Консултантски център – гр. Берковица, ул. Атанас Кюркчиев № 1, блок „Ком“, етаж 0

г-жа Людмила Филипова, директор на консултантския център

Работно време:

през зимния период (от 1 ноември до 31 март) понеделник – петък от 16:00 ч. до 18:00 ч.

през летния период (от 1 април до 31 октомври) понеделник – петък от 17:00 ч. до 19:00 ч.

Телефон: 0890943741

e-mail: berkpro.robg@abv.bg

Консултантски център – гр. Крайова, ул. Jiețului № 21,

в сградата на Библиотека на окръг Долж "Александру и Аристия Аман"

г-н Лучан Диндирика – директор на консултантския център

Работно време:

понеделник – петък от 8:00 ч. до 16:00 ч.

27.03.2025

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С КОЛЕГА КРИТИКАР

"Колегата Филипов много се е постарал, но..." Знаете си, че ето така ще започне речта си колежката Иванова, след като представите пред шефа и екипа предложението как да работите по нов проект. Не че има нещо против вас конкретно. Тя си е такава - от вечните критикари.

Иванова влиза в списъка с типовете гадни колеги, в който са още подлеците, завистниците, клюкарите и тям подобни. Но критикарите са на първо място сред неприятните хора, които могат да ви бъдат от голяма полза, ако ги употребявате правилно.

Инструкция за употреба

В нея на първо място е да обърнете гледната си точка. Иванова е добър професионалист. Тя участва в екипа и има интерес задачата, по която всички ще работите, да завърши с успех. Допуснете, че като критикува, иска да допринесе към предложението ви, а не (само) да го принизи и да блесне пред шефа за ваша сметка. Следователно не бива да влизате в конфликт с нея. Трябва да превърнете конфронтацията, която тя започва, в продуктивна.

Като си я знаете Иванова, че е критикарка, се подгответе психически, че непременно ще се изкаже. Щом имате това очакване, няма да влезете в "боен режим", т.е. да й отвърнете остро и да се скарате. Търпеливо ще я изслушате с мисълта, че тя иска да изложи различна гледна точка. А вие ще се опитате да научите нещо ново, да извлечете нещо ценно, за да обогатите и усъвършенствате онова, което предлагате.

Същото би направил шефът, който ви е възложил да разработите предложението, да го представите пред екипа и да го обсъдите. Но когато вие доброволно се показвате отворени да чуете критика и да вземете полезното, безспорно сте отлични професионалисти, способни да си сътрудничат с колегите. Не се смятате за свръхкомпетентни, не се обиждате от забележки, не се инатите на вашето, готови сте да променяте.

Демонстрация на любознателност

Всъщност защо да не сте готови? Хората имат различни възгледи. Разбирането на колежката може в първия момент да ви се струва непонятно или погрешно, но е липса на интелигентност да го отхвърлите само защото не съвпада с вашето. Напротив, опитайте се да разчовъркате с въпроси. Задавайте ги любезно, внимателно, като проявявате искрено желание да научите защо тя мисли така и какво точно предлага.

Специалистите по общуване съветват непременно да си създадете тази нагласа - че ще демонстрирате добронамерено любознателност към критикарката Иванова, вместо да я изкарвате злобарка и глупачка, която се заяжда заради спорта.

Кротко я питайте "Как стигна до тази позиция", "Какво смяташ, че трябва да направим", "Какво конкретно предлагаш". Подхождайте конструктивно, създавайте възможност, искайте тя да се изкаже по същество. По този начин ще се разбере дали наистина има друга гледна точка и друго решение. Ако няма, критикарката сама ще падне в капана.

Дори да сте напълно сигурни, че Иванова ще изтъква напълно несъществени неща или ще се заяжда, пак се въоръжете с търпение. Тогава е още по-важно да не си изпуснете нервите и да се скарате с нея. Оставете я да се излага, вероятно шефът ви ще я пресече. Или поне на всички ще стане ясно колко лишена от съдържание е нейната критика.

Обикновено е много трудно човек да се сдържи, когато някой се заяжда и обезценява труда му. Но си обещайте, че точно така ще постъпите с Иванова, защото по този начин ще употребите в свой интерес нейната мания да критикува.

Представете си конфронтацията с нея като борба с уредите във фитнеса. Там ще се изпотите, но това е от полза за здравето и красотата ви. Тук също ще се изпотите от усилия - да извлечете нещо ценно от критиката или да не се скарате с дребнаво заядливата Иванова, но това е от полза за кариерата ви.

Впрочем ако колежката ви е добра професионалистка и вечно критикува, но с намерение екипът да усъвършенства работата си и да постигате по-голям успех, използвайте това предварително. Посъветвайте се с нея още преди да представите предложението си пред шефа и останалите. Иванова ще се поласкае, защото критикарите най обичат да ги питат за мнението им.

Ефектът на Франклин

Заработва и т.нар. ефект на Франклин. За него можете подробно да прочетете, но накратко - помолете за услуга враждебния човек, за да промените своята и неговата нагласа. Дълбоко в съзнанието е вкорено, че човек помага на семейството, на приятелите си, на хората, с които има сходни възгледи. Щом вие искате услуга от този човек, значи той влиза в някоя от тези категории. Щом той ви оказва услуга, значи за него вие също влизате в някоя от тези категории.

Та помолете Иванова за услуга, за да промените нагласата й. Като си каже предварително забележките си по вашето предложение и вие се съобразите с някоя от тях, тя ще се почувства уважена. И или няма да ви критикува, или патосът й ще бъде далеч по-малък.

26.03.2025                                      

В КОИ СЛУЧАИ ИМАМЕ ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА?

Съгласно чл. 54в от Кодекса за социално осигуряване, паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва: до 3 години трудов стаж – 4 месеца; от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца; от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца; от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца; над 15 години – 12 месеца.

Съгласно чл. 67 от Кодекса на труда, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от Кодекса на труда. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора.

В чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване или професионална пенсия по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

20.03.2025

ГРЕШИТЕ ИМЕТО НА СЪБЕСЕДНИКА СИ?! ГОЛЯМ ФАЛ. ТРИКОВЕ ДА ЗАПОМНЯТЕ

Той измърморва нещо, докато се ръкувате. Казва ви името си, понеже се срещате за първи път. Не ви дава визитна картичка, за да го прочетете. Малко се шашвате с кого точно си имате работа. А ви е важно да го убедите за нещо, да сключите сделка.

Тогава не се стеснявайте да го попитате за името, като се извините, че не сте го чули добре. Имате по-голям шанс да успеете в намеренията си, ако често го повтаряте. Ако пък го сбъркате, торпилирате срещата.

Повечето хора обичат да чуват името си. Психолозите обясняват защо - за всеки човек то е най-съществената връзка с идентичността и индивидуалността му. Като го повтаряте, вие скъсявате дистанцията. Преставате да бъде двама непознати, изграждате близост. Правите впечатление на внимателен, любезен, даже сърдечен човек, на когото може да се има доверие.

Не се колебайте да се обръщате често по име към събседника си, този трик изпитано работи, съветват специалистите по общуване.

Има обаче изключение, при което трябва да се въздържите - човекът носи странна фамилия, която подозирате, че не харесва. Например Газибаров. В такъв случай може артистично да предложите да си говорите на малки имена.

Много важно е да произнасяте правилно името. Трябва не само да го запомните, когато човекът се представя, а и да обърнете внимание къде слага ударението. При това не е задължително името да е непознато и сложно - грешка се допуска дори с Тодоров/а.

Не се притеснявайте да попитате как се произнася името, когато събеседникът ви дава визитна картичка на латиница и не сте сигурни как се чете.

Вторият проблем е как да запомните името.

"Имената на хората не са приоритет за ума ни - посочват учените. - Вместо тях често запомняме подробност от външния им вид, на пръв поглед незначителна. Вероятно това има връзка с еволюцията - и след хиляди години на развитие подсъзнателно преценяваме дали човекът насреща е заплаха за нас или е приятелски настроен. А името не е съществено за тази преценка."

Точно по тази причина е прието при първа среща деловите хора да си разменят визитни картички. Когато събеседникът ви е един, я сложете пред себе си и тихомълком поглеждайте. Когато се срещате с няколко човека, подредете картичките в реда, по който седят хората срещу вас.

При устно представяне ще е по-лесно да запомните името, ако го повторите, докато гледате човека в очите. Доказано е, че произнасянето на глас ще ви помогне да го запаметите. А като гледате човека в очите, естествено свързвате име и физиономия.

Щом е трудно да произнесете името, го повторете бавно. Така ще позволите на събеседника да ви коригира, за да го кажете правилно. Няма да изглеждате тъпи. Ще оставите у човека впечатление, че ви е грижа дали знаете името му. Той ще се почувства уважаван.

Специалистите съветват да тренирате, ако сте от тези, които трудно запомнят имена.

Може да си създадете система. Най-елементарната е да си представяте нещо, свързано с името. Бояджиев, Хлебаров, Ковачев, Цветанов са благодатни. За Иванов, Георгиев, Димитров и още много други често срещани имена си изградете асоциации. Например Радев като президента, Иванов като фамилията на съседите, Петрунова като колежката ви и т.н.

Някои хора изричат на пръв поглед нелогични неща при запознанство: "Емилия? Така се казва племенницата ми". По този начин човекът на глас формулира връзката, която изгражда в ума си, за да запомни името. Освен това споделя нещо лично и хвърля още един мост за близост.

Когато фамилията е сложна за помнене, може да обявите човека за адаш на свой приятел (не е нужно да е вярно) и да помолите да го наричате по малко име. Все пак преценете дали ситуацията позволява подобна интимност.

И на вас ще ви е приятно събеседникът да ви назовава по име. За да го улесните, при запознанството се представете бавно и ясно. Не разчитайте, че помни как се казвате, дори да сте се срещали преди. По-добре да повторите името си сами. Иначе го поставяте в неудобната ситуация да ви пита и да се издаде, че не ви е запомнил, защото има лоша памет или защото не ви е сметнал за важен. Това е фалстарт за разговора.

19.03.2025

КАК ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАТЕ НИКОЙ ДА ВИ ЯДОСВА НА РАБОТА

Ще имате повече успех в работата и ще си живеете по-щастливо, ако свикнете с мисълта, че от време на време шефът ви критикува, прави ви забележки, ядосва ви, влизате в някакви противоречия с колеги и партньори. Това за свикването с мисълта, че негативните емоции са неизбежни, го твърдят учените. Те обясняват, че тайната на душевното спокойствие е в приемането на отрицателните събития и чувства като неотменна част от всекидневието.

Изследователите са установили, че по метода на пробата и грешката с напредването на възрастта хората естествено стигат до този извод. Стават по-търпеливи, по-малко се гневят и по-кратко страдат, когато срещнат лошо отношение. Обикновено се казва, че са помъдрели.

Тези резултати за пореден път потвърждава проучване, в което са участвали 340 души на възраст от 21 до 73 години. Всички трябвало да отговарят на въпроси, свързани с начина, по който се чувстват всеки ден, и степента, в която приемат емоциите си. Анализът на отговорите показва, че способността за приемане нараства с годините, а силата на отрицателните емоции намалява.

Не е нужно да чакате да остареете, за да се научите да посрещате по-спокойно обида, гняв, тъга, вина. Колкото по-рано си наложите да приемате тези емоции, толкова по-лесно ще ги овладявате и няма да се оставяте на разрушителната им сила. Ще сте по-хладнокръвни, ще вземате по-правилни решения, поведението ви ще е по-премерено и адекватно на ситуациите.

Това означава, вместо да отхвърляте негативните чувства, да свикнете, че те съществуват. Не отричайте какво изпитвате, колкото и лошо да звучи, колкото и да не ви е приятно да признаете пред самите себе си - омраза към шефа, презрение към некадърния колега, досада от работата и т.н. Целта е да промените своето взаимоотношение с отрицателното чувство, обясняват психолозите. По този начин вие се ангажирате с негативната емоция, но и успявате да я преодолеете по-лесно.

Учените уточняват как работи приемането и защо е полезно. То намалява афекта чрез два свързани процеса.

Първият е, че вие си давате възможност да признаете, назовете и разберете отрицателните си емоции. С това насърчавате състрадание към себе си, а оттам психологическа и поведенческа гъвкавост.

Вторият процес е, че приемането намалява "предъвкването" на негативните чувства и т.нар. метаемоции. Така се наричат последиците от типа "яд ме е, че се ядосвам". Те не помагат за справяне с първоначалните отрицателни емоции, а ги задълбочават.

Макар и сложно тълкувани от учените, психологическите ефекти от приемането са общо взето житейски ясни. Всеки знае, че гневът е лош съветник. Всеки се е нервирал ужасно, а после си е казвал "Е, защо трябваше чак пък толкова".

Много хора обаче не успяват да следват на практика поведението на приемане, защото ангажирането с отрицателните емоции в началото засилва субективното им преживяване и страданието. В остра ситуация те най-често действат по един от двата противоположни начина: или изхвърлят навън - яда си, като избухват, мъката си, като заплачат, или потискат негативното чувство.

И двата начина са еднакво непродуктивни от гледна точка на социалните отношения и на здравето, обясняват психолозите. Приемането всъщност е реакция, при това точната, която може да замести много по-ефективно и избухването, и потискането.

Да речем, че шефът ви е направил забележка, защото сте закъснели за работа. Чувствате се обидени - мърмори за половин час днес, а забравя, че вчера се наложи да останете 2 часа след работно време, за да свършите спешна задача. Тази несправедливост ви ядосва. Афектирате се, казвате нещо непремерено на шефа или само на ум "предъвквате" случката няколко часа. Какво получавате? Или усложнени отношения с началника заради гневната си реакция. Или се измъчвате и работите по-неефективно няколко часа.

Приемането означава да назовете чувствата си: обидени сте и сте ядосани. Това ще засили страданието ви. Но това е и вид изразяване на емоции и едновременно с него ще изпитате състрадание към себе си. Тази реакция ще ви помогне да преживеете по-леко негативните чувства.

Не бива да изпадате обаче в самосъжаление, а да проявите гъвкавост - бързо да се отървете от обидата и яда. Какво ще постигнете, като страдате от обидата? Тормозите себе си, на шефа от това нищо няма да му стане.

Да дадете и воля на гнева си пред началника няма да доведе до нищо добро.

Важна част от приемането на негативните емоции е да не осъждате, да не се опитвате "да си го върнете" на онзи, който ви ги е причинил. Поне не в момента.

В случая със забележката за закъснението шефът ви е колкото прав, толкова и неправ. Ако има работно време, то трябва да се спазва и част от неговите задължения е да следи за това. Е, трябва да се спазва не само началото, но и краят му. Вместо да се ядосвате, вие си помислете какво трябва да е дългосрочното ви поведение - заслужава ли си да полагате допълнителни усилия, да работите с този ръководител и в тази компания.

Това обаче е въпрос на анализ, който правите едва след като сте осъзнали и приели негативните си емоции. Дали сте си сметка и колко често ги изпитвате в работата си.

Продуктивното поведение е да отчитате, че те са неизбежна част от професионалния живот, но и да сложите мярка, отвъд която количеството им не бива да минава, защото стават заплаха за здравето ви.

13.03.2025

7 ТЕХНИКИ ДА ПЛЕНИТЕ НЕПОЗНАТИ КОЛЕГИ

Толкова сте уморени, че предпочитате след работа да се приберете вкъщи, вместо да ходите на онова събитие, на което ви е поканила партньорска или конкурентна фирма.

Направете усилие и идете, иначе ще допуснете голяма грешка.

Дори коктейлът не е забавление, а част от служебните ви задължения. Ако става дума за фирма, с която работите, ще ви пишат черна точка за отсъствието, защото ще го сметнат за неуважение.

Освен това няма съмнение, че общуването в неформална среда помага на бизнеса. Като се срещнете с колеги от конкурентна фирма и с други хора от бранша, ще научите интересни неща, които ще са ви полезни за кариерата. Може да чуете, че някъде се е отворила свободна позиция, която е подходяща за вас, и евентуално да обмислите смяна на работното място.

Много хора не обичат да ходят на неформални събития не защото не оценяват важността им, а защото общуването не им се отдава лесно. Това умение се учи и бързо ще ставате симпатични с прости трикове.

Повечето от тях са много разпространени, но трябва добре да вникнете как трябва да ги прилагате, за да имат нужния ефект. А някои доста се различават от онова, което ви е учила майка ви, че е възпитано да правите.

1. Усмивка със закъснение.Всички специалисти по комуникации съветват да се усмихвате. Точно така, но не залепвайте усмивката като червилото на устните си. Ще изглежда като маска.

Правилният начин на неформално събиране е постоянно да изглеждате приветливи, не мрачни. Когато видите някой познат, не разцъфвайте в усмивка веднага. Секунда-две гледайте човека в очите и след това се усмихнете бавно. Казва се "сърдечно", което значи искрено, макар че усмивката ви трябва да стига до друг орган - очите.

Това е начинът човекът да разбере, че усмивката ви не е някаква застинала гримаса, не е за всички наоколо, а предназначена за него. Казват му го онези секунди забавяне.

2. Притеглящ поглед.След като започнете разговор, гледайте събеседника си в очите, сякаш се опитвате да го притеглите. Той трябва да получи цялото ви внимание и да се почувства специален за вас. Когато наоколо има много хора, е трудно да не се разсейвате, но се постарайте да не го изпускате. Ако се наложи да погледнете настрани, направете го бавно, сякаш неохотно.

Фиксирането с поглед, особено пък на непознат и още повече от жена към мъж, се смята за неприлично. Това обаче е дръзка техника, за да се запознаете с колега по време на събитие. Той ще забележи настойчивостта ви, ще му стане интересно и вероятно сам ще ви заговори. Нали е отишъл със същата цел - да общува. Ако не го направи, вие се приближете, представете се и подхванете разговор. Това не само е допустимо, а е задължително на такива места. Няма особено голяма полза да си приказвате единствено с познати и да не създадете нови контакти.

3. Ентусиазиран/а фен/ка.Щом човекът е много важен и високопоставен, може да помолите някой от домакините да ви представи. Обмислете внимателно какво ще кажете, за да ви запомни. Вероятно и десетки други хора искат да се запознаят с него, затова трябва с нещо да го впечатлите.

Специалистите съветват например да не се представяте лаконично "Георги Влайков/Биляна Антонова, финансов мениджър в...", а да добавите нещо за позицията и за фирмата си, за да възбудите любопитството на събеседника си.

Нищо не пречи дори да заявите накрая "ваш/а почитател/ка", ако наистина се запознавате с човек в професията, от когото се възхищавате. Не е "свалка", а нормален начин за професионално общуване.

4. Наострени уши. Най-неприятно на подобни събирания е, когато не познавате никого, а домакините не се сещат да са между гостите и да ги представят един на друг. Не бива да стоите в неловка изолация или да си тръгвате бързо. Трябва сами да се запознаете, като направите две неща, които по принцип се приемат за невъзпитани - да подслушвате и да се понатрапите.

Обикновено има достатъчно опитни в общуването хора, които създават около себе си групи дори когато попаднат в съвсем непозната среда. Изберете си компания, в която искате да влезете. Приближете се и надайте ухо за какво си говорят. Изчакайте реплика, за която да се хванете, и се вмъкнете в разговора елегантно. Ако сте намерили какво подходящо и интригуващо да кажете, веднага ще се включите по най-естествен начин сред събеседниците.

5. Радостни сигнали.При всички запознанства - желани или нежелани, се дръжте така, сякаш виждате стар приятел. Това не означава да фамилиарничите, а да показвате радост, като че ли се срещате с познат след дълга раздяла. Тази предварителна настройка подсъзнателно предизвиква реакция в цялото ви тялото. То започва да излъчва сигнали към човека, че го харесвате. Инстинктивно той ви отвръща със същото.

Когато подхождате по този начин към колега, с когото се запознавате по своя инициатива, вие го заливате с положителното си излъчване и си помагате за трудните първи реплики, които често са твърде прозаични. Те, разбира се, са важни, за да подхванете разговор, но с демонстрирането на радост вие вече сте направили 80% от доброто впечатление, за да стане контакт.

6. На една вълна.По-нататък, за да се получи диалог, трябва да внимавате за настроението на събеседника ви и да влезете в тон с него. Гледайте израза на лицето му, следете т.нар. език на тялото, слушайте гласа му. Няма да си паснете с човек, който е леко досаден от събитието, ако го залеете с прекалено въодушевление. Не се правете, че и на вас ви е скучно, просто леко свалете патоса.

Изглежда като нагаждане към събеседника и си е точно такова, но не е неприлично, а много полезно, особено в първия момент на запознаството.

Във втория попивайте всичко казано и хванете следи към предпочитаните му теми. Като заговорите за нещо, което му е любимо, ще се сближите. Е, може да му е толкова любимо, че той да не може да спре, а на вас да ви се наложи главно да слушате. Но преценете дали си заслужава и как елегантно да се измъкнете, ако не си заслужава.

Ако пък искате да продължите разговора, но без активно да се включвате в него - примерно, за да не разказвате нищо за своите планове или пък за фирмата си, но ви е важно колегата от конкурентна компания да каже колкото може повече, не се свенете от папагалско повтаряне. Като събеседникът ви малко млъкне, не подхващайте темата, а повторете неговите последни думи "Значи върху това се трудиш цял ден". Така връщате топката в неговото поле, след което трябва единствено да слушате.

7. Манипулация с аплодисменти.С хората, които познавате отпреди, наистина се дръжте като със стари приятели. От раз ще ги убедите, че е така, ако веднага им припомните нещо от миналата ви среща. Щом са ви разказали нещо за семейството си, попитайте ги за близките им. Не е недопустимо интимничене, ще им стане драго.

Когато сте в по-голяма компания, припомнете истории, които човекът ви е разказвал или на които сте били свидетели и той може да блесне с тях. Ще оцени жеста ви, че го правите център на внимание, и ще е ваш.

--- Леко екстравагантен съвет ---

Специалистите препоръчват да улесните общуването си на неформално събиране, като се постараете да се отличите от масата други хора, които ще присъстват.

Носете нещо необичайно, с което ще ви забележат, ще даде повод на хората да се приближат към вас и да попитат какво е това. Може да е интересна значка/брошка, да речем.

Оглеждайте се по другите хора - необичайните неща по тях също са повод да се запознаете. Не е невъзпитано. Понеже този трик не е непознат в деловите среди, вероятно хората точно затова се отличават с нещо.

Задължително е обаче да спазите мярка с вашето нещо, което ви отличава, за да не изглеждате нелепо.

12.03.2025

10 НАЧИНА ДА МАНИПУЛИРАТЕ ЕЛЕГАНТНО

Да убеждавате и да постигате това, което искате, е цяло изкуство. Някои хора сякаш се раждат с този талант, други трябва да положат усилия, за да се научат да бъдат харизматични.

Има няколко трика, с които ще ви е по-лесно да предизвикате доверие у събеседниците си. Те действат главно на подсъзнателно ниво.

Първото условие е вие самите да не се притеснявате при разговора. Така че се самоманипулирайте.

1. Представете си, че шефът, когото молите за увеличение на заплатата, или партньорът, с когото искате да се споразумеете, е ваш приятел. Това ще ви накара да се чувствате по-спокойни и по-лесно ще намирате правилните думи.
2. Когато сте силно притеснени преди важен разговор, дъвчете дъвка. Тази техника вероятно ви се вижда малко странна, но всеки човек свързва храненето със спокойствие и сигурност. Като дъвчете, мозъкът ви ще реши, че ядете, и паниката ще намалее. Естествено, преди да започнете разговора, изплюйте дъвката.
3. Контролирайте дишането си. При стрес то и сърцебиенето се учествяват. Като дишате по-дълбоко и бавно, ще нормализирате ритъма на сърцето, оттам - притока на кръв към мозъка, и ще се почувствате по-спокойни.

При всяка среща началото е важно. Затова трябва да положите усилия то да е възможно най-приятно.

4. Поздравете събеседника си една идея по-възторжено, отколкото е прието за делови контакти. Само една идея, не прекалявайте. Усмихнете се искрено и изречете името му с топло чувство. На него ще му стане хубаво, а и вие се настройвате, че ще изпитате удоволствие от срещата.
5. Контактът с очи винаги работи ефективно, защото поражда доверие. За да омаете събеседника, си внушете, че трябва да определите цвета на ирисите му още щом се срещнете. Така няма да се разсейвате, ще го гледате в очите.
6. Много хитър трик е огледалото на мястото за преговори. Трябва да е поставено така, че гостите в офиса да се виждат в него. По правило хората винаги се опитват да изглеждат най-добре в огледалото и се стряскат, като съзрат своето ядосано отражение. Това ги принуждава да се държат възпитано и любезно.

Понякога се налага да започнете разговор на публично място.

7. Ловък начин да привлечете вниманието на човек е да взрете се в нещо, което се намира зад раменете му. Щом усетите, че той ви гледа, преместете погледа си към очите му и се усмихнете. Трябва да го направите бързо. Иначе човекът ще се обърне да види какво има зад него, та се взирате така упорито.

В течение на самия разговор можете да си помогнете с хитрини.

8. Ако зададете въпрос, но отговорът е неясен или не ви харесва, не питайте отново. Просто погледнете събеседника си съсредоточено в очите. Тази техника ще го принуди да влезе в режим на обяснения.
9. Когато някой повиши тон, вие останете хладнокръвни. Престорете се, че нищо не се е случило. В първия момент другият може да се ядоса още повече от вашето спокойствие и липса на реакция. Но ако издържите и този напор, гневът му ще бъде сменен от чувството за вина заради избухването.
10. Когато очаквате шеф, колега или партньор да ви критикува на заседание, опитайте да седнете до него. Чисто физическата близост ще го направи по-малко смел и ще се изкаже по-меко, отколкото ако сте на разстояние.

06.03.2025

5 ФРАЗИ, КОИТО НИКОГА ДА НЕ КАЗВАТЕ ПРЕД ШЕФА

При двама служители с приблизително еднакви способности, знания, опит, които полагат сходни усилия и постигат приблизително еднакви резултати, често самоувреността се оказва решаващ фактор за повишение. Причината е във впечатлението, което правят на шефа, когато получават задачата си.

Ясно е, че той не обича подчинените му да мрънкат "А-а, това не може да стане" или да му се оплакват колко са претоварени с работа. Липсата на ентусиазъм не е добър атестат и не води към напредък в кариерата.

Началникът обаче се влияе и от степента на самоувереност, която вижда у служителя. Защото отлично знае, че има значение как е настроен човек още в началото - дали за успех, или за провал. Ако преди да започне проект, вярва, че може, вероятността да го направи е много по-голяма, отколкото ако смята, че няма да свърши ефективно работата.

Затова самоуверените хора напредват по-бързо в професията и се изкачват по-високо в служебната йерархия. Едната причина е, че те не допускат нещо да ги спира и постигат устремено целите си. А другата е, че предават това на шефа си. Той започва да мисли за тях като за служители, които с всичко могат да се справят.

Иначе казано, ако изглеждате без самочувствие, досадени и колебливи, когато получавате задача, вече отбелязвате минус. Може прекрасно да свършите работата, да постигнете по-голям успех от очакванията на мениджъра. Но нищо чудно той да смята, че е станало по добро стечение на обстоятелствата, а не благодарение на вашите способности и усилия. Колегата ви, който веднага е демонстрирал самоувереност, в главата на шефа вече се е запечатал като човек, който знае какво да прави.

Специалистите по кариерно развитие, които години наред изследват лидери и служители, постигащи успех, казват, че на тях са им напълно чужди поне 5-6 фрази. Всички издават негативно мислене. Няколко от тях са директен признак за колебливост. В другите личи липса на ентусиазъм и така омразната за всеки началник външна или вътрешна съпротива.

"Няма да стане" имате право да изречете само ако сте готови желязно да се мотивирате защо няма да стане. Иначе шефът с право ще ви помисли за песимист, когото вероятно го мързи да работи.

Разновидност е "Това е невъзможно". Сигурни ли сте? Трудностите са предизвикателства, от които самоувереният човек не се плаши, а намира начин да преодолее. Да, някои неща са наистина невъзможни. Но шефът ви не е некомпетентен и е наясно, че задачата може да бъде свършена. Правите му двойно лошо впечатление, защото не само се изказвате като песимист, когото най-вероятно го мързи да работи, ами и него изкарвате глупак, който иска някакви химери.

"Не мога да го направя" означава да признаете, че нямате нужните знания и способности. Ако наистина е така, положете усилия, за да ги придобиете. Иначе шефът, като чуе тази фраза няколко пъти, ще си е съвсем прав да мисли за уволнението, а не за издигането ви.

Можете да я изречете само ако наистина става дума за нещо много сложно и трудно, за което 100% сте убедени, че не ви е по силите. И в този случай обаче е по-добре да кажете "Не съм сигурен, че ще мога да го направя, но ще опитам и ще положа всички усилия".

Специалистите по личностно и кариерно развитие съветват да изграждате своето самочувствие, като започнете често да си казвате "Мога да го направя". С течение на времето ще повярвате, че сте в състояние да постигнете всичко, което поискате. Ако имате нужда от доказателства, за да се нахъсвате, направете списък с неща, които сте усвоили и превъзмогнали. Сигурно в живота ви има примери, че може да преодолеете всяко предизвикателство.

За пред шефа фразата "Не знам как" е вредна. Като не знаете как, разберете. Намерете някой, който знае, за да ви помогне. Служителят, който заслужава повишение, смята, че постоянно трябва да се самоусъвършенства, да търси нови познания и умения, защото те са начинът да постига повече. И това си е негов ангажимент и амбиция. Няма защо да занимава началника си, че не знае как да изпълни задачата.

Това обаче не значи да не задава въпроси, за да си изясни какво трябва да прави. Само глупакът не пита, когато не е разбрал целта или се налага да уточни подробности за методите на постигането й, да речем. Но шефът не ви е гувернатка, за да ви води за ръчичка. Пред него не изпадайте в откровения какво не знаете. А ако случайно ви проличи, казвайте "Не знам как, но ще разбера". Точно така постъпва човекът, който вярва в силите си.

Не е добре на началническия въпрос "Ще успееш ли" да отговаряте "Имам ли друг избор". Това е примирение. Дори когато е длъжен да приеме задача, която не му е интересна или го претоварва, самоувереният човек не показва примирение пред шефа си. Той обяснява какво ще му струва да успее и така дава да се разбере, че е готов на известни жертви, срещу които очаква съответна награда.

И на себе си не казвайте "Нямам друг избор". За добър професионалист със самочувствие винаги има възможности, длъжни сте да ги потърсите. Като си повтаряте, че няма, сами ограничавате мисленето си.

С каквито и думи да облечете мисълта си "Това не е честно" пред шефа, все ще сбъркате. Да, той ви дава поредна задача, а вие си имате достатъчно. Но ако смятате, че не можете всичките да ги свършите качествено и в срок, точно това обяснете и се мотивирайте защо. Иначе заявявате на началника си, че не е добър мениджър и не може да разпредели справедливо работата. 

Никаква полза нямате от тази конфронтация, щом ще поемете задачата. Просто правите лошо впечатление още в началото. И накрая, дори да се справите по-добре от колегата си, който не е мрънкал, вероятно шефът ви ще предпочете него за повишение.
------- И грешките на самоуверените -------

Те са главно два вида и макар че с тях не правите лошо впечатление на шефа, вредите на себе си.

В единия вид грешки влиза пълната убеденост "Това става по този начин". Тя подхранва самоувереността ви. Но е възможно тази убеденост да ви изиграе лоша шега. Колкото по-отворен е умът ви за други начини, колкото по-лесно приемате новото, толкова повече шансове за успех имате. Иначе затъвате в рутина, зацикляте.

Ако много често си мислите, че знаете точно как се правят нещата и дори не допускате, че може и по различен начин, самоувереността ви е достигнала равнище, в което вече ви вреди.

Вторият вид грешки идват от това, че демонстрирате прекалено самочувствие пред началника, когато ви поставя задача, и той смята, че ще се справите с лекота. Вярно, отбелязвате плюс още в началото. Но ако прекалите с дозата самоувереност, той остава с впечатление, че вършите всичко без усилия, че нямате достатъчно работа, че може да ви товари още и още.

Опасно е да изглежда, че вадите успехи сякаш по магичен начин, както фокусникът вади зайци от шапката си. От полза ви е шефът да смята, че, да, наистина нищо не може да ви се опре, но то е, защото се трудите с хъс за него.

Затова намирайте начин да му дадете да разбере, че срещате проблеми, които преодолявате, че се налага да измисляте нови неща, даже да оставате след работно време, за да свършите всичко по най-добрия начин.

За целта е разумно да се съветвате с него от време на време и му показвате, че успехът не ви пада от небето. Така ще го подсетите, че сте служител, който дава най-доброто от себе си и е достоен за повишение - на заплатата или в йерархията.

05.03.2025

НАУЧЕН АЛГОРИТЪМ В 6 СТЪПКИ ДА СЕ СПРАВЯТЕ С ТРЕВОГИ И ДА УСПЯВАТЕ В КАРИЕРАТА

38% от хората в света намират повод за силни тревоги всеки ден. Признават го в мащабно социологическо изследване.

Много често тревогите са свързани с работата - трудна задача, конкурентен пазар, неприятни колеги, проклет началник. Понякога става дума за дреболии, но щом безпокойството е постоянно, повишава нивото на стрес и руши здравето. Иначе по принцип надали има в света хора, които винаги живеят безгрижно и никога не ги спохожда никаква тревога.

За опасната постоянна тревожност истинската причина е, че мнозина не се захващат да сложат край на страданието си, като отстранят проблема, който е източникът му. Те не са мазохисти - малцина са тези, които обичат постоянното им състояние да е на самосъжаление. Повечето хора просто не знаят как да действат.

Учени от Австралийския национален университет твърдят, че са разработили алгоритъм, позволяващ човек да се справи с всяка тревога. И да извлече полза от нея, като реши проблема в своя изгода. 

Защото пък голямата слабост на безгрижните хора е, че предпочитат да игнорират проблемите. Така не живеят в постоянно страдание, причинено от хронично безпокойство. Но и не са щастливи, защото проблемите си съществуват и им пречат да постигнат най-доброто.

Алгоритъмът на австралийските учени изглежда сравнително прост, защото включва само шест последователни стъпки. В началото те наистина не са сложни.

1. Решете твърдо, че ще се опитате да направите нещо, за да отстраните тревогата си, вместо да седите и да се самосъжалявате.
2. Определете точно какво ви тревожи. След това си изяснете от какво се страхувате и какво е най-лошото, което може да последва от него.
3. Потърсете доказателства. Основано ли е това безпокойство на нещо, което се е случвало преди? Имате ли причини да смятате, че е реално? Запишете всичко, което ви хрумва в отговор на тези въпроси. После помислете има ли доказателства за обратното - че опасенията ви няма да се сбъднат.
4. Определете действията, които можете да предприемете за решаването на проблема. Запишете всичко, което ви хрумва като възможност.
5. Запишете всички предимства и недостатъци на тези действия. Това ще ви помогне да си изясните кои от тях бихте могли да предприемете.
6. Изберете едно от тези действия за начало и опитайте.

Най-трудна в алгоритъма е стъпка 5 - тя включва т.нар. swot анализ, популярна техника за стратегическо управление на бизнеса. Съкращението идва от английските думи strengths - силни страни, плюсове, weaknesses - минуси, opportunities - възможности, threats - опасности. Когато разгледате по този начин всяко от възможните действия, ще прецените кое да изберете в стъпка 6.

По-лесно ще ви бъде, ако за анализа на всяко възможно действие разделите един лист вертикално на две. В едната графа едно под друго запишете плюсовете и възможностите, а насреща в другата - минусите и опасностите.

Ако сте мислили спокойно от 1 до 6, вероятно ще се справите с проблема, който ви причинява тревога. Това ще ви окуражи винаги да използвате този алгоритъм.

След първия успех не забравяйте да запишете помогнахте ли си и как. По този начин ще трупате опит и постепенно ще свикнете автоматично да разсъждавате как да отстранявате безпокойствата си.

Ако не успеете от първия път, не се обезкуражавайте. Пробвайте отново. От постоянната тревожност по-лошо няма. Може само да стане по-добре, като се научите да се справяте с нея, използвайки я за своето развитие.

27.02.2025

СЛУШАНЕТО КАТО ДУХОВНО ГОСТОПРИЕМСТВО Е ТРАМПЛИН ЗА УСПЕХ. УПРАЖНЕНИЯ ДА ГО НАУЧИТЕ

Умеете ли да слушате? Ако честният ви отговор е "да", значи сте от щастливците. От рядката порода хора, на които това им е вродено, или от онези, упоритите, които са култивирали това качество у себе си. Защото, ако щете вярвайте, психолозите твърдят след маса изследвания, че само 10% от съвременните хора умеят да слушат.

От съвременните хора, понеже процентът намалява през последните години. Старомодното възпитание да не прекъсвате събеседника си някак си отмира все повече. Днешният живот е толкова динамичен и наоколо има толкова много разсейващи фактори, че хората губят и търпението, и способността си да слушат. Не от неуважение към събеседника, а защото бързат. Не от липса на интерес, а защото смарфонът сигнализира за ново съобщение, което изисква незабавно внимание. Може да не е от шефа, а от фейсбук. Социалните мрежи са форма на шум и са пълни с хора, които искат да говорят на приятелите си, а не да говорят с приятелите си.

"Просто живеем в какофония от затрупващи ни като лавина спешни задачи и от непрестанно заливащи ни сигнали, заради които вече не можем да слушаме ефективно и дори променяме самото понятие "слушане". Не слушаме, за да разберем, а слушаме, за да отговорим", изтъкват психолозите.

Ако си сложите ръка на сърцето, ще си признаете, че от месеци не помните ситуация в работата си, в която сте слушали спокойно. Всъщност главно сте търсели как да се намесите, за да си кажете вашето - да изразите преценка, да зададете въпрос или да отправите разговора в по-важна посока. Даже приятел/ка в службата, когато споделя нещо, се чудите как по-бързо да прекъснете със съвет, за да отметнете и тази задача.

"Слушането е много повече от това да позволиш на някого да говори, докато чакаш възможност ти да отговориш. Красотата на слушането е хората да започнат да се чувстват приети. Слушането е форма на духовно гостоприемство, чрез което каните непознатите да ви станат приятели", казва проф. Хенри Ноуен. А това е основата на доверието, което позволява сътрудничество.

Следователно, ако се научите да слушате ефективно, си помагате в общуването и по-лесно постигате целите си. Звучи грубовато, но я си помислете кога е по-лесно да се договорите с човека, на когото предлагате нещо - ако го прекъснете или ако търпеливо го изслушате?

Освен това, докато слушате, за да прекъснете или за да отговорите, вие по-малко разбирате. Самата ваша цел ви разсейва.

Психолозите смятат, че можете да влезете в онези 10% от хората, които умеят да слушат ефективно, ако се упражнявате. Практиката създава всякакви навици,
слушането не е изключение.

За тренировките ви е нужен доброволец, затова убедете да се включи съпруга/та или ако си имате тийнеджър вкъщи. И за партньора ви ще е полезно - за личностното и професионалното му развитие, даже и за мира вкъщи.

Упражнението отнема само четири минути, но ще ви подготви какво е усещането да слушате активно, така че да може да го приложите във всекидневните си отношения.

С доброволеца застанете един срещу друг без разсейващи фактори наоколо. Трябва ви таймер, настроен на 2 минути. Ако използвате телефон, нека е в самолетен режим, за да не ви прекъсне по никое време.

Задайте въпрос. Може да е съвсем обикновен, например "Какво ти се случи днес". В продължение на две минути един от вас ще говори, а другият ще слуша. После ще размените ролите.

Ако сте този, който слуша, не се намесвайте изобщо в продължение на тези две минути. Не прекъсвайте, не задавайте въпроси, не правете коментари. Идеята е да слушате думите заради самото слушане. Може само да кимате с глава, да правите физиономии и жестове. (Все пак не превръщайте управжнението в цирк.)

В следващите две минути разменете ролите. По-интересно е досегашният слушател да отговаря на друг въпрос.

Така постепенно ще се научите да слушате търпеливо и да разбирате повече. Ще свикнете и да говорите по-стегнато, което е допълнителен бонус. Защото си е истина, че хората не разполагат с много време и прекалената обстоятелственост често е причина дори най-възпитаният събеседник да прекъсне говорещия.

С доброволеца в упражнението се споразумейте, че наистина ще се постарае да говори две минути. Това ще ви помогне да усвоявате още едно умение - да слушате както думите, така и мълчанието между тях. Често паузите имат голямо значение за това, което казва или не казва събеседникът ви.

В тези паузи можем да разсъждаваме върху смисъла на онова, което е казал другият човек, изтъкват психолозите. Опитайте да накарате мозъка си да не блуждае в тези мигове тишина. И се въздържайте веднага да ги оползотворите, като започнете вие да говорите.

Така ще свикнете и да понасяте т.нар. "неловко мълчание". Много често, понеже не го издържате, можете да допуснете грешка. Не сте чули всичко, което събеседникът ви има да каже, и сте си направили неверни тълкувания. Или пък той ловко ви е оставил да говорите вие, за да разкриете намеренията си.

При достатъчно тренировки ефективното слушане - т.е. онова, при което искате да разберете какво ви казва събеседникът, а не слушате само за да му отговорите, ще се превърне в навик, уверяват специалистите.

Следващата стъпка, която ще ви доведе до успех, с каквото и да се занимавате, е да се научите кога да говорите, но като елемент от слушането, не за да излагате собственото си смение или искания.

Да говорите като елемент от ефективното слушане ще рече, че не сте гъба, която попива, а сте трамплин.

Звучи малко неясно, но ето какво имат предвид експертите.

Слушали сте търпеливо и внимателно, вече смятате, че сте схванали основната идея. Сега е нужно да накарате събеседника си да се почувства разбран в това, което говори, да повдигнете самочувствието му. Задайте му въпроси, поискайте разяснения. Така му осигурявате обратна връзка, неговото говорене и вашето слушане стават още по-ефективни.

Добрият слушател слуша, без да прекъсва, но също идентифицира подходящото време за задаване на въпроси, обобщават специалистите. И на това ще се научите, като развиете упражнението.

След като сте слушали две минути, минете в режим "въпроси". Задавайте ги и нека са подходящи, за да помагат на разговора да тече гладко.

После обсъдете със събеседника си какво сте направили добре и къде трябва да поработите още.

След като се поупражнявате с доброволец, опитайте в реални условия. Определете си и за цел всеки ден да провеждате по един разговор, в който се фокусирате основно върху това да бъдете отлични слушатели.

Изобщо не е трудно да намерите кандидат да говори. Примерно докато пиете кафе с колежка. Шансът да попаднете на такава, която не мисли себе си като най-интересния обект за разговор на планетата, е доста малък.

В този разговор си поставете за цел да не разказвате, а само да питате. Това ще ви принуди наистина да слушате какво ви говори събеседникът и да останете в режим, в който не доминирате разговора.

Кулминацията на отворените уши, т.е. на ефективното ви слушане, е събеседникът ви да разбере за него.

Може би вече нямате търпение да приключите с духовното гостоприемство, както го нарича проф. Хенри Ноуен, и да стигнете до собствените си цели. Е, през цялото време вървите към тях, но ви остана само третата стъпка от упражнението.

Черешката на тортата е да завършите силно етапа на слушането. Непременно споменете колко интересно ви е било. Бъдете конкретни, за да изпратите посланието, че наистина сте слушали. Тренирайте, за да свикнете да сте кратки, ясни и любезни, без да сте патетични.

С този финален щрих затвърждавате доверието на събеседника у вас. И сега вече можете да започнете да говорите за това, което наистина искате.

26.02.2025

НАУЧНО ДОКАЗАНО: КАТО ПИШЕТЕ 8 МИНУТИ НА РЪКА, СЕ УСПОКОЯВАТЕ И ВЗИМАТЕ УМНО РЕШЕНИЕ

Да излееш чувствата си върху белия лист не е само поетична фраза. Психологическите изследвания доказват, че писането наистина помага да се овладеят емоциите и да се свали безпокойството.

Когато човек има проблем, провалил се е в нещо или е изправен пред важен избор, изпитва тревога. А тя променя мозъка. Едно от най-характерните последствия е силният песимизъм - всичко изглежда по-лошо, отколкото е всъщност. Това пречи за реална преценка на ситуацията и води до неправилни решения.

Най-честа е негативността, свързана с грешки, но тя може да бъде намалена с няколко минути писане, казва Ханс Шрьодер, доктор по клинична психология в Университета на Мичиган. 

Той представя резултатите от свое изследване, в което са участвали 40 студенти. Всички имали в момента проблеми и показвали високи нива на тревожност. Шрьодер ги разделил на две групи. Хората в едната били помолени да напишат текст, в който да изразят чувствата си. Студентите в другата група трябвало да пишат есе по абстрактна тема.

След 8 минути писане участниците провели игра за бърза реакция. Тези, които изливали душата си на хартия, показали много по-добри резултати. Те били овладели безпокойството и негативизма си. Вследствие на това правели много по-малко грешки в сравнение с групата, която писала абстрактно есе.

Д-р Шрьодер доказва и с други експерименти, че писането освобождава мозъка от тревогите, които нарушават производителността. "Безпокойството поглъща когнитивните ресурси. Като напишем нашите притеснения на лист хартия, те вече заемат по-малко място в мозъка", коментира психологът.

Писането е възможно най-евтиното и достъпно лечение, с което можете да си помогнете, когато сте обезпокоени, коментира и Джеймс Пенбейкър, психолог от Университета на Тексас. Като изразите емоциите си, вие едновременно сякаш ги изхвърляте и ги осмисляте. Това помага да се потисне усещането за заплаха и да се снижи песимизмът. Когато човек е обсебен от тревога, не може да обърне внимание на друга информация. Ако е в състояние да намали времето, в което се занимава с това безпокойство, и се освободи от него, ще може да мисли по-ясно и да взема по-добри решения, обяснява Джеймс Пенбейкър как писането прочиства т.нар. работеща памет.

Един от интересните ефекти, установени при проучванията, е, че безпокойството се сваля по-бързо, когато човек пише на ръка, а не върху екрана на компютъра или телефона. Дори да изливате едни и същи чувства, има значение чисто техническият начин, по който го правите.

Вероятно причината е в специалната връзка мозък-ръка. Писането задейства зоната, наречена ретикуларна активираща система, която блокира обработката на странична информация. При изписването на буквите с химикалка или молив на хартия мозъкът се съсредоточава, защото ръката извършва повече движения. А писането на компютър е монотонно - всеки път трябва просто да натиснете клавиш, изтъква Вирджиния Бергингер, психолог от Университета на Вашингтон.

20.02.2025

СИНДРОМЪТ НА ПРЕЗАЕТИТЕ С РАБОТА - ЗАБРАВЯТ КАКВО СА ЯЛИ ДНЕС. И КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЯВАТЕ

Прочитате един документ, с него всичко е наред, оставяте го настрани. Минавате към следващия. След 5 минути вече не помните какво сте чели в първия документ. Често ви се случва в разговор да ви бяга име на човек, което уж много добре знаете. А какво ядохте днес? Аха, с напъване се сещате.

Започвате да се притеснявате дали не напредвате с бързи крачки към склероза, деменция, алцхаймер и разни други страшни болести.

По-вероятно е да ви спохожда синдромът на прекомерно заетите хора - влошаване на краткосрочната памет.

Ако щете, вярвайте, но изследвания показват, че претоварените 30-40-годишни забравят повече от 70-годишни пенсионери. 

Вярно, с остаряването паметта отслабва, но специално краткосрочната и на 30-40 започва да изключва при претоварен с умствена работа мозък.

Специалистите по дементология казват, че първите симптоми на тежките болести като Алцхаймер например не са пробиви в паметта за скорошни събития и забравяне от типа "не помни какво е обядвал", а намалена способност на мозъка да обработва информация от околния свят в непозната среда и да взема решения.

Със забравянето от типа "не помни какво е обядвал" мозъкът на свръх заетите хора просто се самозащитава от прегряване, като оттиква на заден план нещата, които преценява като несъществени в момента. Или директно отхвърля онова, което смята, че не е нужно въобще да задържи.

Впрочем възможно е и сами да му пречите да го задържи, защото не се фокусирате само върху едно нещо. Друго нещо постоянно тече в главата ви на заден план и ви разсейва подсъзнателно. Да си определяте приоритет и да се съсредоточавате върху него е начин за подобряване на краткосрочната памет.

Но според научните изследвания можете да си помагате и с малко странни способи - да мърдате нещо по главата си или пък ръцете. Не е докрай ясно защо, но с експерименти е доказана ползата да дъвчете и да въртите очи.

Като дъвчете дъвка, докато работите, по-добре запомняте и имате по-точни реакции. Мърдането на челюстта повишава активността в хипокампуса - онази важна част от мозъка, отговорна за паметта. Изследване, проведено във Великобритания, откри, че хората, дъвчещи дъвка, показват на тестове 24% по-високи резултати за незабавно спомняне на думи.

Движете очите си и също ще стимулирате паметта си. Трябва да е хоризонталното наляво и надясно. Само очите, без да се движи главата. Смята се, че това движение помага за свързване на двете полукълба на мозъка.

Свивайте юмруци и ще си запомните, и ще си спомните. Учени съветват да свивате в юмрук водещата си ръка - обикновено дясната, за да запомняте. А когато искате да си спомните, свивате другия юмрук. Трябва да държите съответния юмрук стиснат около 45 секунди. Така активирате зони от мозъка, свързани с паметта.

Може би няма да направите добро впечатление на хора, които не знаят за какво става дума, но на съвещание смело си драскайте по тефтера. Множество проучвания показват, че това помага да останете съсредоточени, да разбирате какво се говори и да задържате информацията. 

Според една древна японска техника за саморелаксация ще освежите мозъка си, като направите масаж на 5-те пръста на ръцете си. Те са свързани с центрове в него и стимулацията им му дават енергия. Просто разтрийвайте по около 30 секунди всеки пръст, като започвате от палеца и свършвате с кутрето. За двете ръце ще ви отнеме 5 минути. Нищо време, голяма полза, уверяват почитателите на източни практики.

Освен това се смейте. Според проучванията смехът подобрява изключително краткосрочната памет, но не е свързано с движението на лицевите мускули, а с хормоните. При смях нивото на кортизол се покачва. Той намалява стреса, който силно влошава краткосрочната памет.

Внимавайте и как седите. Като сте удобно облегнати, но изправени, ще си спомните повече неща, които четете или пишете. Това е ясно защо се случва - тази поза стимулира кръвообръщението.

По-сложно е да се научите да медитирате. Тази източна практика значително повишава кръвообръщението в мозъка и умножава механизмите за складиране на памет. Опити на учени от Харвардското медицинско училище доказват с изследвания, че хората, които редовно медитират, имат повече контрол върху т.нар. алфа ритъм. Това е мозъчна вълна, за която се смята, че филтрира всекидневните разсейвания и дава възможност по-добре да се обработват по-важните неща. Според експерименти с редовна медитация ще подобрите паметта си само след 8 седмици.

Простичко е да пробвате една друга препоръка - да блуждаете известно време. Т.е. да спрете да работите и да мислите, за да си починете. Оставете умът ви да се рее, към каквото си иска. Това води до консолидация на паметта. Подпомага и творческото мислене. Формират се нелинейни връзки в мозъка, което развива способността му да раздели проблема на части и да подходи към тях от нов ъгъл.

Експериментално е установено, че най-добре ще ви се получи, ако докато умът ви се рее, вървите. Може да крачите в офиса, но все пак по-добре на открито.

Изследователският екип на д-р Мерилин Опецо от университета в Санта Клара, Калифорния, е провел серия опити, в които подложил доброволци на различни тестове за креативност. При едни те участвали в асоциативни игри, докато се разхождат. При други правели същото, но в седнало положение.

Най-добри резултати постигнали хората, на които било позволено да се разхождат, независимо дали навън или в закрити помещения. Ползите от разходките оставали и след като служителите сядали в офиса - те показвали по-висока креативност от онези, които през цялото време си седели зад бюрата.

Учените признават, че нямат обяснение защо ходенето, т.е. нискоинтензивна физическа активност даже и на закрито, се отразява положително на творческото мислене. Но това въздействие върху човешкия мозък е сигурно, използвайте го.

-------------- И още хитрини -------------

На заетите хора спасението им е в подредеността. Като запомните този съвет на специалистите, ще си причинявате значително по-малко стрес с редовен въпрос от сорта на "Къде си оставих ключовете". Просто свикнете да оставяте вещите си на строго определени места, за да не ги търсите.

Разбира се, това важи за книжата върху бюрото ви и за всички неща, с които работите. Но специалистите казват, че хората се тревожат по-силно за паметта си във връзка с разни битови предмети.

Като не помните сутринта къде са ви ключовете или очилата, освен че губите време да ги търсите, си причинявате още две много лоши неща. От стреса краткосрочната ви памет по-силно бъгва и известно време е неефективна. Второ, за пореден път ви спохожда мисълта "Ето пак доказателство, че ме хваща склероза". Тя е неприятна, остава в ума ви и докато ви тормози, няма да запомните нищо от това, което вършите. Примерно, как сте стигнали до колата, автобусната спирка или даже чак до мястото, където работите.

Винаги си подреждайте задачите за следващия ден в края на предишния или поне от сутринта. Ако отделите минута за осмислянето и групирането им, после краткосрочната ви памет ще бъде много по-услужлива.

Как става това? Запомнете няколко неща, като ги обедините със смислова връзка. Например всичко, което трябва да свършите в определено време - преди съвещанието, в определено място - счетоводството, с определен човек. Това ще ви помогне да оптимизирате дейностите и да намалите вероятността да забравите нещо.

Не е лош вариант да не се мъчите да помните, а да си направите добрия стар списък със задачи. Вече не на хартия, а в смартфона. Оттам може да излиза и подсещане да не пропуснете определен час.

Самият факт, че взимате тези предохранителни мерки, действа добре на краткосрочната памет, защото не се тревожите, че нещо ще забравите. Преодолявате съмненията към самите себе си, добивате увереност и положителната нагласа подобрява значително мозъчната ви дейност във всяко отношение, обяснява Ния Джоунс, психолог и специалист по ментални дисфункции.

19.02.2025

ХИТРИ ФРАЗИ, ЗА ДА КАЖЕТЕ НА КОЛЕГА, ЧЕ Е СГАФИЛ  

Колега изпраща информация за проект, по който целият екип ще работи. Предстои да я обсъдите на съвещание и да решите как да действате. Забелязвате в нея грешка. Не незначителна подробност, а голяма грешка, която заплашва да провали целия проект.

Дали да я премълчите, като не е ваша работа да я поправяте? Да си носи отговорност колегата. Да я забележи шефът, който би трябвало да е достатъчно компетентен. Това са все подходящи оправдания, за да се измъкнете.

Да, но грешката може да струва на целия екип, в това число и лично на вас, усилия в неправилна посока и в крайна сметка неуспех на проекта. Следователно трябва да кажете лошата новина на колегата си - че е сгафил.

Това задължително трябва да се случи преди съвещанието и на четири очи. И все пак не е лесно, защото колегата ви може би ще оцени помощта ви, но ще му стане неприятно.

Джанел Андерсън, експерт по комуникация, съветва как да проведете този разговор по-безболезнено. Има няколко фрази, които може да използвате, за да насочите колегата си в правилната посока, без да си навлечете неговия гняв или обида.

"Може би да хвърлиш още един поглед на ето това" е добро начало. По този начин вие му показвате, че двамата си сътрудничите за постигане на възможно най-добрия резултат. Едновременно насочвате вниманието му към конкретно нещо, което има нужда от доизглаждане. Така му позволявате сам до открие и коригира грешката си, без да ви се налага да го критикувате.

Ако ви попита защо да хвърли още един поглед, може да му кажете направо, че информацията ви се струва неточна. Щом е добър професионалист, той ще я провери и преди съвещанието или на него ще каже за корекцията.

Ако не го направи, а вие сте сигурни, че наистина има грешка, сте напълно свободни вие да я поправите публично. Постъпихте като добър колега и го предупредихте. Не бива да замитате гафа под килима, щом може да доведе до неуспех за целия екип.

Възможно е колегата ви веднага да види грешката и да ви благодари. Но без значение колко уважителни сте, вие всъщност го критикувате. Човек често приема негативната обратна връзка като лична атака срещу себе си и своята работа. Затова трябва бързо да смекчите критиката и да се поставите в една група с колегата си. Може да кажете "И на мен ми се е случвало". Така звучите подкрепящо.

"Това помага за поставянето на вашия събеседник в не толкова уязвимо положение, защото самите вие изглеждате не толкова авторитетни. Един вид казвате: "Позволи ми да ти помогна да се поучиш от моите грешки" - обяснява Андерсън. - Ако искате да издигнете тази фраза до следващото ниво, предложете съвети и техники, които сте използвали, за да коригирате ваша грешка."

Може да изберете и по-директен подход, за да кажете на някого, че е сбъркал. Ако разговаряте с по-неопитен или пък с достатъчно близък колега, е добра фраза "Това трябва да бъде коригирано. Как мога да ти помогна?" Така вие му посочвате какво да направи, предлагате му подкрепа и не го осъждате.

"Когато ситуацията стигне до точката, в която човек осъзнае грешката си и започне да се държи отбранително, съветвам да забравите за всички лични местоимения - изтъква Андерсън. - Когато премахнете от изказа си обвинителното "ти", пренасочвате вниманието върху работата, която трябва да бъде свършена, вместо върху личните грешки и недостатъци на конкретния човек."

Това в първото изречение. Във второто питате вашия колега как можете да му помогнете и дори наблягате на личното местоимение "аз да ти помогна". Независимо дали той ще приеме вашето предложение, или ще разреши проблема сам, няма да забрави за протегнатата ръка.

"Общото между трите фрази е, че с тях едновременно ще бъдете както любезни и приятелски настроени, така и целенасочени - подчертава Андерсен. - Те ви позволяват да кажете на вашия колега "Сгафил си", без да звучите брутално и снизходително, но и без да бягате от трудните истини, които човек никога не иска да чуе."

13.02.2025

ПЪРВИЯТ ВЪПРОС ПРИ ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ Е ВАЖЕН. И ТОЙ НЕ Е "КАК СТЕ"

Делова среща с човек, когото трябва да убедите в нещо, за да постигнете своя професионална цел. "Здравейте. Как сте", питате възпитано, докато се ръкувате. Всички така правят, така правите и вие.

Грешка, твърдят изненадващо специалистите по комуникация. "Как сте" са двете най-безполезни думи в деловото общуване. Човекът, който задава въпроса, не се интересува особено. Този, който му отговаря, не казва истината. Автоматично изрича "Благодаря, добре". Не е професионално да обяснява, колкото и да е зле. Неговите проблеми в повечето случаи нямат нищо общо със срещата. Пък и да имат, надали е моментът да ги разказва.

"Как сте" - "Добре" е безсмислен диалог, загубено време и пропусната възможност за създаване на връзка.

Ако започвате с този въпрос, трябва да продължите да питате, за да се сближите наистина със събеседника си. Ще му хареса, че се интересувате от него. Всеки се смята за достатъчно значим, за да е тема на разговор.

Въпросите ви трябва да са точно премерени - да не навлизате нетактично в личното пространство на събеседника, но и да показвате, че в центъра е самият той. Най-добре е да са вариации около работата му в момента.

Ако сте в неговия кабинет, отворете очи, преди да отворите уста. Открийте нещо, върху което да импровизирате - картина на стената, семейна снимка на бюрото, каска на велосипедист. Те могат да предизвикат интересен разговор.

Това е съвсем различно от клишето "Как сте", след което едва дочаквате клишето-отговор и минавате към темата, за която сте се събрали.

Изследователи от университета Харвард са установили ефекта от правилните въпроси със серия експерименти. Те анализирали повече от 300 разговора. Изводите са, че "Как сте" не сближава. В диалозите, при които имало следващи въпроси, показващи интерес към личността на събеседника, той наистина харесвал много повече онзи, който му ги задава.

Ключът към извличането на максимума от разговорите е в началото да зададете на човека отсреща поредица от автентични смислени въпроси, обобщават изследователи. Автентични означава предназначени за самия него, а не дежурни. Така печелите доверието му и той е много по-отворен да слуша какво искате от него.

Има школа експерти по комуникация, които развенчават прословутото правило за 5-те минути общи приказки в началото на делова среща.

Според другата школа те сближават дори ако си говорите по клиширани теми като времето навън или тежкия трафик. Няма какво съществено да си кажете по тях, но те са увод, заради който разговорът не започва "от вратата за главата", т.е. директно с това, за което сте се събрали.

Да говорите за времето и трафика е най-лошият начин да стопите ледовете, твърдят противниците на клишетата. Изключение е, ако съобщавате нещо, което евентуално има значение за събеседника ви - примерно, че близо до офиса му е станала катастрофа и са затворили пътя. Общите приказки вършат работа за създаване на контакт само ако избегнете клиширани теми и се фокусирате върху неща, важни за другия.

Щом не вярвате, я помислете за вас колко досадните са тези дежурни теми.

Казвате "Навън стана много горещо, чух по радиото в колата, че температурата ще стигне 40 градуса". Човекът ви отговаря "Да, да, неприятно". С нищо не допринасяте за доверие помежду си.

Даже да подхванете трафика и да сте на едно мнение, че е "ужасен, ужасен", пак не се сближавате, защото така мислят още хиляди ваши съграждани. Съвсем друго е, ако знаете, че човекът често пътува до Букурещ, да заговорите какво сте прочели във вестника - там затварят центъра за стари коли, и да го питате какво мисли. Давате му възможност да разкаже за наблюденията си, да сподели мнението си.

Това вече е извън клишето, прави разговора автентичен. Наистина установявате контакт, който помага в следващия момент, като стигнете до същността на срещата си.

Специалистите по комуникация съветват и да бъдете първи с автентичен въпрос, за да не продължите с още по-тъпото "А вие как сте". Т.е. веднага да заговорите така, че да покажете интерес към събеседника си. Иначе той ще ви попита "Как сте", ще се окажете с дежурния отговор "Благодаря, добре", че и ще трябва да продължите с повторението "А вие как сте".

Ако се случи той да започне с клишето, в никакъв случай не го повтаряйте, а непременно изровете някакви по-оригинални следващи въпроси за личността на събеседника си.

По този начин не изпускате шанса си да създадете доверие към себе си. Като му оставите инициативата, той ще се интересува от вас и вие ще започнете да изпитвате симпатии.

Не че сте се събрали да воювате. Но все пак винаги ще постигнете повече, ако не се влюбите в събеседника си. Иначе току-виж той постигнал своята цел, а не вие вашата.

----Трик за харизма по телефона----

При лична среща е по-лесно да предизвикате симпатия у събеседника си, защото си помагате с цялото си излъчване, с очния контакт, с усмивки, мимики и жестове, със стойката на тялото си.

По телефона ви остава да играете само с тона на гласа. Думите имат значение, но зависи и как ги казвате. Затова експертите по общуване съветват и когато говорите по телефона, да се усмихвате. Това винаги се усеща, прави гласа ви по-топъл и създава доверие към вас.

Не се притеснявайте, че ще изглеждате като хилещ се идиот пред колегите в офиса. В този момент вие не общувате с тях, имате си събеседник насреща, на когото посвещавате цялото си внимание.

12.02.2025                                      

МОГА ЛИ ДА БЪДА ЕДНОВРЕМЕННО РАБОТНИК И РАБОТОДАТЕЛ В ЕДНА ФИРМА

Разглеждането на възможността за собственик на фирма да назначи себе си на определена длъжност често се поставя като въпрос от практика. Например, представете си, че собственикът на малка консултантска фирма разглежда възможността да се назначи на позицията "консултант", като част от екипа си. Това би му дало възможност да се възползва от различни социални осигуровки и права, които са свързани с трудовия договор.

Този сценарий е особено важен, тъй като засяга въпроси на социално осигуряване и правата на работника. Може ли собственикът на фирма да използва тази стратегия с цел да подобри своето финансово и социално положение, като в същото време осигури допълнителна защита за себе си и своя бизнес?

Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата - работник или служител. В Кодекса на труда е установено кой е работодател. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения.

В областта на трудовите отношения е от съществено значение строгото разграничение работодател и работник или служител. Тези две роли трябва да останат отделни и не могат да бъдат обединени в едно лице. Това е необходимо за осигуряване на обективен контрол върху изпълнението на трудовите задължения и изпълнението на трудовите функции.

Представете си, ако едно и също лице е и работодател, и работник, как може да се осигури обективен контрол върху неговите действия? Кой ще следи за това, дали той изпълнява задълженията си? Отговорът е ясен - в такъв случай няма правен интерес за лицето да контролира себе си по въпроси на трудовата дисциплина. След всичко това, ако открие нарушение, той ще трябва да наложи сам на себе си дисциплинарно наказание, след което да има право да оспори собствената си заповед в съдебен ред.

В същото време работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Съобразно спецификата на отношенията при предоставяне на труд за определено възнаграждение, трудовият договор не може да бъде сключен по този начин.

Разликата между работодателя и работника остава фундаментален принцип на трудовото право, необходим за осигуряване на справедливост и ефективност в трудовите отношения.

Тук обаче следва да се уточни и разликата между трудовия договор и договорът за управление и контрол. Договорът за управление и контрол е договор, чрез който търговското дружество възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник. Този вид договор се урежда не чрез Кодекса на труда, а посредством Търговския закон. По силата на този договор управителят поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав, както и решенията на Общото събрание на съдружниците и др., като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица.

С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол, визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който служителят се задължава да предоставя работната си сила на работодателя.

Справка:

параграф 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда

чл. 141, ал. 7 от Търговския закон

чл. 241, ал. 6 от Търговския закон

чл. 244, ал. 7 от Търговския закон

06.02.2025

"ПРЕМИЯТА ЗА КРАСОТА" СЕ ОКАЗВА МИТ - НЕ РАБОТИ ЗА УСПЕХ В КАРИЕРАТА

Хм, светът изглежда се променя. Допреди няколко години се смяташе, че красавиците и красавците по-добре "продават". Те омайват с привлекателен външен вид, хората им се доверяват по-лесно и са по-склонни да направят, каквото се иска от тях, например да похарчат парите си. Имаше дори проучване, че на фондовите борси по-успешно се търгуват акциите на компании, чиито шефове по-добре изглеждат. Други изследвания сочеха, че по-хубавите служители по-лесно си намират работа, а после получават по-високо заплащане и по-добри оценки от шефовете си. Това се наричаше "премия за красота".

Теорията, че красивите хора имат редица преимущества в бизнеса, придоби голяма популярност. Маса компании започнаха да не крият, че подбират служителите си според външния им вид, без да се притесняват от дискриминационната си политика.

Само че постепенно митът беше разбит. Изследвания показаха, че красотата може да има негативен ефект върху клиентите. В последните години много компании вече избягват да поставят акцент върху външната привлекателност. Даже световните дизайнери избират за ревютата си манекени и манекенки, които не изглеждат съвършено. В телевизионните си реклами доста фирми се пренасочват към "нормални хора" и автентичен вид, които заменят перфектните красавици и красавци.

"Нашите изследвания показват, че в някои случаи външната красота може не просто да не помогне на една марка, но дори да й навреди", казва Чун Занг, доцент по маркетинг в университета "Дейтон". Той подробно описва резултатите от поредица проучвания, според които красотата създава дистанция.

В първото изследване екипът цели да установи начина, по който потребителите реагират на услуги, предлагани от привлекателни хора. Анкетираните са студенти. Те трябва да прочетат ресторантско меню и да разгледат снимка на сервитьора, който ще им донесе ястията. Изследователите им показват снимки на мъже или жени, обработени с фотошоп. Лицата са редактирани така, че да са или непривлекателни, или много привлекателни според общовалидните стандарти за красота. Освен това екипът предварително е измерил привлекателността и на всеки от участниците в експеримента.

После учените карат студентите да оценят визията на сервитьора и нивото на близост, която изпитват с него. На третия етап трябва да оценят качеството на услугата - дали сервитьорът си върши добре работата.

Анализът на данните показва, че нивото на близост, която участниците изпитват със сервитьора, влияе на тяхното мнение за качеството на услугата, посочва Чун Занг. Ако смятат дистанцията между себе си и този човек за по-голяма, те са склонни да оценяват работата му като по-лоша. И обратното.

Този резултат е обясним, всеки го е изпитвал от собствен опит - по-благосклонен е към човек, който му е симпатичен.

Само че тук се появява интересното откритие - красотата може да работи в отрицателна посока. Оказва се, че хората, които смятат сервитьора за привлекателен, но самите те не попадат в същата категория - т.е. не са привлекателни, изпитват по-голяма дистанция между себе си и хубавеца. Съответно оценяват и работата му като по-лоша.

Понеже резултатите опровергават "премията за красота", екипът продължава с изследванията.
Искахме да разберем дали дистанцията зависи повече от начина, по който хората възприемат себе си, или от обективни външни фактори. Проведохме изследване, в което участваха пътници, които чакаха на летище, разказва Чун Занг.

Екипът моли хората да прочетат какви услуги ще получат от стюардеса на предстоящия полет. Показва им снимки на привлекателни и на не толкова добре изглеждащи стюардеси. След това кара анкетираните да оценят външния вид на стюардесите и своя външен вид. Накрая ги пита дали смятат, че има връзка между красотата и качеството на предлаганата услуга.

"Участниците, които оценяваха собствената си външност сравнително ниско, се чувстваха на голяма дистанция от привлекателните стюардеси и оценяваха качеството на предлаганата от тях услуга по-ниско - твърди доцентът. - Тези, които казваха, че не намират връзка между красотата и професионалното представяне, оценяваха качествата на привлекателните служители като по-слаби."

В третото проучване екипът анкетира клиенти в търговски център, които току-що са излезли от магазин. Резултатите потвърждават данните от предишните изследвания.

Във всяко от тези проучвания установихме ясна връзка между красивите служители и ниската удовлетвореност от услугата на не толкова добре изглеждащите клиенти. Като заключение може да кажем, че ефектът на красотата в бизнеса е надценен, обобщава Чун Занг.

05.02.2025                                      

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ „ЗАБЕЛЕЖКА“

Във всеки трудов колектив е от съществено значение поддържането на адекватно ниво на трудова дисциплина. За тази цел, законодателството предвижда определени наказания за случаите на нарушения.

Важно да се разбере е, че нарушаването на трудовата дисциплина е свързано със сериозни правни последици и директно прилагане на съответните наказания. Какви са наказанията, които работодателят има право да налага?

В съответствие с Кодекса на труда, работодателите могат да прилагат само определени дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина от страна на работниците и служителите. Тези наказания са изрично предвидени в законодателството и включват:

Забележка

Забележката е първото и най-леко дисциплинарно наказание, което работодателят може да приложи при нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника или служителя. Тя обикновено се издава в случаи на по-леки нарушения или при първи инциденти, когато е необходимо да се уведоми работника за неприемливото си поведение или действия. Забележката може да бъде устна или писмена, в зависимост от политиката на работодателя и сериозността на нарушението. Обикновено писмените забележки се вписват в личното досие на работника и могат да бъдат взети предвид при бъдещи оценки за трудовата му дейност.

Важно е забележката да бъде ясна и конкретна, определяйки точно нарушението и неговите последици. Тя също така трябва да предостави на работника възможност да се изправи или да изрази своята гледна точка относно случилото се. Въпреки че забележката е най-лекото наказание, тя има за цел да предупреди работника за сериозността на нарушението и да го насочи към по-добро спазване на правилата и процедурите на работното място.

Повторните нарушения след издаването на забележка обикновено водят до налагане на по-сериозни дисциплинарни мерки, като предупреждение за уволнение или дори дисциплинарно уволнение. Това подчертава важността на забележката като инструмент за предупреждение и предотвратяване на бъдещи нарушения на трудовата дисциплина.

Предупреждение за уволнение

Предупреждението за уволнение е по-сериозно дисциплинарно наказание, което включва ясен сигнал от страна на работодателя, че повторните нарушения на трудовата дисциплина могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение. Това предупреждение може да се издаде след сериозни или повторни нарушения на правилата и процедурите на работното място. При наличие на предупреждение за уволнение работникът или служителят обикновено се призовават да променят своето поведение и да се ангажират с по-добро спазване на трудовата дисциплина.

Дисциплинарно уволнение

Дисциплинарното уволнение е най-тежкото дисциплинарно наказание, което работодателят може да приложи.То включва прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя поради сериозно нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното уволнение има сериозни правни и икономически последици за засегнатите лица, като води до загуба на работата и трудово възнаграждение.

Във всички случаи работодателят е длъжен да спази определени процедури и да предостави възможност за защита на работника преди да вземе решение за дисциплинарно уволнение. Това означава, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Дисциплинарните наказания са създадени с цел да поддържат реда и дисциплината на работното място, като предоставят на работодателя средство за реакция при нарушения от страна на работниците и служителите. В същото време е важно те да бъдат прилагани съобразно законовите изисквания и принципите на справедливост и пропорционалност.

Справка:

чл. 187, чл.188, чл. 194, чл. 193, чл. 221 от Кодекса на труда

30.01.2025

ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ДРАСКАТЕ - ИЗДАВАТЕ ХАРАКТЕР И СЪСТОЯНИЕ ПРЕД ШЕФА И КОЛЕГИТЕ

Шефът ви не обича по време на съвещение подчинените му да се занимавате със смартфона си. Няма доверие, че не се разсейват с нещо си. Не помага "Ама, шефе, водя си бележки". Затова всички ходите на сбирките със старомодните тефтери и химикалки.

Та седите си на съвещание и си драскате нещо в тефтера. Голяма грешка! Подсъзнателните рисунки издават мислите, чувствата и настроенията ви. Запълвате листа с щрихи, човечета, цветенца, а шефът поглежда и понеже е наясно с "езика", чете нещо, което съвсем не е във ваша полза.

Да научите този език обаче първо е полезно за вас самите. Той често казва неща, които не знаете за себе си. Разберете ли ги, ще можете по-адекватно да се справите с противоречивите си реакции при определени ситуации, да коригирате поведението си към колеги и партньори, обяснява Рут Рондън, професионален аналитик на почерците от Британския институт по графология.

Ето как се тълкуват различните несъзнателни рисунки.

1. Личен подпис. Обичат да драскат автографа си тщеславни и егоистични натури.

Ако несъзнателно се подписвате, когато са ви скучни съвещанието или събеседникът, това означава, че сте зациклили върху своята персона.

2. Кръгчета. Ако рисувате поредица от окръжности, които се вписват една в друга или са съединени във верига, това е признак, че се стремите към съпричастие. Като че ли се чувствате изключени от обкръжаващата ви действителност и търсите възможност да се впишете в нея.

Ако си драскате просто кръгчета, това показва, че имаме нужда от внимание и приятелство.

3. Животни. Те изразяват ова, което сега преживявате. Вълк или тигър са признак, че таите агресия вътре в себе си. Заек или мишка - на подсъзнателно ниво имате нужда от защита. Лъвът, царят на животните, показва, че в дадения момент чувствате превъзходство над околните.

Рисуването на анимационни герои издава на събеседниците ви, че не сте зрял човек, че имате нерешени проблеми още от детството.

Когато постоянно драскате на листа едно и също животно или насекомо, подсказвате, че си приписвате неговите качества и недостатъци.

4. Звезди. Малките издават, че искате да сте център на внимание. Но ако вашата звезда има много върхове, това е признак, че сте в депресия.
5. Кораби и къщи. Симетричните фигури свидетелстват за любовта ви към порядъка и точността. Вие знаете много добре какво искате и да ви отклони някой от пътя към целта е много сложно.
6. Шахматно поле. В дадения момент се намирате в затруднено положение или имате неприятности.

Ако постоянно си рисувате черни и бели квадрати, това трябва да ви подтикне към размисъл какви скрити комплекси имате.

Намирате ли се в търсене на себе си, тези драсканици ще ви подскажат, че се съмнявате в правилния си избор.

7. Пчелни клетки. Те издават стремежа ви към спокойствие и подреден живот. Може да означават и желание за създаване на семейство. Вероятно проблемът е в нежеланието да признаете пред самия себе си за съществуването на такава мечта.
8. Цветя, облаци, слънце. В момента сте щастливи, без проблеми и напълно удовлетворени от това, което се случва с работата и живота ви. Докато слушате, вие по-скоро си фантазирате за нещо свое или мислено преживявате скорошен успех. Тези рисунки издават позитивното ви настроение, доброто разположение на духа.
9. Стрели. По посоката им може да съдите на какво сте зациклили. Ако стрелката е насочена вляво, мислите за минали неща. Посоката вдясно подсказва, че сте съсредоточени върху бъдещето си. Нагоре ли е - вие сте открити към събеседниците си, нямате задни мисли. Ако стрелите са насочени надолу, в дадения момент сте изцяло съсредоточени върху себе си.
10. Човечета. Ако са малки, изпитвате чувство за безпомощност или искате да пренебрегнете задълженията си. Ако са от геометрични фигури, това е признак за нестабилността на емоционалното ви състояние.

Рисувате ли им големи уши, подсказвате, че ви е писнало от поучения. Малките пък означават, че въобще не ви пука от критиките.

11. Калиграфски букви. Разговорът ви е много скучен или не приемате позицията на събеседника си.

Ако са прекалено завъртени, издават както вашата прецизност, така и дребнавост.

12. Сърца. Мисълта ви е изцяло съсредоточена върху личния ви живот. Явно имате нерешени проблеми и те ви пречат да се концентрирате върху служебното си занимание в момента.
13. Стълби. Те подсказват за амбициозността ви, за желанието ви да сте в центъра на събитията и да се развивате.

Ако стълбите обаче се преплитат и прекъсват, може да са сигнал за проблеми и пречки в кариерното ви израстване, от които не виждате изход.

14. Коли, самолети. Рисуването на превозно средство означава, че търсите вариант за бягство. Може да е от конкретния разговор или въобще от живота ви в момента.
15. Кръстове. Жените ги рисуват като украшения, а при мъжете по-скоро са само очертания. И в двата случая подсказват чувство за вина, възникнало в моментната ситуация. В по-дългосрочен план са сигнал за проблем, за нещо, което ви измъчва и смущава.

29.01.2025                                      

ПРЕДИМСТВАТА НА НАПУСКАНЕТО НА РАБОТА С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

В работните отношения са възможни различни обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение между работодателя и работника или служителя.

В много държави законодателството предвижда възможност за прекратяване на трудовите договори с предизвестие, което дава на страните възможност да се подготвят за промените и да търсят нови възможности за заетост. Какви са условията според закона в България?

В работните отношения предизвестието - изпращането на писмено уведомление от страна на работника или служителя до работодателя (както и обратното), преди прекратяването на трудовия договор, е от съществено значение. Това се налага по няколко основни причини, които допринасят за стабилността и справедливостта на работните отношения, както и за защитата на интересите на двете страни.

Предизвестието осигурява на работодателя време да се подготви за промените в работните му екипи и да търси подходящо заместване на работника или служителя. Това е от особено значение в случай на специфични професионални позиции или ключови роли в организацията. Процедурата позволява на работодателя също да планира и организира работните процеси без изненади и прекъсвания. Това от своя страна помага за поддържането на продуктивността и ефективността на бизнеса, като се избягва временната загуба на работна сила.

В същото време спазването на процедурата с предизвестието дава на работника или служителя време да се подготви за промените и да търси нова работа. Това е важно, тъй като работещите могат да имат нужда от време да съберат референции, да обновят автобиографията, както и други документи и да установят връзки с потенциални нови работодатели. Същевременно с това, спазването на процедурата позволява на работника или служителя да напусне работното място по уважителен начин и да запази добрия си професионален имидж, а това със сигурност ще бъде от полза за бъдещите професионални възможности и референции.

Съгласно законодателството, в случай, че една от страните има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, тя може да го направи и преди изтичането на срока на предизвестие. В такива ситуации обаче се налага да се плаща обезщетение на другата страна в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Важно е да се отбележи, че и двете страни имат правото да прекратят трудовото правоотношение с предизвестие, като се спазва установеният срок на предизвестие или се заплаща съответното обезщетение. Това означава, че работника или служителят, който е предизвестен за прекратяване на трудовото си правоотношение, може също така да го прекрати предварително, при условие че плати съответното обезщетение на работодателя.

Според закона работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

Когато работникът или служителят работи на срочен трудов договор и премине на друга работа за неопределено време, има право да прекрати трудовия си договор писмено, без предизвестие. При това основание за прекратяване на трудовия договор, правото за прекратяване е на работника или служителя, и при него не се изисква предизвестие. Това право за прекратяване може да се упражни по всяко време на действието на сключения срочен трудов договор с писмено изявление на работника или служителя.

Такова развитие на събитията може да настъпи в резултат на редица обстоятелства, включително намиране на по-добра възможност за кариерно развитие или желание за промяна в професионалните амбиции на работника или служителя. Същественото за това основание за прекратяване е, че работникът или служителят запазва свободата да вземе решение за собствения си професионален път без да бъде задължен да изпълнява предизвестия или да бъде ограничен от тях. Така се осигурява гъвкавост и свобода за работниците и служителите да следват своите цели и амбиции в кариерата си.

Справка:

чл. 68 от Кодекса на труда

чл. 220 от Кодекса на труда

чл. 326 от Кодекса на труда

чл. 327 от Кодекса на труда

чл. 328 от Кодекса на труда

23.01.2025

5 ЛОШИ НАВИКА ПРОВАЛЯТ КАРИЕРАТА ДОРИ НА НАЙ-ТАЛАНТЛИВИТЕ

У всекиго се крие талант. У някои обаче дреме и никога не се събужда.

Преди около век учените фаворизираха ролята на гените за способностите на личността. После драматично промениха възгледите си за наследствеността. Според тях дори гениите не се раждат, а се изграждат като изключителни личности. Те не позволяват да им попречат лоши навици, често срещани и много лесни за усвояване.

Според новите теории талантът и интелигентността не са просто генетични дадености, която някои имат, а други нямат. Всичко, което човек е, се дължи на това, което получава с ДНК-то си плюс поредица от процеси на развитие.

Гените си взаимодействат със средата. Оказва се, че еднаквата наследственост има различен ефект върху личността в зависимост от това какво се случва наоколо. Няма генетични фактори, които могат да бъдат изследвани извън средата, обяснява проф. Майкъл Мийни.

Това означава, че всичко свързано с личността - интелигентността, способностите, се определя от живота, който тя води. Разбирането за "вътрешно наследство" в абсолютния му смисъл на независимо от всичко останало не е правилно, изтъква професорът.

Да, гените са от значение. Хората са различни, имат различни теоретични видове потенциал. Някой отлично рисува. Друг пресмята сякаш по магически начин огромни числа. Трети е изключителен комуникатор - успява да убеди краставичаря да си купи от него краставици.

Затова е важно човек да разбере какво може най-добре, силните и слабите си страни. Силните ще използва, слабите ще подобрява. Така ще се възползва максимално от заложбите си и ще развие способностите си.

Тук средата безспорно има значение - подкрепата на семейството, шансовете за образование, които държавата предоставя, ценностите, които обществото изповядва, обясняват социолозите. Децата, които нямат достъп до добро училище, не получават възможности като онези, които имат.

Но все пак от най-голямо значение са усилията, които човек полага през целия си живот.

За да постигнете успех, е задължително да обичате да учите нови неща, упорито да търсите нова информация, да се палите по това, което правите. Ако у вас ги няма едновременно любознателността, последователността и страстта, няма да постигнете успех, каквато и професия да изберете, твърдят специалистите по личностно развитие.

Историята опровергава масовото убеждение, че на хората, които имат дарба, всичко им се получава лесно заради вродените им способности. Всички, които са постигнали голям успех в изкуството, науката, бизнеса, са работили неуморно и денонощно. Това увеличава шансовете за успех, защото умножава уменията и опита. Теорията, че за да станете майстори, са ви необходими 10 000 часа практика, е доказана многократно.

Успешните идеи често идват в преследването на нещо, което повечето хора определят като лудост. Затова бъдете смели да започвате начинания, за които никой не се е осмелил. Не се плашете да поставяте под съмнение правила, мъдрости, начини, които всички смятат за непоклатими и единствено възможни.

Не спирайте да слушате и да крадете от другите. Всеки човек е различен, всяко мнение крие частица истина, нещо, от което можете да се поучите или да ви даде идея. Когато вашият ум е отворен за постоянни промени, ще имате успех в кариерата, прогнозират експертите.

След гените, правилно разпознатите силни страни и развиването на способностите обаче идват поне 5 лоши навика, които пречат на успеха. Ако не се освободи от тях, талантливият и подготвен професионалист може да има горе-долу средни постижения. Обратното - по-посредствен човек е в състояние да направи по-големи пробиви, защото е по-смел, по-приспособим, по-малко емоционален.

1. Страх от грешка. Умният човек допуска, че е възможно да се провали, и прави всичко възможно да предотврати това. Но когато все пак му се случи въпреки всички предпазни мерки и планове Б, В, Г, приема спокойно грешките си. Сяда да ги анализира и да се учи от тях. Никога не позволява страхът от неуспех да го откаже от намеренията и идеите му. Смелостта човек да пристъпи към действие и волята да се вдигне след провал са сред най-ценните житейски навици.
2. Липса на гъвкавост. Умният човек винаги е готов да направи промени в ход, да отчете новите обстоятелства, да види чуждата логика, да предложи и приложи различни варианти. Не се заинатява на своето, колкото и да се смята за талантлив, способен, опитен.
3. Дефицит на самостоятелно мислене. Това не означава да не отчитате вярното и полезното в чуждите мнения. Означава да позволявате другите да контролират живота ви, защото искате да угодите на общите представи и нагласи, изтъкват специалистите. Ако смятате, че мнозинството винаги е право, никога няма да успеете да мислите по начин, различен от другите, колкото и таланти и способности да имате.
4. Бързоречие. Сиреч не мислите много, преди да говорите. Това е черта, която може да дойде от самочувствието ви на талантливи и опитни професионалисти. Не че бърборите безразборно, а не преценявате това, което искате да кажате, преди да го кажате, в зависимост от конкретните обстоятелства и от аудиторията.
5. Подвластност на чувствата. Много лош навик е да си позволявате да реагирате в зависимост от моментната емоция. Без значение дали изпитвате радост или гняв, не бива това да определя поведението ви. Особено в напрегнат момент и особено отрицателните емоции могат да задраскат дълго полагани усилия. Но и преждевременно усещане за победа би се оказало пагубно в много случаи. Затова специалистите казват, че липсата на контрол върху емоциите е слабост, която е в състояние да провали талантите, способностите и усилията на всеки.

22.01.2025                                      

КАКВО ОЗНАЧАВА „ГРУПА ПРЕДПРИЯТИЯ“ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ?

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. 

Прилагането на тези изменени от 2020 година текстове на законодателството предизвикаха вълна от въпроси от работещите, на които им предстои пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. 

Въпросите са свързани най-вече с това какво всъщност означава лицето да е работило 10 през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия. Има ли легално определение в законодателството на „група предприятия“ и как следва да се тълкува то?

След изменението, легалното определение на понятието „група предприятия“ в Кодекса на труда се прилага във всички случаи, когато понятието се използва в нормативния акт. Поради това, понятието „група предприятия“, използвано в  разпоредбата на Кодекса на труда, има смисълът, определен в Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Съгласно тях "Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“

Правото на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца възниква за работниците и служителите, които са придобили общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия.

Изразът „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това да са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор.

Ако работникът или служителят през последните 20 години от трудовия си стаж има 10 години трудов стаж при двама различни работодатели, които са „свързани“, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Такъв е случаят например, когато  едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие.

Трудовият стаж може да бъде придобит през последните 20 години преди прекратяване на трудовото правоотношение, през които работникът или служителят е работил със или без прекъсване при един и същ работодател. Освен това, посочените 10 години през последните 20 години, могат да бъдат придобити и при различни работодатели, стига те да са в „същата група предприятия“.

Когато повече от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.

Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.

Справка:

чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

16.01.2025

УЖАСЪТ ВЕЧНО НЕДОВОЛЕН ШЕФ И ТЕХНИКИ ДА СЕ СПРАВИТЕ

Доста е натоварващо да се работи с вечно недоволен шеф. Полагате усилия, вършите всичко по възможно най-добрия начин, а той все има забележки. Не е лично отношение към вас, такъв е към всеки от екипа и към целия екип.

Най-логичният изход, разбира се, е да се спасите, като си потърсите друга работа. Но по най-различни причини това невинаги е възможно, така че трябва да се постараете да издържите.

Ще се справите след анализ.

Вероятно началникът ви е от най-често срещания вид - вечно критикува, защото е убеден, че той самият може да свърши работата по-добре.

В много случаи е вярно - ненапразно се е издигнал на мениджърска позиция. За нея обаче му липсва основно качество - да умее да ръководи служителите така, че те да вършат работата възможно най-добре.

Управлението на хора изисква способности, съвсем различни от изпълнителските. Дори това, че шефът ще мърмори и ще дава подробни указания, докато подчинените се справят със задачите толкова перфектно, колкото би се справил той, не го превръща в подходящ за мениджър. Още по-зле е началник, който се заема сам да свърши работата, понеже служителите му не могат или на него му се струва, че не могат.

Често пъти шефът критикува не защото може по-добре да свърши работата, а понеже смята, че недоволството от подчинените си върви с позицията му. Да не се самозабравят, а да знаят, че от тях се изисква още и още.

Този ръководен стил е изключително неприятен, понеже обикновено е придружен с още отблъскващи черти на личността. Може началникът да е силно контролиращ, несправедлив, прехвърлящ вината, високомерен, обичащ подмазвачи и т.н. екстри.

И в двата случая въпросът е как да направите така, че да не си късате нервите от вечните началнически забележки.

Първото е да приемете, че това е той, надали нещо ще го промени. Следователно трябва вие да промените себе си.

Бъдете подготвени, че няма да е доволен, както и да сте се справили със задачата, какъвто и успех да сте постигнали.

Не се ядосвайте нито вътрешно, нито външно. Глупаво е да се тровите. Може да е лош мениджър, може да е и лош човек, но защо вие да наказвате себе си заради него.

Не си позволявайте и да се демотивирате, защото знаете, че няма да дочакате не само похвала, а даже едно "добре е станало". Да, отвратително е поведението на шефа. Да, от несправедливостта боли. Но вие не работите за неговото "браво", а за заплатата и за собственото си удовлетворение да си свършите нещата, както ви приляга на професионалист и уважаващ себе си човек.

Освен това, ако започнете да си изпълнявате задачите мърляво, началникът ще бъде в пълното си право да критикува и тогава в слабата позиция ще бъдете вие.

След като сте си казали, че няма да се ядосвате с вечно недоволния шеф, може да вземете мерки, за да понамалите забележките.

Перфектен начин за това е много внимателно премерено да включите началника си в изпълнението на задачите. Когато той смята, че е участвал във всяка една стъпка, критичният му патос чувствително ще спадне.

Той не е глупак, знае колко плътно е бил ангажиран. Все едно да недоволства от себе си. Дори да има забележки, ще са как да го направите заедно по-добре. Няма да са като към подчинен, който е мърляч, некадърник или друго нещо все от този неприятен порядък. Защото той изпитва раздвоение на личността - хем е началник, хем е въвлечен в работата като изпълнител.

Този номер е супер ефективен, когато шефът ви наистина е добър в професията и затова се е издигнал. Той може да придаде блясък на всеки проект, който изпълнявате, така че постарайте се да го въвличате не само за да не ви критикува, но и за да учите от него.

По-сложно е, когато началникът не е кадърен и благодарение на неговата намеса работата ще се получи даже по-зле. Но пак го въвлечете възможно най-много в изпълнението й, така и така накрая ще сипе критики.

За да не ви стоварва вината, гледайте да сте получавали указания писмено или пред свидетели.

И като си го знаете какъв е, преценете предварително от такво може да недоволства и хитро го подхванете точно оттам. Да речем така: "Шефе, вашата идея много помогна и ето какво се получи". По този начин припомняте собствените му "заслуги". Макар че пак няма да приеме, че той е сгрешил, а ще мисли, че подчинените му идиоти, които не разбират как стават нещата, все пак критичният патос вероятно ще бъде малко снижен.

Когато въвличате началника в собствената си работа, трябва много точно да дозирате и да прецените подхода си. Не бива да изглеждате неспособен служител, който не се справя и има нужда да бъде воден за ръчичка.

Успели сте да намерите мярката, ако на шефа му се струва, че предлагате, сверявате с него, търсите мнението му, защото той е изключително опитен, умен, креативен и други подобни неща, които го ласкаят.

Естествено, не е необходимо да ги изричате директно, а да направите така, че той сам да си ги помисли, тълкувайки вашето поведение.

Истината е, че да се работи с шеф, който никога не може да каже "браво", е точно обратното на вдъхновяващо. Изтощително е. Но въпреки всичко не бива да допускате да ви демотивира, защото ще навредите на кариерата си.

Старайте се да вършите възможно най-професионално задачите си и не спирайте да се оглеждате за друго място. В никакъв случай не си позволявайте да се обезкуражавате, че ще го намерите, и да свиквате с маниера на вечно недоволния си началник.

Не се примирявайте, търсете и вярвайте, че не всички шефове са такива.

----- Как да се държите, като ви критикува -----

Какво да си говорим, има много шефове, които не могат добронамерено и тактично да дават т.нар. обратна връзка. Затова е по-мъдро човек да се справя с критики, като управлява чувствата, които изпитва, съветва социологът Джоузеф Грени.

"Прекарах по-голямата част от живота си, вярвайки, че най-добрият начин да помогна на хората, които получават негативна обратна връзка, е като науча онези, които ги критикуват, да подобрят начина, по който се изразяват. Вече съм убеден, че това е било грешка", добавя той.

Грени очертава четири стъпки, които могат да ви помогнат да запазите спокойствие и да реагирате по продуктивен начин на критика.

1. Съвземете се. Дишайте дълбоко и анализирайте начина, по който се чувствате. Колкото по-добре осъзнавате първичните емоции, които изпитвате, толкова по-малко вероятно е да бъдете обсебени от вторични ефекти като гняв, отбранителност, страх. Свържете се с вътрешния си глас, повтаряйки фрази от рода на "Това не може да ми навреди. Аз съм в безопасност", препоръчва Грени.
2. Разберете причината за критиката. Вникнете какво стои зад нея. Попитайте шефа за подробности и примери, върху които той я базира. Слушайте спокойно неговите доводи, все едно той говори за някой друг. Трябва да се държите като добър репортер, който се опитва да разбере фактите, обяснява специалистът.
3. Дайте си време за възстановяване. Кажете на шефа, че трябва да помислите върху казаното от него.
4. Предприемете действие. Докато обработвате критиката, бъдете достатъчно смирени, за да търсите истини в нея и да осъзнаете грешките, които може да сте направили. След това поговорете отново с шефа и споделете вашите мисли. Кажете кои части от критиката приемате и кои не. Поемете ангажимент за коригиране на нещата, които оценявате като ваши грешки, завършва Джоузеф Грени.

15.01.2025                                      

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПОЛЗВАМЕ, АКО РАБОТИМ НА ТРУДОВ И ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР?

Хора остават без обезщетения за безработица и болнични, защото се оказва, че са били назначени на граждански, а не на трудов договор. Ето защо, когато постъпваме на работа, е важно да знаем какви са правата ни, според договора, който сключваме с работодателя.

Всяко такова споразумение ни дава определени правомощия, но е свързано и с плащането на определени осигуровки, за да ги ползваме. Размерът им зависи от това на какъв договор сме назначени или най-просто казано - дали сме на трудов или граждански договор.

На практика, понятието „граждански договор“ в българската нормативна уредба не съществува, но то е широко използвано и обединява в себе си няколко типа договори.

Това са договор за изработка, договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите и договор с търговски управител, договор с търговски пълномощник и договор с търговски помощник от Търговския закон.

Разлики между трудовия и гражданския договор

Макар да си приличат, трудовият и гражданският договор имат съществени разлики помежду си.

При трудовия договор предмет на договора е самата работна сила, която се предоставя в определен времеви интервал, или просто казано „работно време“. Тоест при тези договори става въпрос за наем на труд.

Като основната особеност е, че работникът предоставя своя труд срещу определено заплащане – „заплата“. Трудовият договор задължително се сключва писмено, като законът изисква това да стане преди постъпването на човек на работа, т. е. преди да започне неговото реално изпълнение.

В Кодекса на труда е посочено какво точно трябва да съдържа един трудов договор: мястото на работа, длъжността и характера на работата, датата на сключването му и срока.

В договора задължително се посочват и размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните такива, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при напускане, основното и допълнителните трудови възнаграждения, както и периодичността на тяхното изплащане и, разбира се, работното време.

Освен тези задължителни атрибути на договора, има и такива, които не са задължителни, но могат да бъдат включени, например обхват и достъп до социални придобивки, размер на командировъчни, различни системи за премиране, определяне на допълнителни възнаграждения, предоставяне на материали и т. н.

Тук идва първата разлика с гражданските договори, при които тези задължителни реквизити липсват. В тях най-често се определя само какво трябва да се извърши, в какъв срок и какво ще е съответното заплащане.

Тъй като гражданските договори се регулират от общото гражданско законодателство, страните по тях имат по-голяма свобода на договаряне и могат сами да избират какво да включат в договора.

При гражданските договори не говорим за заплащане за определено работно време, а за изпълнението на определена задача или постигането на определен резултат.

Тук идва и друга съществена разлика между двата договора. Докато при трудовия договор служителят е подчинен на работодателя, то при гражданския договор, което е и основно негово предимство, изпълнителят разполага с по-голяма свобода как и кога да изпълни съответните услуги или задачи, които са му възложени по правоотношението.

Недостатъкът на гражданския договор обаче е, че рискът от неизпълнение се поема от изпълнителя, а не от работодателя, както при трудовия. Другият минус е, че разходите за постигане на крайния резултат се поемат от изпълнителя, а не са за сметка на работодателя.

По отношение на срок на договора

Трудовият договор може да бъде безсрочен, но гражданският задължително е обвързан със срок за извършване на определената работа или услуга.

Заплащане на възнаграждение

При трудовия договор има минимална работна заплата, докато при гражданския договор няма ограничение в размера на възнаграждението. Също така трудовият договор има регулярни месечни плащания, докато при гражданския плащането е за извършване на определена работа за определен срок.

Гражданският договор може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден.

Осигурителни права

Най-съществената разлика за работника е по отношение на осигурителните права, които му дават трудовият и гражданският договор. Работещите по трудов договор задължително се осигуряват за всички социални рискове. При тях всяка професия има точно определен минимален осигурителен праг.

Това е минимумът, върху който лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове.

От трудовия договор за работника възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, определени суми за прослужено време (т.нар. „клас“), почивки, отпуски, обезщетения, социално-битово обслужване, социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, безопасни и здравословни условия на труд и т. н.

При гражданския договор има съществени различия, работещите се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

Това означава, че не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.

Тоест те нямат право да ползват определен брой болнични дни и обезщетения при прекратяване на договора, както и обезщетения за безработица. При него изпълнителят не може да се възползва от правото си на различни видове платени отпуски.

Това е положително за възложителя поради факта, че така отпада задължението му да обезпечава финансово почивката на работника си. Важно е да се отбележи, че гражданските договори гарантират само осигурителен стаж, тъй като за трудов стаж се зачита времето, за което работникът е осъществявал трудова дейност по дадено трудово правоотношение.

Данъците

По отношение на дължимите данъци, според Закона за данъците върху доходите на физическите лица, всички доходи по извънтрудови правоотношения се считат за доходи по граждански договор и подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.

Работещите могат да се трудят едновременно на трудов и на граждански договор, тъй като двата договора не се изключват взаимно. Както е възможно едно лице да работи едновременно и по трудово, и по гражданско правоотношение, така е възможно дори да е при същия работодател.

Все по-често в практиката страни, между които вече съществува трудово правоотношение, сключват и граждански договори помежду си.

Важно за гражданите е да знаят, че прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила, с цел работодателят да пести от осигуровките, които трябва да внася за служителите си.

В тази ситуация се нарушава чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, а потърпевшите могат да подадат сигнал към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, защото са нарушени трудовите им права.

09.01.2025

ОПИТОМЯВАНЕТО НА ЧУВСТВАТА ЗА 90 СЕКУНДИ ОСИГУРЯВА МИР И УСПЕХ В РАБОТАТА

Леле как ви ядоса колегата (шефът, клиентът, партньорът). Вече половин час кипите и не можете да се спрете. Макар че сте изпълнили основни съвети на психолозите - преброили сте до 10, не сте отвърнали, прекъснали сте разговора и сте се оттеглили от полесражението.

Тогава изпълнете още две препоръки. Най-напред спрете с т.нар. мисловно предъвкване - не повтаряйте какво ви каза колегата, та толкова ви ядоса, и какво можехте да му отвърнете, за да го поставите на място и да излезете победители.

Второ, превключете мозъка си в аналитичен режим. Иначе казано, съсредоточете върху причините за конфликта и върху изводите - на какво ви научи той.

Психолозите уверяват, че всяка негативна емоция - дори най-силната като яростта, отминава за 90 секунди. Ако ви държи повече, значи някак я възбуждате отново, не я пускате да си отиде.

Вече не ви ядосва колегата. Ядосвате си се сами. И каквото е да е казал или направил, не е виновен той. Виновни сте си сами.

Вероятно знаете тази често повтаряна от специалистите мантра, че не можете да повлияете на неприятни случки, обстоятелства, хора, но можете да повлияете на своята реакция към тях. Учудва ви обаче, че негативни чувства могат да отминат само за 90 секунди. кой нормален човек се успокоява за толкова. Минута и половина - много е малко.

Не е, обяснява д-р Джил Болти Тейлър, невроанатом, изследователка на мозъчните функции и авторка на книгата "Ударът на моето прозрение".

Отрицателното чувство е сигнал за стрес и възбужда хормони (адреналин, норадреналин, допамин, кортизол и т.н.), които подготвят организма да отговори незабавно на агресията от околната среда и да се защити в аварийната ситуация. Тази първоначална биохимична реакция срещу физическите или психическите дразнители е инстинктивна, тя не ви е подвластна.

"Но хормоните се разграждат напълно в тялото за по-малко от 90 секунди. За 90 секунди можем да наблюдаваме процеса, който се случва в нас, да го усетим и да гледаме как отминава. След това всякакви емоционални отговори са личен избор на самия човек - да остане или да не остане в тази емоционална примка. От неврологична гледна точка имаме силата да избираме какви искаме да бъдем", изтъква д-р Тейлър.

Минута и половина е достатъчно време, за да осъзнаете емоцията, да пострадате и да я опитомите. В противен случай отрицателното чувство продължава да възбужда хормони, които започват да ви тровят, понеже отприщват цяла поредица вредни физиологични процеси в организма, променящи приоритетите на кръвоснабдяването. Това е опасно за здравето - неслучайно природата е заложила биохимичната реакция да отмине само за 90 секунди.

В добавка никак не си помагате и за решаването на конфликта, защото не сте в състояние да мислите трезво.

Алгоритъмът за овладяване е прост и можете да го прилагате при всякакви отрицателни емоции.

Колегата изрича нещо, което ви ядосва.

Вие си казвате: "Ядосан/а съм". Т.е. осъзнавате и назовавате чувството, което бушува във вас.

После започвате да мислите в посока "Това, което изпивам в момента, е просто чувство. То ще изчезне". Ще ви се отрази добре да дишате дълбоко.

Скоро производството на хормони ще се нормализира. Доказано е с изследвания, че норепинефринът (норадреналинът) - т.нар. хормон на гнева, невротрансмитер, секретиран от надбъбречните жлези, изчезва от кръвния поток за 90 секунди.

Емоцията ще намалее и ще е на път да отмине, щом не я засилвате.

Това няма да стане, ако не превключите мозъка си от стрес към анализ. Защо се случи, какво научих от тази случка, как да не се повтаря и други подобни въпроси са ефективен начин за превключване.

Вие вече се успокоявате, връщате си самоконтрола, управлявате чувствата и разума си.

Експертите твърдят, че ако запомни правилото за 90-те секунди и съзнателно следва този алгоритъм, всеки нормален човек може да се освободи от яд, гняв, ярост, обида и т.н. неприятни емоции наистина за около 90 секунди.

Ако не може, има някакви психични проблеми, заради които трябва да се консултира със специалист. Засядането в негативна емоция е признак, че се нуждае от помощ, защото е претоварен със стрес и е "прегорил" природно заложените процеси в организма си. По тази причина не е в състояние да се превключи, въпреки че се старае. Вероятно твърде дълго е смятал, че е в аварийни ситуации, черпил се е с токсичен биохимичен коктейл, пребивавал е в повишена възбуда и се е докарал до тревожност, депресия или още по-тежко психично разстройство.

Прилагането на алгоритъма трябва да действа, независимо колко голяма е интензивността на чувството. Всъщност вие оценявате яда или обидата си количествено едва когато започнете да мислите.

Това е още един критичен момент, в който не бива да допуснете да се върнете към преживяване на емоцията, сякаш аварийната ситуация се е случва отново. Целта е да се измъкнете, а не да се самонавивате, като си повтаряте "Той много ме вбеси, той много ме нарани", подчертават психолозите.

Можете да разберете защо и как този начин действа чрез просто сравнение с познато неприятно състояние - главобол. 

Представите си, че не ви е ядосал колега, а ви е заболяла главата. Най-напред усещате дискомфорт.

Казвате си: "Боли ме главата". Т.е. осъзнавате и назовавате какво изпитвате.

След това мислите в посока "Това, което изпитвам в момента, е просто главоболие. То ще изчезне". Не си повтаряте "боли ме, боли ме, леле колко ме боли", взимате хапче и главоболът наистина изчезва.

Превключването на анализ действа по същия начин, обясняват експертите.

С негативните чувства е още по-просто, като знаете, че те ще отминат за 90 секунди - природно сте програмирани биохимично за толкова да се отмие хормоналният отговор.

Д-р Тейлър препоръчва през това време да гледате секундарника на часовника.

После, ако конфликтът е незначителен, даже няма нужда от анализа му, а само да дадете на мозъка си някакво друго занимание, по-позитивно и отпускащо.

08.01.2025                                      

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НИ ДЪЛЖИ ФИРМАТА ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ?

Наскоро депутатите сигнализираха, че във фирми с държавно участие работници получават като обезщетение при пенсиониране по 30 заплати. Те предложиха таван от 12 заплати, за да се избегне огромната разлика в обезщетенията при пенсиониране за някои служители.

Според Кодекса на труда, всеки работник при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия, има право на обезщетение от работодателя в размер на 2 брутни заплати.

Някои хора обаче имат право на 6 брутни заплати. С последната промяна в Кодекса на труда беше предвиден нов начин за изплащане на обезщетението от 6 заплати.

Те се дължат, ако имате 10 години от последните 20 години стаж при един и същи работодател, като отпадна изискването той да е непрекъснат.

Преди промяната в Кодекса на труда право на шестте заплати при пенсиониране имаха само работниците с непрекъснат 10-годишен стаж при един и същ работодател.

Днес, ако по някаква причина на работника му се е наложило да прекъсне трудовия си договор при този работодател, но в последните 20 години е придобил 10 години трудов стаж при него, отново ще има право да получи шестте заплати.

Така, ако работник е бил безработен, но се върне при стария си работодател, той няма да е ощетен и е необходимо да е натрупал десетте години - без значение, че не са последователни. 

Промяната важи и за работа при няколко работодатели от една и съща група предприятия. Тоест, дори работниците да бъдат прехвърлени в друга фирма, ако тя е от същата група, на тях отново им се полагат шестте заплати, когато са придобили право на пенсия.

Ако стажът е придобит при един и същи работодател, но работникът е ползвал неплатен отпуск, също има право на обезщетението. Няма пречка и по време на неплатения отпуск служителят да е работил при друг работодател.

Обезщетението при пенсиониране обаче може да надхвърля 2 или 6 заплати, тъй като това са само минималните прагове. В колективни трудови договори или с решения на Министерски съвет обезщетенията могат да бъдат многократно по-големи от обичайното в частния сектор.

Освен това има и някои изключения, които касаят учителите и работещите в системата на МВР и Министерство на отбраната.

В Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти при пенсиониране, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка, се изплаща обезщетение в размер на 10 брутни работни заплати.

За служителите по Закона за МВР се изплаща обезщетение в размер на толкова месечни заплати, колкото е броят на прослужените години, но не повече от 20.

Как се определя сумата?

Размерът на обезщетението се определя на база брутното трудово възнаграждение, което човекът е получил за месеца, предхождащ този, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

В него влиза както основната работна заплата, така и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер.

На какви условия трябва да отговаряме?

Второто важно условие, за да получите обезщетение при пенсиониране, е да сте придобили право на пенсия. Първо това е, ако сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

През 2024 г. в най-масовата – трета категория труд, жените трябва да са навършили 62 години и два месеца, както и да имат 36.5 години стаж, а мъжете – на 64 години и 7 месеца, а стажът им да е 39.5 години.

Освен при придобиване на право на пенсия за стаж и възраст обезщетението е дължимо и когато правото на пенсия се придобива при недостигащ стаж. Тогава изискването е човекът да имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и да е навършил 67 години.

Работодателят дължи обезщетението и ако служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер.

Става въпрос за случаите, при които хората имат необходимия осигурителен стаж за пенсия и могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано.

Тогава пенсията, отпусната по този ред, се намалява с 0.4% за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено.

Срокове

Срокът за изплащане на обезщетението е определен в закона и предвижда това да стане не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е записан друг срок.

След изтичане на този срок работодателят ви дължи и лихви върху забавеното плащане.

Ако работодателят откаже да ви изплати парите, то имате право да потърсите правата си в съда, като тук също има 3-годишен давностен срок. Той започва да тече от деня, следващ деня, в който изтича срокът за изплащане на обезщетението.

Важно за работниците е да знаят, че имат право на обезщетение при пенсиониране, независимо на какво основание им е прекратен трудовият договор.

Отпуските

Освен заплатите, работодателят ви дължи и обезщетение за неизползван отпуск при пенсиониране. Става въпрос обаче само за натрупани отпуски през години, за които давността не е изтекла.

По закон работниците трябва да използват своя отпуск в рамките на две календарни години. Ако това не се случи, трябва да се изплати обезщетение за неизползван отпуск.

Ако обаче прекратяването на трудовото правоотношение на човека, който ще се пенсионира, е през 2024 г., а отпускът е бил за 2021 г. и не е ползван, то тогава е погасен по давност, съответно не може да се изплаща и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

Ако човек се пенсионира в средата на годината – например през юни 2024 г., и тогава се прекрати неговото трудово правоотношение, а до този момент не е ползвал никакъв отпуск за календарната година и по закон разполага с 20 работни дни, към средата на годината ще има право на обезщетение, което е пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж за календарната година.

Това е една втора от полагаемия отпуск, т.е. ще трябва да му бъдат изплатени десет работни дни.

У нас съществува схващането, че щом човек изпълни условията за пенсиониране, работодателят трябва задължително да го освободи. Работодателят има право, когато работник навърши възрастта за пенсиониране има нужния стаж, да му прекрати трудовото правоотношение с предизвестие.

Но Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване не изискват да се прекрати трудовото правоотношение, за да се подадат документи за пенсиониране или да започне да се получава пенсия.

Човек може да продължи да работи и в същото време да си подаде документите, когато е изпълнило условията за стаж и възраст.

03.01.2025

ФРАЗИТЕ ТАБУ НА ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА

Има няколко тактики, които можете да използвате, за да впечатлите бъдещ работодател по време на интервю за работа.

Може да кажете какво ви вълнува в работата, като това ще покаже, че имате страст и сте искрено заинтересовани от възможността да заемете тази позиция. Може да попитате какъв проблем можете да разрешите за компанията, за да се подготвите за бъдещ успех, ако получите работата. Можете да кимате и да се усмихвате, докато интервюиращият говори, за да покажете, че сте уверени и способни.

Има, разбира се, и няколко типа поведение, които е добре да избягвате, като например използването фрази, които биха могли да отблъснат интерюиращия. Някои са „големи червени знамена“, казва Нолан Чърч, бивш специалист по набиране на персонал в Google и главен изпълнителен директор на компанията за данни за заплати FairComp. Ето няколко фрази, които Чърч съветва да се избягват:

„Работя твърде усилено“ или „Аз съм перфекционист“

Като начало, когато интервюиращият ви попита за ваши слаби страни, не използвайте фрази, които карат да звучите така, сякаш смятате, че вече няма какво да научите. Това могат да бъдат фрази като „Работя твърде усилено“ или „Аз съм перфекционист“, казва Чърч. Те са оформени като недостатъци на характера, когато всъщност се използват като комплименти.

Според него това ще накара интервюиращият да си помисли, че или не сте искрени относно това какви сте като хора, или наистина смятате, че няма накъде да се развивате повече като професионалисти.

 „Не ви наемам, за да бъдете перфектни. Наемам ви, за да растете с нас“, казва Чърч. Вместо тези празни фрази, Чърч препоръчва да дадете пример за грешка, която сте направили, какво сте научили от нея и как сте продължили напред.

Всички фрази, които прехвърлят вината

Не казвайте нищо негативно за хората, с които сте работили. Независимо дали става въпрос за бивш колега, мениджър или компания, „всичко, което прехвърля вината от вас на някой друг“ звучи зле, категоричен е Чърч.

„Хората, с които бихте искали да работите, поемат пълна отговорност за това, което са направили в миналото, дори ако са сгрешили някъде“, добавя той.

По думите му поемането на отговорност показва, че сте достатъчно скромни, за да признаете, че не сте съвършени и че сте готови да се учите от грешките си и да ставате по-добри.

„Искате да работите с хора, които имат нужното самосъзнанието, за да осъзнават кога са сгрешили и да актуализират собствените си умствени модели, за да коригират нещата“, казва той.

„Не зная“

И накрая, избягвайте да отговаряте на въпроси с „не зная“.

Когато чува това, Чърч си мисли: „Добре, значи разговорът приключи? Няма да можеш да решиш тези проблеми?“ казва той.

Ако тепърва започвате професионалната си кариера, напълно възможно е да не разполагате с много опит или анекдоти, от които да почерпите вдъхновените и да дадете конкретни примери за това, което сте успели да постигнете. „В тези сценарии е добре да кажете: „Не зная, но бих направил следното, за да разбера“, обяснява Чърч. Дайте няколко примера за това как бихте се справили с проблема хипотетично, за да покажете, че ще бъдете проактивни в движението напред.

В крайна сметка, ако получите работата, ще ви се плаща за разрешаването на проблеми, които компанията има. Дори на интервюто ще трябва да докажете, че можете да го направите, казва той.

02.01.2025                                      

КАКВО ОПРЕДЕЛЯ ДАЛИ ЩЕ НИ ПЛАТЯТ, АКО НЕ РАБОТИМ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН

Въпросът в заглавието на настоящата статия засяга една от най-актуалните и спорни теми в сферата на трудовите отношения - какво се счита за работно време и какво трябва да бъде заплатено като такова.

Представянето на различните сценарии, в които работникът не е ангажиран с дейност, както и въпросът дали за това време следва да му се плаща, задълбочават дискусията около правата и задълженията както на работника, така и на работодателя.

Какви са регулациите на тези въпроси в трудовото законодателство, включително какви са тези задължения на работниците и служителите и какви са последиците от тяхното неизпълнение?

В рамките на трудовото правоотношение работникът или служителят има определени права и задължения. Той има фиксирано работно време, определено работно място и ползва помещенията и инструментите на работодателя си. Освен това, той е задължен да се подчинявата на законните разпоредби на работодателя, което включва изпълнение на работните задължения и сътрудничество в рамките на неговата длъжностна характеристика.

Например, работник в цех или служител в офис, който е ангажиран по трудово правоотношение, трябва да бъде на работното си място през определените работни часове - обикновено по осем часа на ден. Работодателят, от своя страна, е ангажиран да уплътни това работно време със задачи, свързани с договора и длъжностната характеристика на работника или служителя.

В Кодекса на труда са определени различни задължения, които работникът или служителят трябва да изпълнява по време на работното си време. Едно от основните задължения е използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа, както и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието. Например, ако работникът е администратор в хотел, неговата основна задача е да обслужва гостите, да работи съобразно стандартите на обслужване и да спазва правилата на хотела.

Неизпълнението на тези трудови задължения може да бъде разглеждано като нарушение на трудовата дисциплина. В такива случаи, работодателят има право да наложи едно от дисциплинарните наказания, предвидени в Кодекса на труда. Тези наказания могат да бъдат забележка, предупреждение за уволнение или уволнение на работника. Например, ако администраторът в хотела не изпълни задълженията си, като не обслужи гостите или не спазва правилата на хотела, той може да получи предупреждение за уволнение или дори да бъде уволнен от работодателя.

Във високо конкурентната работна среда случаи на своеволие от страна на работодателите към работниците и служителите не са рядкост. Такива ситуации включват удръжки от трудовото възнаграждение за закъснения за работа или среща, за прекомерно говорене по телефона и други подобни действия.

Освен това, някои работодатели налагат "глоби", които не са предвидени от законодателя като финансова санкция спрямо служителя или работника. Такива поведения могат да доведат до напрежение и конфликти в работната среда, които могат да бъдат разрешени чрез ясно установени правила и процедури за уреждане на спорове.

Важно е да се отбележи, че законът изрично посочва възможността за удръжки от трудовото възнаграждение в определени случаи, но е важно те да се извършват само със съгласието на работника или служителя.

Например, удръжките могат да се правят за получени аванси, данъци, осигурителни вноски и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

чл. 126 от Кодекса на труда

чл. 186 от Кодекса на труда

чл. 210, ал. 4 от Кодекса на труда

чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда

31.12.2024

СТЕРЕОТИПИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО ЧЕСТО ПРЕЧАТ НА УСПЕХА

Успехът в кариерата, пък и в почти всяка житейска ситуация, е в главата ви. Там са знанията, придобити с образованието и опита, уменията да анализирате, да измисляте решения и да работите в екип, самочувствието, че можете, увереността, че ще се справите. Само че пак там живеят и едни особености на човешкото съзнание, които силно пречат - стереотипите. Те възникват от същите положителни натрупвания в ума, но като ги изпуснете от контрол, се превръщат в своето отрицание.

Деконтаминацията, сиреч пречистването на съзнанието, е по-скоро теоретичен научен термин. Според психолозите стереотипите трудно се поддават на промяна. Като си давате сметка за тях обаче, поне допускате по-малко щети. А ако се постараете да се самоманипулирате, може даже да излезете от капана на най-често срещаните стереотипи.

1. Опростяването

Това е подсъзнателен стремеж. Натрупали сте житейски опит и смятате, че знаете как да постъпите. Не отчитате новите обстоятелства, попадате в мисловен шаблон, правите прибързани изводи, карате по познатия начин. Психолозите наричат това рефлекторно действие. Сякаш мозъкът автоматично взема решение, избирайки най-краткия път, т.е. този, по който вече е минавал.

Трудно е да накарате разума да работи по друг начин. Единственият изход е съвсем целенасочено да го спрете, да го принудите да намери разликите във фактическата обстановка, да ги прецени и да излезе от шаблона. Успешните хора дори в най-напрегнатите и изискващи бърза реакция ситуации се стремят да направят точно това.

2. Обясняването

Абсолютно човешки стремеж е да си обясните всичко, което се случва около вас. На пръв поглед такъв подход би трябвало да помогне да анализирате по-правилно ситуацията и да вземете по-верните решения. Само че съзнанието и тук погажда номер - свежда обяснението до това, което му е познато. Изгражда си някаква своя реалност, без да се стреми да обмисли критично тази версия, да провери дали не са възможни алтернативи. Онова, за което не може да намери обяснение, често директно отхвърля (такова животно нема, казал шопът, като за първи път видял жираф).

Успешните хора не обявяват необяснимото за невъзможно да съществува, нито свеждат всичко до познатото. Те допускат, че се нуждаят от нови знания и изследвания, за да разберат проблемите, обстоятелствата, случките, хората. Като подхождат по този начин, си гарантират успех.

3. Предубежденията

Смятате, че сте от хората, които нямат наслоени предубеждения към други хора - гейове, чужденци, жени, богаташи и т.н. Това обаче се наричат предразсъдъци. Лоши са, но са по-лесни за разпознаване и самоконтрол. Предубежденията изглеждат по-безобидни. Те са подсъзнателна увереност, която е базирана на опит и определя вашето поведение. Най-просто казано, знаете, че супа се яде с лъжица, а не с вилица.

Да, обаче точно тази предварителна увереност често пъти пречи да видите ново решение в позната ситуация, което може да доведе до нови резултати. Най-успешните хора заповядат на съзнанието си да мисли нестандартно и откриват ефектвния начин, който досега не е хрумвал на никого. Пак най-просто казано, примерно пропускат лъжицата и направо изпиват супата.

4. Игнорирането

Напъвали сте си мозъка, внимавали сте да не паднете в нито един от капаните на съзнанието и подсъзнанието си, измислили сте решение. Облекчени, така се фокусирате върху него, така си го заобичвате, че пропускате всякакви други варианти. Дори да ви хрумнат, ги отхвърляте. Започвате да възприемате само онези факти, които потвърждават вашето мнение. Всичко, което му противоречи, игнорирате.
Мозъкът работи еднакво при всички хора - отстоява своята позиция, отказва друга гледна точка. В резултат губи обективността се, а не е задължително решението да е вярното.

Успешните хора избягват този капан на самообичащото се съзнание, като целенасочено търсят опоненти. Слушат аргументите им и се стараят да ги оборят. А ако не могат, променят решението си.

5. Про и анти

Повечето хора се гордеят, че могат да мислят самостоятелно и трудно се поддават на влияние. Това рядко е вярно - съзнателно или подсъзнателно, те приемат нагласи от колеги, приятели, роднини и започват да ги споделят. Така се чувстват част от общността и живеят по-комфортно. На конформистите винаги им е по-лесно отколкото на бунтарите.

Успехът обаче означава да излезете от масовите стереотипи. Малкият е да правите нещата като другите, но по-добре. Големият е съвсем съзнателно да се самоманипулирате, да напуснете клишето и да правите нещата различни.

6. Трансферът на чувства

Един от най-гадните номера на подсъзнанието е пренасянето на негативни чувства, които изпитвате към познати хора, в общуването с непознати.

Отивате на първа среща с бизнес партньор, той по нещо ви заприличва на онзи неприятен състудент, с когото в университета винаги си съперничехте. Без да искате, показвате студенина и проваляте сделката.

Коварно е да пренасяте наивно и положителни чувства. У новата колежка има нещо от най-близката ви приятелка, доверявате й се безкритично и хлътвате в интрига, защото тя е недобронамерена.

Абсолютно естествен е този трансфер на чувства - мозъкът ви влиза в шаблона, като оприличава непознатия на познат. Оттам се събуждат и същите емоции. Но въпросното пренасяне е най-честата причина да проваляте отношенията си с другите, твърдят психолозите. Шансът да сгрешите, когато съдите за някого по това, с което ви напомня за някого другиго, е огромен.

Трансферът на чувства впрочем е метод за лечение в психотерапията. Така че излекувайте сами себе си, като не позволявате на подсъзнанието си да прави подобно прехвърляне в деловите ви отношения.

30.12.2024

НАРЪЧНИК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ КРАЙ КОЛЕГА ЕГОИСТ

Bсеки човек обича себе си. Самолюбието и самоувереността са неделима част от нормалността. Само че ви се е паднал колега отвъд нормалността - напълно убеден в превъзходството си над вас и над всички останали. Толкова извънмерно е самовлюбен и високомерен, така безцеремонно се опитва да се скатава и да получава привилегии, че едва го издържате. А се налага да работите и да общувате с него по 8 часа пет дни в седмицата.

Не позволявайте той да ви тормози, не тормозете и сами себе си, като се гневите, но и не подкрепяйте чувството му за превъзходство, нито се поддавайте на поведението му "всички сте ми длъжни". Опитайте да вникнете в психологията му и да се предпазите от емоционално изтощение.

Нищо лично

Първо решете твърдо, че няма да се ядосвате. Неприятно е, но такъв е животът. Не може да си избирате колегите. Лошият късмет ви е срещнал с някой, който може и да е добър професионалист, но не е стойностен човек. Случва се доста често - ако поговорите с приятели, ще разберете, че във всеки екип се намира поне по един такъв.

Второ, приемете за даденост, че егоистът никога не мисли за никого другиго. Не смятайте отношението му за лично - не е към вас, а към всяко същество. Той си е такъв по природа и просто не е в състояние да бъде друг. Така че не се опитвайте да го променяте. Няма да успеете, само ще си губите времето и допълнително ще се напрягате.

Не е ваша работа да го превъзпитавате, с това да си блъскат главите съпругът/съпругата, гаджето, роднините и приятелите му. Вие само трябва да се предпазите от вредите му.

Награден с невнимание

Най-важното правило за щадящи отношения с колега егоист е да сложите лимит.

Той е емоционален вампир. Иска вашето внимание, но в замяна нищо не дава. Ако не се усетите навреме, ще започнете да пренебрегвате своите потребности за сметка на неговите. Ще му слушате хвалбите, проблемите, клюките, ще му вършите работата и даже ще му помагате в личните дела. Така винаги правят приятелите, а често пъти - и добрите колеги, но има взаимност. А егоистът никога не връща даже грам от това, което е получил. Дори от елементарно възпитание няма да прояви внимание, съпричастие, грижа, когато вие имате нужда. Няма да ви изтърпи дори минута да говорите за себе си, веднага ще вкара егото си в темата, назависимо дали става дума за проекта, по който заедно работите, или за манджата, която сте сготвили снощи вкъщи.

За да не ви доведе до опустошение, не бъдете мекушави и не му позволявайте да се превърне във вампир, който изпива енергията и емоциите ви.

Най-сигурната тактика за общуване с егоиста включва 4 точки:

1. Ограничете времето, което прекарвате заедно, до минимално необходимото, за да си вършите работата. Вашата, а не неговата.

По лични въпроси не позволявайте да ви говори. Като вземе да се хвали, деликатно се оправдавайте със заетост. Като започне да се оплаква, промърморете нещо от сорта на "Такъв е животът" и пак се разбързайте да се захващате със служебните си задължения.

2. Не му давайте вниманието, което отчаяно търси. Намерете вежливи начини да го отбивате, защото той колкото повече получава, толкова повече иска. При това без да изпитва капка благодарност или да прави опит за взаимност.
3. Не му давайте думата, т.е. не изпускайте контрола в разговорите с него. Любезно, но твърдо налагайте темите, които интересуват вас, а не него. Фокусирайте се упорито върху своята тема.

Той ще избяга от вас, когато разбере, че не съучаствате. На егоиста това му е хубавото - нуждае се от интерес към персоната си и не се задоволява да е "радио", което си говори, пък не получава отклик. Като се усети така поставен, търси по-съпричастен колега.

4. Не му правете услуги в никакъв случай. Наистина ще се впие като вампир във вас. Него природата го тика към нечовешка ефективност - с минимум свои усилия да получи максимум полза за себе си. Като не му позволите да ви използва, ще се насочи към следваща жертва.

Той се храни с вашето унижение

В отношенията с колега егоист трябва да вземете предвид още една особеност. Той е по-лош от нарциса. Хората, които получават такова име, са самовлюбени и обичат да им се възхищават. Но са по-безобидни, защото "ах, ти си неотразим" им е достатъчно. А на егоистите им е необходимо и да чувстват превъзходство над другите. Те са умели манипулатори, които знаят как да поемат контрола над ключови емоционални настройки, за да ви внушават чувство за малоценност или за вина.

Не бива да влизате в играта на колегата, който се хвали, изтъква преимуществата и постиженията си, за да ви внуши, че е нещо повече от вас. Ако вижда, че успява, той се ожесточава и храни егото си, като мачка самочувствието ви.

Същото е и ако усети, че се чувствате виновен, задето не му обръщате достатъчно внимание или не му давате да ви използва. Бъдете сигурни, че щом долови дори да трепнете, ще засили манипулативния си натиск, за да ви обсеби.

Бой с премерена ирония

Не е проява на лошо възпитание да напомняте на егоцентрика, че светът не се върти около него. Трябва да е с добре премерена доза ирония. Все пак той е ваш колега, налага се да работите заедно, а грубостта ще усложни отношенията ви. Колкото и да ви се иска да го отрежете точно както заслужава, вмятайте с усмивка "Естествено, че ще се занимаем първо с твоя проблем, ти си най-важният" или "О, отдавна съм разбрал, че си велик". Бъдете дипломатични, не го обвинявайте "За теб няма значение какво мислят другите", а казвайте "Готов ли си да изслушаме все пак и мен".

Егоистът не забелязва чуждите мисли и емоции, зацикля само върху собствените си. Но точно по тази причина много добре усеща всяко посегателство върху тях. Това ще рече, че вашата ирония го пробожда в най-милото му - самовлюбеността. А вашата претенция за равнопоставеност е посегателство върху неговия егоцентризъм.

Той подобно накърняване на персоната си няма да търпи и сам ще ограничи служебните отношения с вас до минимално необходимото. При това отново ще си се държи като егоист, но вие вече имате стратегия да го парирате.

По какво да го познаете

Изреченията му обикновено започват с "Аз". Никога няма да чуете от устата му "ние", особено пък ако докладва пред началника какво е свършил екипът. "Постигнахме добри резултати" обикновено звучи като "Аз смятам, че резултатите са добри. Лично аз направих..." И следва тирада, посветена на собствените му заслуги.

Не се ядосвайте, а се поучете. Постарайте се да се вмъкнете в отчета, като умно изтъкнете и своя принос.

"Как си" за него е израз без съдържание. Ако въобще се сеща да го употреби, това е само автоматизирано клише. Той не чака да чуе дори формалното "Благодаря, добре", та камо ли нещо по същество. Задоволете се с този дежурен отговор и не опитвайте да споделяте професионални или лични проблеми, защото ще ви пренебрегне веднага и от стъкления му поглед ще се почувствате унизени. Ако имате какво да говорите по общата ви работа, поставете въпроса за обсъждане съвсем директно.

Избягвайте и вие да го питате "Как си", защото надълго и нашироко ще ви обясни - нали смята, че той е центърът на вселената и всички се интересуват от него. Задоволявайте се само с неизбежното за доброто възпитание "Здравей".

Всички са му длъжни. Той смята, че му се полага да работи най-малко и да получи най-много, но вие се борете за вашите права. Той е убеден, че в офисния бит за него трябва да е най-комфортното място. И от това не се дразнете, просто гледайте бюрото ви да е по-далече от неговото. Физическото разстояние от егоиста също е щадяща мярка.

27.12.2024

КОГАТО ШЕФЪТ ВАС РУГАЕ, А ВИНОВНИЯТ КОЛЕГА ПОДЛО СИ ТРАЕ

Шефът е гневен, много гневен. Бълва огън и жупел. Ужас - срещу вас.

От бурната му тирада постепенно разбирате, че онова, което го е ядосало, не е ваша грешка, нито ваша отговорност. Гафът е колегата ви.

А този колега седи до вас и ни дума, ни вопъл, ни стон. Кротичко, подличко се спотайва.

И как да постъпите вие? Не кипвайте, не се възмущавайте,

не се обиждайте и не се обаждайте.

Шефът ви сега клокочи и ще го разпалите още повече, ако кажете "Ама защо на мен се карате". Като го прекъснете, ще налеете масло в огъня, независимо какво изричате. Изчакайте да се поуспокои.

През това време овладейте собствените си емоции. Много е трудно, когато не сте виновни и особено пък щом началникът прекалява с тежките оценки и думи. Но не се оставяйте на негативните си чувства. В мига, в който допуснете те да ви сграбчат, ставате уязвими.

Постарайте се да не бъдете огледало за гневния човек и да запазите самообладание. Само по този начин можете да излезете от конфликта. Иначе ще влезете в скандал, а нали все пак помните - гневният човек насреща е вашият началник. Най-важната ви цел е с временното си мълчание да го оставите да се освободи от своите негативни емоции.

И на колегата си, който е виновен, а си трае, не се ядосвайте. Да, той постъпва недостойно. Почтеният човек веднага ще каже "Шефе, това беше моя отговорност". Но такъв е животът, откъде късмет да работите само с хора, които имат смелост и морал да поемат вината си.

Хладнокръвието ви е още по-нужно, защото трябва

да се преборите с двама - с несправедлив началник и с подъл колега.

Помнете това и когато ви се мерне колебание дали в прав текст да заявите, че онзи, който не си е свършил работата, е колегата ви. Не, няма какво да ви е неудобно. Не го издавате и не го предавате. Казвате истината. Никакви съжаления към него не бива да изпитвате, щом наистина нямате вина, а пък виновният подличко мълчи.

Единственият въпрос, който трябва да ви занимава, е кога да отворите уста и

какво точно да изречете, че да не усложните положението.

Вие шефа вероятно си го познавате. Ако той е добър мениджър, а просто се е объркал, не трябва с вашата реакция да го показвате като некомпетентен. Той е началникът, той е възлагал отговорности и е разпределял задачи, той трябва да е наясно кой от подчинените му с каква работа е натоварен. Но ще се ядоса да чуе някакъв еквивалент на "Не си прав, шефе, на мен да се караш. Това го възложи на колегата и той се издъни". Звучи като обвинение към шефа, а в никакъв случай не бива да го допускате.

След като послушате мълчаливо и изчакате началникът да се охлади, вмъкнете нещо от сорта: "Разбирам, ядосан сте, че онази част от проекта, която трябваше да свърши Иванов, не се е получила. Готов съм да помогна. Какво мога да направя?" Това е

елегантен начин да заявите няколко неща

едновременно: че началникът не се кара на правилния си подчинен, но този несправедливо набеден човек не се сърди, внася яснота мимоходом и е готов да съдейства.

Ако той наистина е добър мениджър и справедлив човек, веднага ще схване какво се случва. Или ще се захване с Иванов, или ще започне конструктивен разговор кой какво да прави, за да се реши проблемът.

Вероятно и ще запомни кой как се е държал в тази ситуация. Ще оцени по достойнство вашето поведение - не сте го злепоставили като неосведомен за разпределението на работата в екипа, което му е служебно задължение да знае. А за подло спотайващия се колега може би ще си има едно наум занапред.

Но ако той е от онзи тип мениджъри, които обичат да вменяват и колективна вина, подгответе се да не постигнете нищо. Пак си кажете, че гафът е на колегата ви, въпреки че началникът моментално ще ви присъедини към него, ще намери за какво да ви упрекне.

Вие пак не се ядосвайте и не се обиждайте. Човекът си е такъв, не признава, когато греши. Дано поне е запомнил, че не е ваш гафът и да няма някакви по-големи последици. Помислете обаче 

колко често се случва да ви вменява чужди вини.

Ако е често, по някакви причини ви е нарочил. Или си има кръг от любимци, които винаги са света вода ненапита, някой им е попречил да си свършат работата и т.н. Вие не сте от тях и ако не искате с някакви хитрини да се намърдате сред фаворитите, винаги ще страдате от шефа. По-разумно е да се огледате за други възможности в тази компания или навън.

Докато сте още тук, не забравяйте постъпката на колегата, който се спотайваше, докато шефът ви ругаеше вместо него. Това не е злопаметност, а предпазливост. Този човек е непочтен, от него могат да се очакват и други подлости.

23.12.2024

ШЕФЪТ ВИ НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ МИСЛИ, КАЗВАЙТЕ СИ

Bъв всякакъв вид човешки взаимоотношения недомлъвките водят до лоши последици. Във взаимоотношенията ви с шефа могат да предизвикат даже катастрофа. Той не е любовният ви партньор, че да му мълчите, да се цупите и след като 10 пъти ви попита "Какво има", да си изречете най-после от какво сте недоволни. Той няма да ви чака 10 дни да се престрашите да зададете въпроса "Вие какво имахте предвид, като казахте..." Между вас не бива да има намеци, досещания, гадаене. По този начин никоя работа не върви добре.

Според психолозите хората много често

правят две типови грешки.

Едната е да смятат, че знаят какво мислят другите. Вместо да питат, за да изяснят проблема, новата задача, целите и очакванията, те

действат според собствените си предположения.

Това е пряк път към неуспех. Няма как да се случи иначе, защото се съобразяват не с обективната реалност, а с някаква субективна картина, подредена в собствената им глава.

Съветът на специалистите по личностно и кариерно развитие е своевременно да се стремите максимално подробно да разберете какво и защо трябва да направите. И как да го направите, ако не се очаква да знаете или пък предполагате, че е нужен нов подход.

Не е срамно да питате. Срамно е да си мислите, че всичко ви е ясно

и накрая да се провалите.

Същото е и когато предполагате, че шефът ви мисли нещо лошо за вас, че не е доволен от работата ви, че се готви даже да ви уволни.

Добрият мениджър би трябвало да е подготвен как да общува с подчинените си. Основното правило на добрата корпоративна комуникация е да не говори с недомлъвки, а ясно и мотивирано да дава оценка. Но ако това не се случва, а не ви харесва отношението му към вас,

няма смисъл да гадаете параноик или пътник сте.

Намерете начин да попитате дори с риск да чуете най-неприятното. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.

Втората грешка е да се надявате, че шефът ви може да чете мисли. Обикновено служителите я допускат, когато най-много искат нещо. Например да участват в проект, който ще им донесе по-високи доходи и ще бъде стъпка нагоре в професионалното им развитие. Или чакат началникът да забележи заслугите им и да ги похвали. Или смятат, че заслужават повишение, обаче скромно си мълчат.

Повечето хора не са телепати и вероятно вашият шеф е сред тях. А може би просто

няма време да мисли какви настроения и копнежи витаят във вашата глава.

Вярно е, че на теория добрите мениджъри трябва да обръщат внимание на всеки свой подчинен, да го изслушват и обгрижват, за да се чувства щастлив и да е максимално ефективен. Но на практика не се случва точно така. Даже поради липса на време или желание в много компании не провеждат и онези срещи веднъж годишно, когато началникът по правило е задължен да разговаря с всеки от служителите си насаме точно с цел да влезе в главата му.

Така модерната дума "проактивни" ще рече

да се погрижите сами за себе си.

Ако не се престрашите да си кажете какво искате, 99,9% е сигурно, че няма да го получите.

Само на пръв поглед изглежда като ученическото "Моля, госпожо, нека аз" да се кандидатирате да свършите някаква работа, която е интересна, престижна, добре платена. Вие нали за това сте в тази компания - работа да вършите. Защо да не проявите инициатива и сами да си поискате задача, която ще изпълнявате с удоволствие, вместо да чакате шефът да отгатне желанието ви по погледа. Ученическото е да се правите на незабележими, сякаш госпожата търси кого да вдигне в час. Вие "да вдигнете ръка" е проява на зрялост и инициатива.

Всеки мениджър ще ви признае, че е по-добре да му опишете открито и точно очакванията си. Може да срещнете отказ, но поне и вие, и вашият началник ще сте наясно с текущите възможности и близките перспективи, особено пък когато става дума за повишение.

Когато сте недоволни от нещо важно в работата, също не чакайте шефът да забележи, че се сърдите и да се сети защо. Много е възможно и да забелязва, и да се сеща, но да не иска да засяга темата. Във ваш интерес е да си кажете и да обсъдите как нещата могат да станат така, че да не се чувствате претоварени, недооценени, несправедливо ощетени.

Глупаво е да смятате, че шефът ви може да чете мисли, но е умно

добре да обмислите как точно ще протекат разговорите ви

с него. Те не са лесни, защото най-често става дума за конфликтни ситуации. Или за потенциално конфликтни, ако ще предявите претенции. Така че се подгответе добре.

Най-нелепо ще е да отидете да се изяснявате, а след разговора да се сетите какви още свои мисли е трябвало да формулирате гласно или да се опитвате да отгатнете какви точно мисли са се въртели в главата на шефа.

19.12.2024

ЛОВКИ ТРИКОВЕ ДА СТАВАТЕ СИМПАТИЧНИ

Bсъщност това, всъщност онова, повтаря събеседникът ви. "Всъщност" е от паразитните думи, които не красят речта. Но вместо да се усмихвате наум, че човекът насреща не си дава сметка какъв паразит го е налазил, вие можете да използвате лошия му навик. Нали искате да му станете симпатични и да постигнете своя цел.

Има различни психологически трикове, за да се почувства събеседникът ви на една вълна с вас.

Някои са по-сложни и изискват време. Например т.нар. ефект на Франклин - да помолите някого за дребна услуга и да разчитате, че по-късно няма да ви откаже по-голяма. Американският политик Бенджамин Франклин е пробвал лично ефекта, наречен после на негово име, и е записал в дневника си: "Човек, който веднъж е направил нещо мило за вас, е по-вероятно да ви помогне отново".

Често обаче се налага да постигнете доверие много бързо, няма кога да градите по-трайни отношения. Експертите по комуникация твърдят, че и за такива случаи има хитрини, с които да си помогнете.

Първо трябва да подходите с желязна вяра, че събеседниците ще ви харесат. После продължете с още техники.

Примерът с "всъщност" е за техника, която ще ви позволи да разберете дали събеседникът ви харесва, или не.

Това понякога си личи от пръв поглед, но при добрите професионалисти, които са и добре възпитани хора, любезността е задължителна. Ако събеседникът ви слуша приветливо и даже учтиво кима, не значи, че ще се съгласи с вашето предложение.

За да определите поведението си и по-нататъшните си усилия, може да проверите дали сте му симпатични с лесен трик. Като го слушате внимателно, обърнете внимание на специфична дума, която той обича да използва. Щом я чуете, се усмихвайте и кимайте с глава утвърдително. Ако човекът ви харесва, той ще започне да употребява думата или израза все по-често. Така ще покаже отношението си към вас. А понеже вие му демонстрирате симпатия с усмивките и кимането, той подсъзнателно ще започне да изпитва към вас доверие.

Капанът тук е добре да премерите реакцията си. Трябва да изглеждате искрени. Лек нюанс на ирония ще има обратния ефект, особено ако събеседникът ви е наясно с лошия си навик да употребява често и без нужда паразитна дума или израз.

Номерът с кимането и усмивките работи и чрез още една техника за постигане на симпатия - човекът започва да ви харесва повече, защото открива общи черти помежду ви. А няма никакво съмнение, че хората така са устроени - чувстват се по-близки с този, с когото имат сходства. Вашият събеседник си обича думата или израза. Вие се усмихвате, сякаш и на вас ви допада. Значи имате прилика. На човека му става приятно и е по-склонен да се съгласи.

Точно с тази цел се препоръчва т.нар. огледална техника - да създавате прилики между вас и събеседника си, като повтаряте жестовете му.

Естествено, че човекът ще ви хареса, ако сте усвоили навика да правите комплименти при всеки удобен случай. Няма индивид от рода хомо сапиенс, на когото да не му прави удоволствие да чуе добра дума за себе си.

Реакциите да хванете подходящия момент и да изсипете правилната доза ласкателство се учат. Затова започнете да тренирате с близките си - семейството и приятелите, после минете на колегите и шефа си. След известно време няма да ви е проблем да прилагате този трик с непознати.

Е, човещинка си е и обратното - вие лекичко да се покажете несъвършени пред събеседника си. Може да направите грешчица, за да му станете по-симпатични, вместо да парадирате със своята компетентност и идеалност.

Всички хора се опитват да не правят грешки, понеже се страхуват от присмех. Но допускането на дребна грешка показва, че не сте перфектни, и не пораждате завист. Напротив - като ви поправи или като ви помогне да намерите точната дума, с която уж се затруднявате, другият се чувства по-добър от вас. Така се отпуска в компанията ви, печелите доверието и симпатията му. Ето ви благодатна почва да постигнете, каквото искате от него, без да ви помисли за манипулатори.

Грешчицата трябва да е дребна и да не правите често този номер. Иначе хората ще започнат да се съмняват в способностите ви или ще прозрат, че прилагате техника. Тя впрочем е доста известна.

Ловък начин да станете симпатични и да спечелите доверие е да създадете впечатление, че споделяте тайна. Не казвате нещо наистина важно и прекалено лично за себе си - в деловото общуване подобна фамилиарност е дори стряскаща, ако не познавате достатъчно събеседника си. Тайната, която съобщавате, трябва да го накара да се почувства специален, но не е и притеснен от откровението ви. Така че много добре преценете какъв човек имате насреща си, за да изберете какво да споделите.

Изпитана техника да получите това, което искате, е едновременно да не допускате отговор "не" и да създавате илюзия, че предлагате варианти за избор. Номерът работи на практика, като не задавате въпрос на човека дали ще направи нещо, или не, а например кога.

Искате да получите документ от колега. Не го питате "Ще ми го дадеш ли". Питате ще може ли да ви го прати утре или ще му е по-удобно в края на седмицата. Така не допускате съмнение, че може да откаже да свърши работата, но същевременно не го притискате, а му оставяте избор. Хем изисквате от него, хем не му заповядате. Оставяте впечатлението, че той контролира ситуацията. То е най-важното, за да постигнете целите си.

--------- Ефектът на прожектора ---------

Светът не се върти около вас нито за добро, нито за лошо.

Това съобщение може би ви се струва излишно. Смятате, че не си мислите такова нещо за себе си.

Като се замислите, вероятно не си го мислите. Но подсъзнателно е точно така. Заради което може би не действате по правилния начин с хората, от които искате да получите нещо.

Това нещо е важно за вас, но е добро и за тях, не им струва особени усилия. Защо тогава не го правят, по дяволите?

Специалистите обясняват, че причината вероятно е в неумението да предизвикате доверие и да покажете тъкмо тази втора част - че важното нещо за вас е добро и за тях. А това неумение може би се дължи на подсъзнателното убеждение, с което си живее всеки - че е център на вселената.

Ако не вярвате, че го имате, проверете се. Делова жена сте и о, ужас, пуснала ви се е бримка на чорапа. Струва ви се, че всички в нея гледат. Или пък имате нова прическа. Чудите се защо колегите ви не забелязват.

Изобщо не е вярно, че околните ви обръщат толкова много внимание, колкото си въобразявате. Многократно с най-различни изследвания е проверен т.нар. ефект на прожектора. Термина въвеждат американските психолози Томас Гилович и Кенет Савицки през 1999 г.

При повечето изследователи експериментът протича приблизително така - молят доброволци цял ден да носят странна тениска в офиса, да речем. После ги карат да посочат колко хора са забелязали в какво са облечени. Същевременно психолозите сами проверяват колко хора в действителност са обърнали внимание на странната дреха.

Резултатите показват, че участниците в експеримента посочват двойно по-висока бройка от действителното количество хора, които са забелязали въпросната особеност.

Та изводът е, че човек се намира в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смята. Той надценява важността си за другите и само си въобразява, че е под прожектора.

Ако иска останалите хора наистина да го забележат и да получи нещо от тях, трябва доста да се потруди да спечели симпатии и доверие.

18.12.2024

ФРАЗИ, КОИТО УВЕРЕНИТЕ ХОРА НИКОГА НЕ ИЗРИЧАТ ПРЕД ШЕФА И КОЛЕГИ

Самоуверените хора напредват по-бързо в професията и се изкачват по-високо в служебната йерархия. Сигурно не се съмнявате в това твърдение. Специалистите по кариерно развитие, които години наред изследват лидери и служители, постигащи успех, казват, че на тях са им напълно чужди поне 10 фрази. Тъкмо това е причината тези хора да не допускат нещо да ги спира и постигат устремено целите си.

Повечето от фразите са отричащи. Вероятно милион пъти сте чували, че негативното мислене е убиец на самочувствието. Не можете да се развивате, ако към всичко подхождате с предварителна нагласа за провал.

Самоувереният човек не казва "Това не е честно" нито на глас, нито на ум. Той знае, че животът обикновено не е честен. Не се оплаква, че е положил усилия, обаче успехът му се изплъзнал или че не е получил похвала от шефа. Просто се заема отново, за да постигне резултати, и е сигурен, че следващ път ще му се получи, защото вярва в силите и способностите си.

"Мразя си работата" също не е негова фраза. Ако установи, че мрази работата, той започва да търси нова. Ако пък обстоятелствата го принуждават да не сменя работата си точно сега, не се тюхка, а се старае да постигне максималното. Междувременно не пропуска да се оглежда за позиция, на която ще бъде удовлетворен. Всичко друго само ще го забави по пътя нагоре.

Щом си казвате "Нямам друг избор", не изпитвате достатъчно увереност в себе си. Винаги има много възможности, длъжни сте да ги потърсите. Като си повтаряте, че няма, сами ограничавате мисленето си.

Никога не си казвайте и "Това е невъзможно", без 100 пъти да сте премислили. Трудностите са предизвикателства, от които самоувереният не се плаши, а намира начин да преодолее.

"Не мога да го направя" означава да признаете, че нямате нужните знания, опит, сили. Ами ако наистина е така, положете усилия, за да ги придобиете. Изградете вашето самочувствие, като започнете да казвате "Мога да го направя". С течение на времето ще повярвате, че сте в състояние да постигнете всичко, което поискате, съветват експертите по личностно развитие. Ако имате нужда от доказателства, за да се нахъсате, направете списък с всички неща, които сте усвоили и превъзмогнали. Сигурно в живота ви има достатъчно примери, че може да преодолеете всяко предизвикателство.

От същата поредица е вредната фраза "Не знам как". Я си спомнете нещо елемантарно - не сте умеели да ходите, но сте се научили. Не сте познавали буквите, но сте започнали да четете. И да шофирате не сте могли, и всичко в сегашната професия ви е било неизвестно, пък сте положили усилия и сте го усвоили. Като погледнете така на живота, излиза, че всичко, което някога сте правили, е изисквало определено време, за да бъде научено. Така е и със следващото, с което се заемете. Накратко, като не знаете как, разберете. Или намерете някой, който знае, за да ви помогне. Най-успешните хора смятат, че постоянно трябва да се самоусъвършенстват, да търсят новите познания и умения, защото те са начинът да постигат повече.

"Трябваше да го направя по друг начин" е фраза, която можете да изречете и веднага след нея да формулирате кой е този друг начин. Така ще сте се поучили от грешката. Само да се упреквате не е продуктивно и руши увереността ви.

"Нямам достатъчно време" е оправдание за онези, които най-често ги мързи или са нерешителни. Хората, които вярват в себе си, си определят приоритети и се стремят да ги постигнат дори с цената на лишения.

Някои утвърждаващи фрази също са доста опасни.

Например "Това се прави по този начин" ви кара да зациклите. Колкото по-отворен е умът ви, колкото по-лесно приемате новото, толкова повече шансове за успех имате. Ако често си мислите, че знаете точно как се правят нещата, самоувереността ви е достигнала равнище, в което вече ви вреди. Иначе казано, самозабравили сте се.

Да си мислите, че колегите или конкурентите ви са глупави и некадърни, не показва здравословна доза самоувереност. По-вероятно е те да са достатъчно интелигентни, за да разпознаят същите възможности като вас, и достатъчно способни, за да се стремят да ги оползотворят. Подценяването им ще ви забави, защото означава, че не сте отчели обективната обстановка.

12.12.2024

РИТУАЛЪТ ЗА КЪСМЕТ НЕ Е ПРОСТО СУЕВЕРИЕ - НАУЧНО ДОКАЗАНО Е КАК ПОМАГА

Kолега ви моли вие да занесете отчета на шефа вместо него. Не искате, защото не сте наясно с подробностите по документа. И тогава колегата ви довършва с аргумент - притеснява се, че ако той иде, ще стане скандал с началника, понеже като тръгвал на работа сутринта, си обул първо лявата обувка. А като се обърка така, цял ден не му върви.

Чудите се да се смеете или да съчувствате на колегата. Образован мъж, с успешна кариера и щастлив личен живот, а в плен на суеверия.

Вярно, малко е смешно това с левия и десния крак. Но психолозите казват, че все пак суеверията и ритуалите не бива да се бъркат.

Много хора, особено тези, които често се явяват пред публика или на състезания - артистите и спортистите например, си имат ритуали. Значението им не бива да се подценява, защото те помагат да се свали напрежението, което често се появява преди решителен момент, и да се придобие самоувереност.

Ирационални и понякога откровено глупави действия играят положителна роля в регулиране на поведението, обясняват психолозите.

С експерименти са събрани научни доказателства, че ритуалите действително променят реакцията на мозъка, свързана с безпокойството, и смекчават тревогата. Те отклоняват ума от мисли за евентуален неуспех и могат да бъдат инструмент за по-висока ефективност.

Изследователи от Университета на Торонто са провели проучване, за да установят дали ритуалите действително помагат за справяне с предстоящи важни задачи. Те възложили на доброволци в продължение на една седмица да изпълняват определен ритуал. "Той се състоеше от поредица повтарящи се действия, които наподобяваха ритуали от реалния живот", обяснява водещият автор на изследването Ник Хобсън.

През същата седмица учените следили мозъчната активност на участниците. Те установили значително понижена тревожност. Измерили дори нисък невронен сигнал в отговор на случили се неупехи.

Ник Хобсън посочва, че форми на ритуали се откриват във всякакви професионални области. Те не зависят от интелекта. С тях изключителни специалисти си помагат, за да подобрят концентрацията си.

Вероятно сте чували за хирурзи, които оперират, след като си пуснат точно определена музика. Или за актрисата Кейт Бланшет, която има в чантата си чифт уши на елф, запазени от "Властелинът на пръстените", понеже й носят късмет. Тенисистът Рафаел Надал пък винаги излиза на корта с две бутилки - енергийна напитка и вода. Винаги ги слага по определен начин вляво от стола си - едната бутилка е зад другата и насочени към корта. "Това е начин да въведа себе си в мача", коментира той.

Много от най-успешните и креативни личности си имат ритуали за късмет, твърди Елън Уайнстийн, която е написала книга по темата. Те се осланят на силата на самовтълпяването, че даден ритуал помага. Спокойствието идва от самата вяра, но така или иначе човек се отпуска.

Уайнстийн е събрала в книгата си признания на звезди за странни ритуали. Актрисата Лупита Ни-онг'о плете в гримьорната си, преди да излезе на сцена. Задължителните ритуали на Бионсе преди концерт отнемат повече от час и молитвата е най-неизнедаваща между тях.

Специалистите съветват да си създадете личен ритуал, който ви помага да намалявате безпокойството си, когато започвате нова задача или трябва да се справите с предизвикателство.

Но той не бива да е прекалено очебиен и твърде стряскащ, защото вероятно ще се наложи да го правите пред други хора. За да мине успешно презентацията, непременно да се завъртите три пъти отдясно наляво е доста видимо. Да се прекръстите три пъти също. Може би, ако сте вярващи, е по-добре да си кажете наум "Бог напред и аз след него".

Ритуалът не бива да граничи и с обсесивно-компулсивно разстройство. Това е състояние, при което човек не може да прави нищо, ако не започне с някакви точно определени действия, ако край него има нечетен брой предмети, ако вратовръзката на шефа му е малко изкривена или се налага да седне на червен стол, да речем.

Ритуалите се различават от суеверията по това, че носят успокоение. Суеверията могат да предизвикат и тревога като в случая с колегата, който си обул първо лявата обувка.

Е, внимавайте във важен ден, щом смятате, че ви върви, ако пристъпите в офиса с десния крак. Но не изпадайте в чак паника, ако нещо сте объркали стъпките.

Впрочем суеверните ритуали също помагат. Твърдят го изследователи от Университета на Чикаго. Те са провели експерименти, в които са наблюдавали поведения за избягване на лош късмет и са следили как те променят начина, по който хората възприемат съдбата си.

В един от опитите участниците трябвало да кажат "Никой мой близък няма да попадне в катастрофа". После чукали на дърво, хвърляли топка (западноевропейски ритуал срещу лош късмет) или не правели нищо.

Учените установили, че повечето ритуали, с които хората вярват, че анулират лошото, включват действие, изискващо прилагане на активна сила - например чукане по дървена маса.

То обаче е и такова, че да отдалечи нещо от тялото - например чукането по главата нямало положителен психологически ефект върху участниците. Помагало хвърлянето на сол или топка. Така подсъзнателно се убеждаваме, че сме отхвърлили нещо вредно, неприятно или застрашително, посочват учените. Техните експерименти показали, че резултатът не е просто успокояване на психиката, но и промяна на поведението от негативно към по-позитивно, което може да има реален ефект върху събитията от живота.

Та вероятно не бива да се смеете на разни такива суеверни ритуали като лош сън да се разкаже на течаща вода, за да не се сбъдне. Излиза, че магията не е в това, че лошото изтича в канала, а че човек се чувства много по-спокоен и действа правилно.

11.12.2024

ТЕХНИКИ ДА ВКЛЮЧИТЕ НА СКОРОСТ СПОСОБНОСТТА ДА УБЕЖДАВАТЕ

Успешните хора не са задължително умни, задължително обаче умеят да убеждават. Удивително е, че на всекиго цял живот се налага да прави това - да накара мама да му купи играчка, после тате да разреши купон с преспиване, още по-сетне да склони жената да го пусне за риба, шефа да го повиши... А малцина успяват да овладеят изкуството на убеждаването така, че да им служи безотказно.

Точната дума наистина е изкуство, защото при убеждаването има много талант, който за някои хора е вроден. Има обаче и техники, които могат да се усвоят с малко повече труд.

Специалистите твърдят, че за да бъдете убедителни, първото и неотменимо условие е да излъчвате увереност. Второто е да сте добре подготвени, правдоподобни и съвсем наясно какво искате да постигнете, защото днес всички са претоварени с информация и вниманието е скъпоценен ресурс. После идват правила, които трябва да следвате, когато говорите.

Колко е важна граматиката

1. Кратки изречения. За убедителност въздействат изречения, които не са дълги, а са ясни и лесни за разбиране. Представете си, че сте в "Туитър" и имате ограничение на знаците. Всяко ваше изречение трябва да се състои най-много от 9 думи.
2. Сегашно време. Влияете на подсъзнателно ниво, когато чисто граматически повечето ви изречения са в сегашно време, не в минало. Нещата, които се случват в настоящето, задържат вниманието, събеседниците ви наострят уши и вперват поглед във вас. Когато затънете в подробности за миналото, без значение колко е важно, събеседниците ви ще затънат в скука.
3. Съществителни вместо глаголи. Това не значи да изреждате безсмислена купчина от думи, а да внимавате как формулирате изреченията си.

Проучване на социологическия институт "Прат" е установило, че начинът на построяване на изреченията може да подтикне хората към действия и решения. Изследователите са направили анкети, в които задават по същество еднакъв въпрос по два различни начина: "Ще ходите ли на изборите" и "Ще станете ли избирател". При втората формулировка получили два пъти повече положителни отговори. Вероятно хората казват "да", движени от потребността да принадлежат към група. Съществителното "избирател" засилва вътрешната им идентичност, коментират учените.

4. Прилагателни за акцент. Нали помните от училище - прилагателните подсилват. "Страхотен", "невероятен", "огромен", вмъкнати на подходящо място, ще подчертаят онова, което казвате. Все пак внимавайте да не прекалявате и да започнете да звучите патетично. Хората усещат преувеличенията и реагират, като стават скептични и предпазливи.

Номера от психологията

1. Темпото крие и разкрива. Говорете бързо, когато използвате аргументи, на които вашият събеседник може да се противопостави.

Редица изследвания доказват, че когато очаквате някой да не е съгласен с вас, трябва да изложите "на скорост" тази част, за да не му оставяте време за обработване на информацията. И обратното - когато представяте вашата най-силна теза, намалете темпото. Така осигурявате време тя да бъде осмислена пълноценно.

2. Неговата умора работи за вас. Не звучи много добре, но физическото състояние на този, когото искате да убедите, може да ви бъде от полза. Умората намалява способността на мозъка за критични преценки на ситуацията. Ако разговорът е в края на работния ден, шансът събеседникът да се съгласи с вас е по-голям отколкото сутринта.
3. Не се свенете да сплашите. Не става дума за директно въздействие, а за странични фактори, които могат да накарат човек на подсъзнателно ниво да бъде убеден по-лесно.

Едно изследване показва как действа подобна техника. Човек стоял на улицата и молел пресичащите да попълнят анкета. Тези, които по време на пресичането чуели полицейска свирка, се съгласявали да загубят малко време и да попълнят анкетата. Когнитивните им ресурси в такъв момент са заети с мисли за потенциална опасност и само малка част от мозъка оценява отправената молба, обясняват социалните психолози.

4. Яхнете човешката природа. Използвайте я хитро, за да подсилите убедителността си. Позовавайте се на статистика и научи факти. Така ще спечелите вниманието на по-рационални си слушатели, а по-емоционалните ще си мислят, че сте много подготвени.

Обобщавайте с изрази от рода на "както всички знаем". Дълбоко в себе си вашият събеседник иска да бъде от групата на знаещите, от отбора на победителите. Удовлетворете тази негова нужда, като подчертавате, че нещата са очевидни.

Удивлявайте и забавлявайте, накарайте хората да погледнат на нещо познато с нови очи, направете го да изглежда различно и интригуващо.

Атакувайте базисни нагласи, като включите на уместно място и сюжет, който ще събуди умиление - история за малки деца, няколко кученца и котенца.

Внимателно следете вашия събеседник - той подсъзнателно харесва да повтаряте сякаш като в огледало неговата поза, жестове, изражение на лицето.

Логика все пак

1. Изтъкнете какво давате. Фокусирайте се главно върху това какво ще получи вашият партньор, а не какво той ще даде. Да речем, че искате да го убедите да си купи автомобил. Правилната тактика е "Давам ти тази кола за 1000 евро", а не "Искам 1000 евро за тази кола".
2. Започнете с най-доброто. Онова, което ще кажете първо, се запомня. С експеримент е доказано как този механизъм действа. Наричате някого умен, но подмолен човек. След известно време питат слушателите ви за него. Повечето споменават, че е умен, и малцина се сещат за втората част от определението - че е подмолен.
3. Представете правилната алтернатива. Започнете с крайностите: добро и лошо, правилно и грешно, бяло и черно. След това предложете "нещо по средата", което да бъде прието като компромис и алтернатива на екстремните стойности.
4. Пуснете примамка. За да подтикнете човека към нужното ви решение, в разговора му представете два варианта на отговори, които ви устройват. След известно време вмъкнете трети, от който той ще се откаже в полза на някой от предишните два.

И малко трикове от други науки

1. Вживейте се. За да сте убедителни, трябва да се превъплътите като актьор в ролята си. Никой няма да ви повярва, щом сами не си вярвате.
2. Етикетът помага. Любезността, усмивката, откритият поглед очи в очи със събеседника са ваши оръжия. Не забравяйте комплиментите - всеки иска да чуе добра дума за себе си. Естествено, внимавайте с дозата. Няма нищо по-жалко от неумел ласкател.
3. Изберете приятно място. Ако можете вие да определите къде да проведете разговора, уютната обстановка и удобният стол ще предразположат събеседника ви. Когато човек чувства дискомфорт чисто физически, не е лесно да бъде убеден нито с доводи, нито с красноречие.
4. Владейте дишането си. Понеже сте под напрежение, дишането и сърцебиенето се учестяват. Медицината учи, че като дишате по-дълбоко и бавно, ще нормализирате ритъма на сърцето и притока на кръв към мозъка. Ще се почувствате по-спокойни и ще бъдете по-убедителни.

05.12.2024

10 НЕЗАБЕЛЕЖИМИ, НО КОВАРНИ КАПАНИ ОТ ШЕФА И КАК ДА ГИ ИЗБЕГНЕТЕ

Слушам предложенията ви, казва шефът и се обляга назад в креслото си. Очаква се вие, подчинените му да проявите инициатива и да дадете идеи как новата задача може да бъде изпълнена по-ефективно.

За да блесне, колегата Х веднага взема думата и говори неща, които ще затруднят работата на целия екип. Началникът просто слуша, не отхвърля безумиците. Вие не издържате, влизате в противоречие с колегата Х и започва ожесточен спор.

Това е пример как шефът залага незабележим капан, който може да има доста неприятни последици. Няма значение защо го прави - дали защото вярва, че в спора се ражда истината, както гласи популярното клише, или защото му харесва между подчинените му да има конкуренция дори и в подобна груба форма. Важното за вас е да не хлътнете в капана на дистанцираност, да влошите отношенията си с колегата и да развалите професионалното си реноме.

Запазете хладнокръвие, не възразявайте на Х. Първо, това не е ваша работа, а на началника. Второ, това, че той мълчи, не означава, че се съгласява с предложенията. Може би дава възможност на всички да си изразят мненията, после ще вземе решения и ще ги обяви пред екипа. Така че кажете какво мислите, без да влизате в конфронтация с Х. Иначе, макар че му се противопоставяте в интерес на работата, може да се сдобиете със слава на конфликтен човек, който не е в състояние да изслушва спокойно другите.

Има шефове, които обичат да играят на демокрация не само като правят "мозъчна атака" и изслушват мнения всякакви. Този друг вид оставят подчинените си сами да се договарят по потенциално взривоопасни проблеми. Да речем, как да си разпределят неприятни задачи или кой кога да излезе в отпуска.

По принцип добрият мениджър не бива да постъпва така, когато знае, че хората му може да напрегнат отношенията си. Да създава организация е една от неговите основни функции по длъжностна характеристика. Вашият явно не е от добрите, но вие не влизайте в псевдодемократичния му капан. Предложете на колегите си всеки да напише предпочитанията си за отпуската, примерно. И нека шефът да направи график. Така ще е ясно кому да се сърдят недоволните и няма да се разваля колегиалната атмосфера.

Такъв началник много често се старае да избягва решения, в които не е сигурен, за да се изплъзне после и от отговорността при евентуален неуспех. Представя се като ръководител, който е майстор на делегирането. Не контролира всяка стъпка на екипа. Поставя цел и се интересува от крайния резултат, а междувременно дава възможност на служителите да проявяват инициатива и сами да определят как да свършат работата.

Делегирането е похвално, ако не е капан, който шефът залага, за да изкарва виновни подчинените си. Всъщност той е непочтен човек. Обикновено такъв стил на управление не бива търпян дълго, когато над него има висшестоящи началници. Но ако няма или са далеч, опитайте сами да се предпазвате, като искате конкретно формулирани отговорности, права, инструкции, одобрение от мениджъра за всичко, което правите. Най-добре да са писмени и да си ги пазите. Иначе т.нар. делегиране от непочтен шеф ще спъва кариерата ви.

В тази връзка внимавайте и с ръководител, който е подвластен на нетърпението. На пръв поглед сякаш е много хубаво да не правите дълги съвещания. Но при положение, че на тях не се изясняват докрай въпросите и всеки тръгва да върши каквото и колкото е разбрал, рискът работата да забуксува е много голям. Без да изпадате в прекалени подробности, намирайте начин да сверите дали правилно сте схванали точно какво се очаква от вас.

Пети капан е да имате началник, който не иска да се измъква от отговорност или не е бързак, но не е върхът на комуникативността. Човекът просто не умее да обяснява достатъчно добре, за да получат служителите му ясни насоки за работата и за крайните резултати, които се очаква да постигнат.

Отличните комуникационни умения обикновено са важен критерий, по който се избира дали един отличен професионалист може да бъде и отличен ръководител. Но се случва да надделее съображението, че той знае как екипът да бъде продуктивен, а подчинените му все някак ще се научат да го разбират. Ами постарайте се да го направите. Начин да работите с неясно словесен началник е да казвате: "Да обобщим как трябва да постъпим" и да повторите стегнато онова, което смятате, че е поръчал.

Незабележим капан поставя шеф, който вкарва подчинените си в роли на партньорство. Звучи чудесно, но е лошо, когато приема, че служителите разполагат с толкова информация, с колкото и той, и че виждат голямата картина. Много често не е така поради най-различни причини, включително и по тази, че ръководната позиция дава много по-добро знание за целите на цялата компания. Затова се постарайте да изяснявате максимално задачите си, без да се притеснявате, че може да изглеждате некомпетентни. Все пак вие и вашият шеф не сте партньори, имате си съвсем определени места в йерархията на фирмата.

Подобно е положението с мениджър, който прекалено залага на достъпност. Неговата врата е винаги отворена, защото той не се изживява като голям бос. Знаете, че не сте му равни, но се изкушавате да се възползвате максимално от опита му и през час търчите нещо да се посъветвате с него.

Тук капанът е, че не свиквате да вземате самостоятелни решения на своето ниво. Колкото се възползвате от опита на шефа, толкова и вредите на развитието си. А не забравяйте, че вероятно правите лошо впечатление. Достъпен, достъпен, ама той ви е шеф, не бавачка.

Началник, който не обича да рискува, в известен смисъл е удобен. По утъпканите пътища на предпазливостта той и екипът му си вършат работата и постигат очакваните резултати. Но с такъв шеф няма да завоювате главозамайващи успехи. Освен това от него няма да научите как се взимат смели решения. Което не е много обещаващо за професионалното ви развитие.

Ръководителят е нож с две остриета, когато е в плен на скромността. Той не се самоизтъква и не омаловажава приноса на подчинените си. Но на по-горното ниво във фирмата това му нежелание или неумение да влезе в светлината на прожекторите може да води до подценяване на заслугите, които има целият ръководен от него отдел. Заради изкуството да се самоизтъкват други директори създават впечатление, че те и хората им са дали много повече за общия успех, което носи съответните материални бонуси или похвали.

На принципността, владееща шефа, сякаш няма какво да се възрази. Естествено, че добрият лидер трябва да бъде почтен, справедлив, да има ценности и морал. Без да прави компромиси с тях обаче, му е нужна и гъвкавост. Ключово умение за мениджъра е способността да адаптира стила си на управление към различни условия и обстоятелства. Прекалената праволинейност може да бъде вредна, защото пречи на него и на екипа да се приспособяват към промени.

Понякога е опасна и за отношенията. На пръв поглед праволинейността прави началника предвидим за подчинените му и е гаранция, че той се отнася еднакво към тях. Но може да доведе и дотам хората никога да не си признават грешки, защото принцип на началника е винаги да наказва. Гъвкавост означава да прости грешка, която подчиненият му е направил неволно или от добри намерения, но с лоша преценка. В такъв случай много по-важно е да се извадят правилните изводи, за да не се повтаря грешката, отколкото да се наложи наказание.

За последните три капана съветът е един и същ - огледайте се дали няма място при някой шеф, който повече обича предизвикателства, умее да се продава по-добре и не е закостеняло праволинеен.

04.12.2024

ТЕХНИКИ ЗА КОНТРОЛ НАД ГНЕВА, КОГАТО МНОГО ВИ ЯДОСАТ НА РАБОТА

Може би напоследък имате много поводи да изпитвате гняв в службата, понеже върху главата ви се стовари неприятен мениджър. Не че другите ги нямат всеки ден в работата си, но си мислите, че при вас "по задание" поводите са повече от обичайното.

Големи теми за размисъл са защо според вас този човек е неприятен, наистина ли е лош мениджър и ако е така, какво да правите, за да се измъкнете. Но, докато мислите и решавате, е задължително да се научите да се справяте с гнева си, за да не провалите кариерата си. Няма значение кой е виновен за ситуацията, която ви дразни. Може би е началникът, но гневът се ражда у вас и вие сте тези, които не трябва да го допуснат. Ако избухнете, показвате слабост. И още по-лошото е, че след това сигурно ще се наложи да се извинявате.

Има техники за овладяване и е добре да ги приложите веднага, щом усетите ярост.

о Доброто старо правило "Брой до 5" наистина помага. Бройте много бавно. Ако още сте гневни, продължавайте - и 10 е хубаво число.

о Направете 5-6 бавни дълбоки вдишвания, като се концентрирате върху самото дишане.

о Пренесете тежестта на тялото си върху левия крак. Пребройте до 5 и я пренесете върху десния.

о Представете си, че в тази ситуацията не сте вие, а някой друг. Вие сте страничен наблюдател. Това ви дава възможност да се отдалечите от чувствата си. В много случаи ще стигнете до извода, че не си заслужава да се връзвате чак толкова.

о Оценете степента на раздразнението си по скала от 1 до 10. Осъзнайте дали сте ядосани, гневни или пред избухване. Какво да правите после? Нищо. Докато сте мислили къде точно по скалата да разположите чувствата си, вече сте се поуспокоили.

о Повтаряйте си като мантра нещо, което ви дава самочувствие. Примерно: "Аз съм спокоен човек. Аз съм уверен в себе си. Аз имам добър живот и прекрасно семейство. И това ще мине."

о Носете си "камък на търпението", щом често се случват критични ситуации, които могат да ви изкарат от равновесие. Подходящ е всякакъв предмет, приятен на допир. Ако не прави впечатление, по-добре. Например си изберете "успокояваща" химикалка, която е естествено да носите със себе си на съвещания, или гладко мраморно яйце, което държите на бюрото си. Всеки път, когато усещате гняв, докосвайте вашия "камък на търпението". Помага магически.

29.11.2024

ЗАДЪЛЖАВАТ КОМПАНИИТЕ У НАС ДА НАЗНАЧАВАТ ЖЕНИ ЗА ШЕФОВЕ

33% от всички директорски позиции, както със, така и без изпълнителни функции, на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите в дружествата, регистрирани на фондовата борса, да се заемат от членовете на по-слабо представения пол, който най-често са жените.

Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеността на жените и мъжете, качени за обществено обсъждане. Делът им не трябва да превишава 49 %. Определя се срок за постигане на целта - 30 юни 2026 г.

Въвеждат се изисквания публичните дружества да докладват информация дали постигат тези цели. В своите декларации за корпоративно управление, които подават и понастоящем всяка година, трябва да предоставят информация за броя на мъжете и жените в състава на своите управителни органи, сред изпълнителните директори и директорите без изпълнителни функции, за предприетите мерки за постигане на целта и за причините, в случай на непостигане на целта (принципа „спазвай или обяснявай“). Определя се срок за първо докладване – през 2026 г. за отчетната 2025 г.

Дружествата трябва да публикуват на видимо място на своята интернет страница в срок до 15 май на текущата година информацията за предходната година.

Комисията за финансов надзор пък се задължава да публикува в срок до 30 юни 2026 г. на интернет страницата си списък на публичните дружества, които са постигнали поставената цел, и да го актуализира ежегодно, като го предоставя по искане на министъра на труда и социалната политика.

Тези, които не публикуват такава информация, ще бъдат глобявани.

Въвежда се изискването публичните дружества, които не отговарят на поставената количествена цел, да адаптират процедурите за подбор на членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, като гарантират:

извършването на сравнителна оценка на професионалните квалификации на всеки кандидат;

формулирани по ясен, неутрален и недвусмислен начин и основани на качествата критерии за извършване на подбор, които се прилагат по недискриминационен начин по време на целия процес на подбор;

даване на предимство на кандидата от по-слабо представения пол, когато при подбора се установят кандидати с еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати.

Това няма да се прилага когато при подбора се придава по-голяма тежест на други политики за многообразие, осигуряващи предимство на избора в полза на кандидата от другия пол.

Въвежда се също изискване дружествата да разкриват критериите за подбор, в случай че отхвърленият кандидат поиска това от тях, както и конкретните съображения, осигуряващи предимство. При оспорване на подбора на членове на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на публично дружество, се прилага правилото на обърната тежест на доказване, което е регламентирано в чл. 9 на Закона за защита от дискриминация.

Публичните дружества ще са задължени в поканата за провеждане на общото си събрание, когато е предвидена точка за избор на член на управителен или надзорен съвет, да публикуват информация за изискванията относно разпоредбите за количествената цел за балансирано представителство на жените и мъжете, процедурата за подбор с оглед постигането на целта, както и приложимите мерки и санкции при неспазването им.

Министърът на труда и социалната политика ще бъде органът за насърчаване, анализ, мониторинг и оказване на подкрепа във връзка с баланса между половете в управителните органи на публичните дружества. Той е отговорен и за докладването пред Европейската комисия за прилагането на Директивата. Във връзка с това се осигурява механизъм за обмен на информация чрез предоставяне на информация на органа от страна на Комисията за финансов надзор и Комисията за защита от дискриминация.

28.11.2024

КАК ДА ЖИВЕЕТЕ С НЕЛЮБИМА РАБОТА - СЪВЕТИТЕ НА КОГНИТИВНИ ПСИХОЛОЗИ

Mразите работата си. Осемте часа пет дни в седмицата са мъчение. Но по някакви причини не можете да напуснете. Тогава единственото, което ви остава, е да се постараете някак да издържите.

Това е лошо, защото е научно доказано: Обичате си работата – живеете по-дълго. Но проблемът ви не е уникален. Много хора са в подобно положение и специалистите съветват какво да правите.

Първият съвет е да си дадете сметка какво точно ви тормози и да се огледате дали няма друга длъжност или отдел в същата фирма, където ще се чувствате по-добре.

В такъв случай помислете с кого да поговорите. Това може да е шефът ви, ако задачите, които изпълнявате, са ви станали скучни. Може да е друг мениджър в компанията или служител от отдел "Човешки ресурси". Не е нужно драматично да признавате, че мразите работата си. Кажете му какво бихте искали да правите, за да си върнете мотивацията и страстта.

Като споделите с точния човек своите проблеми и желания в професионален план, вие правите първа стъпка към промяна, казва когнитивният психолог Арт Маркман. Заявете в прав текст, че се надявате да смените позицията си, когато се открие възможност. Много често това се оказва полезен ход, защото досега никой в компанията не е подозирал, че вече не харесвате работата си. А при споделянето има вероятност и да получите ценни препоръки - какви компетентности трябва да придобиете и развиете, за да постигнете целта си. Когато се заемете да ги постигнете, всекидневните ви задължения ще започнат да ви се струват по-малко неприятни, защото вече имате надежда да се измъкнете от тях.

Това е розов сценарий. Не е изключено в тази фирма да няма други подходящи позиции за вас или вие да не ги искате. Тогава пробвайте да направите по-поносимо времето, което прекарвате в службата.

Все има поне един колега, с когото ще ви е приятно да общувате. Не превръщайте обаче контактите в драма - вие се оплаквате на него и той на вас. В известна степен това е разтоварващо. Но значително по-полезно и за двама ви ще е да не задълбочавате неудоволствието си от работата, като се навивате един друг колко лошо е всичко, няма надежда на хоризонта и т.н. Ако нямате какво приятно да си кажете за работата, говорете си за неща извън нея. Нали целта е да се разведрите, не да се натоварите.

Всъщност може би мразите не работата, а не харесвате колегите си и не откривате нито един симпатичен. Научете се елегантно да се дистанцирате от тях и от това, което правят.

Фокусирайте се върху собствените си задачи, пазете се от всичко, което смятате за непродуктивно и отблъскващо - например клюкарстване, препоръчва консултантът по кариерно развитие Лоли Даскал.

При това много внимавайте да не се депресирате. Едно от най-лошите неща, които може да ви се случат в такава обстановка, е да се оставите съзнанието ви да бъде завладяно от негативни мисли. Целенасочено култивирайте у себе си позитивен начин на мислене, като се съсредоточите върху работата си и игнорирате всичкия негативизъм около вас, подчертава Даскал.

Нетрадиционно спасение може да бъде да вземете под свое покровителство новопостъпил колега и да му помагате да навлезе в работата. Менторството ще ви освежи, особено ако имате насреща си младок, който ви гледа с възхищение. Така ще има с кого да си общувате. Естествено, не показвайте пред новия колега колко мразите работата си. Разваляте ореола си на ментор. Пък и за млад или новопостъпил служител е много обезкуражаващо да разбере такъвфакт. Сякаш ще провиди бъдещето си.

Третият съвет е непременно да намерите смисъл другаде, извън преките си задължения. Може да се посветите на граждански каузи или на хоби. Инвестирането на време в подобни дейности ще ви свърже със съмишленици. Общуването и усещането, че сте част от нещо по-голямо, ще ви дадат удовлетворение. В допълнение новите контакти могат да отворят пред вас нови врати за професионално развитие, изтъква Арт Маркман.

И той, и Лоли Даскал обаче съветват внимателно да прецените докъде се простират границите ви да изтърпите мъчението с омразната работа. Но преди всичко си признайте факта и го разгледайте от всички страни.

"Когато анализирате обстоятелствата, каращи ви да се чувствате в капан на работното си място, вие откривате възможности, които преди не сте осъзнавали, че съществуват. Вместо да гледате на промяната в кариерата като на някаква абстракция в далечното бъдеще, помислете за конкретните действия, които трябва да предприемете, за да я превърнете в реалност", казва Арт Маркман.

"Подгответе стратегия за напускане. Никога не е късно да потърсите по-добра среда, която ще ви позволи да си вършите работата по възможно най-добрия начин. После гледайте на този неприятен период от вашия живот като на ценен опит, научил ви да разпознавате нещата, с които не трябва да се примирявате в работата", добавя Лоли Даскал.

------ Етнограф на фирмата или спасението да минете отвъд длъжностната характеристика

Всяка работа може да ви стане скучна или дори омразна, ако не искате да я обикнете. Винаги може да намерите кого другиго да обвините за това - гадния шеф, неприятните колеги, лошата корпоративна култура и т.н. Горчивата истина обаче е, че хората много често сами са си виновни, задето не харесват работата си. Така предопределят своя неуспех в кариерата и по-голямата беда - нещастния си живот. Защото никой не живее щастливо, ако прекарва в нещо омразно повечето време, през което е буден, и едновременно с това не намира възможност или сили да се измъкне от капана.

Експертите твърдят, че ще ви се отрази отлично и на удовлетворението от работата, и на успехите в нея, ако минете отвъд длъжностната характеристика. В много професии този документ трябва да е стряскащо дълъг, ако в него подробно са изброени всички права, отговорности, правила и т.н. Често в професионалното си ежедневие служителят прави десетки неща, които официално не са в т.нар. характеристика.

Има дори случаи, в които описаните основни задължения играят сравнително малка роля и не са от особено значение за успеха в кариерата. Какво и как вършат служителите, в голяма степен се определя от професионалните им познания, опит и здрав разум.

Основните си задължения, естествено, трябва да изпълнявате. Но ако намерите още нещо, което ви влиза в работата, отговаря на вашите способности и интереси, захванете се с него и ще се почувствате много по-удовлетворени. Даже ще престанете да мразите работата си.

Например може да обогатите длъжностната си характеристика на счетоводител, като не просто регистрирате фактури, а ги анализирате. Така ще направите извода, че продажбите на вашата фирма се увеличават в област Монтана, да речем. Мениджърите на всяка компания искат служителите им да дават най-доброто от себе си и ще ги впечатлите. Това, че вниквате под повърхността, ще е стъпка към положителната оценка за вас, към бонуси и повишения.

Друга полезна стратегия е да се превърнете в своеобразен етнограф на компанията. По принцип етнографията изследва обичаите, традициите, бита и културата на различни групи, региони и страни. В случая когнитивният психолог Арт Маркман използва термина, за да посъветва да наблюдавате фирмената култура и взаимоотношенията между отделните служители, мениджъри и ръководители.

Лесно е човек да се изолира от колегите си и да не обръща много внимание какво правят, особено когато не ги харесва или е затрупан със собствените си задължения. Но колкото повече внимание обръщате на работата на другите, толкова по-добра ще бъде представата ви кои хора в офиса прекарват най-много време, работейки по задачи, отговарящи на вашите умения и качества.

Когато си изградите добро разбиране за цялостната култура и структура на вашето работно място, ще можете да потърсите позиция, която ще ви позволи да бъдете успешни и удовлетворени.

Освен това идентифицирайте "звездите" в екипа - хората, които са постигнали значителен успех в работата, ползват се с авторитет и изглеждат най-щастливи. Когато говорите с тези хора, вие можете да разберете какви са уменията, които те използват в ежедневието си и които са ги издигнали до позицията и до самочувствието им.

27.11.2024

НАИСТИНА ЛИ ИСКАТЕ ПО-ВИСОК ПОСТ И КАК ДА ОТКАЖЕТЕ ПОВИШЕНИЕ

Въпросът наистина ли искате по-висок пост може да звучи глупаво само на първо четене. Вярно, в почти всички компании и институции по-високият пост носи повече пари, престиж, власт, възможности и т.н. Само че в този свят

нищо не е даром

и всичко това върви с повече отговорности, работа, предизвикателства, стрес и т.н. Резултатът е по-малко спокойствие, свободно време, удоволствия, общуване със семейството и с приятелите. Така че внимавайте какво си пожелавате - ако повишението няма да ви направи по-щастливи, хич не ви трябва.

Това е първият въпрос, на който трябва да си отговорите - ще бъдете ли по-щастливи, ако имате по-висок пост.

Едва тогава идва вторият - искате ли повишение.

Третият има варианти. Може да е как да го постигнете. А може и да е как да откажете издигането, ако шефът ви го предложи, без да нанесете щети на кариерата си. Евентуално и да получите само най-примамливата екстра - по-висока заплата.

Като ще решавате, може да си вземете седмица отпуска. Тя е добро време за мислене. Освободили сте се от обичайното натоварване, излезли сте от всекидневния ритъм, сменили сте обстановката, отпуснали сте се и главата ви работи по-добре. Но най-важното е, че усещате ценността на това да обърнете внимание на себе си и на семейството си.

Анализирайте евентуалния нов пост с какви отговорности е свързан. Ако ще се налага много често да сте в командировка, има ли кой да поеме вашите задължения към семейството, колко ще му струва като усилия и ще се справи ли без рискове за себе си и останалите. А вие лично готови ли сте често да пропускате училищните тържества на децата си, да речем, защото сте някъде далеч.

Ако вие и семейството ви ще сте нещастни заради това, достатъчна компенсация ли ще са повечето пари, които ще получавате. С тях ще си позволите чудесен уикенд, той може ли обаче да балансира жертвите през останалите 5 дни.

Парите са съществен момент, но вероятно не става дума само за тях. Всеки има нужда да се развива в професията си и повишението обикновено е точно такава стъпка. Натрупали сте достатъчно опит, искате да правите нещо по-различно, имате нужда от нови предизвикателства. Самата стъпка нагоре в йерархията е оценка за вашите способности и усилия, отчита се като успех и затова носи удовлетворение. Ще повиши самочувствието ви, а и мнението на другите за вас. Това също не е за подценяване, когато мислите как ще се чувствате.

Сигурно има още много факти, обстоятелства и вероятности, които трябва да анализирате. Щом сметката показва, че все пак ще бъдете по-щастливи, значи

идва ред да прецените ще се справите ли

с новата работа. Няма начин тя да е същата като тази, която сте извършвали досега, защото това означава, че във вашата компания нещо не е наред със служебните характеристики.

На по-високия пост ще се налага да вземате решения, да поемате инициатива, да бъде изобретателни, да ръководите екип. За да се справяте успешно с всичко, ще трябва да усвоите още знания, да добиете нови професионални качества, да развиете лидерски умения. Накратко, едновременно с повечето задължения ще е необходимо и да учите. За това също трябва да намерите време, а и да ви прави щастливи.

Последният етап от анализа е

да теглите чертата

и с голяма доза сигурност да си кажете, че на новия пост ще бъде успешни.

В противен случай рискувате кариерата си. По-добре отлично да се справяте по-долу в йерархията, отколкото да се провалите след повишението. Настина от всеки провал могат да се извадят много ценни поуки занапред, но в момента дори най-философски настроеният човек се чувства нещастен. А някои дълго не могат да се съвземат.

Най-страшен е самият страх

да поемете нови предизвикателства, но като добре си свършите предварителната мисловна работа, отговорът на втория въпрос - искате ли повишение, идва бързо.

Щом искате, е времето да направите план как да го получите. Има много и конкретни детайли в зависимост от професията ви, компанията, в която работите, ситуацията във вашия отдел и други подобни.

Принципно необходимото е

да покажете на шефа си три неща.

Първо, че имате желание да се развивате в кариерата си, да растете, да поемате нови отговорности и предизвикателства. Ако не усети това, може въобще да не му дойдете в ума като кандидат, дори да има вакантен по-висок пост във фирмата.

Второ, този, от когото зависи повишението ви, трябва да е сигурен в голяма степен (100% гаранция никога няма), че ще се справите толкова добре, колкото и на сегашния си пост. Никой началник не е готов да рискува добрите резултати на компанията. Пък и собствената си кариера, защото е издигнал неправилен човек. От вас зависи да му покажете, че сте готови, като от настоящата си позиция намерите начин да демонстрирате качествата и уменията, нужни за следващото стъпало в йерархията. Непременно дайте знак, че вече сте се заели да усвояват нови умения, за да не може нищо да ви затрудни на новия ви пост.

Ако длъжността е ръководна, ще е полезно шефът ви да види, че сте от хората, които не само отлично умеят да работят в екип, но и да организират, водят, мотивират, вдъхновяват, ценят подчинените си.

Третото е да покажете недвусмислено, че новата работа ще ви носи удовлетворение, че ще я вършите с удоволствие, което ще ви помогне да постигате високи резултати. Всеки шеф знае, че щастието е най-ефективният мотиватор.

Как да откажете повишение

Резултатът от добре свършената мисловна работа може да е, че не искате повишение. Причини много, точно обратните на тези, заради които се смятате готови за по-висок пост.

Деликатно е обаче как да го откажете, ако има вероятност да ви го предложат. Това също се нуждае от добър план.

Прието е да се смята, че всеки войник иска маршалски жезъл. И е подозрително, че отказва да го извади, когато му предлагат да го размаха. Шефът ви е оценил, прави оферта, а вие се дърпате и го навеждате на лоши мисли - че планирате да напускате и да ходите при конкуренцията, че сте хвърлили око на още по-висока позиция (неговата) или че сте човек без амбиции да се развива. Тези и други подобни предположения все не са във ваша полза на сегашната длъжност, на която искате да останете.

Честността е добър подход, но не съвсем докрай. Като отказвате, можете да споделите, че благодарите за предложението и наистина имате уменията да се справите на новия пост. Готови сте още да учите и да поемате предизвикателства. Но напълно съзнавате, че по-големите отговорности ще намалят свободното ви време, а точно сега това не е полезно за семейството ви. Нямате възможност да пътувате например.

Трябва да сте убедителни и внимателно да подберете какви аргументи изтъквате, за да не звучат фалшиво и да не свалят цената ви.

Не е добре да кажете, че не щете да полагате усилия за придобиване на нови умения - това все в един момент ще е необходимо и на сегашната ви длъжност. Зле ще се изтълкува, че държите на свободното си време, защото предпочитате да ходите за риба или на пътешествия с приятелки, вместо да преговаряте с чуждестранни партньори през уикенда. Лошо е да признаете, че няма да се чувствате щастливи да ръководите хора, защото мразите да се съобразявате с другите. С децата или с възрастните родители можете да се оправдаете, но ако е със здрава и права, но капризна жена, ще излезе, че сте под чехъл.

Наистина добрият план за отказ на повишението може да ви позволи да извлечете дивиденти. Щом ръководството е решило, че ставете за по-висок пост, значи ви цени. Ловко предложете да получите нещо на сегашния си - примерно по-висока заплата или някакви други екстри. Естествено, не даром, а като употребите способностите си и увеличите в поносима степен задълженията си.

21.11.2024

ДА, И УСПЕХЪТ Е НАВИК

Хиляди пъти сте чували, че след провал не бива да затъвате в страдание, а хладнокръвно да анализирате защо ви се е случил. Същото е и след успех.

Тържествувайте, разбира се, но не забравяйте, че след първоначалната еуфория трябва честно да анализирате защо ви се е случил. Полезно е, понеже и успехът е навик.

По-точно казано, правилните навици водят до успех. Ако прочетете интервютата или книгите на хора, постигнали нещо значително, ще забележите, че обръщат специално внимание на нещата, които ги водят към успех. Понякога тези неща ви се струват клишета. Че са оптимисти. Че са фокусирани върху целите си. Че не се страхуват да рискуват, след като премерят риска. Че си знаят силните и слабите страни. Че не си скъпят усилията. Че печели най-издържливият - онзи, които не се отказва.

Всичко това звучи наистина до болка познато. Но е и до болка вярно. А въпросът как да го внедрите у себе си е до болка труден.

Не може да си купите формула за успех, трябва сами да си я откриете за себе си. В края на краищата успехът зависи от идентифицирането на полезните действия и изграждането на навици, които ви помагат да бъдете продуктивни, твърдят специалистите по личностно развитие.

Представете си го така. Искате да отслабнете. Пробвате 5-6 диети, препоръчани от експерти, колежки, съседки. Седмата се оказва ефективна. Отслабвате. Когато следващата пролет решите да свалите няколко килограма, няма да си губите времето с онези 5-6, ще минате пак на седмата диета, нали.

Така е и с успеха. Когато веднъж сте го постигнали, съвсем логично е да си дадете сметка кои ваши действия са генерирали позитивни резултати. Като ги осъзнаете, точно тях ще повторите. Постепенно ще си създадете правилните навици, които работят точни при вас и благодарение на които изпълнявате целите си.

На практика не е чак толкова просто, защото винаги има нови обстоятелства, които трябва да отчитате. Но все пак първото е себепознанието. Стратегическият подбор е второто. И той няма да проработи без първото.

Елементарен пример. Има хора, които могат да мислят и да говорят едновременно. Други са по-силни, когато подреждат мислите си писмено. Да речем, че сте от вторите. Ако си дадете сметка, че заради тази своя особеност сте постигнали сегашния си успех, значи трябва да се постараете точно така да действате и при следващата задача.

Въпрос на стратегически подбор е да си изберете работа, която позволява да оползотворявате тази своя силна страна. Очевидно не са за вас професии или длъжности с много ситуации, при които се изисква да мислите и да говорите едновременно. Примерно не ставате за политик или за началник. Но когато попаднете на правилно място и сте си изградили правилния навик как да се справяте, шансовете ви за успех многократно се увеличават.

Вероятно понякога ще се наложи и тактически подбор - т.е. да решавате как да се измъквате от положение, в което нямате време да си подредите писмено мислите. Но няма да е прекалено често, щом сте свършили главното - имате себепознание как успявате и според него сте направили стратегически подбор на целите и действията си.

Затова след всеки успех въпросът "защо" е ключов. И може би всеки път ще откривате нещо ново за себе си - действие, което ще развивате като навик и то ще ви води до следващ успех.

Колкото и да е странно, човек все мисли, че се познава, а цял живот открива нови неща у себе си. Може досега да не ви се е налагало да се пазарите, при тази задача да сте го направили за първи път и точно заради своята убедителност сте постигнали отличен резултат. Като го осъзнаете, и при втори случай ще действате по подобен начин, ще подобрите офертата, която ви предложиха партньорите, и ще спестите разходи на фирмата. А това ще означава бонуси за вас.

Освен това човек се променя с възрастта и с опита. Дали не постигнахте успех, защото идвахте на работа рано сутрин и бяхте много по-ефективни в спокойния офис. Досега смятахте, че не сте от т.нар. чучулиги, но ето че годните са направили нещо с вас.

"Постигането на себепознание не е лесно, тъй като човешката личност не е статична. Ако искате да познавате добре себе си, трябва постоянно да полагате целенасочени усилия, за да обновявате представата си за своята собствена идентичност. Това е изключително важно за постигането на успех в която и да е сфера на живота, тъй като без нужното себепознание човек лесно може да стане жертва на необмислени решения и на преследването на погрешна цел", изтъкват специалистите.

Никой друг не знае кое е най-добро за вас. Обратното твърдение може да бъде приемливо, и то само донякъде, за децата в онзи период от живота им, когато родителите носят цялата отговорност за тяхното благополучие. Но когато става дума за построяване на достойна кариера, вероятността за успех е право пропорционално на количествата действия, които именно вие смятате за правилни. Най-важното е да се вслушвате в себе си и да се научите да си сътрудничите със собствената си интуиция. 

Стремежът към себепознание обаче е често пренебрегвана съставка на успеха. Може би защото звучи някак философски отвлечено.

За сметка на това натрапчиво се повтаря съветът например да не спирате да се учите. "Напълно вярно е, че човек никога не трябва да спира да се учи, да се самоусъвършенства и да се развива. Прозорливо е да контактува с хора, които са по-умни и по-добри от него, за да "купува" от тях - казват експертите. - Но е напълно безотговорно, ако не се учи от собствените си победи. Търсете улики и доказателства за успех, опознайте какво работи при вас, превърнете го в навик и наистина нищо няма да може да ви спре."

А ако все пак се случи да ви спре? Е, тогава влизате в онова другото "защо" - да намерите действието, което води до негативни резултати и да не го повтаряте.

Такъв е животът и единственото успокоение е, че по пътя нагоре и надолу постепенно се развива "шесто чувство" - навикът интуитивно да усещате какво да правите и какво да не правите.

----- Баналности не помагат -----

Когато постигнете успех, имате пълното право да се гордеете. Но когато анализирате защо сте го постигнали, се пазете от банални обяснения. Те са задължителни, ако държите публична реч - хората това очакват да чуят от вас. Когато говорите със себе си, са напълно безполезни.

о "Работих много". Сигурно е било така, рядко се постига успех с малко работа. Но освен ако не ви се случва за първи път, тази обща констатация няма особено практическо значение. Опитайте да си припомните стъпка по стъпка действията си, за да откриете онова, което имаше решителен принос за победата, и да го превърнете в навик.

о "Вярвах". Безспорно - ако не вярвахте, нямаше да се преборите за успеха. Задачата ви обаче е да намерите корените на своята увереност и занапред грижливо да ги поливате.

о "Рискувах". Вероятно рискът е бил премерен. Като проследите как претеглихте плюсовете и минусите, ще си изградите модел. Да се преценяват правилно рисковете също е навик.

о "Имах късмет". Благоприятното стечение на обстоятелствата помага във всяка работа. Но късметът е единствено важен само в тотото и в лотарията. В повечето други случаи той идва при добра подготовка.

20.11.2024

АНТИДОТ СРЕЩУ ТОКСИЧНОСТТА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Помислете за последния случай, когато сте имали конфликт с колега. Не е нужно да е толкова драматично, че да включва крещене с пълно гърло или хвърляне на предмети. Това може да е момент, в който сте забелязали пасивно-агресивен намек от колега по време на среща на екипа.

Дискусията около „токсичността“ и как тя се свързва с културата на работното място нашумя през последните години. Тази въпросна токсичност може да приеме безброй форми. Според проучване от 2023 г. на Американската психологическа асоциация 19% от служителите казват, че работното им място е много или донякъде токсично, а тези, които са преживели токсичност на работното място, са били над три пъти по-склонни да докладват за увреждане на психичното си здраве, отколкото другите, които са се радвали на здравословна работа среда (52% срещу 15%).

Развиващата се динамика на работното място и повишената осведоменост за токсичността е реалност, пред която работодателите трябва да се изправят. Един от начините да направят това е чрез инвестиция в служителите, така че те да развият „устойчиви на токсичността“ умения, като например емоционална интелигентност.

Какво представлява токсичната фирмена култура?

В един или друг момент всички сме преминавали през неприятни ситуации с наш ръководител или колега. Но дали всички тези моменти са представителни за токсичност? Ами ако негативизмът или безпокойството, които служителят изпитва, не представлява пряка или умишлена агресия от колега? Какви точно са условията, при които една фирмена култура става токсична?

Според Business Leadership Today токсичната култура на работното място „е култура, в която конфликтите са често срещани и работната среда е негативна поради неетично поведение, липса на приобщаване и неуважение“. Нека разгледаме по-отблизо това определение:

Първо, квалификаторът, че конфликтът на работното място трябва да е „често срещан“ феномен, предполага, че един или два неблагоприятни инцидента не са непременно показателни за устойчива култура на токсичност. Служителите са хора и като такива могат да бъдат виновни за пропуски и лоша преценка от време на време - особено в работна среда, пълна с ежедневен натиск и различни виждания. Работният конфликт дори има потенциала да доведе до здравословен растеж и до изграждане на по-здрава основа на взаимно уважение, ако всички страни подходят към него с цел той да бъде разрешен.

Другата ключова част от това описание на токсичната култура на работното място е свързана с друг важен квалификатор: че работната среда е негативна поради определени поведения или намерения. Недоволството на служителя от липсата на дневна светлина в неговия кабинет не може да попадне в категорията на оплаквания от типа „неетично поведение“ и „неуважение“. Какво обаче ще стане, ако служителят просто попита своя ръководител дали има налична работна станция, която предлага повече слънчева светлина? И какво ще стане, ако шефът отвърне, че служителят получава справедливо заплащане и трябва да е доволен от работното място, което има, и след това в продължение на месеци му се присмива за дързостта да попита за по-слънчево работно място? В този случаи може да се направи сериозен аргумент за наличието на токсична култура на работното място.

Какво представлява емоционалната интелигентност и как може да помогне в борбата с токсичността?

Една от първопричините за изграждане на токсична култура на работното място може да бъде относителната липса на емоционална интелигентност (EQ) сред служителите на компанията. По-ниските нива на емоционална интелигентност в един служител могат дори да създадат токсичност и да влошат културата на работното място. И така, какво е емоционална интелигентност и как работниците с по-високи нива на емоционална интелигентност помагат за развитието на по-здравословна работна среда?

Емоционалната интелигентност е способността на човек да идентифицира, разбира и управлява своите емоции, както и тези на хората около него. Ако това звучи амбициозно и сложно, особено в работна среда, причината е, че е сложно и амбициозно. Високото ниво на EQ не се постига лесно и трябва постоянно да се усъвършенства и преоценява на фона на променящо се работно място. Но в крайна сметка усилията си заслужават. Световният икономически форум класира емоционалната интелигентност като едно от най-добрите умения, необходими за спечелване на конкурентно предимство в работата. Освен това McKinsey твърди, че нуждата от социални и емоционални умения ще расте с по-бързи темпове от нуждата от когнитивни умения.

Работата често създава бързо развиваща се среда с високи залози за служителите, които са естествено склонни да изпитват емоционална реакция към тази обстановка. Обработката в реално време на тези чувства е в основата на емоционалната интелигентност. Фундаменталните изследвания са довели до каскадния модел на емоционалната интелигентност, който предполага, че силният EQ се характеризира с прогресивна последователност: 1) възприемане на емоции, 2) емоционално разбиране и 3) емоционално регулиране и управление.

Чрез наблюдението и практикуването на тази последователност, служителите – и особено супервайзорите и мениджърите, имат способността да променят работния пейзаж чрез по-добро управление на конфликти, навигиране в междуличностните отношения, укрепване на работата в екип, изграждане на устойчивост и насърчаване на удовлетвореността на клиентите. Дори е доказано, че високите нива на EQ в обслужването на клиенти спомагат за подобряване на процента на тяхното запазване за по-дълго време.

Как да избегнем токсичната култура и да създадем здравословна работна среда

Сега, когато разбираме токсичната култура на работното място, нейните потенциални последици и значението на емоционалната интелигентност в борбата с токсичността, как компаниите могат да прилагат това, което знаем, за изграждане на по-здравословна, по-стабилна и в крайна сметка по-възнаграждаваща среда на работното място? Ето три решения:

1. Измерете емоционалната интелигентност на кандидатите и служителите.

Исторически погледнато, определянето на емоционалната интелигентност на кандидатите за работа и съществуващите служители винаги е включвало предимно догадки - ако изобщо е било обмисляно от работодателите. Сега организациите имат способността да измерват EQ чрез психометрични оценки. В един случай работещите с най-висока и средна оценка на работата са постигнали по-висок резултат при оценка на емоционалната интелигентност, а тези с по-висок EQ са направили повече обаждания, провели са повече разговори с потенциални клиенти и са успели да превърнат повече обаждания в продажби.

2. Открийте потенциални токсични тенденции сред кандидатите за работа

Оценките на EQ могат да помогнат на мениджърите, отговарящи за назначаването на нови служители, и отделите по човешки ресурси  да идентифицират червени знамена за токсичност сред кандидатите. Емоционалната интелигентност съществува в спектър, така че една компания не трябва непременно да отхвърля опитен и квалифициран кандидат въз основа на един-единствен отрицателен показател. Но оценките на EQ могат да помогнат на организациите да изградят по-точни холистични профили на кандидатите за работа, да избегнат скъпи грешки при наемане и да създадат по-приобщаваща и подкрепяща работна култура.

3. Помогнете за изграждането на емоционална интелигентност в работната сила

Не е нужно служителите да остават с нисък резултат за емоционална интелигентност. Въпреки че някои хора могат по своята същност да имат по-голяма способност да управляват емоциите си и да се свързват с другите, възможно е един служител, стига да го желае, да развие своята EQ чрез обучение и да постигне осезаеми и трайни резултати.

Докато светът стане напълно населен със самоосъзнати, емпатични и добре приспособени хора, ще има нива на токсичност, които могат да бъдат открити в почти всяка работна среда. Но с разбирането на индивидуалната емоционална интелигентност, ролята на EQ на работното място и инструментите за оптимизиране на емоционалната интелигентност на работната сила организациите вече са овластени да идентифицират и да се справят с токсичността и да изградят фирмена култура, която дава приоритет на уважението, производителността и удовлетворението на служителите.

14.11.2024

КАК ЧРЕЗ ХИПЕРСЪЗНАНИЕТО МОЖЕТЕ ДА СЕ ПРОГРАМИРАТЕ ЗА УСПЕХ

"Хиперсъзнание. Революционни техники, базирани на научни изследвания, за препрограмиране на подсъзнанието" е книга, която обединява дългогодишните изследвания на психоложката Моника Балаян и натрупания опит на Петя Минкова като научен журналист от сп. "Космос" и "24 часа - 168 истории". Тя е за тези, които са се убедили, че старите методи не работят, и търсят нещо революционно.

Книгата съдържа иновативни техники и конкретни практики, с които може да се препрограмира подсъзнанието. "С нея ще разберем колко различни програми в подсъзнанието ни блокират - със страхове, с мързел, с натрапчиви мисли за провал и т.н. Ще видим как този "вирусен софтуер" може да бъде изчистен и на негово място да вкараме нов, с който да сбъднем и най-дръзките си мечти. Ще научим кои са кодовете към подсъзнанието, как да общуваме на неговия език, как да "улавяме" точните отговори, да стартираме мозъчните вълни на хиперсъзнанието, да програмираме успеха", обещават авторките. Тази уникална система се базира на древни знания, които Моника е открила в Матенадаран - едно от най-големите хранилища за ръкописи от зората на цивилизацията, и на съвместни изследвания с професори от Института по физиология "Орбели".

Успех се постига с правилно изградени неосъзнати навици

Да се промени навик не е лесно, но има и прост алгоритъм, който може да се спазва от всеки.

Първо, за да изградим нов навик, са необходими многократни повторения, за да го превърнем в неосъзната програма. Повечето хора допускат една и съща грешка - решават да сложат край на даден навик и се впускат много амбициозно, но след няколко седмици ентусиазмът изведнъж изчезва, мързелът се пробужда.

Затова е добре да се знае, че за да може нещо ново да си проправи път към подсъзнанието, са необходими упражнения, техники с многократни повторения и едва тогава може да очакваме резултат. Обяснението е, че тогава "програмата" ще се стартира автоматично. Затова всичко трябва да се повтаря, докато не стане лесно - това е сигналът, че новият навик се е превърнал в изградена подсъзнателна програма. Ако мозъкът разбере, че този "софтуер" е важен, го превръща в автомат - спираме да изразходваме енергия за него и го правим неусетно и с лекота.

Практика: Вечер преди заспиване си представяме, че сме здрави, стройни, успели, че имаме достатъчно средства, че сме щастливи, живеейки в мечтаната къща, с мечтаното семейство и имаме мечтаната работа. Че сме полезни за всички и за общността.

Второ, да се освободим от "токсините". Токсични хора и ситуации има в изобилие, ние самите също ставаме токсични с мисли, настроения, страхове, разочарования, завист, подозрения и т.н. Всички тези токсични хора, ситуации и вътрешното ни състояние са сигнали, че нещо не правим правилно. И ако реагираме на токсично състояние с избухване, с нерви, със самовнушения, с желание да си отмъстим, със самонавиване, токсинът започва да ни трови. В състояние на гняв мозъкът не работи адекватно. Затова първо трябва да се успокоим - с дишане, с разходки и други, за да върнем вътрешното си благостно състояние. Чак след това можем да видим дали ситуацията, човекът или емоциите ни показват къде са нашите грешки. Или че всичко това изобщо не заслужава нашето внимание. С други думи, най-важното е да можем да управляваме нашата емоционална реакция, за да изградим правилна програма на неосъзнато ниво.

Важен съвет: Да не възприемаме токсините лично - нито своите, нито чуждите. "Защо с мен стана това", "Защо аз", "Защо аз съм черната овца", "Какво иска от мен" - когато се появяват, това означава, че ги приемаме лично.

Практика: Трябва да разберем, че не всичко е свързано с нашата личност. Може би шефът не ни напада точно нас, а ни обяснява каква част в работата не му харесва или иска нещо да се свърши по определен начин. Фокусът не е върху нас, а върху това, което вършим. Т.е. не е лично. Затова да спрем да мислим, че всичко е насочено срещу нас. Много по-удачно е да си зададем въпроса - дали това е токсична ситуация, или някой ни казва честно, че тя не му харесва? За нашата личност ли говори или за нещо съвсем друго?

Най-важното е в такава ситуация да търсим начини да се успокоим и първата ни мисъл да бъде: Успокой се! Това не е лично срещу теб! Да не възприемаме всички ситуации лично, а да се опитваме правилно да преценим какво се случва, за да може мозъкът да ни даде правилните отговори.

Практика: Ако все пак се налага да търпим в семейството или в работата "терорист", който "произвежда" токсини, важното е да развием здравословна вътрешна дистанция. В себе си можем да си пеем или да пуснем вътрешен смях, но без да се издаваме. Негативни емоции и хора винаги ще има, но само ние определяме реакциите ни към тях.

Трето, да спрем да създаваме "черни дупки". Една от най-популярните е, когато някой ни прави комплимент, да отговаряме: "Не виждаш ли колко съм остарял/остаряла?". Тези фрази са голям червен знак: "Внимание". В нас се е активирала програмата за черногледство, която ще ни засмуче като "черна дупка". Затова да спрем да създаваме напрежение около себе си, да прекратим конструирането на негативни сценарии, навика да се самокритикуваме, защото очакванията ни са прекалено високи.

Практика: Задават се три въпроса - Какво искам? Къде и как получавам енергия? Кога ми просветва?

Всичко опира до това дали човек е щастлив и как го "изчислява". Когато дефинираме какво означава за нас качество на живота, ще се появи желанието да си даваме сами на себе си подкрепа. Ще спрем да се критикуваме, да се обвиняваме, да си казваме колко тъпо и глупаво сме постъпили, да недоволстваме. Тогава ще разберем, че ние сме си най-добрият приятел: "Аз съм един голям късметлия! Всичко ще е наред!" Да бъдем благодарни винаги за всичкото добро в живота си. Благодарността е като мощна "атомна централа", която ни зарежда, а недоволството ни засмуква в обратната посока. Нещо повече, благодарността светкавично започва да променя качеството на живота ни.

Втора практика: На един лист да запишем какво сме обещали на другите и какво на себе си, след което да направим анализ - какво можем и какво не можем. На тези, на които сме обещали и не можем да изпълним ангажиментите си, им казваме истината. Махаме "черната дупка". След това разглеждаме обещанията към себе си - преценяваме кое е реалистично, кое не. Даваме си един месец. С всяка махната черна дупка ще получаваме допълнителни сили и енергия.

Следващо правило е да живеем с мисълта, че вече сме постигнали желания успех.

Практика: Изправяме се и си представяме нашия успех - чуваме ръкоплясканията, виждаме картинно възхитените погледи на поздравяващите ни хора, усещаме миризмата на цветята, които ни поднасят, можем да се прегърнем и да си кажем на глас: Браво!

Ако в този момент в организма не усетим прилив на енергия, на желание, емоция, радост, тази цел определено не е нашата. И обратно, ако има емоция, импулс, това е правилният път.

Добре е по време на визуализацията да добавим движение на тялото, да отворим прозореца, за да усетим свежия въздух, да си пуснем звука на аплодисменти, които са показател за успеха.

Ако всеки ден правим това, принципът на повторението по необясним начин ще започне да подобрява качеството на живота ни. Важното е да има повторение, за да стигне до подсъзнанието - само тогава ще има успех. Преди заспиване също е добре да си кажем: Браво! По този начин мозъкът го приема като възможна реалност за нас.

Вторият подход е да създадем програма за изчистване на боклука в паметта. В края на книгата ще откриете QR кодове към безплатни Mneuro видеопрограми и "Мигновено освобождаване от негатива", с които може да се постигне точно тази цел. В момента, в който "боклукът" бъде елиминиран, мозъкът започва отново да работи в нормален режим.

Практика: Вземаме два листа, черен и бял. В черния мисловно изпращаме притеснения, неприятни преживявания, недоволства, обиди, разочарования. Можем да си помогнем с ръце, все едно физически ги изхвърляме в него. Ако ни е по-лесно, може на различни листове да опишем обидите и да хвърлим тези листа.

Когато приключим, започваме да гледаме белия лист - там започваме на чисто. Миналото повече не ни пречи. Нищо не пречи да започнем наново, на чисто, на бяло, като бял лист хартия. На този бял лист описваме етап след етап как си представяме успеха във времето. След три месеца, шест месеца, след една година, след три години, след пет години.

13.11.2024

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С БЪРНАУТА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Какво е бърнаут? Накратко, прегарянето се отнася до състояние на хронично физическо и емоционално изтощение, което се появява във връзка с работното ви място. Ако стресът, свързан с работата, не се управлява редовно, той може да има физически, умствени и когнитивни последици.

Може да почувствате, че трябва да работите допълнително, за да поддържате задоволителни резултати. В същото време може да почувствате, че прилагате обичайните си усилия, но резултатите ви все още страдат.

Когато нивата на активност надвишават енергийните ви нива, ще имате силен стрес. И когато високият стрес е последователен в живота ви, има натрупан ефект от симптоми, които могат да доведат до прегаряне, защото сте поставяли нуждите на другите или работата си пред себе си.

Кои са честите симптоми на бърнаут?

Въпреки че симптомите на прегаряне в крайна сметка са свързани с работата, те често причиняват ефект, който се смесва с други области от живота ви. Ето някои от най-често срещаните симптоми на прегаряне.

Безсъние – това може да включва нарушения на съня и трудности при заспиване и задържане на непрекъснат сън, което също може да доведе до физическо изтощение и раздразнителност.

Болки – може да изпитате главоболие, мускулно напрежение или друг физически дискомфорт. Също така е напълно възможно да страдате от мигрена. 

Проблеми със стомашно-чревния тракт – ранните етапи могат да включват гадене, запек и диария. Лекарите добавят, че стомашните болки и симптомите, свързани със синдрома на раздразнените черва, също са често срещани.

Откъснатост – може да се почувствате откъснати или да имате негативно отношение към вашите колеги и задачи. Това може да бъде особено вредно за хората, които работят в екипна динамика.

Намалена концентрация – мозъчната мъгла е един от най-честите начини, по които се проявява този симптом. Можете също така да изпитате намален обхват на вниманието или отслабена когнитивна ефективност.

Намалено чувство за постижение – ще започнете да чувствате, че усилията ви не дават резултат, което може да доведе до усещане на безпомощност или липса на мотивация. В резултат на това може да се оттеглите от отговорностите си или да вземете медицински отпуск, за да си починете.

Изолация – може да се почувствате склонни да се отдръпнете от приятелите и семейството си или пък те да се оплачат от липса на вашето присъствие.

Как да предотвратите бърнаут?

Ако сте на властова позиция във вашата компания, предприемете активни мерки за създаване на работна среда, която насърчава другите и следователно и вас самите да дават приоритет на своето благополучие. За тези, които нямат толкова голям авторитет на работното място, лекарите предлагат да се упражняват да поставят граници рано и често и да използват своето "не“, ако е необходимо.

Разбира се, това може да бъде по-лесно да се каже, отколкото да се направи, така че добра първа стъпка е да изясните какви граници искате да започнете да поставяте и бъдете готови да сте конкретни относно вашите нужди, когато говорите с вашия мениджър.

Преди да проведете дискусия с висшите си ръководители, може да е полезно да практикувате предпочитаната от вас форма на внимание, за да облекчите нервите или безпокойството. Имайте предвид, че в зависимост от нуждите ви може да са необходими няколко разговора.

За ежедневно освежаване може да се обърнете към тренировки или медитация, за да облекчите стреса между срещите или преди и след работа. Независимо дали става въпрос за йога или медитация, целта е да направите нещо, с което да ангажирате ума си. Паузата и размисълът може да облекчат физическите ви симптоми.

Трябва също така да се върнете към основите и да се съсредоточите върху редовното хранене и пълноценната нощна почивка. Но ако имате нужда от допълнителна подкрепа, не се страхувайте да се свържете с приятели, семейство, терапевт или дори колеги.

Как да лекувате бърнаут?

Когато става въпрос за прегаряне, най-добрата форма на лечение е превенцията. След като осъзнаете, че изпитвате подобен проблем, може да се наложи да увеличите интензивността на подхода си към вашата рутинна грижа за себе си. Но ако чувствате, че все още се борите да се справите, може да имате нужда от професионална помощ.

Видът на помощта, която търсите, ще зависи изцяло от вашето прегаряне. За леки симптоми може да е по-добре с треньор или терапевт. Междувременно на човек с по-тежки симптоми може да се наложи да посети своя личен лекар. 

Какво става, ако пренебрегваме бърнаута?

Ако не предприемете стъпки за лечение на вашето прегаряне, може да откриете, че симптомите ви започват да ескалират. Това е начинът на тялото да ви сигнализира, че е време да спрете, да поемете глътка въздух и да презаредите. Игнорирането на симптомите може да доведе до някои от следните последици:

– Редовни пристъпи на паника.

– Намаляване на работоспособността.

– Повишено отсъствие от настоящия момент.

– Наддаване или загуба на тегло.

– Дългосрочно напрежение в личните отношения. 

– Нисък имунитет.

Съществува и възможност за прегаряне, което води до други психични усложнения. Не е трудно да се сетим, че ако проблемът не се лекува за дълъг период от време, той може да мутира в други психиатрични разстройства и заболявания като клинична депресия, при които хората са изложени на повишен риск от склонност към самонараняване или по-лошо.

Каква е разликата между бърнаут и депресия?

Както споменахме по-горе, забелязването на разликата между симптомите на прегаряне и депресия може да бъде трудно, но все пак има неща, които ги отличават.

Голямата разлика е, че депресията се счита за психиатрично разстройство, а прегарянето е резултат от условия на работното място, които имат психологически симптоми, свързани с това.

И двете могат да варират от леки до тежки и изтощителни, но депресията не е пряко свързана с работата. Ако имате прегаряне и правите конкретни промени в професионалния си живот, може да започнете да виждате подобрения в качеството си на личния такъв. От друга страна, депресията може да доведе до по-ниско настроение въпреки тези промени.

Ако не сте сигурни какво заболяване имате, говорете с консултант или психолог за повече насоки.

07.11.2024

КАТО ЧУЕТЕ "С ЦЯЛОТО МИ УВАЖЕНИЕ", ХИЧ НЯМА ДА ВИ УВАЖАТ. И ОЩЕ ПАСИВНО-АГРЕСИВНИ РЕПЛИКИ

Човек и добре да се разбира с колегите си, все някога му се налага да влезе в спор. Това е част от работата. И даже й помага, когато аргументи се разменят по същество, спокойно, наистина с уважение, без удари под пояса.

Понякога обаче по време на съвещание може да се отпуснете от възпитания тон, да проспите началото на спора и трудно да възстановите откъде тръгна. Ако сте само свидетели, ще се концентрирате и ще наваксате. Но ако вие сте обектът, на когото колегата възразява, трябва веднага да слушате внимателно и да готвите контрааргументи.

Специалистите по комуникация казват, че има фрази, които ви подсещат да наострите уши. Макар че значат точно обратното на това, което ще последва.

Една от тях е "С цялото ми уважение". Като някой я изрече, със сигурност се готви да възрази. Даже нещо повече - да разбива на пух и прах, особено пък ако се обръща не към началника, а към равен по ранг колега.

Тази книжна фраза е увод, който само в редки случаи е нещо като извинение. Човекът може да е новак или притеснителен по характер и се чувства леко неудобно, но все пак държи да поправи нещо казано от друг или да изрази мнението си. Не се готви да критикува и ожесточено да спори. Обикновено е така, когато е изречена набързо. Произнесена по този начин, може и да е просто клише, с което някой смята, че изглежда интересен.

Но като я чуете казана отчетливо, с наблягане и с многозначителна пауза, веднага си дайте сметка за интонацията, за да преугадите какво се задава. Вероятно има нотка на ирония и всъщност думите значат "Тук се говорят глупости от напълно некомпетентни хора, сега аз ще кажа какво трябва да се прави".

Ако адресатът на "цялото уважение" сте вие, започнете да внимавате и дори да си водите бележки, защото колегата ви напада и ще трябва да се защитавате.

В повечето случаи онова, с което той ще продължи, не само няма да е уважително, но и няма да е продуктивно. Човекът е дълбоко неискрен и се издава с тази фраза. Тя няма никакъв смисъл, защото е нормално в екипа да се разменят мнения и даже да се спори. Никой не очаква от друг да бъде неуважителен, затова от специална декларация няма нужда. Щом колегата ви я прави, издава истинските си намерения, обясняват психолозите.

Ако искате да му покажете, че схващате лицемерната му любезност, когато отговаряте, може да започнете със същите думи - "С цялото ми уважение".

"Ако позволите да отбележа" съдържа толкова много любезност, че поражда съмнения за ирония. Даже непознатите делови хора не си говорят така, защото е загуба на време в паразитни думи. Та какво остава за колеги, които непрекъснато общуват.

Фразата е безобидна, ако млад колега я казва на началник и наистина иска позволение. Или ако някой желае да прекъсне друг с относително възпитан маниер. Но щом колегата ви взима думата за изказване и започва така, значи се готви за люта словесна битка.

Може да влезете в нея с "А на мен пък позволете да отбележа, че".

"Може и да греша, но" само понякога издава несигурност. Обикновено този израз е също като "Извинявайте, но" - говорещият няма никакво намерение да се извинява. Той иска да възразява. Вижда му се обаче някак по-интелигентно да направи увод, за да предизвика внимание. Или пък използва психологически трик - създава измамно впечатление за неувереност и после блесва с верни, убедителни, неразбиваеми аргументи.

Така че пак внимавайте, щом колега започва да говори след вас по този начин. А ако можете да разбиете аргументите му и няма да звучи като заяждане, когато му отговаряте, елегантно му върнете топката "Ти направи уговорката "Може и да греша". Наистина грешиш, защото".

"Ще се опитам да обясня" само на първо слушане значи, че колегата ви се пробва да ви просвети. Всъщност той най-вероятно заявява нещо съвсем друго - "Що не се опитате да разберете". Общо взето, поставя под въпрос капацитета на останалите да схванат умните му мисли и предложения. Но му се струва, че така е по-възпитано, отколкото да го каже направо. Изглежда по-малко нафукан. Всъщност се представя като един страдалец, който си има работа с полуидиоти.

Фразата може да е насочена директно към вас, ако спорът вече е започнал. Колегата ви е предложил нещо, вие сте изказали различно мнение или сте го критикували. А той сега ви отвръща, че всъщност не го разбирате. Понеже поведението му е леко арогантно, преценете дали и вие да не отговорите в същия стил. След неговото "Ще се опитам да обясня" може да вмъкнете с лъчезарна усмивка нещо от сорта на "Дано този път да успееш".

"Бях много любопитен да науча" е друга типична фраза от т.нар. пасивно-агресивни. Колегата ви не казва, че е узнал нещо ново - тогава щеше директно да заяви "Не знаех, че". Завоалирано съобщава, че започва да напада.

При това е настроен не точно за конструктивен спор, в който двете страни се уважават - тогава щеше да каже "Не си прав за" или "Бях изненадан да науча, че". Фразата с "любопитен" съдържа сарказъм и снизходителност.

И на тази, както и на другите пасивно-агресивни фрази, преценете дали да отговорите с лека доза ирония - "Радвам се, че успя да научиш нещо ново".

------------ Как да реагирате ---------------

Наистина е въпрос на конкретна преценка в конкретната ситуация, но мнозина специалисти съветват да покажете на колега, който използва лицемерни изрази, че разгадавате опитите му за манипулации и сте готови да ги посрещнете, засега незлобливо.

Много често, когато спорите само по същество и се правите, че не забелязвате ироничните им фрази, арогантните колеги ви разбират погрешно. Смятат, че щом не оказвате съпротива, може да бъдете лесна жертва и започват да упражняват все по-гадно остроумие. Ако отвърнете реципрочно - т.е. с ироничен израз, демонстрирате, че няма да се дадете.

В никакъв случай обаче не бъдете резки. На пасивно-агрисивните типове това им е номерът - изглежда, че се държат мило.

Съзнателната или подсъзнателната цел на пасивния агресор е да ви изкара от кожата. И тогава, щом вие изглеждате груби, излизате виновни за конфликта - не умеете да спорите, не търпите критика, не приемате чуждо мнение.

Затова бъдете хладнокръвни и не му позволявайте да се възползва от ситуацията. Ще навредите на професионалната си репутация само защото сте били по-искрени в реакцията си.

06.11.2024                                      

КАКВО СЛЕДВА ДА НАПРАВИМ, АКО НИ ОБИЖДАТ В РАБОТАТА

Обидите, повишаването на тон, заплахите, както и упражняването на психически и физически тормоз, за съжаление, са често срещани явления в работната среда на много от работещите в България.

Прекрачването на тези граници в работната среда оказва негативно въздействие както върху психическото и физическото здраве на работещите, така и върху качеството на извършваната работа и производителността. Какви са правата ни в такива ситуации?

Подобни явления несъмнено се наблюдават както в частния бизнес, така и в администрацията, като всички засегнати страни търпят негативни последици - както агресорът, така и неговата жертва.

Един от основните проблеми е липсата на ефективни механизми за наблюдение и санкциониране на такива поведения. Макар да съществуват закони и правила за защита на работниците от тормоз и дискриминация на работното място, те често се прилагат непоследователно или се игнорират от работодателите.

За да се справим с този проблем, необходимо е да се въведат по-строги мерки за наблюдение и контрол върху работната среда. Това може да включва редовни обучения за работниците и ръководителите относно техните права и отговорности, както и по-ефективно прилагане на съществуващите законодателни инструменти.

Освен това, важно е да се насърчава култура на уважение и сътрудничество в работната среда. Работодателите трябва да бъдат осведомени за значението на поддържане на положително и здравословно работно място за своите служители, което в крайна сметка ще допринесе за по-добра работна обстановка и по-висока производителност.

Работната среда трябва да бъде място на уважение, сътрудничество и безопасност за всички служители. Въпреки това, тормозът на работното място е проблем, с който все още се сблъскват мнозина работници. В случай че се почувствате подложени на тормоз, е важно да знаете своите права и да знаете как да реагирате.

Според законодателството на България, работодателят, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка по случая. Той трябва да предприеме всички необходими мерки за прекратяване на тормоза и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.

Ако сте станали жертва на тормоз на работното място и не сте получили подходящ отговор от вашата компания или организация, имате право да подадете жалба пред Комисията за защита от дискриминация. Тази институция има за цел да предотврати и да санкционира дискриминацията и тормоза на работното място.

Важно е да помните, че тормозът на работното място може да се прояви по различни начини, включително във форма на дискриминация, обиди, заплахи или изолация. Независимо от формата, тормозът е неприемливо поведение и трябва да се справим с него незабавно.

За да се осигури ефективна защита от тормоз на работното място, е важно да се съобщава за случаите на тормоз, както и да се предприемат мерки за превенция. Обученията за осведомяване на служителите за техните права и отговорности са от съществено значение за създаване на култура на уважение и справедливост на работното място.

За да се намали въздействието на обидите, тормоза и заплахите в работната среда, е необходимо да се предприемат конкретни и целенасочени действия от всички заинтересовани страни - работници, работодатели и държавни институции. Само по този начин можем да създадем по-справедливо и здравословно работно място за всички.

Справка:

чл. 4 от Закона за защита от дискриминация

чл. 148 от Наказателния кодекс

31.10.2024

ЗА УСПЕХ ВЪВ ВСЯКА КАРИЕРА ВИ ТРЯБВА КРЕАТИВНОСТ. ТРИКОВЕ ДА Я СЪБУДИТЕ

Идейност - да се използва тази дума през 90-те не беше много престижно, защото миришеше на партийност. А пък английските думи миришеха на модерност, та без всякакви опити за намиране на български еквивалент креативност се превърна в термин.

Понеже не сте поети, мислите, че ще минете без нея. Нищо подобно, бъдете сигурни, че работодателят ви много държи да имате креативност, независимо дали сте стругари, продавачи, журналисти или съчинявате реклами (което се нарича със звучната българска дума криейтив директор). Сиреч, държи да проявявате творчество, да впрягате въображението си и да ви спохождат интересни идеи как да изпълнявате задачите си по-добре или към какви пазарни ниши да се насочи компанията, в която работите. Сиреч, да създавате нещо ново. То това и значи английската дума creativity - творчество, създаване.

Някои шефове наистина търсят и ценят идеите на служителите. Други говорят за креативност само защото е модерно, а всъщност си харесват само своите идеи, обичат да командват и да контролират подчинените си. Не им дават никаква свобода, така че убиват въображението и инициативите им в зародиш.

Но ако работите във фирма, където кариерата ви зависи от творческия подход към изпълнението на отговорностите ви и дори е задължителна според служебната ви характеристика, проблемът е как да я извадите от себе си тая креативност.

Естествено, изначалният и тревожен въпрос е притежавате ли я. 

Спокойно, специалистите смятат, че повечето хора са способни на творчество. Не са чак гении, но могат да измислят нещо ново, ако се постараят да се измъкнат от рутината.

Повечето хора обаче са на обратното мнение. При анкета с 5000 служители от пет държави само една четвърт от тях казват, че се смятат за способни на креативност.

Ако никога не сте се питали как бихте могли да вършите по-добре работата си и не сте впрягали въображението си с тази цел, вероятно не знаете дали сте в мнозинството от три четвърти или в малцинството от една четвърт. Ами проверете, но предварително се подгответе.

Експертите твърдят, че за начало може да направите малки и прости неща, с които да събудите своята креативност.

Понеже най-важното е да излезете от коловоза, в който се движите, предприемете съвсем буквална промяна. Всеки ден сменяйте маршрута към офиса и обратно към дома си. Ако ходите пеша и забележите как хората са прокарали пътечка през тревата, за да стигат по-пряко до автобусната спирка, това може да ви стимулира да измислите как и вие да скъсите някое разстояние в изпълнението на задачите си.

В почивката идете да пиете кафе на ново място. Обядвайте в друго заведение. Поговорете с колеги, с които не общувате често. Вечерта се срещнете с приятели, които скоро не сте виждали, или контактувайте със съвсем непознати.

Не смятайте всичко това за дребно, то ще освежи мозъка ви с нови гледки и впечатления, ще го подтикне да създава. Промяната води до иновации, защото принуждава ума ви да търси други решения в чисто битови дейности, а по този начин го отваря и за различни решения в работата, казват специалистите.

А пък срещите с нови хора може да ви дадат идеи. Не директно. Полезното хрумване понякога идва от разказана случка или от аналогия с нещо, което на пръв поглед няма общо с вашата работа.

Аналогиите с друг свят помагат да организирате вашия. Специалистите често дават за пример Стив Джобс, който въвежда в технологиите "папки". В зората на софтуера те са звучали изключително вехто, но той не се е побоял да го сметнат за немодерен и днес всеки създава в компютъра си точно папки, за да структура многобройните си документи.

Сравнението на вашата работа с привидно далечни идеи може да подобри тяхното разбиране и да възпламени искрата на креативността, уверяват експертите.

Четете, защото това само по себе си стимулира въображението. Художествената литература ви кара да си представяте онова, което ви разказва, и умът ви се настройва творчески. Понякога от роман или от приказка, която четете на детето преди заспиване, неочаквано може да ви дойде и идея за работата.

За да е полезна тази подготовка, трябва все пак да си определите цел, да насочите своята креативност към нещо определено, което искате да подобрите, да решите, да създадете. Помага да оставите умът ви просто да се рее, когато сте се изморили или сте изпаднали в безизходица при справяне със задача. Иначе не е плодотворно.

Експертите дори казват, че безкрайната свобода е вредна за креативността. Обикновено трябва да се измисли нещо конкретно и в някакви рамки. Поставянето на ограничения може да изглежда на пръв поглед контрапродуктивно за стимулиране на въображението. Истината е, че те насърчават гъвкавото мислене, защото действат като предизвикателство - човек впряга способностите си, за да разреши проблема.

Емблематичен пример за това е издателят Бенет Сърф, който се хваща на бас с един от своите автори, че не може да напише детска книга само с 50 различни думи. Писателят се казва Тиодор Гайзъл, по-известен като Доктор Сюс. Той спечелва баса със "Зелени яйца и шунка", която се превръща в една от най-продаваните детски книжки в САЩ и досега.

Естествено, вдъхновение ще ви споходи, ако излезете от рутината и в пряката си работа. Отървете се от всичко, което е ненужен детайл. Не пилейте часове за незначителни дейности. Те ще затлачат уж освежения ви и отворен към творчество мозък. Даже подредете бюрото си, за да не се разсейвате от хаоса. Креативността има нужда от време и място, изтъкват специалистите.

Когато започнете да мислите съвсем целенасочено за ново решение на задача, внимавайте да постигнете баланс между ограничения и мащабност. Трябва да спазите граници - т.е. да създадете нещо приложимо, не някаква фантасмагория.

Но ако пък много се притиснете в рамки, няма да ви хрумне нищо необичайно.

Творчеството наистина не е безкрайна свобода, а фин механизъм, в който се сработват като зъбчати колела въображение и реалност. Дори поетът трябва да мисли дали някой разбира духовните му инвенции, изляти в стихове.

А вие надали сте поети, макар че шефът ви иска от вас креативност.

---- Идеите са чупливи ----

Може да ви звучи шантаво, но щом ви дойде интересна идея, зарежете всичко друго и я хванете. Ако шофирате, спрете колата, извадете телефона или тефтера и си запишете какво ви е хрумнало. Даже любимата или любимия може да прекъснете, за да уловите онова, което ви е минало през ума.

След малко може да е късно, защото идеята е породена от конкретен момент. Когато той отмине, много е вероятно и тя да си иде с него. А когато започнете веднага да я записвате, ще я формулирате и дооформите. Или поне ще я нахвърляте, за да имате какво да развивате после.

За добър мениджър се смята този, който умее да стимулира и управлява креативността на служителите си. Ако шефът не владее това изкуство, и най-блестящите идеи се превръщат в отпадъци.

Много разумно е вие да бъдете добър мениджър на своята собствена креативност. Нужно е да не нарушавате само три правила:

1. Ако не записвате идеите си, те просто изчезват.
2. Ако не ги развивате, те просто си седят неизползвани.
3. Ако не се осмелите да ги споделите и да опитате да ги осъществите, те стават лоши, защото не знаете дали са добри.

30.10.2024

ДДС ПРИ ПОКУПКА ОТ РУМЪНИЯ ПРЕЗ ОНЛАЙН ПЛАТФОРМА

Много фирми купуват стоки през румънска онлайн платформа за търговия. Затова в рубриката „Правна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи.

Покупки от Румъния през онлайн платформа

Дружество купува офис стол чрез онлайн платформа от фирма в Румъния. Първоначално с доставката на стола е изпратена фактура с ДДС. Проведен е телефонен разговор с онлайн платформата, в който е обяснено, че тази фактура не отговаря на изискванията на българското законодателство и не следва да се начислява ДДС, а е необходимо дружеството да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС и то да начисли ДДС. Румънското дружество изпраща за продажбата на стола втора фактура, но отново с начислен в нея ДДС. Българското дружество отново сигнализира онлайн платформата чрез имейл, но отговор не е получен. Дружеството има възможност да поиска връщане на платения данък чрез платформата на НАП, но не може да отрази фактурата в дневниците по ДДС, тъй като не е данъчен документ.

Поставен е следният въпрос: Как следва да процедира в описания случай българското дружество?

В чл.13 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) изчерпателно са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване. Съгласно ал.1 от същата правна норма, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Данъкът за вътреобщностно придобиване се начислява, като се издава протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл.117, ал.1, т.1 във връзка с ал.3 от ЗДДС.

Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод вътреобщностната сделка, не следва да съдържа размер на данъка.

В случай, че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка и българското дружество е получател и са изпълнени условията на чл.13, ал.1 от ЗДДС, за българското дружество ще е налице вътреобщностно придобиване, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС (по приложимата за съответната държава членка ставка).

Правилата, касаещи облагането с ДДС на вътреобщностните придобивания, по принцип не могат да доведат до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, съответно неправилно прилагане на данъчен закон.

В случай, че при вътреобщностно придобиване, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на вътреобщностно придобиване следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика (сборът от данъчната основа и начисления му данък). Тъй като, съгласно чл.64, ал.1 във връзка с чл.26 от ЗДДС, данъчната основа на вътреобщностно придобиване се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон, а начислената като ДДС сума не е данък „по този закон", същата следва да се включи в данъчната основа на вътреобщностно придобиване. В случай че впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл.117, ал.4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулирана погрешна и издадена нова фактура).

25.10.2024

РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ КРИЕ РИСКОВЕ

Работници, трудещи се от разстояние, са изложени на рискове за безопасността им, предупреждават от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.

Дигиталните технологии като персонални компютри, смартфони, лаптопи, софтуерни пакети и интернет, позволяват на хората да работят дистанционно, т.е. извън помещенията на работодателите през по-голямата част или за част от работното си време. По време на ковид пандемията работата от разстояние се разпространи повече, а хибридната — съчетание от работа от разстояние и в помещенията на работодателя — придоби популярност след извънредната ситуация. През 2022 г. 18% от работещите в ЕС-27, Исландия и Норвегия са работили предимно от дома си.

Освен работещите от разстояние, сред хората, които са в дистанционен режим, са и тези, които работят в помещенията на клиенти (6%); на открито, например на строителна площадка, по улиците на града или в земеделски площи (5,5%); в автомобил или друго превозно средство (3,5%) и на обществени места, например в кафенета или на летищата (2%). Въпреки че по-голямата част (65%) са работили в помещенията на работодателите, дистанционната работа е била практика за една трета от работната сила в тези държави.

Дигиталните технологии имат доста предимства и са от решаващо значение за извършване на работа от разстояние, но използването им е свързано с редица психосоциални и физически рискове:

Предимства:
- Спестяване на време и намаляване на стреса от пътуване;

- По-добро равновесие между професионалния и личния живот;

- Повишена производителност и концентрация.

Недостатъци:
- Увеличаване на продължителното седене и стреса от работните срокове;

- Дълги работни часове и социална изолация, които могат да застрашат здравето;

- Рискове от мускулно-скелетни смущения (болки във врата, китките и пръстите) поради неправилно подреждане на работното оборудване;

- Умора на очите от лошо осветление и дълго време пред екрани.

Организациите имат решаваща роля за предотвратяването на рисковете, свързани с дистанционната и хибридната работа. Първата стъпка е задължителна оценка на риска, която следва да обхваща дистанционната работа в съответствие със законодателството на ЕС и националните законодателства. Когато работата се извършва извън помещенията на работодателя, условията на работното място и свързаните с тях рискове за безопасна и здравословна работа са по-непредвидими и извън прекия контрол на фирмата.

Поради това е много важно участието на работодателя и на служителите в процеса на оценка на риска. Освен предоставянето на основна информация относно предприемането на следващите стъпки към план за действие, процесът на оценка на риска създава взаимна информираност сред дистанционните работещи и ръководството на организация. Работниците, работещи от разстояние, все по-често изпълняват трудовите си задължения на различни места, например в движение, по време на пътуване с цел работа или развлечение. Те използват по-малко стандартни работни станции.

Всяко обществено пространство потенциално може да се използва като място за работа, например паркове, обществен транспорт, летища, железопътни гари, библиотеки и т.н. Традиционните места, където се събират местни общности — кафенета, барове и ресторанти, също се използват като работни. Въпреки че са достъпни, тези пространства са непредсказуеми, тъй като условията в тях не зависят от работещите или работодателите.

В зависимост от местоположението броят на физическите рискове може да варира. Например работата от открито пространство може да има последици от излагането на ултравиолетова светлина, широко призната като рисков фактор за рак, или да има отрицателни последици за очите предвид неподходящите условия на осветление при работа с лаптопи и смартфони. Дългата и честа работа във влак или самолет може да доведе до по-голяма експозиция на шум и вибрации.

За превенция в тази връзка се работи усърдно по отношение на работата с видеодисплеи. В работната група за Директива 90/270/ЕЕС се обсъждат промени относно определението и обхвата на понятието работно място и използването на екранно оборудване. Освен при използването на стационарен компютър, директивата да може да се прилага и когато работникът борави с преносимо екранно оборудване – лаптоп, таблет и др., като за това са предвидени и нови минимални изисквания при използването му, както и разширяване обхвата с включването на рискови фактори – ергономичност и психосоциален риск на работното място.

Както работещите, така и работодателите могат да допринесат за осигуряване на безопасността и здравето при дистанционна работа и в хибридни схеми, чрез предоставяне на работещите оборудване, дигитални технологии, техническа подкрепа и насоки за безопасното им използване. Работодателите могат да предоставят обучение и образователни дейности за повишаване на осведомеността относно безопасната работа навсякъде и да въведат ясна политика за дистанционната и хибридната работа. Така работещите от разстояние могат да оптимизират ергономията и средата на работното си място, да се движат, да променят позата си, да бъдат активни и да правят редовни почивки.

Европейската агенция за безопасност и здраве при работа подчертава, че безопасността и здравето на работното място са основополагащи фактори за общото благосъстояние на работниците и оперативната ефективност.

Европейската седмица на безопасност и здраве на работа представлява важен инструмент за повишаване на осведомеността относно рисковете на работното място и насърчаването на здравословни практики.