11.10.2023

КОГА ИМАМЕ ПРАВО НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ОТПУСК?

Кога работодателят ми е задължен да ми даде допълнителен платен отпуск и при какви условия?

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4.

Размерът на платения отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. В чл. 156 от Кодекса на труда е предвидено, че работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск: - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; - за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. Правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда се ползва при спазване изискванията на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, издадена на основание чл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда.

Видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, са изчерпателно посочени в чл. 2 от цитираната наредба. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, може да установява ненормиран работен ден.

Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Ако работник/служител отговаря на посочените по-горе изисквания, той има право както на удължен платен годишен отпуск, така и на допълнителен платен годишен отпуск, които отпуски се предоставят на различни правни основания.