България с пропаст между бедни и богати

20.02.2023

БЪЛГАРИЯ С ПРОПАСТ МЕЖДУ БЕДНИ И БОГАТИ

В България разликата между доходите на най-заможните и най-бедните хора е най-голяма в сравнение с другите страни от ЕС. У нас доходите на най-богатите 20% от населението са 7,5 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20% от населението, обявиха от европейската статистическа служба Евростат.

От Евростат не посочват причините за разликите между доходите на най-богатите и най-бедните. Но може да предположим, че влияние върху тази разлика оказват фактори като размер на пенсиите и социалните плащания, размер на минималната заплата и на данъците върху доходите от труд и от дивиденти.

Във всички държави членки на ЕС 20% от населението с най-високи доходи получават над 30% от общия доход в съответната страна, обявиха от Евростат. Но България е на първо място по този показател, като най-заможните 20% от хората в страната получават 46,3% от всички доходи. Средно за страните от ЕС 20% от населението с най-високи доходи получават 38,2% от доходите в съответната страна.

Най-близо до нас по този показател са Литва и Латвия, където 20-те процента най-заможни взимат съответно 42,8% и 42,2% от доходите. На четвърто място е Португалия с 40,7%. Във всички останали страни от ЕС този процент е под 40 на сто, като на пето място в общата класация е Италия с 39,9%.

Във всички страни от ЕС 20-те процента от населението с най-ниски доходи получават по-малко от 10,5% от всички доходи в съответната страна. Най-малко получават бедните в Румъния - само 5,6% от всички доходи. На второ място е България, където най-бедните 20% от населението взимат 6,2% от всички доходи в страната. Третото място си делят Латвия и Испания с по 6,4%. Средно за страните от ЕС най-бедните получават 7,9% от всички доходи.

Най-бедните получават под 7% от всички доходи в България, Румъния, Испания, Латвия, Италия и Гърция. Само в Чехия, Словения, Словакия и Финландия делът на разполагаемия доход, получен от най-бедните, е над 10%, а близо до това ниво са Белгия (9,9%) и Ирландия (9,5%).

Макар че в Румъния най-бедните получават по-малък дял от доходите отколкото в България, разликата между бедни и богати у нас е значително по-голяма.

Причината за това е, че в Румъния 20-те процента от хората с най-високи доходи получават само 39,8% от всички доходи. Така разликата между доходите на 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни в Румъния е 7,1 пъти.

България е рекордьор и по този показател с разлика между доходите между най-заможните и най-бедните в размер на 7,5 пъти.

Освен в България и Румъния само в още три страни от ЕС тази разлика е над 6 пъти. Това са Латвия (6,1 пъти), Литва (6,6 пъти) и Испания (6,2 пъти).

Високите стойности на този коефициент показват значителни различия в разпределението на доходите между групите с по-високи и по-ниски доходи, посочват от Евростат. Средно за страните от ЕС разликата между доходите на 20-те процента най-заможни и 20-те процента най-бедни е 4,8 пъти.

Голямата разлика между доходите на най-богатите и най-бедните в България води до факти като това, че страната ни е на първо място в ЕС по ръст на продажбите на нови коли, но средната възраст на колите в страната е най-високата спрямо другите държави членки.

Освен това нарастват депозитите в банките, но най-голям ръст има при най-големите депозити, а хората с ниски доходи теглят пари от депозитите си, за да закърпят семейния бюджет. Някои хора не са променили начина си на пазаруване след високата инфлация, но за други покупката на храна вече се превръща в голям проблем.

Най-малка е разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в Словакия - само три пъти. Там най-заможните 20% взимат само 31,2% от всички доходи, а най-бедните получават 10,3%. Подобно е положението и в Словения, където разликата между доходите на бедни и богати е 3,2 пъти.

Коефициент на Джини

Ние сме №1 в класация на държавите от ЕС

Най-често, за да бъде показана разликата между доходите на бедните и богатите, се използва коефициентът на Джини. Стойност на Джини от 100% означава, че само един човек получава целия доход в страната, докато стойност на Джини от 0% означава, че доходът се разпределя поравно между цялото население.

Коефициентът на Джини средно за страните от ЕС е 30,1%, обявиха от Евростат. А България е на първо място в ЕС по този показател.

Най-големите различия в доходите сред държавите членки на ЕС (с коефициент на Джини от най-малко 35%) са отчетени в България (39,7%), Латвия (35,7%) и Литва (35,4%), показват данните на Евростат. Втората група държави членки с коефициент на Джини над средния за ЕС от 30,1% (в диапазона от 30,6% до 34,3%) включва Естония, Германия, Малта, Гърция, Италия, Испания, Португалия и Румъния. В другия край на класацията са страните, в които доходите са по-равномерно разпределени - Словакия, Словения, Белгия и Чехия, където коефициентът на Джини е по-малък от 25%.

Най-добре са в Люксембург

Стандартът ни е наполовина от този в Италия и Франция

Изпреварихме Румъния

Стандартът ни на живот е наполовина от този в страни като Италия и Франция. От Евростат изчисляват стандарти на покупателната способност (СПС), които показват нивото на доходите, но отчитат и разликите между цените в различните държави членки.

Средно за страните от ЕС годишният разполагаем доход на човек е 18 019 СПС, обявиха от Евростат. Най-висок е стандартът на живот в Люксембург, където въпреки високите цени, средният годишен доход на човек е 32 132 СПС. България изпреварва Румъния по покупателна способност на доходите. У нас средният доход на човек е 9375 СПС, а в Румъния е 8703 СПС.

Най-високите нива на средния годишен разполагаем доход са регистрирани в западните и северните държави членки на ЕС, посочват от Евростат. Средният разполагаем доход на човек е над 20 хил. СПС в Люксембург, Холандия, Австрия, Германия, Дания, Белгия, Швеция, Ирландия, Финландия и Франция. В повечето южни и източни държави членки доходите са значително по-малки. Средният разполагаем доход на човек е по-малък от 10 хил. СПС в Унгария, Гърция, България и Румъния.

Сред страните от ЕС има значителни различия в приноса на социалните плащания към разполагаемия доход на хората. Най-големите социални плащания са в Люксембург, Австрия и Франция. В България пенсиите и другите социални плащания на човек от населението са точно наполовината от средното ниво за страните от ЕС.

При хората над 65 г. неравенството е по-малко

Пенсиите сред най-ниските

Социалните плащания са решаващи

Покупателната способност на пенсиите и социалните плащания в България е сред най-ниските в страните от ЕС, показват данните на Евростат. Въпреки това при хората на възраст над 65 години неравенството в доходите в България е по-малко, отколкото при останалата част от хората.

Причините за това са няколко. От една страна в България има максимален осигурителен доход. Това означава, че дори човек да получава много високи доходи, плаща осигуровки до тавана, който в момента е 3400 лв., и съответно има таван на размера на пенсиите. Освен това пенсиите в България са изключително ниски и близо половината пенсионери получават минималната за страната пенсия. А хората, които получават високи пенсии не са много.

Въпреки всичко това, България е сред страните с най-голяма разлика между доходите на 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни и при хората на възраст над 65 г. У нас разликата между доходите на най-заможните и най-бедните хора над 65 г. е 5,2 пъти, показват данните на Евростат. По този показател пред нас са само Латвия (5,7 пъти), Португалия (5,7 пъти) и Италия (5,3 пъти), а четвъртото място си делим с Испания, където разликата също е 5,2 пъти.

За страните от ЕС при хората на възраст над 65 има по-малко неравенство в доходите, тъй като съотношението на доходите на 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни е средно 4,2 пъти. Изключение прави само Кипър, където при хората над 65 г. има по-голямо неравенство в доходите. А в Португалия, Ирландия и Словения няма разлика между неравенството на доходите при хората над 65 години и останалата част от населението.

Пенсиите и другите социални плащания значително намаляват разликата между доходите на най-бедните и най-богатите. Социалните плащания включват всички помощи, предоставяни от централни или местни институции и включват например обезщетения за безработица, обезщетения за болест и инвалидност, жилищни помощи, пенсии, социално подпомагане и данъчни отстъпки. Социалните плащания намаляват неравенството в доходите. Средно за страните от ЕС коефициентът на Джини преди социалните плащания е 52,2%, а след тях намалява на 30,1%, показват данните на Евростат.

Влиянието на пенсиите и другите социални плащания върху неравенството в доходите е особено голямо в Германия, Холандия и Франция - където коефициентът на Джини намалява с между 25,1 до 29,5 процентни пункта, и в Швеция, където коефициентът е намалял с 30,1 процентни пункта - от 56,9% на 26,8%. Сред държавите-членки на ЕС най-слабо влияние на пенсиите и другите социални плащания върху неравенството в доходите е регистрирано в Латвия (12,5 процентни пункта). В България социалните плащания също нямат много голям ефект върху неравенството - коефициентът на Джини намалява от 54% преди социалните плащания на 39,7% след получаване на пенсиите и сумите за социално подпомагане.