06.10.2023

РАБОТНО ВРЕМЕ ПРИ ДИСТАНЦИОННА РАБОТА

Коментар на специалиста

Понятието “работно време” означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място.

През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. Работодателят е длъжен да осигурява своевременно необходимите условия за изпълнение на трудовите задължения.

Работното време е един от измерителите на всеки вид труд и представлява период от време, през който се реализира трудова дейност. То е присъща мярка за редица права и задължения на работника или служителя, които са пряко или косвено свързани с количеството положен труд.

Българското трудово законодателство урежда разнообразни форми на работно време с цел осигуряване на по-гъвкави възможности за заетост, както и максимално използване на възможностите за полагане на труд по няколко трудови договора.

С планираните изменения на трудовото законодателство, уреждащи работата от разстояние, се планира въвеждането на конкретни норми, свързани с регулирането на работното време в този режим на работа. Какви са те и как ще се прилагат, коментира д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Предлагат се промени, свързани с отчитането на свършената работа и контрола на работното време. Регламентира се, че работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, колективния трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.

Изрично се изисква при организиране на работното време да се спазват установените в закона минимални размери на междудневната и седмичната почивка. Запазва се правото работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам да организира своето работно време (при спазване на уговореното работно време и предвидените в Кодекса на труда почивки), така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица. Тези промени гарантират правото на почивка в съответствие с общите изисквания на трудовото законодателство, като се запазва възможността за гъвкавост при организацията на работата от страна на работника или служителя.

С предлаганите промени не се отменя изискването действително отработеното време да се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. В този случай работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните. Предвид все по-масовото използване на информационни системи за организация и отчитане на работата се регламентира алтернативна възможност действително отработеното време да се отчита и чрез автоматизирана система.

По този начин се предоставя възможност за намаляване на административната тежест като отчитането на отработеното време няма да изисква попълване на отделен документ от работника или служителя и съответно обработването на информацията от работодателя, а за това ще е възможно да се използват информационните системи.

В този случай работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време. Създава се сигурност за работника или служителя, който ще има информация за отчетеното работно време, което е свързано с трудовите и осигурителните му права.