18.10.2023

ЗАПЛАЩАНЕ НА ОТПУСКА ПРИ НЕПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Какво се случва обаче, когато работникът или служителят не работи на пълен работен ден (8 часа), а извършва дейност на половин работен ден или по малко? Дали има промяна при изчисляването на размера на дните на отпуската и съответното заплащане?

Нека преди всичко отбележим, че съгласно закона, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Трудовият стаж от своя страна се изчислява в дни, месеци и години.

За още по-голяма конкретика, законът посочва, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.

Това означава, че когато лицето е назначено на осем, седем, шест пет и четири часа, има право на пълните 20 работни дни платен годишен отпуск.

За работниците и служителите, които работят по-малко с работно време по-малко от четири часа, размерът на отпуската се определя пропорционално, както следва за работещите:

- на 8 часа - 20 работни дни отпуска;

- на 7 часа - 20 работни дни отпуска;

- на 6 часа - 20 работни дни отпуска;

- на 5 часа - 20 работни дни отпуска;

- на 4 часа - 20 работни дни отпуска;

- на 3 часа - 8 работни дни отпуска (закръглено от 7,5);

- на 2 часа - 5 работни дни отпуска;

- на 1 час - 3 работни дни (закръглено от 2,5).

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията за платените годишни отпуски е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост;
7. 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;
8. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит.

Справка:

чл. 177, чл. 222, ал.3, чл. 228, ал. 1, чл. 355, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда

чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСПРЗ)