22.06.2023

ШЕФОВЕ И ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В КЛОПКИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

„Невидими“ - така често се чувстват хората с увреждания у нас. Невидими за обществото, за институциите, за работодателите. Светът за повечето от тях е затворен между четирите стени на дома, а животът им разделен формално от датите за явяване пред ТЕЛК. А можеше и да е по друг начин….

В България има около 655 хиляди души с призната трайно намалена работоспособност или степен на някакво увреждане. Това означава близо 10% от цялото население. Работят едва около 38% от хората с увреждания, като една немалка част от тях не защото не искат, а защото работодателите не ги искат. В същото време дефицитът на работна ръка у на се изостря все повече и повече.

„Без да се замисляме и съвсем формално, наричаме тези хора „резерв“ за икономиката. Самото определение говори, че всички ние имаме дефект в разбирането за хората с увреждания. Според мен те са „потенциал“, заяви Добри Митрев, председател на Българска стопанска камара на Национален форум „Социалната отговорност на големите корпорации и работният потенциал на хората с увреждания“, който се проведе в Пловдив. Организатори бяха Холдинг КЦМ 2000 и Балкански институт по труда и социалната политика. „За да просперира икономиката, са нужни хора и ние ще се провалим като нация, ако не направим всичко необходимо, за да приобщим хората с увреждания в работния процес“, категоричен бе Митрев.

Каква обаче е реалността? Работодатели с 50 и повече от 50 работници и служители имат квота за назначаване на хора с трайни увреждания съгласно Закона за хората с увреждания. При фирми с между 50 и 99 служители квотата е едно лице, а при по-големите предприятия - 2% от средносписъчния състав. Повечето дружества обаче избират резервния вариант, даден им от закона - вместо да наемат такъв човек, просто да плащат компенсационна вноска в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко незаето място за човек с трайно увреждане.

Проблемите тук са няколко и първият, може би най-важният, който отблъсква работодателите, е трудното освобождаване на такъв служител, коментира на форума Георги Колев, председател на Съюза на инвалидите в България. В случай че наетият не изпълнява съвестно работните си ангажименти, за да бъде уволнен, трябва да има надлежно разрешение от Инспекцията по труда. „Много хора с увреждания умишлено не искат да си извадят решение от ТЕЛК именно за да не отблъснат потенциалния си работодател“, разказа Колев. И така се получава омагьосан кръг. Също така хората с увреждания не са добре информирани за правата си и смятат, че ако започнат работа на трудов договор, ще им спрат пенсиите. А такова нещо няма, категоричен бе той.

„Тези хора могат да бъдат полезни и на икономиката, и най-вече на себе си“, сигурен е Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика и бивш министър на социалната политика. Лицата с интелектуални затруднения, например, често изпитват удовлетворение от изпълнението на повтарящи се рутинни дейности. В същото време работодателите търпят едно от най-големите си текучества именно при такива дейности, цитира той международно изследване. Според американското министерство на образованието работниците с увреждания се оценяват средно или над средното относно изпълнение, качество и количество работа.

Министерство на труда и социалната политика активно подпомага включването на такива хора в пазара на труда. Посочено беше, че по линия на Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат инвестирани над 830 млн. лв. в програми за заетост, обучение, менторство и професионално развитие на хора от разнообразни целеви групи.

Добрият пример: „Стопански дейности КЦМ“ промени живота на 100 служители

От 20 години Холдинг КЦМ 2000 има свое дружество - „Стопански дейности КЦМ“, в което се трудят около 100 души с увреждания. При това не само работници, които по здравословни причини се е наложило да излязат от производството, а хора от целия регион. Дружеството е създадено по идея на дългогодишния председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор Никола Добрев. „Това реши два проблема. Първо - хората, които имат проблем със здравето, са изведени от трудните условия на работа. И второ - те се чувстват полезни и пълноценни. Ползата за бизнеса беше, че ние можехме да организираме работниците да вършат работа, за която са назначени - обясни мотивите той. - През всичките две десетилетия никога не сме имали съмнение, че този подход е правилен. И се учудвам, че се неглижира в доста големи корпорации“, каза още Никола Добрев.

„Ние сме изключително удовлетворени от работата с хора с увреждания. Това е част от нашата корпоративна социална отговорност - да помогнем на тези, които не са като нас. И то така, че да им дадем възможност за достоен труд и достойно заплащане. Ако само една от стоте най-успешни компании в България подходи като нас, 10 000 хора с увреждания ще живеят спокойно“, категоричен бе председателят на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000 Румен Цонев. „Едно такова предприятие има и още едно голямо предимство - хората остават близо до колегите си, а е имало случаи, когато се възстановяват и се връщат обратно на старите си работни места“, обобщи Мариана Гуркопашова, главен директор „Управление на човешкия капитал“. Статистиката на компанията сочи, че от 2004 до 2015 г. средно по пет души на година се трудоустрояват. След това обаче тези ситуации рязко намаляват - до под един човек годишно. Това обаче не е случайност, а в значителна степен благодарение на службата по трудова медицина в холдинга.

Още от създаването си  „Стопански дейности КЦМ“ се ръководи от Иванка Пискова. На форума тя разказа за дейностите, които още тогава са им поверени - поддържане на зелените площи, почистване на канцелариите и пране на работното облекло. По-късно на територията на Комбината за цветни метали се отваря шивашки цех специално за трудоустроените и те се справят и с тази задача блестящо. После пък дейността се разраства и в земеделието - с лавандулови насаждения, които повече от десет години бяха много успешен бизнес. „Зад всички тези дейности стоят хора, които не са по-различни от нас. Трябва само да ги разбираш“, категорична е Иванка Пискова. По време на форума Холдинг КЦМ 2000 представи филм, разказващ истински истории на работещи в "Стопански дейности КЦМ" - истории за удовлетвореността да бъдеш пълноценен и уверен в своите способности дори тогава, когато живееш със стигмата да бъдеш определен като 100% неработоспособен.