02.11.2022

ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСКА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

При какви условия се ползва отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка?

С промените от в Кодекса на труда от 1 август 2022 г. се измени разпоредбата относно ползването на отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В него се прави промяна относно изискването за придобит трудов стаж на работещия, като условие за ползването на този вид отпуск.

Съгласно промените, когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.

Законът урежда също, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по някои от разпоредбите в закона.

Важно е да уточним, че времето, през което се ползва този вид отпуск, се признава за трудов стаж.

Както е видно, законът дава право на работодателя да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж. Това право може да се реализира при следните обективни предпоставки:

- обявено извънредно положение;

- обявена извънредна епидемична обстановка;

- заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;

- заповед на държавен орган за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

Освен наличие на горните предпоставки, за да упражни тази възможност за едностранно предоставяне на платен годишен отпуск на работниците/служителите, които на практика не могат да полагат труд, е необходимо още работодателят да издаде заповед на това основание и да определи на кой работник, от кой момент и в какъв размер предоставя едностранно платения му годишен отпуск.

Трябва също да се отбележи, че работодателят може да предостави платен отпуск и на работници и служители, които нямат минимално необходимия трудов стаж, даващ им право да ползват платен годишен отпуск по общия ред. Добре е да се знае, че предоставянето на платен годишен отпуск е обвързано с периода на преустановяване на работата. С други думи, размерът на платения годишен отпуск, който работодателят ще предостави едностранно на работника и служителя, трябва да съвпада с периода, посочен в заповедта за преустановяване на работата.

Размерът на платения годишен отпуск, предоставен при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, не може да надвишава и не може да бъде по-голям от времето, определено в заповедта на работодателя за преустановяване на работата поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, независимо дали тя е издадена по инициатива на самия работодател или е издадена в резултат за изпълнение на заповед на компетентен държавен орган.

Обърнете внимание, че законът не е установил кой платен годишен отпуск се предоставя - дали за текущата година или такъв, който не е бил ползва в предходни години. Това е въпрос на преценка от страна на работодателя.

От разпоредбата в закона се извеждат следните изводи:

1. Размерът на отпуска се определя в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
2. Предоставянето на отпуска става с акт на работодателя, който обаче има констативен характер. Тоест актът не разрешава отпуска, а отпускът е разрешен директно от закона, ако бъде поискан. Актът констатира, че отпуск е поискан и е започнал да тече за определения в искането период от време, но не по–късно от края на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Признаването на трудовия стаж за времето на ползване на този вид отпуск няма значение продължителността и вида му, а единствено дали е ползван във връзка с обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Справка:

чл. 173а, ал. 1, 2, 3 от Кодекса на труда