11.09.2023

УДРЪЖКИ ЗА ДЛЪЖНИЦИ, ПОЛУЧАВАЩИ МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА

Доколко по социални съображения не може да се допусне целият трудов доход на едно лице да се използва за погасяване на задълженията му, законът определя т.нар. несеквестируем доход - един минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство.

Определянето на секвестируемата част от дохода зависи от два фактора: размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът издържа. Подробните правила се съдържат в Гражданския процесуален кодекс на Република България.

Какви са законовите разпоредби относно взаимовръзките между минималната работна заплата и определянето на минимума, гарантиращ базовите нужди на длъжните и техните семейства?

Минималната работна заплата служи като единица мярка за определяне на секвестируемата част от дохода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс. В него е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

В тълкувателно решение на Върховния касационен съд се дава отговор на един твърде дискусионен въпрос в практиката през последните години - дали думите „чийто размер е над минималната работна заплата“ се отнасят само за пенсиите или и за трудовите възнаграждения.

Според Върховния касационен съд „несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници - минималната работна заплата“. Следователно работниците и служителите, получаващи трудово възнаграждение до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.

Припомняме, че за защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена Минимална месечна брутна работна заплата, която към настоящия момент (2023 г.) е 780 лв. Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери.

Справка:

чл. 446 Гражданския процесуален кодекс

Решение № 2 на Върховния касационен съд от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.