Консултация: Как да ...

26.04.2023

КАК НИ ВРЪЩАТ НАЛОЗИ ПРИ ЗАЛИЧЕН СТАЖ 

Често служители от Националния Осигурителен Институт издават задължителни предписания за заличаване на осигурителен стаж при открити нарушения и опит за неоснователно ползване на осигурителни права. Затова представяме позицията на Националната Агенция за Приходите как в тези случаи може да бъде поискано възстановяване на внесени данъци и осигуровки.

От Националния осигурителен институт издават задължително предписание за заличаване на осигурителен стаж на самоосигуряващ се гражданин (заличаване на данни, подавани с декларация образец №1), което е потвърдено с решение на Върховен административен съд. Причина за това са открити от Националния осигурителен институт нарушения. Поставени са въпросите:

  1. Гражданинът има ли право да подаде искане за заличаване на задълженията по декларация образец № 6 и да му бъдат възстановени осигурителните вноски и внесените данъци върху доходите, получени въз основа на собствена регистрация по БУЛСТАТ? Това възможно ли е, при положение че в счетоводните регистри на „X“ ООД няма как да се изчистят отчетените месечни възнаграждения, които е получил като самоосигуряващо се лице?
  2. От кога започва да тече давностният срок по чл.129, ал.1 от Данъчно-Осигурителния Процесуален Кодекс?

По прилагане на осигурителното законодателство:

Контролните органи на Националния осигурителен институт дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване. На основание чл.16 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се (Наредба № Н-13/17.12.2019 г.) контролът за спазване на наредбата се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Съгласно чл.9, ал.5 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларации по ал.1 (в т.ч. декларации образец №1) не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.

В чл.4, ал.10, т.6 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. е посочено, че Националния осигурителен институт подава данни и за издадените по чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за Социално Осигуряване и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за Социално Осигуряване, включително и след срока по чл.8, ал.1, т.4. Данните по ал.10, т.6 се подават по електронен път в тридневен срок от влизане в сила на предписанието по ред, определен с инструкция по чл.23 от Закона за Националната агенция за приходите (чл.4, ал.14 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).

Следователно, след влизане в сила на задължителните предписания, издадени от контролните органи на Националния осигурителен институт, гражданинът може да подаде декларации образец №1 за заличаване на данни.

На основание чл.9, ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларация образец №6, подадена от лицата по чл.4, ал.3, т. 2, 4 и 5 (вкл. самоосигуряващите се), може да се коригира до изтичане на срока за подаването ѝ. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите. Декларация образец №6 се подава с код за корекция, когато се намалява размерът на декларирано задължение. В този случай освен коригираните се попълват и всички останали данни от съответната колона на подадената преди това декларация.

Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от Кодекса за Социално Осигуряване – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към Годишната Данъчна Декларация по Закона за Данъците върху Доходите на Физическите Лица, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход и по-голям от максималния осигурителен доход. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-Осигурителния Процесуален Кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигуровки.

Когато с коригираща Годишна Данъчна Декларация по чл.50 от Закона за Данъците върху Доходите на Физическите Лица самоосигуряващото се лице декларира облагаем доход в по-малък размер от вече декларирания, то попълва и Справката за окончателния размер на осигурителния доход, за да формира нов годишен осигурителен доход. Ако след корекция на окончателния размер на осигурителния доход, дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице са в по-малък размер от сумата на декларираните с декларация образец №6 и внесени от него авансови и окончателни осигурителни вноски, разликата се явява неоснователно внесена. В този случай самоосигуряващото се лице следва да подаде коригираща декларация образец №6 по описания по-горе ред.

За да подаде коригиращи декларации образец №6, с които да заличи формираните задължения по вече подадените декларации образец №6 за минали години, следва да поиска разрешение от Националната агенция за приходите.

Процедурата за възстановяване на недължимо внесени суми, подлежащи на възстановяване и събирани от Националната агенция за приходите, е регламентирана в чл.128-130 от Данъчно-Осигурителния Процесуален Кодекс. Прихващането и възстановяването може да се извърши след подаване на искане до Националната агенция за приходите, към което следва да бъдат приложени документите, които го подкрепят.

По прилагане на данъчното законодателство:

При извършване на корекции във вече подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от Закона за Данъците върху Доходите на Физическите Лица се прилага редът за корекции на чл.53, ал.2 от Закона за Данъците върху Доходите на Физическите Лица. На това основание при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след законово установения срок, данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

Когато този срок не е спазен и се налага корекция на декларация за предходни данъчни години, възможност за коригиране има по реда на чл.103, ал. 1 и 2 от Данъчно-Осигурителния Процесуален Кодекс.

Лицето следва да отправи искане до органите по приходите за допускане на корекция на годишна данъчна декларация и да посочи основанията за това.

Съгласно чл.103 при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.101, ал.4 и чл.102, ал.4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.

Предвид решението на Върховен административен съд гражданинът има възможност да поиска допускане на корекция на годишна данъчна декларация и възстановяване на внесения данък, при условие че не е изтекла давността.

Процедурата за извършване на прихващането/възстановяването е разписана в чл.129, ал.1 от Данъчно-Осигурителния Процесуален Кодекс. Допустимостта за осъществяването й е обвързана с преклузивен срок, в който искането следва да бъде подадено. Същият е до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

По отношение основателността на искането следва да се има предвид следното:

Вземанията на задълженото лице от държавата се квалифицират като частноправни, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите. Погасяването на частноправни вземания съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите става с изтичане на 5-годишна давност.

Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и това е влизане в сила на съдебното решение на Върховен административен съд.