08.03.2023
МОЖЕ ЛИ ДА БЪДАТ РАЗДАДЕНИ БОНУСИ БЕЗ НАЛОЗИ
Ръководството на дружество обмисля предоставянето на допълнително стимулиране на своите служители при навършване на 5, 10, 15 и 20 години трудов стаж в предприятието под формата на предметна награда и ваучер за пътуване от туристическа агенция, като сумите за различните годишнини са в различни размери. Тези придобивки ще бъдат предоставяни на всички служители. Могат ли тези разходи да се дефинират като социални разходи съгласно ЗКПО, предоставени по реда на Кодекса на труда?
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В този обхват на социалните разходи, предоставени в натура, законодателят изрично включва: вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ (чл.204, ал.1, т.2, б.„а“) и разходите за ваучери за храна (чл.204, ал.1, т.2, буква „б“ от Закона за корпоративното подоходно облагане).
Понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т.34 на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В третото изречение на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане е посочено, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Съгласно чл.293 от Кодекса на труда, начинът на използването на средствата за социално-битово и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците. В чл.294 от Кодекса на труда са регламентирани социалните придобивки, които работодателят може да осигурява на работниците и служителите.
Следва да бъде изпълнено и условието, социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
За да е достъпна социалната придобивка, трябва да е подсигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност. Решението на Общото събрание на работниците и служителите или това на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката. Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на възнаграждението или от броя на отработените дни, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване (в тази насока е Решение № 3311/23.05.2000 г. на Върховния Административен Съд по административно дело № 6438/99 г.). Затова и стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички. Когато наетите лица имат различни потребности и интереси, обаче, работодателят може да предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, което не противоречи на изискванията на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
В описаната в запитването хипотеза, се касае за предоставяне на предметни награди и ваучери за пътуване от туристическа агенция на служители (при навършване на 5, 10, 15 и 20 години трудов стаж) от работодателя.
Самото значение на думата „награда“ предполага предоставянето й при постигнати високи, изключителни резултати или заслуги в трудовата дейност по конкретно трудово правоотношение. Наградата се присъжда от работодателя в знак на благодарност за продължителна и добросъвестна служба при него. Наградата се дава на отделно лице или група от хора като признание за високи постижения в дадена област.
Предвид изложеното, че целта на предоставянето на награди и ваучери е в полза на определени лица, следва, че не е изпълнено едно от кумулативните изисквания за изпълнение на условията, дефиниращи понятието „социални разходи, предоставени в натура“ по смисъла на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, а именно да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Когато не е налице кумулативно изпълнение на условията дефиниращи понятието „социални разходи, предоставени в натура“ по смисъла на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, то не следва да бъде определян данък върху разходите по чл.204, ал.1, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, а приложение ще намери чл.205 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Съгласно него, социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическото лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Независимо от натуралния им характер, разглежданите придобивки не могат да се определят като социални разходи, предоставени в натура, предвид неизпълнението на критерия „общодостъпност“. Социалните придобивки имат за цел да обезпечат потребности от живота и бита на наетите лица, а тези потребности не могат да бъдат поставени в зависимост от заеманата от лицето позиция или от постигнатите от него трудови резултати.
От изложеното в запитването, може да се предположи, че посочените придобивки не целят задоволяване на социално-битови потребности, а имат за цел да възнаградят (стимулират) определени лица за положения от тях труд. При това положение разходите за награди ще носят белезите на разходи за възнаграждение на персонала, съответно облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.
В случая формата на тези стимули (награди) – дали ще бъдат предметни подаръци или ваучери за екскурзия, както и паричната им равностойност няма значение за квалифицирането на разхода.
В случай, че разглежданите придобивки са поощрение за постигнати трудови резултати, същите имат характер на допълнително трудово възнаграждение, което не е определено като задължително с нормативен акт. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.42, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според която разходите представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите разходи по реда на чл.42, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се признават в годината, в която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход (чл.42, ал.3 от Закона за корпоративното подоходно облагане).
