03.05.2023
ОСИГУРОВКИ И ДАНЪЦИ ПО ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОРИ
Граждански договор е договор, с който едно лице, наречено „изпълнител“, се задължава по поръчка на друго лице/фирма, наречени „възложител“, да предостави определен производствен резултат (веществен труд).
Самото название „граждански договор“ е по-скоро разговорно и се е наложило в практиката поради по-лесната му разпознаваемост. В трудовоправния свят договорът, уреждащ този род взаимоотношения между страните, се нарича „договор за възлагане“.
Правата и задълженията на работодателите, възложителите и осигурените лица при упражняване на трудова дейност по трудов договор и граждански договор са различни.
Какви са разликите при осигуровките и данъците между трудовия и гражданския договор?
Осигуряване
Осигуряването е една от големите разлики между трудовия и гражданския договор. Гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен. Изпълнителите по граждански договор са осигурени за по-малко рискове в сравнение с работещите по трудов договор.
При трудовия договор всяка професия си има точно определен минимален осигурителен праг. Това е минимумът, върху който лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове.
При гражданския договор, ако възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната работна заплата за страната и лицето не е осигурено на друго основание, осигуровки не се дължат. Лицето внася за своя сметка само здравни вноски както е при безработните лица. Също така осигуровки не се дължат и ако изпълнителят е едноличен търговец или самоосигуряващо се лице.
При гражданския договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.
Ако лицето е осигурено на друго основание или получава възнаграждение в размер по-голям от минималната работна заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му се удържат и внасят задължителни осигуровки за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт, както и здравноосигурителни вноски.
Задължителните осигурителни вноски за лицата, работещи по граждански договор и осигурени през месеца на друго основание на сума, равна или превишаваща минималната работна заплата за страната, са:
– фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.) – в размер на 11,02% за осигурител и 8,78% за осигурен;
– фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 8,22% за осигурител и 6,58% за осигурен;
– ДЗПО в УПФ – Допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 2,8% за осигурител и 2,2% за осигурен;
– ЗО – Здравно осигуряване – в размер на 4,8% за осигурител и 3,2% за осигурен.
Данъци
Изпълнителите по граждански договор са задължени да декларират пред възложителя дали са осигурени и върху каква сума на други основания, за да се имат предвид следните неща при изчисляване на хонорара:
– Лицата, които са регистрирани като самоосигуряващи се лица, получават брутната сума, посочена в договора, без удръжки за осигуровки и данък. Те сами имат задължение да платят и декларират месечните си осигуровки и данъци;
– Лицата, които дори на няколко основания, са осигурени под минималната работна заплата в месеца на изплащане на хонорара, не внасят осигурителни вноски;
– Лицата, които са осигурени на няколко основания, са задължени да плащат осигуровки до максималния осигурителен доход за страната, който от април 2022 г. е 3400 лв., т.е. ако лицето вече е осигурено на друго основаниe върху прага от 3400 лв., то следва да не бъдат удържани осигурителни вноски по допълнителните възнаграждения по гражданския договор;
– Пенсионерите, работещи по граждански договор, са задължително здравно осигурени, ако осигурителният им доход е равен или превишава минималната работна заплата, но осигурителните вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО са по избор. При гражданските договори има нормативно признати разходи (сума, която не се облага с осигуровки и данък), които са в размер на 25% за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения съгласно чл. 29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ. След приспадането на нормативно признатите разходи, получената сума се нарича осигурителен доход, който се облага със задължителните осигуровки за сметка на изпълнителя. След приспадането на осигурителните вноски, получената сума се облага с 10% данък върху дохода, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.
Осигурителните вноски се декларират от възложителя всеки месец с декларация образец 1 и 6 в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Данъкът се декларира на тримесечие с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ съответното тримесечие от годината.
Изпълнителите по граждански договор са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 30 април следващата година. В годишната данъчна декларация се включват доходите от всички правоотношения на лицето през календарната година. За целта всеки работодател или възложител издава служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ за съответните изплатени суми на лицето през календарната година.
