11.01.2024

КАК МОЖЕ ДА СЕ ОТТЕГЛИ ДАДЕНО ПЪЛНОМОЩНО И ДА СЕ ПРЕКРАТИ НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ?

Ако имаше статистика, то вероятно пълномощните ще са едни от най-масово издаваните документи в България. Едва ли има човек, на когото поне веднъж през живота му да не му се е налагало да упълномощава роднина, близък, приятел, адвокат, за да бъде представляван пред някоя институция или дружество - било то пред съд, пред МВР, пред нотариус, пред доставчици на ток, парно, вода и т.н.

Обичайно пълномощното се дава лесно - пише се упълномощеното лице, ноговите данни, за какво точно се упълномощава да направи от името на пълномощника, подписва се, посочва се дата и място. Когато обаче стане дума за оттегляне, то нещата стоят по-нееднозначно и по-сложно.

Според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), едно лице може да представлява друго или по разпоредбата на закон, или по волята на представлявания. Пълномощното влиза във втората хипотеза - по свободната воля на упълномощителя. И тук идва важното и опасното - "последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания". Това означава, че ако се даде едно общо, генерално пълномощно, за всичко, то наистина може да се стигне до неблагоприятни последици. Затова е и добре издаваните пълномощни да са за точно определени, конкретни, изброени неща. 

Според Закона за задълженията и договорите "упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него". Законът казва и че пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник е юридическо лице - с прекратяването им.

Казано така, звучи лесно, но на практика и при много конкретни случаи това изобщо не е точно така. Защото възникват много въпросителни – например, как точно става прекратяването, по какъв начин, от кой момент влиза в сила, какво е действието на оттеглянето спрямо третите лица, с които упълномощеният е договарял или договаря и т.н. 

Най-лесният и прост вариант е да се вземе пълномощното, след което то да бъде унищожено като документ, включително и физически. Възможно е обаче това да не може да стане - заради отказ на пълномощника или пък ако последният твърди, че го е загубил. В тази хипотеза е и възможността той да е направил преписи и това, че е иззето пълномощното, да няма никакво значение и пълномощникът да злоупотреби с копие. Затова е най-добре да се действа чрез нотариална покана. Тя се изготвя в нотариалната кантора и се изпраща по пощата или чрез куриер на пълномощника. След получаването й в нотариалната кантора се връща обратната разписка. Упълномощителят пък получава екземпляр от поканата, в който е отбелязано кога е съставена и кога и от кого е получена. По този начин той се снабдява с документ, че пълномощникът е уведомен за оттеглянето на пълномощията и че е научил за това.

Последното - че е научил, е много важно. В този смисъл е и съдебната практика. Така например, според решение № 1939 от 2002 г. на Върховния касационен съд изрично е отбелязано, че "едностранното волеизявление за оттегляне на дадено пълномощно, за да постигне целения ефект, трябва безусловно да е стигнало до упълномощеното лице". В противен случай последиците от правните действия, които представителят е извършил, са възникнали направо за представлявания. Освен това, прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощник. Тогава в тежест на упълномощителя ще е да докаже недобросъвестността на третото лице. 

По-сложен е проблемът, ако не може да бъде намерен пълномощникът. Тогава най-добрият вариант е да се разпространи на колкото се може повече хора и институции, че пълномощното се прекратява. Ако например е дадено пълномощно за теглене на сума от конкретна банка - да се уведоми самата банка. Или пък ако се продава имот чрез брокери - да се уведомят брокерите, и т.н.

От момента, в който пълномощникът научи за оттеглянето, но продължава да действа като такъв, той дължи обезщетение на засегнатите добросъвестни страни. Подобно обезщетение обаче ще трябва да се претендира с дело в съда.