23.10.2023

ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Изключителната динамика на търговския оборот в днешно време както и множеството фактори от всякакво естество, които имат отношение към дейността на търговските дружества често изправят търговците пред различни затруднения в изпълнение на поетите задължения, най-вече финансови. В такива моменти свободно започват да се употребяват термини като фалит и банкрут. Тази терминология е характерна за законодателствата на други държави, като в България нормативно предвиденият термин е несъстоятелност. По-конкретно следва да се говори за търговска несъстоятелност, което съчетава от една страна самия правен институт, а се използва и за означаване на съдебното производство по обявяване на един търговец в несъстоятелност.

В брой № 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Търговския закон по отношение на различни етапи от процедурата по несъстоятелност. По своята същност измененията целят въвеждането на ясни правила по отношение на правата на кредиторите и длъжниците, както и подобряване на ефективността на самите производства. Промените са свързани с имплементирането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132.

Сред множеството изменения и нововъведения, на първо място следва да се посочи изменението в обхвата на понятието „свръхзадълженост“ съгласно чл. 742 от Търговския закон. До момента, действащата норма позволяваше да се обосновава свръхзадълженост, ако имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните задължения на един търговец. С направената промяна занапред нормата ще се прилага за всички задължения. Това на практика означава, че невъзможността да се изпълнят конкретни други задължения по договори, например производство, доставка или други, също ще може да предпостави започването на процедура по несъстоятелност.

На следващо място следва да се посочи и изменението на чл. 613 от Търговския закон. До момента компетентен да разгледа производството по несъстоятелност беше окръжният съд по седалище на търговеца към момента на молбата за откриване на производството. Изменението посочва, че компетентен е окръжният съд по седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така на практика промени в седалището в по-кратки срокове не биха имали влияние към подсъдността на исковете – включително и в случаите на нарочни промени от страна на дружества, очакващи срещу тях да се образуват подобни производства. От друга страна, новата норма налага необходимостта от внимателен анализ на обстоятелствата във връзка със седалището на търговците преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за да се избегнат забавяния при спор за компетентност.

Значителна промяна се прави и в кръга от актове на окръжните съдилища, които могат да бъдат обжалвани съгласно чл. 613а от Търговския закон, като изрично се въвежда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване.

На следващо място внимание заслужава и нововъведението, че редица актове със значение за производствата по несъстоятелност, ще бъдат обявявани и в Търговския регистър. Това изменение има отношение и във връзка със сроковете за обжалване на съответните актове, които започват да текат от обявяването им.

Част от законодателството вече е и изцяло нова уредба във връзка с производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи. В обхвата на новите правила попадат физически лица, упражняващи стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото тяхното предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин. Освен изрично предвидените норми, за физическите лица – предприемачи се предвижда да се прилагат по субсидиарност и разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец. Наред с общите правила за определяне на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 от Търговския закон, за тези лица се предвижда и една особена хипотеза, а именно когато лицето не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случай че предприемачът няма място на регистрация, законът предвижда компетентност на окръжния съд постоянен адрес на предприемача. Предвижда се и създаването на специална информационната система към Министерство на правосъдието, в която да се вписват или обявяват актовете по производства по несъстоятелност на предприемач.

С измененията в закона се предвижда и създаването на специални образци на молба за предявяване на вземане, списъци на кредиторите, декларацията и съгласието на синдика, сметки за разпределение, ежемесечни отчети на синдика и дневника на синдика.

Същевременно се правят и редица изменения по отношение на процедурата по стабилизация. Смисълът на тази процедура е да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца. Внимание заслужава, че в чл. 764 от Търговския закон за разлика от досегашния текст, се прави значително по-подробното изброяване на търговците, за които не се прилага производство по стабилизация. С промените се въвеждат и изрични изисквания по отношение на съдържанието на плана за стабилизация.

Горепосочените промени представляват само част от новите моменти по отношение на производствата по несъстоятелност. Новите текстове са значителни по обем и обхващат както различни аспекти от всички етапи на производството по несъстоятелност, спрямо които тепърва ще се установява и практика. До голяма степен новите текстове ще допринесат за ускоряване на различните етапи в производствата по несъстоятелност и протичането им при по-ясни и ефективни правила.