в България след 24.02.2022 г. Безвъзмездната финансова помощ по проекта е в размер на 46 594 860 лева.

Чрез включването си в проекта украинските граждани ще имат възможност за:

  • получаване на психологическа подкрепа, професионално ориентиране, трудово консултиране и мотивиране за започване на работа;
  • включване в субсидирана заетост на пълно или непълно работно време на база минимална работна заплата за период до 3 месеца;
  • получаване на подкрепа на работното място посредством осигурен от работодателя ментор;
  • получаване на интеграционна добавка, включваща разходи за наем, режийни разходи и интернет в размер на 356,00 лв. на месец за период до 3 месеца.

За да се възползват от тези услуги, украинските граждани следва да се регистрират в Дирекции „Бюро по труда”, които са разположени на територията на цялата страна, и там – на място, да подават заявленията си.  

Работодателите, желаещи да се включат в проект „Солидарност” и да наемат лица от целевата група, ще могат да подават заявление за включване в проекта само чрез електронна платформа. Платформата е достъпна тук.

В периода на субсидираната заетост те ще получават средства за възнаграждения на наетите украинци в размер на минималната работна заплата (710,00 лв.) и дължимите осигуровки за сметка на работодателите, както и стимули, покриващи разходите за всички дължими вноски за сметка на работодателя, съгласно изискванията на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване – за останалите на работа лица след периода на субсидирана заетост, изчислени върху установената за страната минимална работна заплата.

Подробна информация за условията по проекта може да бъде намерена на официалната страница на Агенцията по заетостта - тук, както и във всички Дирекции „Бюро по труда” в страната.

10.06.2022

НАД 740 000 ДУШИ ЩЕ ПОЛУЧАТ ПОДКРЕПА ПО ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ 2021 - 2027 Г.

Правителството одобри проекта на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021 - 2027 г., която се съфинансира от Европейския социален фонд+ и националния бюджет. Чрез изпълнението на ПРЧР ще бъде предоставена подкрепа за развитие на работната сила и преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда. Сред основните цели на програмата са още осигуряването на повече и по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи, както и предоставянето на равни възможности за участие в икономическия и социалния живот на страната.

Очакванията са, чрез изпълнението на финансираните по програмата процедури да бъдат подкрепени над 740 000 души. Бюджетът на ПРЧР 2021-2027 е над 3,8 млрд. лв. С тези финансови средства ще се осигурят повече възможности за повишаване на квалификацията, знанията и уменията на заетите в България. Най-уязвимите групи в обществото - безработни, хора с увреждания, хора, живеещи в бедност, деца, възрастни, представители на ромската общност ще получат подкрепа за пълноценно включване в икономическия и социалния живот на страната. С изпълнението на ПРЧР ще се осигурят по-добри възможности за развитие на младежите и предприемачите, стартиращи собствен бизнес, включително социални предприятия.

Проектът на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 - 2027 г. е съобразен с приоритетите на основните стратегически документи, имащи отношение към дейността на Министерството на труда и социалната политика. Той отчита позицията на службите на Европейската комисия, както и получените от Европейската комисия неформални коментари по проекта на програма.

Предстои проектът на програмата да бъде изпратен за официално одобрение от Европейската комисия.

10.06.2022

СОЦИАЛНИТЕ ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ СЕ ПОВИШАВАТ С НАД 45% ОТ 1 ЮЛИ

От 1 юли социалната пенсия за старост ще се увеличи от 170 лв. на 247 лв. Това предвижда подготвен от Министерството на труда и социалната политика проект на постановление на Министерския съвет, който е публикуван за обществено обсъждане. Промяната ще доведе до повишаване на размерите на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, тъй като по закон техният размер се определя в зависимост от социалната пенсия за старост.

Така например от 1 юли размерите на социалната пенсия за инвалидност за хората ще се повишат с над 45%. Ръстът е близо два пъти голям в сравнение с увеличението на минималната пенсия за стаж и възраст, която от 1 юли се планира да нарасне от 370 на 467 лв. или с 26,2%.

За хората с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ социалната пенсия за инвалидност ще се увеличи от 272 лв. на 395,20 лв. За  хората с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто размерът й ще се повиши от 238 лв. на 345,80 лв. За хората с трайно намалена  работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто социалната пенсия за инвалидност ще се увеличи от 221 лв. на 321,10 лв.

Ще се повишат и нормативно установените добавки към пенсиите, които се определят в процент от социалната пенсия за старост. Добавката за чужда помощ за пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ се повишава от 127,50 лв. на 185,25 лв.

Право на социална пенсия за инвалидност имат хората, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.

Паралелно с това хората с увреждания получават месечна финансова подкрепа и по Закона за хората с увреждания. За хората с над 90 на сто степен на увреждане с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, нейният размер е 235,41 лв.

09.06.2022

КАК ДА ПРЕКРАТЯ ПОЛЗВАНЕТО НА ОТПУСКАТА СИ?  

Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши, когато през време на ползването на платения годишен отпуск бъде разрешен друг вид платен (например по болничен) или неплатен (например отпуск за гледане на дете) отпуск. Съгласно закона, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работещия бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Прекъсването се извършва по искане на работещия. В закона не е предвидена специална форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на платения годишен отпуск, при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен друг вид отпуск, различен от платения.

Практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.

Платеният отпуск на работещия може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За целта работникът/служителят или работодатлят, следва да връчи писмено предложение на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази (ако желае) писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платен годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Същото важи в обратната ситуация – без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда.

Справка:

чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда

чл. 175, ал. 2 от Кодекса на труда

09.06.2022

ПРОУЧВАНЕ ЗА НОВИ 5 МОСТА НА ДУНАВ

България и Румъния започват едновременни предпроектни проучвания на петте локации от двете страни на Дунав за изграждане на нови мостове. За румънската страна драгирането на Дунав е приоритет. Българската страна ще отговори адекватно на това, като още от 20 юни Изпълнителна агенция за поддържане и проучване на река Дунав започва драгиране на реката със собствени средства, а до една седмица ще бъде обявена и обществена поръчка за драгажни дейности.

Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев в Букурещ на съвместната българо-румънска работна група по свързаността, която е под патронажа на двамата министър-председатели. От румънска страна работната група е водена от Сорин Гриндяну, вицепремиер и министър на транспорта и инфраструктурата. Българската делегация беше придружавана от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Букурещ Н.Пр. Радко Влайков.

Министър Събев заяви, че е осигурено финансиране за удълбочаване на Дунав в размер на 15 млн. лева. „Документацията е подготвена и вече е изпратена в Агенцията за обществени поръчки за предварителен контрол, а средствата са разпределени за 3-годишен период“, обясни още той.

По отношение на общия проект Fast Danube Събев и Гриндяну се разбраха до края на 2022 г. обща работна група да подготви съвместния проект за финансиране от ЕК на набелязаните инженерни мерки по реката.

Министър Събев информира румънския си колега, че България има пълна готовност за пускането на фериботната връзка Русе - Гюргево и предложи да се извършва общ граничен контрол в Русе, докато в Гюргево се създадат необходимите условия за това. Вицепремиерът Гриндяну пое ангажимент да съдейства пред местните власти за ускоряване на действията в Гюргево.

Българската страна е предвидила да започне ремонт на своята част от Дунав мост 1 през юли, което от гледна точка на румънската делегация може да създаде сериозни проблеми за туристическите и търговските потоци. Въпросът ще бъде обсъден, за да може да се планира времето за ремонт така, че трафикът между двете държави да бъде затруднен в минимална степен.

09.06.2022

ЕС ГОТВИ ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА

Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха споразумение за европейски правила, с които да се определя минимална работна заплата, както е заложено в националните законодателства или в колективните договори. Новото законодателство ще важи за всички работещи в ЕС, които имат договор за наемане на работа.

Страните членки ще трябва да направят оценка дали минималните им заплати в момента могат да осигурят приличен стандарт на живот, като се вземат предвид социално-икономическите условия, покупателната способност или нивата на дългосрочната национална производителност или развитие.

За целта те биха могли да създадат потребителска кошница със стоки и услуги на реални цени, както и да приложат международно използвани стойности като 60 на сто от брутната средна заплата. Страните членки, в които по-малко от 80 на сто от работната сила е защитена от колективното договаряне, ще трябва да изготвят план за действие, така че постепенно да повишат този процент.

За да изработят най-добрата стратегия, те ще трябва да включат социалните партньори и да информират Комисията за предприетите мерки, както и да направят плана си публичен. Също така държавите ще бъдат задължени да въведат система, която да включва надеждно наблюдение, контрол и инспекции на място, за да се гарантира съвместимостта и справянето със злоупотреби като допълнително договаряне, фалшиво самонаемане, неотбелязано допълнително работно време или нарастване на интензивността на работата. Националните власти ще трябва да гарантират възможността правата на работещите да бъдат възстановени в случай на тяхното нарушаване.

За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде одобрено от комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент, след което да се гласува в пленарна зала. Съветът също трябва да го одобри.

09.06.2022

РУМЪНИЯ ИЗОБЩО НЕ ПОКРИВА КРИТЕРИИТЕ ЗА ЕВРОТО

Румъния не изпълнява четири от критериите, необходими за приемане на еврото, а освен това е единствената от седемте оценявани страни, която е обект на процедура за прекомерен дефицит, пише вестник Adevarul, позовавайки се на публикувания Доклад за конвергенция на Европейската комисия. Докладът оценява напредъка на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по пътя им към еврозоната.

Според заключенията на доклада само Хърватия и Швеция изпълняват критерия за стабилност на цените; всички страни изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава, срещу която тече процедура за прекомерен дефицит; България и Хърватия изпълняват критерия за валутния курс; България, Чехия, Хърватия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочната лихва. Заключенията на Европейската комисия са, че Хърватия изпълнява всички критерии за конвергентност и е готова да въведе еврото от 1 януари 2023 г.

Румъния все още не е обявила официално срок за присъединяването си към еврозоната, отбелязват местните медии. Още преди да започне войната в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР.

За да се откаже от леята, Румъния трябва да има бюджетен дефицит до 3 процента от БВП, държавният дълг трябва да бъде до 60 процента от БВП, а инфлацията да не превишава с 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите членки на еврозоната с най-добри резултати.

Според пролетните икономически прогнози на ЕК Румъния ще има икономически растеж от 2,6% през 2022 г. и 3,6% през 2023 г. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 7,5% от БВП тази година и 6,3 на сто през 2023 г. Държавният дълг се предвижда да бъде 50,9% от БВП през 2022 г. и 52,6 на сто през 2023 г., сочи още прогнозата.

В Програмата за конвергенция 2022-2025 г., която е изпратена на ЕК, правителството на премиера Николае Чука се е задоволило с това да напише само, че "Румъния запазва ангажимента си за присъединяване към еврозоната, но в момента усилията на правителството са насочени към предотвратяване на икономическата и социална криза след пандемията от Covid-19 и към намаляване на негативните ефекти, предизвикани от военния конфликт в Украйна".

Последният ангажимент за присъединяване към еврозоната беше поет (но само устно) в началото на миналата година от тогавашния премиер Флорин Къцу, който заяви през февруари 2021 г., че Румъния може да приеме еврото през 2027 или 2028 г.

09.06.2022

КОГА НАЙ-БЪРЗО МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ РАБОТА

Наблюденията на пазара на труда през последните 3 години показват, че в периода май-юни има най-много работни възможности. До голяма степен това се дължи на активното търсене на кадри в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, като тази година ръст на обявите се наблюдава и в останалите сектори, показва анализ на платформата JobTiger. Единствено изключение прави секторът  „Здравеопазване и фармация“, в който има съвсем лек спад на обявите за работа от 0,2%.

С най-голям ръст на предложенията през месец май са секторите „Маркетинг и реклама“ (19%), „Логистика и транспорт“ (17%) и „Административни и обслужващи дейности“ (15%).

След тях се нареждат секторите „Счетоводство, одит, финанси“ (11,9%), „Строителство“ (11,6%), „Производство“ (11,6%), „Търговия и продажби“ (11%) и „ИТ“ (2,1%).

Двуцифреният ръст на предложенията в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, който се наблюдаваше от началото на годината, сякаш достига своя пик и в края на май броят на обявите в този сектор е малко над 11 500, и е нараснал с 2%.

Дялово разпределение

Секторът „Търговия и продажби“ успява да задържи водещата си позиция в дяловото разпределение и през май броят на предложенията от него е 22%. Втората позиция също се запазва от „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 20%, а след него се позиционира секторът „Производство“ с 14%, като той измества с много малка разлика от третото място сектора „ИТ“ (13,6%).

Дяловото разпределение при останалите сектори е: „Административни и обслужващи дейности“ (9,7%), „Логистика и транспорт“ (9%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4,5%), „Строителство“ (4%), „Маркетинг и реклама“ (3,2%), „Здравеопазване и фармация“ (3,1%), „Изкуство“ (1%).

Работа от вкъщи

Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа в края на май са малко над 6150 или 13,4% от общия брой обяви. Спрямо предходния месец март броят на този тип предложения се е увеличил с 4%, а съотношението им по сектори е следното: „ИТ“ (55%), следвани от „Административни и обслужващи дейности“ (16%), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (16%) и „Търговия и продажби“ (5%).

Обяви с изискване за притежание на зелен сертификат

Въпреки че през последните 2 месеца броят на предложенията, притежаващи изискване за наличен зелен сертификат (удостоверяващ завършен цикъл на ваксинация срещу COVID-19 или неговото преболедуване), намаляха значително, все още съществуват обяви с такова изискване. В края на месец май техният брой е едва 50.

Предлагане по градове

През май 2022 г. общият брой на обявите във водещите областни градове се е увеличил с 10%. Изменението по градове е както следва: София (10%), Пловдив (12%), Варна (5%), Бургас (5%), Русе (19%) и Стара Загора (10%).

Както и в предходния месец, като дялово разпределение предложенията във водещите областни градове заемат 72% от всички обяви. Разпределението във всеки от тези градове е, както следва:  София (44%), Пловдив (10%), Варна (10%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (2%).

Обяви, подходящи за бежанци

Според анализа на HR компанията и кариерен сайт JobTiger, броят на обявите за работа, подходящи за бежанци, през април е над 3200. Броят на тези предложения е нараснал с 22% спрямо април и като дял те са 8% от общия брой обяви в страната.

03.06.2022

КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ЛОШ ДЪЛГ?

Ненужен дълг – най-честата грешка на младите хора

Причините, които ни вкарват в дълг, обикновено са резултат от скъпоструващи житейски събития, като например основен ремонт на дома, покупка на автомобил, раждане на деца, нужда от лечение. Други обаче са свързани с недобре обмислени разходи за неща, които не са от съществена необходимост.

Подобни „прищевки“ ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото можем да си позволим, поне за известно време. Лошото управление на финансите или ненавременното изпълнение на плащанията също са често допускани грешки, които водят до „затъване“ в дългове. Така немалко млади хора изпадат в ненужен дълг, който ги преследва години наред.

Всеки кредит с висока лихва е лош дълг. Това може да включва бързи кредити до заплата или необезпечени лични заеми. Високите лихвени проценти могат да бъдат трудни за изплащане от кредитополучателя, което често го поставя в по-лошо финансово положение. Вземането на заем от познати също може да ви вкара още по-сериозни задължения, ако сте обещали прекалено кратък период за връщане на парите.

Как да избегнем ненужен дълг?

Придържайте се към бюджета

Трябва да започнете да следите приходите и разходите си. Определете какво можете да си позволите въз основа на това, което печелите. Ежемесечно трябва да си съставяте бюджетен план, като предвидите и неочаквани разходи („разни“), защото те със сигурност ще дойдат и, когато не сте подготвени, може да се изкушите да вземете заем, за да покриете тези разходи. Записвайте всеки един разход (дори незадължителните) в съответната категория и се уверете, че разграничавате периодичните и еднократните разходи.

Пестете във фонд за спешни случаи

Отделянето на малко пари всеки месец ще ви бъде полезно, когато се сблъскате с непланирани разходи. Фондът за спешни случаи ще ви спаси от задлъжняване, когато ви се налагат определени разходи, например, когато възникне нужда от неочакван ремонт на колата, смяна на домакински уред или здравословен проблем. Поддържането на спешен фонд може да ви спести много главоболия и да ви подготви за неочаквани събития в бъдеще. Важното е да не злоупотребявате с тези спестявания и да ги използвате наистина инцидентно.

Живейте според възможностите си

Опитвайте се да плащате в брой винаги, когато е възможно. Ако не можете да си позволите да купите нещо без да използвате кредитната си карта, това означава, че нямате достатъчно пари, за да го купите. В такъв случай е по-добре да се въздържите от покупката, отколкото да плащате с „бъдещи“ пари. Именно това е един от най-опасните капани за притежателите на кредитна карта – да живеят с илюзията, че могат да си позволят живот, който реално е извън техните възможности.

Избягвайте определени покупки

Не правете импулсивни покупки, особено когато става въпрос за големи суми. Прилагайте 24-часовото правило, за да премислите дали наистина се нуждаете от покупката. Винаги сравнявайте цените на продукта в различни магазини (онлайн) и ако не откриете изгодна цена, изчакайте намаление/разпродажба. Друг вариант е да купите подобен продукт на по-изгодна марка. Също така избягвайте оферти от сорта на „купете сега, платете по-късно“, безлихвено финансиране и други подобни схеми, които ще ви вкарат в преразход.

Поддържайте трудовата си заетост

В тези несигурни времена добрата работа невинаги е даденост. В идеалния случай трябва да сте конкурентноспособни и да можете да упражнявате различни доходоносни професии. Така ще избегнете финансовия удар от нарастващата инфлация и ще си гарантирате сигурен източник на доходи. Всеки може да максимизира потенциала си като развива и усъвършенства своите умения, а и чрез създаването на полезни работни контакти, които отварят нови врати. Бъдете в крак с новите тенденции във вашата сфера, за да получите справедливо заплащане за труда си.

Как да се отървем от лош дълг?

Плащайте навреме всеки месец

Плащането на всичките ви заеми навреме всеки месец е едно от най-добрите неща, които можете да направите за кредита си. Предприемете всички необходими стъпки, за да сте сигурни, че няма да пропуснете плащане. Можете да настроите автоматични плащания или напомняния за плащане чрез вашата банка. Ако установите, че имате трудности с „жонглирането“ с всичките ви заеми и поддържането на плащанията, от помощ може да ви бъде кредит за обединение на задълженията или план за управление на дълговете.

Изберете най-подходящата стратегия

Ако имате възможност да отделите допълнителни средства, насочете повече пари към дълга с най-висока лихва. Разбира се, трябва да продължавате да извършвате минималните плащания по всяка сметка. В дългосрочен план това ще намали общата сума на лихвите, които плащате. Друг подход е да се постараете да изплатите първо най-малкия кредит, защото ще се справите най-бързо с него. Така ще намалите общия брой заеми, което може да ви осигури вътрешно спокойствие и повече мотивация да елиминирате и останалите си задължения.

Рефинансиране или предоговаряне?

Обичайно рефинансирането на кредит се прави с цел промяна на условията по кредита и намаляване на разходите по изплащането му. Рефинансирането може да се осъществи както в банката, от която е изтеглен кредитът, така и от друга финансова институция. В голяма част от случаите обаче рефинансирането има по-добра и по-изгодна алтернатива – да постигнете търсените от вас условия по заема чрез предоговаряне на параметрите на настоящия кредит с помощта на допълнително споразумение към договора.

Ограничете желанията и се фокусирайте върху нуждите

В личния ви бюджет винаги има начин да ограничите някои ненужни харчове. Нуждите обикновено са вашите основни разходи за живот, неща, свързани с вашето здраве, или разходи, които са необходими, за да вършите работата си, да отглеждате децата си и да издържате семейството си. Желанията са неща, които избирате да купите, за да се поглезите и да живеете по-комфортно, но не са от съществена необходимост. За известно време се откажете от заведенията, шопинга, ненужните абонаменти, скъпите хобита. Поставяйки нуждите пред желанията, вие ще можете да пестите по-бързо и ефективно, за да изчистите задълженията си.

Увеличете доходите си

Ако сте доволни от сегашната си работа и шефът ви е доволен от вас, сега е моментът да поискате повишение или увеличение на заплатата. В случай че не работите на пълен работен ден, започнете втора работа, дори краткосрочно, за да покриете поне няколко вноски. Потърсете начини, по които вашите интереси биха могли да ви спечелят допълнителни средства. Помислете за всички умения, които имате (като писане, превеждане, уеб дизайн, програмиране, козметични услуги) и които можете да предложите на трудовия пазар. Продайте всички стари дрехи и ненужни вещи онлайн, отдайте стая под наем в Airbnb, мислете „извън кутията“.

С достатъчно креативност и постоянство ще намерите най-добрия за вас начин да се спасите от лошия дълг. Но, разбира се, най-добре е изобщо да не изпадате в такъв, затова планирайте бюджета си и харчете разумно.

03.06.2022

ОКОЛО 11 000 БЕЗРАБОТНИ И РАБОТЕЩИ ЩЕ ПОВИШАТ КВАЛИФИКАЦИЯТА СИ СЪС СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

Близо 11 000  безработни и работещи могат да придобият нова професия или нови ключови компетентности чрез включване в безплатни обучения. Те са организирани от Агенция по заетостта и са финансирани от държавния бюджет в рамките на Националния план за действие по заетостта за 2022 г. Обученията за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности от безработните ще се провеждат на територията на цялата страна – в над 110 населени места.

Над 450 безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда ще могат да преминат обучения за придобиване на нова професионална квалификация в 4-те клона на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” (ДП БГЦПО) в Плевен, Пазарджик, Смолян и Стара Загора на Министерството на труда и социалната политика. Курсове ще се провеждат и в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи.

В клона на БГЦПО в Пазарджик през лятото ще се провеждат курсове за придобиване на професионална квалификация касиер, oфис мениджър, oрганизатор интернет приложения, компютърен график, офис секретар, програмист, електромонтьор, помощник-възпитател.

Офисът на предприятието в Стара Загора предлага летни курсове за помощник-възпитател, готвач, монтажник на ВиК мрежи, компютърен график, техник по транспортна техника, организатор Интернет приложения, оператор на компютър, заварчик, данъчен и митнически посредник, заварчик.

В периода юни-август в Смолян ще се провеждат обучения за маникюрист-педикюрист, заварчик, строителен техник, хлебар-сладкар, данъчен и митнически посредник, програмист, оперативен счетоводител, графичен дизайнер, преводач от и на български жестов език, козметик, организатор интернет приложения.

Летните обучения на клона на БГЦПО в Плевен ще са по професиите оператор на компютър, заварчик, монтажник на ВиК мрежи, строител, графичен дизайнер, фризьор, готвач, електромонтьор.

Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ осигурява настаняване на всеки курсист в общежитие. Безработните получават по 10 лв. на ден за всеки присъствен ден от обученията, както и средства за пътни разходи.
Всички графици за обученията могат да се видят тук: https://www.az.government.bg/pages/grafici-za-obuchenia/.  

Допълнителна информация и консултация може да бъде получена и на място – във всяка дирекция „Бюро по труда” в страната.

03.06.2022

АГЕНЦИЯТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ФИНАНСИРА С ДО 80 000 ЛВ. ПРОЕКТИ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Агенцията за хората с увреждания обявява нов конкурс за финансиране на проекти за стимулиране на заетостта на хора с трайни увреждания в специализирана работна среда. Максималната субсидия за всяко одобрено предложение е 80 000 лв. В конкурса могат да участват специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

Субсидията се отпуска за разкриване и оборудване на нови работни места, както и за финансиране на дейности за повишаване на конкурентоспособността на работодателите чрез изграждане на нови производствени линии.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 4 юли. Документите могат да се изпращат по електронен път на ahu_stn@mlsp.government.bg, в офиса на Агенцията за хората с увреждания или чрез пощенски оператор. Конкурсната документация може да бъде намерена на https://ahu.mlsp.government.bg/portal/page/84/.

През 2021 г. по програмата бяха проведени два конкурса за финансиране на проекти със стопанска насоченост, в които участваха 33 специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Одобрени за финансиране бяха общо 18 проекта на обща стойност над 1 млн. лв., по които бяха създадени 35 нови работни места за хора с трайни увреждания.

03.06.2022

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОПРЕДЕЛИ ПО-АМБИЦИОЗНИ ЦЕЛИ В ОБЛАСТТА НА ЗАЕТОСТТА И НАМАЛЯВАНЕТО НА БЕДНОСТТА ДО 2030 Г.

Правителството прие промени в Стратегията по заетостта на Република България 2021-2030 г. и Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030. Актуализацията на двете стратегии е в съответствие с приетите по-амбициозни национални цели в областта на заетостта и намаляването на бедността и социалното изключване.

Новата цел в Стратегията по заетостта предвижда коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 г. да се повиши на 79% до 2030 г. Измененията в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване предвиждат до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да намалее със 787 000 души.

Актуализацията на националните цели в двете стратегии е съобразена с приоритетите на Европейския съюз в сферата на заетостта и социалното включване. Националните цели са свързани с повишаване на заетостта, намаляване на бедността и неравенствата, както и с подобряване на качеството на живот на хората от уязвимите групи.

03.06.2022

УТВЪРДЕНА Е НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ НА МЛАДЕЖИ В СФЕРАТА НА КУЛТУРАТА

Около 200 безработни младежи до 29 години със средно и висше образование в сферата на изкуството ще могат да започнат работа в културни институти. Това предвижда Националната програма за осигуряване на заетост на младежи в областта на културата, която беше утвърдена от министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков след съгласуването й в Националния съвет за насърчаване на заетостта.

Програмата е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Бюджетът й е 1,2 млн. лв. Със средствата Министерството на труда и социалната политика ще субсидира заетостта на младежите за период от 6 месеца на пълен работен ден, като предостави на работодателите средства за изплащане на техните възнаграждения и осигурителни вноски.

Основната цел на програмата е да  осигури възможности за придобиване на трудов стаж по специалността на младежите, завършили средно образование с придобита квалификация по професия от професионални направления „Изящни изкуства“, „Музикални и сценични изкуства“, „Дизайн“ и „Приложни изкуства и занаяти“. Чрез нея работа ще могат да започнат и младежи със специалност от област на висшето образование „Изкуства“ или професионално направление „Теория на изкуствата“, „Изобразително изкуство“, „Музикално и танцово изкуство“ или „Театрално и филмово изкуство“.

Чрез изпълнението на програмата ще се осигури преход от безработица към заетост за младежи, завършили специалности в сферата на изкуството. Паралелно с това ще се подпомогне процесът на съхранение и развитие на културните ценности и ще се предостави възможност безработни младежи да придобият професионален опит.

Текстът на програмата е публикуван на следния линк: https://mlsp.government.bg/programi-i-proekti-za-zaetost.

03.06.2022

ДИСТАНЦИОННИТЕ И ХИБРИДНИТЕ РАБОТНИ МЕСТА ПРИВЛИЧАТ 7 ПЪТИ ПОВЕЧЕ КАНДИДАТИ

Дори сега, когато ограниченията на пандемията отслабват и повече хора се връщат в офиса, гъвкавите и дистанционни работни места стават по-популярни от всякога, съобщава CNBC Make It.

Ново проучване на CareerBuilder установи, че работните места, които позволяват на служителите да работят от вкъщи на пълен или непълен работен ден, са получили седем пъти повече заявления миналия месец, отколкото за присъствени позиции. Работните места обхващат индустрии и нива на опит: данъчният мениджър, преподавателят по испански език и терапевтът бяха сред най-популярните позиции, информира infostock.bg.

„Хората няма да се върнат на работа по начина, по който са били в миналото“, казва Кристин Кели, главен маркетинг директор на CareerBuilder. „Гъвкавостта е новата норма и очакванията на служителите – ще видим тази тенденция да продължи и през следващите месеци“.

Кои са факторите, които определят този скок в броя на гъвкавите заявления за работа и как компаниите трябва да реагират?

Хората не искат да се връщат в офиса на пълен работен ден

Тъй като случаите на коронавирус продължават да намаляват драстично в Съединените щати, няколко компании, включително TIAA, American Express и Twitter, обявиха променени дати за връщане в офиса през март.

Въпреки това, повечето американци, работещи от дома, биха продължили да го правят, ако имат възможност. Според проучване на Pew Research, проведено сред 5889 работници през януари, 61% от хората, които работят дистанционно, заявяват, че не отиват в офиса, защото не искат, като се позовават на по-добър баланс между работата и личния живот и производителността.

Някои хора биха предпочели да напуснат, отколкото да пътуват до работното място отново: скорошно проучване на Morning Consult сред 400 работници установи, че близо 50% от хората биха обмислили да напуснат работата си, ако работодателят им ги помоли да дойдат в офиса, преди да се почувстват в безопасност.

Така че не е случайно, че наблюдаваме скок в броя на заявленията за дистанционна и гъвкава работа в същото време, когато повече компании се връщат в офиса.

„След две години работа от дома работодателите искат да оставят Covid-19 зад себе си“, казва Кели. „Но това не означава, че служителите искат отново да се върнат на работа в офиса на пълен работен ден“.

Гъвкавата работа може да доведе до по-добри възможности за кариера

Продължаващото търсене на дистанционни и хибридни работни места също идва от работниците в сектора на услугите, които се отказват в търсене на по-високи заплати и гъвкави графици.

През януари секторът на услугите загуби най-много работни места (274 000), воден от бизнеса за отдих и хотелиерство, който съкрати 154 000 работни места, според Националния доклад за заетостта на ADP. Въпреки че заетостта леко се е увеличила миналия месец (179 000 нови работни места са се появили в развлекателния и хотелиерския бизнес), заетостта в сектора все още е доста под нивата преди пандемията.

„Хората, работещи в търговията на дребно, хотели или ресторанти, осъзнават, че техните умения – обслужване на клиенти, комуникация, управление на времето – се прехвърлят в различни индустрии и са по-търсени от всякога на този тесен пазар на труда“, казва Кели.

Представител за обслужване на клиенти, административен асистент и търговски представител са сред най-търсените гъвкави работни места сред кандидатите, според CareerBuilder. „Търсещите работа се чувстват по-способни да търсят възможности извън индустрията, в която са работили от години“, добавя Кели.

Какво могат да направят компаниите?

Кели казва, че за по-добро привличане и задържане на таланти компаниите трябва да обърнат повече внимание на ангажираността на служителите и по-малко внимание на предложенията за работа.

„Бонусът за подписване на договор или допълнителното време за почивка може да привлече хората на работа, но как общувате със служителите и отговаряте на техните нужди, след като бъдат наети?“, обяснява тя.

Ангажираността на служителите може да включва менторски програми, виртуални екипни обеди или „междинни събеседвания“ (инструмент, който организациите използват, за да преценят защо техните (високоефективни) служители остават при тях), наред с други инициативи. „Сега е моментът компаниите да бъдат много по-практични, комуникативни и креативни в общуването със своите служители“, казва специалистът.

03.06.2022

ОТ 1 ЮЛИ БОЛНИЧЕН ЗА РОДИТЕЛИТЕ И ЗАРАДИ КАРАНТИНА НА УЧЕНИЦИ

Родителите на ученици до 12-годишна възраст да имат право на отпуск, когато детето им, класът му или училището е поставено под карантина. Това предлагат да се регламентира с промени в Закона за здравето, Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда депутати от четирите партии в управляващата коалиция.

В момента отпуск поради временна неработоспособност могат да ползват само родителите, чието дете е „върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето“. Училищата обаче не е са детски заведения и така майките и бащите на ученици нямат това право.

„Следователно при карантина в училището или в съответния клас, здравото дете се връща от училище в къщи, но родителите на деца до 12-годишна възраст в тези случаи нямат право на отпуск поради временна неработоспособност, поради законодателна празнота в Закона за здравето, която е съответно пренесена в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване“, пишат вносителите на законопроекта.

Това обаче означава, че дете до 12-годишна възраст остава без надзор и грижа, а това е нарушение на Закона за закрила на детето, което се наказва с от 1000 лв. до 5000 лв. глоба.

Затова сега депутатите предлагат в ЗЗ и КСО да се предвиди, че временната неработоспособност е и „гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“. А за да се регламентира правото на отпуск, се правят и съответните промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване.

Предвидено е промените да влязат в сила от 1 юли 2022 г., за да може да бъдат осигурени средства при предстоящата актуализация на бюджета.

03.06.2022

СТАРТИРАТ ОБУЧЕНИЯТА ПО ПРОЕКТ НА КНСБ “С НОВИ ЗЕЛЕНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ КЪМ НОВА ЗАЕТОСТ”

На 6 юни стартират обученията по проект “С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост”. Той се осъществява от Конфедерацията на независимите синдикати в България и е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г.

Основна цел на проекта е развитие на човешкия капитал според потребностите на икономиката и бърза адаптация към промените в търсенето на работна сила, съобразено с новите технологии, и осигуряване на устойчива заетост. Особен акцент са зелените и дигитални трансформации. Бенефициентите ще бъдат насочени към екологично мислене, към формиране на екологични нагласи в живота и трудовата дейност. Така ще се осигури бърза и успешна адаптация към трансформиращите се работни места, което ще доведе до превенция на продължително безработните, социалното им изключване, инвестиране в хората и тяхното образование.

В рамките на проект „С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост“ за 2022 г. се предвиждат обучения на 999 възрастни от рисковите групи на пазара на труда, които ще се проведат в 42 общини в страната. Те ще бъдат 100% включени в обучения по търсени на пазара на труда професии и специалности съгласно краткосрочните, средносрочните и дългосрочни прогнози на пазара на труда в сферата на публичните и обществени услуги.

Основните целеви групи са безработни младежи, които нито се обучават, нито работят (NEET`s); безработни лица без квалификация с равнище на безработицата над средното за страната; безработни лица с ниско общо образование и без квалификация; безработни лица с регистрация над 6 месеца в ДБТ; безработни без образование и квалификация.

Ще се провеждат обучения по 7 професии:

  • Професия „Оператор на компютър“, специалност „Текстообработване“;
  • Професия „Работник в горското стопанство“, специалност „Лесокултурни дейности“;
  • Професия „Помощник в строителството“, специалност „Основни и довършителни работи“;
  • Професия „Еколог“, специалност „Екология и опазване на околната среда“;
  • Професия „Помощник възпитател“, специалност „Помощник възпитател в отглеждането и възпитанието на деца“;
  • Професия „Болногледач“, специалност „Здравни грижи“;
  • Професия „Социален асистент“, специалност „Подпомагане на деца“.

02.06.2022

ЗАЩО ЛИЧНИЯТ БЮДЖЕТ Е ТОЛКОВА ВАЖЕН?

Воденето на личен бюджет ви позволява да създадете разходен план за вашите пари. Бюджетирането ви гарантира, че винаги ще имате достатъчно средства за нещата, от които се нуждаете и които са важни за вас. Следването на бюджет или разходен план също ще ви предпази от дългове, а ако вече сте задлъжнели, ще ви помогне да се справите с тях.

Целта на бюджета е да подпомогне създаването на финансова стабилност. Чрез проследяване на разходите и следвайки предвидения план, бюджетът улеснява плащането на сметките навреме, изграждането на фонд за спешни случаи и спестяването за големи разходи като кола или дом. Като цяло бюджетът дава на човек по-здрава финансова основа както в ежедневието, така и в дългосрочен план.

7 причини да започнете бюджетиране още сега

  1. Помага ви да се фокусирате върху целите си

Бюджетът ви помага да определите дългосрочните си цели и да работите за тяхното постигане. Ако просто се носите безцелно през живота, хвърляйки парите си за всичко, което случайно ви хване окото, как някога ще спестите достатъчно пари, за да си купите кола или да направите първоначална вноска за ново жилище?

Бюджетът ви мотивира да начертаете целите си, да пестите парите си, да следите напредъка си и да превърнете мечтите си в реалност. Да, понякога е депресиращо да осъзнаете, че някоя желана от вас, скъпа вещ не се вписва в бюджета ви. Но когато си напомните, че спестявате за собствен дом, ще бъде много по-лесно да се обърнете и да излезете от магазина с празни ръце.

  1. Подготвя ви за спешни случаи

Животът е изпълнен с неочаквани изненади, както добри, така и лоши. Когато бъдете съкратени, нещо се повреди, разболеете се или се нараните, преминете през развод или се сблъскате със смърт в семейството, това може да доведе до сериозни финансови сътресения. Разбира се, изглежда, че тези непредвидени случаи винаги възникват в най-лошия възможен момент – когато нямате достатъчно пари. Точно затова всеки има нужда от спешен фонд.

Вашият бюджет трябва да включва фонд за спешни случаи, който се състои от поне три до шест месеца разходи за живот. Тези допълнителни пари ще ви гарантират, че няма да потънете в дълбините на дълга след житейска криза. Разбира се, ще отнеме време, за да спестите сума за няколко месечни разхода. Не е нужно веднага да прехвърляте по-голямата част от заплатата си във фонда за спешни случаи. Просто го вградете в бюджета си, поставете си реалистични цели и започнете с малко.

  1. Прави ви по-отговорни и организирани

Изграждането на бюджет ви „принуждава“ да преосмислите навиците си за харчене и да преструктурирате финансовите си цели. Вероятно ще забележите, че харчите пари за неща, от които не се нуждаете, например различни абонаменти. Безразборното харчене неминуемо ще ви доведе до преразход на месечна база. А преразходът ограничава вашата покупателна способност в бъдеще и ви гарантира много стрес от търсенето на начин да покривате всичките си нужди и дългове.

Бюджетирането ви поддържа организирани. С изненада ще откриете, че е по-лесно да живеете с бюджет и да поддържате финансовия си живот организиран, отколкото да се опитвате да подредите финансите си, едва след като вече сте им „изпуснали края“. Дезорганизацията в личните финанси може да бъде катастрофална. И колкото по-дълго живеете без бюджет, толкова по-лесно финансовият ви живот може да се обърка и нещата да излязат извън контрол.

  1. Може да спаси брака ви

Съставянето на семеен бюджет научава двойката да говори за пари. Ако сте женени, вашият бюджет (отделен и общ) играе изключително важна роля, за да задоволявате нуждите на домакинството и семейството. Помага ви да планирате финансовото си бъдеще заедно, да разчитате един на друг, да работите в екип за общото благо и да сте сигурни, че гледате в една и съща посока.

За съжаление голяма част от семейните проблеми и причините за развод са свързани с пари или по скоро – с тяхната липса. Така че, ако искате да прекратите финансовите битки с вашата половинка и най-накрая да стигнете до единна финансова позиция, бюджетирането е изключително важна първа стъпка в правилната посока. Това ще пренесе вашите взаимоотношения на ново ниво, правейки ви по-мъдри и осъзнати.

  1. Осигурява ви спокойни старини

Нека приемем, че харчите парите си отговорно, следвате бюджета си и никога не трупате дългове по кредитната си карта. Това е добре, но не забравяте ли нещо? Колкото и важно да е да харчите парите си разумно днес, спестяването също е от решаващо значение за вашето бъдеще. Добре планираният бюджет може да ви помогне да направите точно това.

Важно е да предвидите инвестиционни вноски в бюджета си. Насочвайки част от месечните си приходи към пенсионна спестовна сметка или други пенсионни фондове, ще можете да си купите сигурност за бъдещето. Дори да се наложи да пожертвате малко сега, когато се пенсионирате, ще разберете, че си е струвало. По-добре е да прекарате старините си в почивки и пътувания, отколкото да работите в местния магазин, за да свържете двата края, нали?

  1. Държи ви далеч от дългове

Бюджетирането може да ви помогне да избегнете дългове или да се измъкнете от вече натрупани такива. Правилото е просто: ако искате да имате пари (т. е. да изградите богатство), тогава трябва да спрете да харчите за неща, които не можете да си позволите. За да може да спестявате част от месечния си доход, не бива да се налага да го използвате, за да върнете заем на някого (със или без лихва) за неща, които не сте могли да си позволите в миналото.

Следването на бюджет играе решаваща роля в излизането от финансови затруднения и тяхното избягване. Разбирането и спазването на финансовите граници, които можете да си позволите да достигнете, ви помага да избегнете преразход за неща, от които не се нуждаете, така че можете да спестите повече и да имате средства, за да покриете неочаквани разходи без да вземате заем. Ако се придържате към правилния план, бюджетирането може да ви измъкне от лошия дълг.

  1. Дава ви свобода за забавления без угризения

Когато планирате бюджет, трябва да решите колко е разумно да харчите във всяка от определените категории. Така че, ако искате да вложите значителна част от парите си в развлекателни дейности, не бива да се чувствате зле от избора си, стига все още да успявате да спестявате и да задоволявате другите си нужди.

Един месец можете да увеличите разходите за развлечения, а следващия – да ги намалите. Бюджетирането не е свързано с ограничаване на забавлението в живота ви. Ако останат достатъчно пари, дори може да ви отвори повече възможности за любимите ви дейности. А най-хубавото е, че ви помага да не се тревожите за финансовата сигурност на вашето бъдеще.

02.06.2022

ЗА ПОСЛЕДНО РАБОТОДАТЕЛИТЕ ПОДАВАТ ЗАЯВЛЕНИЯ ПО МЯРКАТА 60/40

Крайният срок, в който работодателите могат да кандидатстват за средства по мярката 60/40, е 10 юни, съобщиха от Агенцията по заетостта.

В този период ще се приемат документи едновременно за месеците май и юни 2022 г. Работодателите, които желаят да получат финансова подкрепа за запазване на заетостта на наетия персонал за тези два месеца, трябва да отговарят на условията на постановление на Министерския съвет № 151/03.07.2020 г. (изм. и доп. с ПМС № 40 от 31.03.2022 г.), включително за отчетен спад на приходите от продажби през месец май  - не по-малко от 30% спрямо средномесечните приходи за 2019 г. или 2020 г., в зависимост от датата на учредяване.

Работодателите трябва да спазят определения краен срок за кандидатстване, тъй като подадените документи след това няма да подлежат на проверка и оценка от комисиите в бюрата по труда.

Постановление на Министерския съвет № 40/2022 г. регламентира прилагането на мярката 60/40 до месец юни 2022 г. включително, като срокът за кандидатстване 10 юни 2022 г. е определен в §4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановлението, а в §5 се регламентира възможността в същия цитиран срок да се подадат документи и за месец юни 2022 г.

Сроковете за кандидатстване и ползване на подкрепа по мярката 60/40 са съобразно Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19, чието действие приключва на 30 юни 2022 г.

Актуална информация относно кандидатстването на работодателите за получаване на средства за месец май и месец юни е публикувана на официалната интернет страница на Агенцията по заетостта, в рубриката „Финансови стимули за запазване на заетостта”  на адрес: https://www.az.government.bg/pages/pms-151-2020-izm-s-pms-40-2022/.

30.05.2022

ТРЪГНА ПРИЕМ НА ПРОЕКТИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ В ПРЕРАБОТКА И МАРКЕТИНГ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ

Прием на проектни предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" започна на  17 май 2022 г. Процедурата предвижда прием на проекти с инвестиционна стойност до 300 000 евро по подмярката, която е част мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

С мярка 4.2 се изпълнява ангажиментът, поет с коалиционното споразумение, за подкрепа на малките и средни производители, съобщават от Министерството на земеделието, храните и горите.

Предвиденият финансов ресурс за предоставяне на безвъзмездна помощ на допустимите кандидати по процедурата е в размер на 39 116 000 лв.

Максималният размер на допустимите разходи за един проект е 586 740 лв., а финансовата помощ за одобрените проектни предложения е в размер до 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. За кандидати-големи предприятия по смисъла на ЗМСП размерът на финансовата помощ е до 40 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Допустими за подпомагане кандидати по процедурата са:

  • регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани без прекъсване през последните 36 месеца към датата на подаване на проектното предложение и стандартният производствен обем на земеделското им стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро;
  • групи или организации на производители, признати от министъра на земеделието и извършвали дейност без прекъсване през последните 36 месеца към датата на подаване на проектното предложение;
  • еднолични търговци и юридически лица, различни от посочените по-горе кандидати, които са извършвали дейности по преработка на селскостопански продукти без прекъсване през последните 36 месеца към датата на подаване на проектното предложение.

Производствените инвестиции, за които се кандидатства, трябва да се изпълняват в следните избрани производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти:

  • мляко и млечни продукти, включително яйца от птици, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на продукти, заместващи мляко и млечни продукти;
  • месо и месни продукти;
  • плодове и зеленчуци, включително гъби;
  • пчелен мед и пчелни продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на продукти, наподобяващи/заместващи пчелен мед и пчелни продукти;
  • зърнени, мелничарски и нишестени продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия;
  • растителни и животински масла и мазнини с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на маслиново масло;
  • технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия;
  • готови храни за селскостопански животни (фуражи);
  • гроздова мъст, вино и оцет.

Проектните предложения по процедурата могат да бъдат подадени от кандидатите чрез попълването на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ИСУН2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 17.08.2022 г.

30.05.2022

ПРОГРАМА "ДУНАВСКИ РЕГИОН": €266 МЛН. ЗА БЪЛГАРИЯ

България ще има достъп до над 266 млн. евро за финансиране на съвместни проекти по програма "Дунавски регион" 2021-2027, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Четиринадесетте държави, които участват в нея, приеха финалния й вариант на заседание в Будапеща.

Управляващият орган - Министерство на финансите на Унгария, ще подаде официално програмата в Европейската комисия. Очаква се тя да бъде одобрена в началото на септември тази година, след което ще започне реалното й изпълнение.

По време на заседанието държавите партньори по програмата единодушно изразиха подкрепа и съпричастност към Украйна заради военните действия на нейна територия. С цел подпомагане и за насърчаване на транснационалното сътрудничество бе взето решение Украйна да участва в програмата с цялата си територия.

В "Дунавски регион" ще участват региони и от Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватия, Румъния, Словения и Словакия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна.

Бенефициентите ще могат да подават проектни предложения по четири приоритета: "По-конкурентоспособен и по-иновативен Дунавски регион", "По-зелен и нисковъглероден Дунавски регион", "По-социален Дунавски регион" и "По-добро управление на сътрудничеството в Дунавския регион".

По предложение на Европейската комисия спестените средства по Европейския инструмент за съседство по програма "Дунав" 2014-2020 в размер на 5 млн. евро, предвидени за Украйна и Молдова, ще бъдат пренасочени към други европейски програми с участието на двете държави за финансиране на дейности за хуманитарна помощ и подкрепа за бежанци.

В рамките на заседанието бяха обсъдени възможностите за подкрепа на Дунавската стратегия, които бъдещата програма ще осигури, както и механизмите за по-облекчено изпълнение на съвместните проекти и инициативи.

30.05.2022

РАБОТОДАТЕЛЯТ НОСИ СПЕЦИАЛНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ЗЛОПОЛУКА  

Каква е процедурата, ако се случи увреждане на здравето при работа? Има ли някакво обезщетение от работодателя?

Кодексът на труда (КТ) предвижда специална имуществена отговорност на работодателя при увреждане на здравето на работника и служителя, както и при смърт. "За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган, или друг негов работник или служител, има вина за настъпването им", се посочва в разпоредбата на чл. 200 от КТ.

Уврежданията трябва да са предизвикани от трудова злополука - например раняване при работа с машина или от професионална болест - например на белите дробове от работа в мина. 

Кодексът определя, че работодателят отговаря дори когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността се ангажира и при работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Иначе работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Всичко, което е като разлика, се плаща от работодателя. А тази разлика често е много голяма - включително за лечение, лекарства, за претърпените страдания, за пропуснатото като заплащане и т.н.

Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

КТ определя още, че получаването на въпросното обезщетение от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство. То им се дължи извън наследствената маса.

Законът изключва отговорността на работодателя, ако се окаже и докаже, че пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането. Тази отговорност само се намалява, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Работодателят има право на т.нар. регресен иск срещу виновните работници - да си търси чрез съда от тях това, което е платил на пострадалия.

По КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил. Това със сигурност включва здравословни и безопасни условия за труд. Той е длъжен да даде указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Има и специални правила при нощен труд, свързани с безопасните условия на труд и тяхното неспазване също влече отговорност. В тези случаи работниците и служителите се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. Те подлежат на периодични медицински прегледи.

Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

27.05.2022

ОДОБРЕНИ СА ПРОМЕНИ В КОДЕКСА НА ТРУДА

Правителството одобри законопроект за промени в Кодекса на труда, които гарантират в по-голяма степен правата и интересите на работещите и работодателите чрез повишаване на сигурността на трудовите отношения и създаване на по-добри условия за съвместяването на професионалния и личния живот.

С промените се създават задължения за работодателя да запознава работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата, да осигурява информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор, както и за организираните обучения за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения на персонала. С това се гарантира правото на работника или служителя да получава изчерпателна информация относно трудовото си правоотношение, което е предпоставка за по-голяма удовлетвореност от работата, както и за избягване на трудови спорове с работодателя.

Регламентира се индивидуално право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) с право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Отпускът е в размер до 2 месеца и може да се ползва от бащата (осиновителя) наведнъж или на части до навършване на 8-годишна възраст на детето. При ползването му бащата (осиновителят) ще има право на обезщетение в размер на 710 лева месечно от държавното обществено осигуряване. Този отпуск ще може да се ползва, когато бащата (осиновителят) не е ползвал прехвърлен отпуск за бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст от майката (осиновителката).

Ползването на този вид отпуск е предпоставка за изграждане на по-пълноценна връзка между бащата (осиновителя) и детето, както и за повишаване на възможностите за активно участие във възпитанието му. Въвеждането му няма да доведе до отнемане или намаляване на съществуващи към момента права на майките (осиновителките), свързани с отпуските за раждане, осиновяване и отглеждане на дете.

С промените в Кодекса на труда се определят и случаите, при които работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения и/или да осигурят по-предвидими условия на труд. Това право има работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, както и работник или служител, който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други основателни причини. Работодателят е длъжен да даде мотивиран писмен отговор дали приема предложението.

26.05.2022

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ПРЕГЛЕЖДАМЕ БАНКОВОТО СИ ИЗВЛЕЧЕНИЕ?

Банковите услуги вече са толкова разнообразни, че използването на кредитна или дебитна карта за теглене на пари от банкомат, плащането на комунални услуги през интернет системи, интернет разплащанията вече са част от нашето ежедневие. За всяка една от тези банкови трансакции трябва да имате сметка, от която да изпращате или в която да вкарвате средства.

Движението на парите ви и наличното салдо е важна информация не само за банката, но и за самите вас. Преглеждайки редовно банковите си извлечения, вие ще можете да следите дали всичко е наред и да разберете навреме, ако възникне някакъв проблем. Ако банковото извлечение ви изглежда като ненужно разхищение на хартия или загуба на време, сега е моментът да се запознаете с неговите ползи.

Банковото извлечение представлява изчерпателен списък на трансакциите ви, извършени през последния месец, от което е видно всяко движение на вашите пари. Този месечен финансов документ предоставя обобщение на дейността на титуляра на сметката и се изготвя от банката в края на всеки месец.

Вашата банка може да ви изпраща извлечението в края на всеки месец, ако сте се договорили за това (безплатно или срещу такса). Друг метод е да отидете лично в офис на банката, където винаги можете да получите документа от банков служител – на хартиен носител или по имейл. Можете да извадите извлечението и от банкомат.

Банковите извлечения могат да бъдат намерени и чрез онлайн банкирането. За хората, които не желаят да банкират свободно през електронни устройства, има опция за неактивно банкиране онлайн, при което те не могат да извършват онлайн трансакции, но имат достъп до движенията по сметката. Поради лесната им достъпност и съхранение, електронните извлечения вече са дори по-често използвани от печатните.

Когато банково извлечение се изисква от регулаторните органи за надзор и фискален контрол, документът ви ще има тежест пред органите, само ако бъде подписан и подпечатан от банката, която го издава. Във всички останали случаи няма нужда от такива доказателства върху документа, за да бъде валиден.

Какво съдържа банковото извлечение?

В горната част на банковото извлечение обикновено стои името на притежателя на сметката, заедно с поверителна информация като номер на сметката. Също така се съдържа обобщена информация, която показва период от време, начално салдо, преводи, тегления и крайно салдо. В хронологичен ред се показва всяка трансакция заедно със съответните наредители/получатели, дати и суми.

При движенията на парични потоци по сметката на потребителя банката автоматично осчетоводява новото салдо и така всеки ден можете да получавате ново банково извлечение. Удобство е възможността да проверите какви са били движенията по вашата сметка за определен период от време. Ако имате онлайн банкиране, лесно можете да настроите датите за проверка на салдото и движението на пари в сметката ви.

Извлечението съдържа още информация за банката, която може да включва номер за обслужване на клиент, BIC на бенефициента, насоки за докладване на грешки и измами и други. Можете да видите вида на сделката, номера на сметката на другия участник в трансакцията, всички депозити по сметката, включващи различни методи за плащане, лихви и т. н.

Нагледно получавате списък с всички тегления от сметката ви, които включват: покупки в интернет и на ПОС терминал, теглене от банкомат, банкови такси, автоматични плащания, комунални услуги и други. Можете да проверите референтните номера, кореспондиращи на вашите трансакции.

Кодът от банковото извлечение пък се използва от потребителите, когато регистрират картата си в уебсайт на електронна система за разплащания. Уебсайтът на търговеца изисква предоставянето на такъв код, а за да го получите, трябва да имате регистрирана услуга за SMS-уведомление при трансакции към сметката ви в банката или да посетите клон на банката, където ще получите извлечение с кода. Регистрацията на карта в системата може да се направи и през банкомат, като някои банкомати могат да регистрират дебитни и кредитни карти.

Защо банковите извлечения са важни?

Този документ е отличен помощник, когато правите бюджетиране и финансово планиране. Както отчетът на печалбите и загубите е важен за всяка фирма, така и този личен отчет на приходите и разходите е от значение за анализа и планирането на бюджета на вашето домакинство. Ако се стремите към спестяване, следенето на потока на вашите финанси е от изключителна важност.

Освен да подобрите финансовите си навици и планове за бъдещето, чрез извлечението можете да проверите и точните дати на всички трансакции. Това ще ви помогне да следите коректността на лицата, от които очаквате плащания, както и да избегнете грешки като пропуснато плащане или плащане два пъти.

След като банката изготви извлечението в края на месеца, титулярът на сметката може да анализира всички движения по своето парично салдо. Банковото извлечение съдържа информация за вида на всяка операция, заедно със съответните дати, наредители и получатели. С помощта на тази информация бихте могли незабавно да идентифицирате всяка измамна дейност.

Ако забележите съмнителни разходи и не можете да установите какво е станало, следва веднага да уведомите банката, за да направи вътрешна проверка по номерата на съответната трансакция. Само с помощта на банковото извлечение можете да предотвратите чужда злонамереност спрямо вашите пари.

Няма как да се води точна счетоводна отчетност на фирма без навременни извлечения от сметката на търговеца. Информацията в тях дава възможност на счетоводителя да изготвя прецизни финансови отчети. Така собственикът ще избегне притеснения, свързани с внезапна проверка от данъчни инспектори и одит.

Банковите извлечения също могат да бъдат полезни за анализ на кредитоспособността на титуляра на сметката. Повечето банки и финансови институции изискват проверка на банкови извлечения за последните няколко години, преди да отпуснат кредит на своите клиенти. Тази практика се прилага и при кандидатстване за ипотека.

26.05.2022

ТРЯБВА ЛИ МИ МЕДИЦИНСКО ПРИ СМЯНА НА РАБОТА?

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г., на задължителен предварителен медицински преглед подлежат: лицата, които постъпват на работа за първи път; лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания; лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца. В тези случаи лицето, започващо работа, трябва да представи карта за предварителен медицински преглед.

На основание чл. 287, ал. 1 от Кодекса на труда, всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Условията за извършване на предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите са определени в Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.

Служебното изискване и предоставяне на досиетата между службите е уредено в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (обн., ДВ, бр. 14 от 12.02.2008 г.).

Съгласно т.1 от цитираната разпоредба, здравните досиета на работещите се предават и приемат между службите по трудова медицина на хартиен и електронен носител по служебен път при промяна на местоработата на работещия и направено искане от службата, обслужваща съответното предприятие. Предвид особеностите на националното законодателство и практики в държавите-членки на ЕС е възможно да има установен различен ред за трудово-медицинско обслужване и здравно наблюдение на работещите в държавата-членка, в която е протекъл предшестващия трудов стаж на работещия. При всички случаи ангажимент на службата по трудова медицина е да потърси по служебен път информация относно провежданото му медицинско наблюдение, която да включи в личното здравно досие по смисъла на чл. 11, ал. 10 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г.

26.05.2022

ЗА РАЗЛИКА ОТ БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ НЕ БЪРЗА ДА ПРИЕМА ЕВРОТО

Румъния за пореден път отложи целевата си дата за влизане в еврозоната. В програмата за конвергенция за периода 2022-2025 г. липсва конкретна дата за приемане на еврото. Вместо това приоритети са социално-икономическото възстановяване от пандемията от Covid-19 и намаляването на последиците от войната в Украйна.

За разлика от Румъния България посочва 1 януари 2024 г. като крайна дата за въвеждане на еврото, а Хърватия, която последна се присъедини към ЕС през 2013 г., ще замени куната още на 1 януари 2023 г. От 10 юли 2020 г. българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II) или т. нар. чакалня на еврозоната.

България се доближава до еврозоната, а Румъния – до зоната на финансови сътресения, пише в статия по темата политическият анализатор на вестник Adevarul Йон Йоница.

По принцип всички държави от ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната в определен момент, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което преговаря за запазване на британската лира и в крайна сметка напусна ЕС. Дания остава единственото изключение в ЕС от преминаването към еврото, тъй като има "клауза за отказ", която е договорила. Последната страна, която прие общата европейска валута, бе Литва – на 1 януари 2015 г. Швеция и Полша са други две големи икономики, които все още не са в еврозоната, заедно с Чехия и Унгария.

След като пропускаше краен срок след краен срок за преминаване към еврото, Румъния напълно се отказа от посочването на целева дата, отбелязват румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, правителството на Николае Чука отбелязва уклончиво, че се стреми към еврото, но усилията му са насочени главно към икономическото и социалното възстановяване след пандемията и смекчаване на негативните последици от войната в Украйна.

Още преди да започне руската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР.

Икономиката не е в добра форма

За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от брутния вътрешен продукт, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5% по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели.

Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс – трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави-членки с най-добри показатели за ценова стабилност.

Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия бе свалена от власт през 2019 г., е оставал само един критерий за изпълнение за приемане на еврото. "В момента, след едно дясно управление, не се притеснявам да го кажа – изгубихме два или три критерия", казва той в началото на май.

"Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или най-малко неспособна да се приспособи бързо към една нова реалност", твърди анализаторът Йоница. "Румъния влезе в пандемията с големи дефицити и излезе с още по-големи", отбелязва той и посочва, че държавата се ангажира да плаща все повече разходи и за тази цел взема все по-големи заеми при лихви от над 8 на сто.

В същото време прогнозите за икономическия растеж постоянно се влошават. Европейската комисия очаква румънската икономиката да се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в съседна Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите. Международният валутен фонд наскоро понижи очакванията си за румънската икономика – вместо очакваните 4,8% растеж през есента, сега се предвиждат 2,2%. ЕБВР понижи очакванията до 2,5 на сто, а Световната банка очаква още по-скромен ръст на БВП на Румъния от 1,9% тази година.

През следващите месеци инфлацията ще се повиши по-рязко от очакваното и вероятно ще спадне под 10% едва след средата на 2023 г., предвижда Централната банка. През април инфлацията в страната достигна 13,76% на годишна база спрямо 10,55 на сто през март, показват официалните данни.

Цената на отлагането на еврото

Макроикономическите показатели на Румъния "изглеждат много зле", твърди професорът по икономика Кристиан Паун. Той смята, че страната не дава добър сигнал, отлагайки влизането в еврозоната, тъй като това показва нежеланието ѝ за толкова силна интеграция.

Паун не приема и оправданието с "външни кризи". "Външните кризи идват и си отиват през цялото време. Ако не е войната, утре ще има цунами на някой остров, а след това ще се случи друго бедствие", коментира икономистът. "В края на краищата една финансово стабилна държава е много по-устойчива на всякакви външни кризи", допълва професор Паун.

"Неприемането на единната валута струва скъпо на всеки от нас, особено на частния сектор, на бизнес сферата, на всичко, което означава здравословно развитие на Румъния", предупреждава Кристиан Паун, цитиран от Свободна Европа.

Друг професор по икономика – Мирча Коша смята, че основното предимство на членството в еврозоната е свързано с евентуална негативна ситуация. "Ако сте близо до сложна ситуация, както беше Гърция преди повече от 10 години, ако сте близо до фалит, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва незабавно, тъй като не може да приеме затруднение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в отчаяна ситуация, е трудно да поискате помощ от другаде", обяснява Коша.

Той признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен хоризонт за присъединяване към еврото и смята, че съсредоточаването върху членството в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са по-реалистични цели. "ОИСР повишава много имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази гледна точка се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от ОИСР е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти", отбелязва той.

Професорът по икономика оценява амбициите на България за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. като "политическо изявление". "Прегледах данните на България и не видях никакви успехи, които биха могли да доведат до изпълнение на условията до 2024 г., още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в период на криза, която в крайна сметка няма да доведе до спазване на критериите. Засега ми се струва, че това е по-скоро политическо изявление", казва Мирча Коша пред RFI.

25.05.2022

КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА ВЪПРОСИТЕ КЛИШЕ ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРВЮ?

Разкажи ни малко повече за себе си", "Кои са най-големите Ви слабости, а най–големите Ви предимства" - чували сте тези въпроси десетки пъти по време на всяко ваше интервю за работа, чували сте също и "Откъде разбрахте за нас", "Защо искате тази работа", "Защо да изберем точно вас".

Това са т.нар. въпроси клише. Те биват задавани по време на всяко интервю. Със сигурност ви е писнало от тях, без значение колко пъти е трябвало да отговаряте, но няма как обаче да бъдат избегнати. Затова е много по–лесно да положим усилие и старание и да се подготвим предварително. Добре, но как?

Има няколко прости, но ефективни начина за това. Тренирайте всеки ден, поне седмица преди интервюто. Застанете пред огледалото – задавайте си и отговаряйте на въпросите. Нужно е да сте спокойни и отпуснати – да няма излишно напрежение, защото това винаги играе лоша шега. Идеята на тези "сухи" тренировки е да свикнете с въпросите и съответно отговорите, които ще давате – да си изградите чувство за сигурност. Разбира се, не трябва да научите наизуст какво ще кажете по време на срещата. Така определено няма да си помогнете, защото ще си проличи.

Наблюдавайте се внимателно и обърнете внимание на невербалното си поведение, защото то е много важно и говори повече за вас, отколкото си мислите. Интервюиращите го взимат под внимание.

За да сте напълно сигурни, че сте се подготвили и въпросите клише няма да ви се опрат, може да посетите някои интернет страници, на които ще откриете съвети и предложения как точно да отговаряте на интервюиращите. Уверете се, че информацията в сайта, в който сте влезли, е достоверна. Не се доверявайте на форуми за мнения и коментари.

25.05.2022

ПАРИТЕ ЗА ВТОРА ПЕНСИЯ ИЗГАРЯТ

Парите за втора пенсия се стопяват. Причината за това не е само високата инфлация, а и спадът на индексите на фондовите борси по света. В резултат повечето български пенсионни фондове имат отрицателна доходност от управлението на парите на осигурените за втора пенсия, пише вестник "Труд", позовавайки се свои изчисления, направени по данните на Комисията за финансов надзор.

Негативните резултати на фондовете са особено ясно изразени от началото на годината насам. За периода от края на миналата година до 20 май загубите от инвестициите на парите за втора пенсия се движат между 1% и 10% при различните пенсионни фондове. За период от една година, от 20 май 2021 г. до 20 май 2022 г., повечето пенсионни фондове също имат отрицателна доходност, като загубите стигат до 7,5% от парите за старини. Но има някои фондове, които през посочения период все пак са с положителен резултат от дейността си.

Причината за този срив е спада на индексите на фондовите борси по света. Българските пенсионни фондове инвестират значителна част от парите на осигурените за втора пенсия в акции на компании, търгувани на борсите. При спад на цените на тези акции и парите на хората за старини намаляват. За една година щатският борсов индекс Dow Jones се е понижил с 9,1%, а от началото на годината до 20 май спадът е с близо 14%. Индексът S&P 500 за година е намалял със 7%, а от началото на годината с 18%. Основният индекс DAX на фондовата борса във Франкфурт за година е паднал с около 8,9%, а от началото на годината с 11,5%.

Всичко това директно се отразява върху доходността от инвестирането на парите за старини, управлявани от българските пенсионни фондове. Средствата, които фондовете държат на депозити в банките са малко, тъй като лихвите са около нулата. Пенсионните фондове имат и малко инвестиции в имоти, но те са само 1,53% от общия размер на инвестициите им, показват данни на КФН към края на март. Това че българските пенсионни фондове имат по-добри резултати от спада на индексите на фондовите борси по света се дължи на това, че инвестират част от парите в облигации - общински, корпоративни и държавни.

Перите на осигурените за втора пенсия намаляват от началото на годината, а и през последните 12 месеца, дори без да вземем предвид инфлацията. Същевременно годишната инфлация до края на април е 14,4%, а само за първите 4 месеца на годината е 7,8%, показват официалните данни на НСИ. Така от януари до 20 май парите за втора пенсия в различните фондове реално са намалели поне с между 8,8% и 18%.

Активите намаляват

Към края на март 2022 г. нетните активи на пенсионните фондове в страната са на стойност 19,23 млрд. лв., обявиха от КФН. Спрямо края на миналата година активите на фондовете намаляват с 327 млн. лв. и то при положение, че във фондовете продължават за постъпват средства от осигурителните вноски на хората. Общият броя на осигурените във всички частни пенсионни фондове е над 4,8 млн. души.

Тъй като пенсионните фондове събират такси от всички постъпващи при тях осигурителни вноски, те формират печалба въпреки отрицателната доходност от управлението на парите на хората. За първото тримесечие на годината нетната печалба на фондовете е близо 24 млн. лв.

Вземаме втора пенсия само една година

Много хора ще взимат втора пенсия само около година. Работещите българи имат средно по 4212 лв. за втора пенсия, натрупани в частните универсални пенсионни фондове, показват данни на КФН към края на март.

За осигурени обаче се водят и много хора, които отдавна са емигрирали. Те имат малка сума в българските пенсионни фондове, но от години не постъпват пари по индивидуалните им партиди и не разчитат на втора пенсия от България. Ако тези хора бъдат извадени от изчисленията, се оказва, че средният размер на натрупаните средства за втора пенсия на хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска, е 5672 лв., показват данните на КФН.

Това число също не е напълно коректно, защото в страната има много трайно безработни хора, които повече от година не могат да си намерят работа и съответно не постъпват осигуровки в техните пенсионни фондове. Но дори да вземем по-голямото число за средния размер на средствата в универсален пенсионен фонд на човек, се оказва че парите стигат за получаване на минималната пенсия от 370 лв. в продължение само на година и 3 месеца.

Вече започна изплащането на първите втори пенсии на хора, които са достигнали пенсионна възраст след 1 септември 2021 г. Към края на март 3908 души са започнали да получават вторите си пенсии. От тях 463 души ще получават пожизнени пенсии, а 3445 души ще получават разсрочени плащания за определен период от време. Това са хората, осигурявали се в частните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст.

През първото тримесечие от фондовете са изплатили 196 000 лв. за пенсии, което прави средно по 140 лв. на човек на месец, и малко над 2 млн. лв. за разсрочени плащания на осигурените, което е средно по близо 200 лв. на човек на месец. Повечето хора искат бързо да получат парите си чрез по-големи суми на разсрочено плащане за кратък период от време.

25.05.2022

ЩЕТИТЕ СА НЕДООЦЕНЕНИ: COVID-19 ВЕЧЕ Е НАЙ-МАСОВАТА БОЛЕСТ СРЕД РАБОТЕЩИТЕ

Близо 5 млн. работни дни са загубени за българската икономика в резултат на COVID - кризата само през миналата година. Всеки десети болничен лист, издаден през годината, е заради това заболяване, а заедно с увеличените с над 50% карантини и непотвърдените с клинични изследвания случаи, делът им вероятно е още по-голям.

Така COVID-19 през миналата година стана най-разпространеното заболяване (четвърта позиция година по-рано) като издадените за него болнични са с 50% повече от втората по разпространение болест.

Това следва от статистическите данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за изплатените през 2021 г. болнични листове. Числата, оповестени от института, очертават пореден аспект от проявленията на пандемията, която затвори някои бизнеси, прекъсна веригите на доставки и показа липсата на готовност у властите да задават правила в извънредни ситуации.

НОИ не прави разбивка за размера на средствата, изплатени за болничните с различни диагнози, но за платените суми по това перо може да се съди по средното обезщетение, което възлиза на 42 лв. дневно.

Работодатели коментират, че високата заболеваемост по време на пандемията е свързана с изплащане на сериозни средства, които са влошили "крехкото финансово здраве" на фирмите, а щетите, понесени от бизнеса, ще останат недооценени. Отбелязват и редица странични ефекти от разпространението на коронавируса, каквито са психическите травми върху работната сила. И настояват държавата да разполага с предварително подготвен план за действие в условията на пандемия, който да е съгласуван и проигран с компетентните ведомства, организации и бизнес, така че да не се стига до погрешни организационни решения, както в началото на пандемията.

Всеки десети болничен е заради COVID-19

За 2021 г. на 797 813 човека (26.22% от осигурените във фонд Общо заболяване и майчинство) са платени обезщетения за близо 600 млн. лева. за общо заболяване. Болничните им листове са 1.68 млн. за 14.4 млн. работни дни. През 2020 г. от НОИ са изплатени 535.6 млн. лева за близо 14 млн. работни дни. За 2019 г. изплатената сума е 489.2 млн. лева. за 14.3 млн. работни дни.

Идентифициран COVID-19 e с най-висок дял през миналата година, изпреварвайки острите инфекции на горните дихателни пътища и бронхитите. За периода са издадени 283 484 такива болнични със средна продължителност 17.6 дни, което прави 10.05% от общия брой и с 50% повече от втората по значимост диагноза.

След началото на пандемията Световната здравна организация въведе нови кодове за отчитане на COVID-19 от медиците. Вирусът е идентифициран когато COVID-19 е потвърден чрез лабораторно изследване, независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми.

Когато вирусът е неидентифиран медицинските специалисти издават болничен лист с друг код. В тези случаи заболяването е диагностицирано клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или не са налични, сочи информация от Министерството на здравеопазването. Такива са други 72 409 случая през миналата година. Средната им продължителност отново е относително висока - 10.9 дни.

През 2020 г. в първата година на епидемията болничните за идентифициран COVID-19 са четвърти по брой - 113 914 с 4.29% дял. С неидентифициран COVID-19 за този период са били 32 198 човека.

Така през миналата година и двата вида COVID болнични са се увеличили над два пъти спрямо 2020 г.

Според наредбата на здравните власти, която важеше през 2021 г., хората с официален позитивен резултат (от тест, направен в сертифицирана лаборатория) подлежаха на 14-дневна изолация, а контактните им - на 10-дневна карантина. В началото на тази година това правило бе променено и сроковете вече са съответно 10 и 7 дни.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване обезщетението за първите 3 работни дни от временната неработоспособност се изплащат от работодателя и представлява 70% от среднодневното брутно възнаграждение. Останалите дни се изплащат от НОИ (80% от надницата).

И обезщетенията за карантина се увеличават

През годината на 367 122 човека (12.07%) са изплатени над 109 млн. лева заради гледане на болен човек или карантина. Отново не се прави разбивка по вид на заболяването, но наличните данни показва значително увеличение на болничните по тази причина.

За 2020 г. общият брой на хората с платени обезщетения за гледане на болен човек или карантина са 239 315, като на тях са издадени 318 650 болнични листа. Така увеличението при тази група е повече от 50%. То е още по-голямо в сравнение с 2019 г., когато такива обезщетения са получили под 105 хил. души.

От 2022 г. и родители на ученици до 12 г., които не посещават училище поради карантина, ще имат право на болничен - четете тук.

Реакцията на бизнеса

"Повечето предприятия със сигурност са си направили равносметка, но загубите от болнични далеч не са единствените", коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Най-големите загуби най-вероятно са от пропуснати ползи. Отделен въпрос е, че COVID вълната нанесе и определени психически травми на различни сегменти от работната сила. По този въпрос има задълбочени изследвания, проведени в различни държави. Те могат в известна степен да се екстраполират и за българската реалност, но истината е, че голяма част от загубите са трудни за оценка. На практика, щетите понесени от бизнеса ще останат недооценени", каза той.

По думите му пандемията е утежнила проблема с изплащането на първите три дни от болничния за сметка на бизнеса, но не очаква това да доведе до преосмисляне на това правило.

На въпрос дали държавата и бизнесът трябва да се подготвят по-добре за възможни бъдещи подобни ситуации, Иванов отговори, че в много страни подобни сценарии, свързани с всякакви възможни бедствия се разработват от специалистите по национална сигурност и от математици.

Проф. Григор Димитров, главен директор в център "Работодателски интереси" към Българска стопанска камара заяви, че високата заболеваемост по време на пандемията е свързана с изплащане на сериозни средства, които са влошили "крехкото финансово здраве" на фирмите.

По думите му е наложително държавата да има предварително подготвен план за действие в условията на пандемия, който да е съгласуван и проигран с компетентните ведомства и организации.

"Липсата на подобен план, както беше в нашата ситуация, доведе до много противоречиви и често необмислени решения и действия на управляващите, които затрудниха бизнеса в неговата дейност и бяха свързани със значителни загуби за него", каза Димитров и даде за пример контролно-пропускателните пунктове около населените места при първия "локдаун". "Заедно с това, необходимо е да се създаде практика и целеви обучения, които да подпомогнат бизнеса при подготовката на собствени планове за действия в подобни ситуации", добави той.

COVID-19 става професионална болест

Европейският съюз ще признае коронавирусната инфекция за професионално заболяване според споразумение, постигнато от европейските държави и представители на синдикатите и работодателите, съобщи Европейската комисия в четвъртък (19 май).

Комисията ще издаде препоръка COVID-19 да бъде включен в списъците на професионалните заболявания в европейските държави до края на годината в секторите на здравеопазването, социалните грижи и оказването на помощ по домовете, а в условията на пандемия - и в сектори, в които има огнища на болестта при дейности с доказан риск от инфекция.

Промяната ще позволи работниците, които са се заразили, докато са били на работа с COVID-19, да получат права, включително обезщетение, ако това е предвидено от националното законодателство.

Според българското законодателство и съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при трудова злополука и професионална болест осигурените или техните наследници имат право на на парични обезщетения за временна неработоспособност, парично обезщетение при трудоустрояване, лична или наследствена пенсия за инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация и еднократна помощ при смърт.

25.05.2022

ОТ УТРЕ РАБОТИМ ЗА СЕБЕ СИ

Точно 146 дни работим за държавата през 2022 г., посочиха от Института за пазарна икономика.

Държавният бюджет, приет тази година в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни, за да попълним държавата хазна.

Продължителността на този период отговаря на приходи по консолидираната фискална програма в размер на 40% от БВП на страната. През последните две години в резултат на по-високите нива на преразпределение през бюджета датата на данъчната свобода у нас се измести от средата към края на месец май

Докато непосредствено преди пандемията нивата на преразпределение са от порядъка на 36-37% от БВП на страната, а бюджетното салдо е около нулата, то след удара на пандемията през 2020 г. наблюдаваме нарастваща роля на държавата и сравнително високи нива на бюджетен дефицит, обясняват още от ИПИ.

Средносрочната бюджетна прогноза на страната предвижда консолидираните приходи да се задържат на нива около 40-те процента, а бюджетният дефицит да остане около или дори над 3% от БВП поне до 2024 г. Това означава, че денят на данъчната свобода ще се задържи в края на май и в следващите години.

През 2022 г. в бюджета е заложен дефицит в размер на 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП на страната. Въпросните 5,9 млрд. лв. се равняват на над 15 дни за отработване. Това са допълнителните дни, през които икономиката би работила само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Заедно с това България получава безвъзмездна  помощ от европейските граждани, като заложените постъпления от бюджетна на ЕС са над 5,1 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ни спестяват близо 13 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 26 май - отчита всички приходи, в т. ч. „приноса“ на европейските данъкоплатци.

И през тази година основно ще работим, за да платим две основни групи от данъци. Общо за преките данъци и социалните и здравните осигуровки са ни нужни близо 58 дни – 24 дни за преките данъци и 34 дни за осигурителните фондове. За косвените данъци са ни нужни 54 дни, като близо 38 дни са само за приходите от ДДС.

Имуществените данъци, които са ключов приходоизточник за общините, ни отнемат малко над 3 дни. За неданъчните приходи са ни нужни 18 дни, като тук най-голяма тежест имат постъпленията от различните такси за граждани и бизнес.

25.05.2022

В ГЪРЦИЯ ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ ОТ ЧУЖБИНА

Аграрният сектор в Гърция изнемогва от липса на работна ръка и фермерите търсят сезонни работници от други страни.

След туристическия сектор и в аграрния започнаха проблемите с липса на работна ръка. Фермерите настояват правителството да въведе облекчена процедура за мигрантите за работа в селското стопанство, съобщи БНР.

Само в един район на Крит не достигат 25 хиляди работници за зеленчуковите парници. В Северна Гърция, където по традиция разчитат на сезонни работници от балканските страни, също не достигат хиляди хора.

В района на Пела, известен с черешите, се търсят най-малко 10 хиляди работници. Местните производители дори канят селскостопански работници от Украйна. Изпратили съобщения и в бежанските лагери в Полша.

Според гръцките фермери, които се притесняват, че реколтата им това лято ще остане несъбрана, заплащането и условията, които предлагат, са както в другите европейски страни.

25.05.2022

СЪЗДАВАТ ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ХОРАТА В ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ, КОИТО НИТО РАБОТЯТ, НИТО УЧАТ

Ще бъде създаден електронен регистър на безработните българи, който ще дава информация на служителите от Агенцията по заетостта къде са и какви са причините стотици хиляди българи нито да учат, нито да работят.

Това предвиждат дебатираните на второ четене от парламента промени в Закона за насърчаване на заетостта.

Регистърът на неактивните лица няма да е публичен и достъп до него ще имат само заинтересованите институции. Данните ще се събират в сътрудничество с НАП, МОН, ГРАО, НСИ, АСП.

Според доклад на Агенция по заетостта 900 000 българи нито работят, нито учат. 170 000 от тях са млади хора или това са 17 на сто от младежите у нас и по този показател България е на едно от водещите места, гласят мотивите на вносителите.

„Неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда, но понастоящем Агенцията по заетостта достига до малка част от тях поради законови празноти“, пише в мотивите на законопроекта.

Според вносителите промените в закона ще дадат възможност агенцията да си взаимодейства активно с институциите по анализиране, издирване и контакт с лицата, които са в трудоспособна възраст, но поради различни фактори не могат да достигнат до услугите на агенцията, за да си намерят работа.

25.05.2022

ВИЖТЕ КАКВИ КАДРИ ТЪРСЯТ ЧАСТНИ И ДЪРЖАВНИ ФИРМИ

Държавни и частни фирми обявиха какви кадри търсят, става ясно от Проект на Решение за утвърждаване на списък на работодателите, които имат право да сключват договори по реда на чл. 95а, ал. 1 от Закона за висшето образование през учебната 2022 – 2023 година, качен за обществено обсъждане.

На база на този списък държавата ще определя заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател. 

В списъка за учебната 2022/2023 година са включени 153 работодатели, предложени от 7 министри – на икономиката и индустрията, на здравеопазването, на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, на транспорта и на околната среда и водите. За включените в списъка работодатели е заявена необходимост от 1416 специалисти.

Министърът на здравеопазването е предложил списък с 53 болници (държавни и частни) с заявен недостиг на медицински сестри.

Останалите министерства са включили в предложенията си частни и държавни дружества от всички части на България. Министърът на иновациите и растежа не е предложил работодатели, които да бъдат включени в списъка.

С предложения акт се осигурява устойчивост на провежданата от Министерството на образованието и науката политика за повишаване качеството на висшето образование и постигане съответствие с динамиката на трудовия пазар. 

Очакваните резултати от прилагането на предложения проект на акт са оптимизиране на връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото чрез прилагане на механизма за покриване от държавата на разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с работодател за осигуряване на стаж на студента по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване, пише в мотивите към проекта.

25.05.2022

ПРОМЕНЯТ ПРАВИЛАТА ЗА СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ

Социалните помощи вече ще се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. Това предвиждат промени в Закона за социално подпомагане, внесени от Министерски съвет в Народното събрание.

Досега законът предвиждаше Министерският съвет да определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи.

Законът ще влезе в сила от 1 януари 2023 г.

Ако безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, откажат участие в програми за заетост, вече ще се лишават от месечни помощи за срок от шест месеца, а не от една година, както досега, е друга промяна в закона.

Разширява се и обхватът на случаите, при които могат да се правят удръжки от парични социални помощи.  Такива ще могат да се правят и върху недобросъвестно получени средства от социални помощи, установени с влязъл в сила акт.

Освен това, лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези пари до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от една година, а не от две години, както досега.

В промените е записано още, че министърът на труда и социалната политика и упълномощени от него лица ще имат право на достъп до данни от информационните системи, регистрите и базите данни в областта на социалното подпомагане, поддържани от Агенцията за социално подпомагане.

Дирекциите "Социално подпомагане" и Агенцията за социално подпомагане ще имат право на безплатен достъп до данните ни Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Министерството на образованието и науката, НОИ и НАП, пише още в законопроекта.

25.05.2022

МОТ: СИТУАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА СЕ ВЛОШАВА

Ситуацията на пазара на труда през първото тримесечие на 2022 г. е била по-лоша, отколкото в края на миналата година, и ще продължи да се влошава през второто тримесечие, особено в резултат на ограниченията в Китай и събитията в Украйна. Това е прогнозата на Международната организация на труда (МОТ) от днес.

През първото тримесечие на 2022 г. общият брой на отработените часове в световен мащаб е бил с 3,8% по-нисък от този през четвъртото тримесечие на 2019 г. - преди въвеждането на ограниченията, се посочва в доклада. Според прогнозите на МОТ между април и юни тази година този спад ще достигне 4,2%, което се равнява на загубата на 123 милиона работни места на пълно работно време.

"Като цяло се очаква броят на работните часове да намалее през второто тримесечие на 2022 г., което ще се дължи главно на продължаващите мерки за ограничаване на разпространението на пандемията в Китай, изострени от събитията, свързани с конфликта в Украйна", заявяват експертите.

Според доклада през четвъртото тримесечие на миналата година в световен мащаб са били отработени с 3,2% по-малко работни часове, отколкото през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Между януари и март 2022 г. ситуацията се е влошила в сравнение с предходното тримесечие, което е "пречка за възстановяването" на икономическия живот, наблюдавано през 2021 г.

Международната организация на труда, специализирана агенция на ООН, разработва международни политики за подобряване на условията на труд и живот и определя международните трудови стандарти.

23.05.2022

ИНИЦИАТИВА ЗА ПОВИШАВАНЕ ИНФОРМИРАНОСТТА НА РОМИТЕ

Започна кампания за повишаване осведомеността на ромското население по въпросите за миграцията и риска от злоупотреба и експлоатация в България и чужбина. Кампанията се организира в читалището на столичния квартал „Филиповци” от Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори”, Българска асоциация по семейно планиране и Фондация „Здравни проблеми на малцинствата” в рамките на проект на Международната организация по миграция.

В официалното откриване на срещата участие взе директорът на регионалната служба по заетостта в София Полина Маринова, която подчерта, че Агенцията по заетостта подкрепя всяка инициатива, която цели ограничаване на порочните практики за трудова експолоатация. Част от събитието бяха и фоторазказите от кампанията „Да открехнем вратата”, която беше организирана по повод Международния ден на ромите. Изложбените пана отразяват реални моменти от ежедневието, работата и ромската култура, както и истории от живота на ромите, започнали работа по програми за насърчаване на заетостта.

Срещата събра заинтересовани организации и представители на ромската общност с цел презентация и обсъждане на проекта. Дискутирани бяха теми, свързани с правата и задълженията, които ромите имат при законна миграция в страните от ЕС и ЕИП, убежище и миграция, трафик на хора, риск от трудова експлоатация в чужбина, условия за престой и работа, достъп до социални и здравни услуги и други. Графикът на кампанията включва информационни срещи и в Брезник, Трън, Провадия и Харманли.

23.05.2022

БЛИЗО 6 300 БЕЗРАБОТНИ ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ОБУЧЕНИЯ ПО ПРОЕКТИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ

Подписани са договорите със социалните партньори за реализацията на проекти по Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Проектите ще осигурят възможност на 6 269 безработни лица да се включат в обучения за придобиване на професионална квалификация и/или ключова компетентност, като минимум 40% от тях ще бъдат включени в заетост след това.

Обученията са насочени към уязвимите групи на пазара на труда – безработни до 29 г. или над 50 г., продължително безработни, лица с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и недостиг на ключови компетентности, в т. ч. с ниско образование, както и към лица извън работната сила, обезкуражени лица или освободени вследствие на епидемичната ситуация. Към тях ще се прилага комплексен подход, включващ предоставяне на обучения, стажуване и заетост за период не по-малък от 3 месеца на първичния пазар на труда или на субсидирани работни места, като финансирането ще бъде споделено между държавата и работодателите.

Въпреки съществените промени в икономическата и социална ситуация вследствие пандемията от COVID 19, конфликта в Украйна и негативните процеси в световната икономика, очакванията са, че планираните обучения напълно ще отговорят на актуалните нужди от кадри на бизнеса при неговото рестартиране и развитие. 

През 2022 г. проектите ще се реализират в над 110 малки и големи населени места в цялата страна. Обученията са по широк кръг професии – строители, готвачи, продавачи, офис сътрудници, оператори на компютър, шивачи, социални асистенти, заварчици, леяри, касиери, екскурзоводи, електромонтьори и много други и са в отговор на заявени конкретни потребности от работодатели от реалния и публичния сектор. С все по-голяма значимост за работодателите са притежаваните от работната сила умения, поради което е предвидено и голяма част от включените в проектите безработни лица да преминат обучение и да придобият обществени и граждански компетентности или инициативност и предприемачество, умения за учене, дигитална или математическа компетентност.

Проектите на социалните партньори, които се изпълняват през 2022 г., са:

Проект "УСПЕШНИ ЗАЕДНО" на АИКБ предвижда включване на 872 безработни лица в обучение за придобиване на ключови компетентности и професионално обучение по 18 професии, като в заетост ще бъдат включени минимум 310 лица.

В дейностите по проект „ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ЗА РАБОТА” на КРИБ е предвидено включване на 920 безработни лица в обучение по 17 професии и придобиване на цифрова, личностна, социална гражданска компетентност или компетентност за придобиване на умения за учене. На 322 лица ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията по проекта професия.

По проект „АДАПТАЦИЯ НА РАБОТНАТА СИЛА" на БСК ще се проведат обучения на тема „Цифрова компетентност“ за 120 лица и  „Умение за учене“ за 420 лица. Общо 883 безработни ще придобият професионална квалификация по 17 различни професии, като на 319 от тях ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията професия.

В дейностите по проект „СТИМУЛ” на БТПП е предвидено включване на 865 безработни лица в обучение по 12 професии и придобиване на цифрова, личностна, социална гражданска компетентност или компетентност за придобиване на умения за учене. На 303 лица ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията по проекта професия.

Проект „С НОВИ ЗЕЛЕНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ КЪМ НОВА ЗАЕТОСТ” на КНСБ включва провеждане на обучения за 999 лица по седем професии. Ще бъде осигурена заетост на най-малко 61,16% от безработните лица, включени в обучения по проекта, като заетостта ще бъде в съответствие с придобитата квалификация по проекта.

По ПРОЕКТ „ХОРИЗОНТИ 7” на КТ „ПОДКРЕПА” ще се проведат обучения по ключова компетентност „Гражданска компетентност” за 200 лица и по ключова компетентност „Личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за придобиване на умения за учене“ за 709 лица. Общо 909 лица ще придобият квалификация по 17 професии. След успешно приключване на обученията ще бъде осигурена  заетост или стажуване на 336 лица.

ПРОЕКТ „ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТРУДОВА ЗАЕТОСТ И САМОНАЕМАНЕ" на ССИ ще даде възможност на 817 безработни да преминат обучения по 4 ключови компетентности. Включените лица ще имат възможност да преминат и професионално обучение по една от предвидените общо 29 професии. Това ще даде шанс на минимум 286 от обучените лица да бъдат устроени на подходящи работни места, заявени от работодатели – партньори по проекта.