31.05.2023

КАКВИ РАЗХОДИ НИ СЕ ПОЕМАТ ПРИ РАБОТА НА ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР

Нека припомним, че по т. нар. „граждански договори“ също се полага труд, но правният режим на договора не е подчинен на трудовото законодателство, като изпълнителят по принцип няма качеството „работник или служител“, което е точното наименование съгласно Кодекса на труда в България. Доста чести обаче са и случаите, в които страните по съществуващо трудово правоотношение сключват паралелно и граждански договори помежду си.

Тези договори имат своята специфика, като например това, че разходите по осъществяването на крайния резултат са за сметка на изпълнителите. Какви суми следва да бъдат удържани и приспадни от сумите за плащане по гражданските договори?

Нека изясним, че страните по гражданския договор се наричат Изпълнител и Възложител. Възложителят реално е поръчващият, т. е. лицето, което възлага извършването на една определена работа. Изпълнителят от своя страна е лицето, на което се възлага извършването на тази работа.

Законът не поставя специални изисквания към двете страни, като е достатъчно те да бъдат пълнолетни и дееспособни (когато се отнася до физически лица) или правоспособни юридически лица, които не са прекратени, поради ликвидация или несъстоятелност. Различна е само грижата, с която изпълнителят следва да изпълни договора. Ако той е търговец, дължи изпълнение с грижата на добър търговец, ако няма търговско качество, дължи да положи грижата на добър стопанин.

Ако лицето, което сключва граждански договор, има сключен и трудов договор през същото време, то задължително следва да уведоми Възложителя за това. На тази база платецът на дохода е длъжен да удържи и внесе след приспадане на 25 на сто норамативно признати разходи, осигурителни вноски за задължителното обществено осигуряване и 10 на сто данък върху дохода. По граждански договор не се дължат осигуровки само когато се превишава максималният осигурителен доход за месеца или се дължи само здравна осигуровка, ако лицето е пенсионер, но винаги се дължи 10% данък върху дохода.

Не подлежат на облагане получените суми за командировъчни по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя, като пътни и квартирни пари, доказани документално чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Същото важи и за дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния размер, който е определен за лицата по трудови правоотношения – превишението над двукратния размер е облагаем доход.

При работа по граждански договор и получаване на възнаграждение, платецът на дохода издава сметка за изплатени суми, в която са отбелязани получената сума, начислените осигуровки и данък. Само за последното 4-то тримесечие на годината (за месеците октомври, ноември и декември), платецът няма законово основание да начислява данъка, освен ако това не е уговорено изрично между платеца и получателя на дохода. Ако тази уговорка не е направена, данъкът за изплатените суми през 4-то тримесечие се изчислява и внася от лицето, получател на дохода.

В края на годината платецът на дохода издава служебна бележка за изплатените през годината суми, която лицето трябва да приложи към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.