Трудово-правна консултация

08.11.2023

КОГА МОЖЕМ ДА ИМАМЕ НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ?

Съгласно чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда, намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години.

Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет – Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.

В чл. 2 и чл. 3 от Наредбата са изрично посочени работите, за които работниците/ служителите имат право на намален работен ден. В чл. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време е посочено, че право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват определените в чл. 2 и 3 работи за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.

Право на 7-часов работен ден имат работници и служители с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа.

Само работниците и служителите, извършващи предвидените в наредбата работи, имат право на намалено работно време. 

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика – чл. 399 от Кодекса на труда. 

В чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е предвидено, че при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Процедурата, която следва да спази работодателят, е подробно регламентирана в чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Установяването на непълното работно време се извършва с писмена заповед на работодателя, издадена не по-късно от 10 работни преди датата на преминаването към непълно работно време. В разпоредбата на чл. 9 са посочени и реквизитите на заповедта.