12.04.2023

ЗАБРАНА ЗА РАБОТА НА ДРУГО МЯСТО СЛЕД КАТО НАПУСНЕМ

Един от най-честите случaи, с които се сблъскват работещите в последно време, е този, че в трудовите си договори откриват клаузи, с които се ангажират да не работят известно време на други места или да заплащат обезщетения, ако започнат работа при конкурент.

Например клауза, според която работникът или служителят се задължава при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, независимо от правното основание за това, да не постъпва на работа в трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за срок от една година.

Трябва ли да се притесняваме да започнем работа на друго място при наличие на подобна договорка в предишния ни договор и изобщо нищожна ли е клауза в трудов договор с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа по трудови и граждански отношения в конкурентна фирма?

Ясно и категорично следва да се заяви, че клауза в трудовия договор, по силата на която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на работници или служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд (по-специално нормата в Конституцията на Република България, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин), както и е в противоречие на закона и тя е нищожна.

Също както и клауза, с която се възлага гражданска отговорност на работник или служител в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения не спази изискването да не встъпва в трудови или граждански правоотношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона.

Такива клаузи противоречат както на Конституцията на Република България, така и на разпоредбите на Кодекса на труда, съгласно които отказът от трудови права е недействителен.

Нищожна е и клаузата, съобразно която работникът или служителят дължи обезщетение, в случай че постъпи на работа при конкурентен работодател в определен уговорен срок след прекратяване на трудовия договор.

Правото на труд е уредено от редица международни, европейски и национални закони.

Всеобща декларация за правата на човека сочи, че всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.

Съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. Гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Държавата също така създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания и всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

Спрямо Конституцията на Република България гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право и създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа като работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.

Справка:

чл. 23 от Всеобща декларация за правата на човека

чл. 15 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз

чл. 48 от Конституцията на Република България

чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда