28.09.2023

„МЯСТО НА РАБОТА“ И „РАБОТНО МЯСТО“ И ДРУГИ ВЪПРОСИ ПРИ РАБОТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Коментар на специалиста

Към днешна дата са предложени промени за изменение и допълнение в Кодекса на труда, които целят по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време.

Предложените промени станаха обект на засилен обществен интерес и медийно обсъждане. Основен акцент в тази полемика бе поставен върху текстовете, с които се допълва уредбата относно определянето на "място на работа" и "работно място" при работа от разстояние или т. нар. дистанционна работа. Каква е разликата между двете понятия пояснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

С уговарянето в трудовия договор на конкретното място на работа, от което ще се извършва работата от разстояние, се създава сигурност в отношенията между страните. По този начин нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние. Това осигурява възможност работодателят да гарантира безопасните и здравословните условия на труд и да осъществява контрол при изпълнение на работата.

Какво на практика означава това и разбираме ли, че „мястото на работа„ и „работно място“ са две различни понятия в трудовото законодателство?

Съгласно действащата в момента нормативна уредба, „място на работа“ е „седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата“.

Посочването на „място на работа“ е задължителен реквизит и част от минималното съдържание на всеки трудов договор. Това принципно положение не се променя чрез предложеното изменение на нормите, според което с индивидуалния трудов договор се определя и мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя.

Определянето на място на работа, най-малкото по отношение на това дали същото е на територията на Република България или извън нея, има важно практическо значение, особено ако работата се извършва от чужбина и то за продължителни периоди от време.

Именно предложението да се договори мястото на работа, ако е различно от седалище на работодателя, означава на практика свобода да се договори различно място от където да се извършва работата от разстояние. От друга страна, ако работата от разстояние се осъществява на територията на Република България, като седалището на фирмата е в София-град, а работата от разстояние преимуществено ще се извършва например от апартамент или вила в град Варна, това трябва да бъде записано в индивидуалния трудов договор.

С тази промяна не се ограничава нито работникът, нито работодателят. Напротив - с нея се дава по-голяма свобода за двете страни и в същото време се гарантира стабилност за работодателя къде може да търси своя работник и как да изисква от него правилна експлоатация на техниката и изпълнение на трудовите задължения от това място.

Друго е съдържанието на понятието „работно място“ и то не трябва да се обърква с понятието „място на работа“ при работа от разстояние. Работното място по действащото законодателство е „помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.“

С новото предложение в Кодекса на труда се прави промяна и на термина „работно място при работа от разстояние“ - ще се разбира не като целия дом на работника, а определено „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“.

С други думи, ако в дома работникът е избрал да работи от хола си, то това ще е работното място, което трябва технически да бъде осигурено и обезопасено, така че в това помещение работодателят или Инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки.

По този начин ще отпадне и неяснотата, ако в дома, докато работим от разстояние, се случи злополука, дали тя ще бъде трудова или битова.

Нови изисквания и към информационните системи при работа от разстояние

Чрез предвидената промяна на регламентацията по отношение на работата от разстояние в Кодекса на труда в България, ще бъдат регулирани и изискванията при използване на информационни системи от работодателя за възлагане и отчитане на работата, в т.ч. и по отношение на внедряваните системи за алгоритмично управление на работните процеси.

Внедряването на информационни системи за алгоритмичното управление (и т. нар. изкуствен интелект) поражда притеснения за прекомерен контрол от страна на работодателите и ограничаване на човешката намеса при съществени решения, които засягат трудовите права на работниците и служителите.

Какви са планираните промени в закона и по какъв начин биха гарантирали те спазването на правата и интересите на работещите, по-конкретно на тези от тях, които ще работят от разстояние при новите условия?

За да се осигурят правата на работниците и служителите при използване на автоматизирани системи за управление се предвижда задължение за работодателя да предоставя на наетите лица информация за данните, събирани и обработвани във връзка с работата.

По този начин работниците и служителите ще са запознати с установените механизми за контрол и обема на информацията, която техният работодател събира и обработва, както и за начина на вземане на автоматизирани решения, свързани с възлагането, отчитането и контрола на работата. Необходимата информация следва да се предоставя на работниците и служителите в писмен вид.

Регламентира се и правото на работника или служителя да поиска преразглеждане на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му. При подадено искане за преразглеждане, работодателят или определено от него длъжностно лице ще има задължение да провери решението на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или служителя за окончателното решение. По този начин се регламентира задължението за човешки контрол върху всички важни автоматизирани решения, засягащи правата на работещите.

Информационните и комуникационните технологии, използвани за служебни цели, се характеризират с по-голяма гъвкавост по отношение на времето, мястото и начина на извършване на работата. Извършването на работа чрез използване на съвременните технологии позволява на работодателите да осъществяват контакт с работниците и служителите по всяко време. Това може да доведе до нарушаване на законоустановените почивки на работещите.

Съвременните средства за комуникация от своя страна следва да се използват по начин, който да гарантира съчетаването на професионалния и личния живот и да осигурява възможност за пълноценно прекарване на свободното време от страна на работещите с техните семейства. Развитието на пазарните отношения и членството на България в Европейския съюз са свързани с по-тясното интегриране на националните предприятия в общия вътрешен пазар, включително и участието във веригите от доставчици и изпълнители.

Свободното предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, като за целта те командироват временно свои работници. Законодателството на Европейския съюз урежда основните изискванията относно условията и реда за командироване на работници за временно извършване на работа с цел предоставяне на услуги в друга държава членка, различна от тази, в която те обичайно работят.