16.10.2023

НАЗНАЧАВАТ ЛИ ЖЕНИ НА РЪКОВОДНИ ПОЗИЦИИ У НАС

Един от признаците за демократичност на едно общество, е дали в него има равнопоставеност между половете. От години ООН работи в тази посока, а от Съвета на Европа дори препоръчаха делът на жените в органите, взимащи решения, да бъде не по-малко от 40%. Да работи за преодоляване на неравенството между половете обеща и България, със срок до 2030 година.

За първи път Националният статистически институт събира данни за ръководните длъжности на високо и средно ниво във всички институции. В законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и в други структури извън тях – като висши учебни заведения, научни организации, обществени медии, публични предприятия. Броят на длъжностите не съвпада с този на физическите лица, тъй като понякога едно лице съвместява повече длъжности.

От 22 хиляди ръководни позиции у нас, заеманите от мъже са повече – над 63%. Работната среда е "най-мъжка" в публичните предприятия. Най-много жени пък, има в съдебната власт, а истински паритет между половете има в териториалните администрации, научните организации и обществените медии.

Ръководните длъжности в законодателната власт са най-малко – около 750 народни представители, председатели, заместник-председатели. Три четвърти са мъже, а една четвърт – жени. В това число влизат позиции в Народното събрание и неговата администрация, както и във временните и постоянни комисии. Те се избират от състава на Народното събрание с цел подпомагане на дейността му и упражняване на парламентарен контрол. Като държава член на Европейския съюз, част от законодателната власт са и българските евродепутати.

В парламента ножицата между мъже и жени е най-голяма. От 240 депутати, жените са около една пета. Толкова са и в парламентарните комисии. А съотношението мъже-жени в Европейския парламент, където работят 17 народни избраници, е 12 към 5. Това ни нарежда на 22-ро място сред държавите-членки, като първи са Швеция и Финландия, чиито евродепутати жени са 57%.

В изпълнителната власт изобилства от ръководни длъжности. От близо 16 хиляди обаче, едва 5600 от тях са заети от жени. Делим изпълнителната власт на централна и териториална. Повече жени има в централната, като длъжностите, които заемат са предимно на заместник-ръководители, а не на ръководители. Най-много жени на високи позиции има в изпълнителните агенции, а най-малко – в министерствата. Министерските кресла, заети от дами в момента, са едва 4.

От над 3700 кметове в страната – било то на общини, райони или кметства, процентното съотношение между мъже и жени е около 70 към 30. Такова е то и при общинските съветници, чиито брой е приблизително 5100. В Благоевград има най-много мъже кметове и общински съветници, а най-много са жените заемащи тези позиции в Габрово и Враца.

Съдебната власт може да бъде определена като женско царство. Над половината от ръководните длъжности в системата, се заемат от жени. Било то във Висшия съдебен съвет, съдилищата или прокуратурата. От 1868 съдии през миналата година например, две трети са жени. Най-много по брой съдии има в районните съдилища. Най-голям е шансът да срещнете жена съдия в Административния съд – 78%, а най-малък – във Военния съд.

В самостоятелните структури попадат висшите училища и научите организации, държавните структури, към които са и обществените медии и публичните предприятия. Във всички тях разделението между двата пола в управлението е най-балансирано от всички изброени дотук длъжности. Изключение правят единствено публичните предприятия, където мъжете ръководители доминират значително - с над 72%.
Хвърляйки поглед към ръководните длъжности, които не са част от управлението на държавата, ще потърсим профила на работещия българин и съответно българка, в активна възраст на висока позиция.

Сред мъжете най-разпространената длъжност е директор, най-голям превес над жените взимат във възрастта между 30 и 39 години. Най-голям е делът им в строителството – 82% от ръководните длъжности там се заемат от мъже, а населеното място, където доминират е Кърджали.

Жените най-често са ръководители, въпреки че делят тази позиция наравно с другия пол. Във възрастта между 20 и 29 години има най-голям процент ангажирани дами, които работят предимно в здравеопазването и социалните дейности – 75% от тази сфера се ръководи от жени, а градът най-силно оцветен в розово, оказва се, е Перник.