14.06.2023

ОТПУСКИ ПОРАДИ ЛИЧНИ И СЕМЕЙНИ ПРИЧИНИ

Отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са определени в Кодекса на труда. Работникът или служителят има право на тях по силата закона, а работодателят е длъжен да осигури ползването им, като освобождава от работа работника или служителя, без право на преценка дали да разреши, или не съответния вид отпуск и кога да го разреши.

Отпуските за изпълнение на лични, семейни и обществени задължения се дължат независимо от платените годишни отпуски или от неплатения отпуск, винаги когато е налице основанието за тяхното ползване (т. е. не се приспадат от полагащия се платен годишен отпуск). Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за тяхното ползване.

Ето и някои от събитията, определени в закона, за които имаме право на отпуск:

Отпуск при встъпване в брак

Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак (сключването на граждански брак). Този вид отпуск не се предоставя за извършването на църковен или друг ритуал по повод създаването на семейство. Продължителността на отпуска е 2 работни дни. Предоставянето на отпуска не е свързано с поредността на брака.

Отпуск при кръводаряване

Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.

Отпуск при смърт на близък роднина

Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина – 2 работни дни. Работникът или служителят има право на този отпуск за деня на съответното събитие (денят на смъртта) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

През време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Ако такива няма договорени, тогава възнаграждение не се дължи.

Справка:

чл. 157 от Кодекса на труда

чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските