03.11.2022

КОМИСИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ НА РУМЪНИЯ РЕВИЗИРА НАГОРЕ ОЦЕНКАТА СИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ ЗА 2022 Г. ДО 4,6 ПРОЦЕНТА

Комисията за национална стратегия и прогноза на Румъния предвижда икономически растеж за тази година от 4,6 процента - с 1,1 процента над лятната прогноза (+3,5 процента). От друга страна, комисията ревизира надолу прогнозата си за икономическия растеж за 2023 г. от 3,7% на 2,8%, предаде румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на доклад на Комисията за национална стратегия и прогноза.

Докладът обяснява подобрението на тазгодишните оценки с факта, че строителството и услугите са се представили над очакванията, като са допринесли общо с 5% за увеличението на брутния вътрешен продукт и са компенсирали негативния ефект на индустрията и селското стопанство (-0,9 процентни пункта).

Брутната добавена стойност за третичния сектор, който възвръща статуса си на двигател на растежа, се очаква да нарасне със 7,7 процента, с тенденция за леко забавяне през втората половина на годината, докато в строителния сектор се очаква ръст от 6,1 процента поради повишаване на активността през второто полугодие, посочва КНСП в есенното издание на средносрочната си прогноза за 2022 - 2026 г.

Според Комисията за национална стратегия и прогноза отрицателният принос идва от промишлеността, с прогнозиран спад на брутната добавена стойност от 1,2 процента, и от засегнатия от сушата селскостопански сектор, за който предишните оценки бяха значително ревизирани към намаление от 12,8 процента.

Комисията за национална стратегия и прогноза също така отбелязва, че брутните инвестиции отбелязват леко съживяване през второто тримесечие на 2022 г. - тенденция, която ще продължи, тъй като изпълнението на финансирани от Европейския съюз публични инвестиции набира скорост. Ревизията на растежа на брутното капиталообразуване обаче е само със скромните +0,6 процентни пункта до 4,3 процента, главно поради неблагоприятни влияния от компонента оборудване.

„Според текущата прогноза за двигател на икономическия растеж се счита вътрешното търсене, а нетният износ е с нулев принос, тъй като динамиката на износа на стоки и услуги (9,2%) се заличава от вноса на стоки и услуги (8,2 на сто)“, се посочва още в доклада на Комисията за национална стратегия и прогноза.