31.01.2024

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА, ПРЕДОСТАВЯЩИ ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ ПО ЗАЕТОСТТА

Услугите, предоставяни от лица по посредничеството за наемане на работа, са с дългогодишна традиция в България.

Регулирането на посредническата дейност започна още от 2003 г. с приемането на Закона за насърчаване на заетостта. Посредническата дейност има за цел да направи връзка между лицето, което си търси работа, и работодателя, който има нужда от работна сила.

Услугите по предоставяне на персонал от предприятия за временна работа и посредническите услуги се различават в значителна степен, въпреки че в практиката често се смесват двете правни фигури.

Посредническата дейност се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа (трудов договор). За извършване на тази дейност посредникът се занимава с информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; психологическо подпомагане на търсещите работа лица; насочване към обучение на възрастни; насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави. Изброените услуги могат да се предоставят заедно или поотделно, като целят единствено сключването на трудов договор между работодателя и работника, но не и обвързване на посредника с която и да е от страните след това.

Посредникът има право да изпраща работници и служители за извършване на работа и при условията на първа и втора категория труд в предприятия, свързани с националната сигурност, или в предприятия, в които се провежда стачка. Следва да се подчертае, че посредничеството по наемане на лица от втора категория, каквито представляват моряците, е дейност, която е детайлно регламентирана в закона и може да се приеме за една от основните, осъществявани от тези лица в България.

Основната разлика между предприятие, осигуряващо временна работа, и посредника, е видът на правоотношението, което се учредява между тях и работниците и служителите. В легалната дефиниция на предприятие, осигуряващо временна работа, която е приета в закона, изрично е определено, че предприятието сключва трудов договор с работника или служителя. Поради това правоотношението между предприятие, осигуряващо временна работа, и наетото лице безспорно е трудово правоотношение, въпреки че притежава своите особености, които се обуславят от извършването на работата на работника или служителя в предприятието ползвател.

Между посредника и търсещото работа лице не може да става въпрос за трудово правоотношение. Лицата сключват посреднически договор, който по своите характеристики е граждански договор, като в неговия предмет не се съдържа задължение за предоставяне на труд от страна на търсещото работа лице. Този договор е за предоставяне на посредническа услуга с цел евентуалното започване на работа.

Посредникът няма право да изискват такси или каквито и да е възнаграждения от работника или служителя за това, че са го устроили на работа при работодател или в предприятие ползвател.

Договорът между посредника и работодателя също има нормативно заложени минимални реквизити. За пълнота трябва да се отбележи, че за посредническия договор има заложени изисквания единствено ако се изпращат на работа лица в чужбина, като законодателството не съдържа изисквания към договора за посредничество за български работодател.

Посредникът и търсещото да наеме работник лице могат да не притежават качеството търговци и договорът, който сключват, няма да бъде търговски. Такъв ще е случаят, например, когато едно семейство търси да наеме на работа бавачка или медицинска сестра, а предоставящото услуги по заетостта лице не е регистрирано като търговец.

Справка:

Глава шеста, раздел І на Закона за насърчаване на заетостта и в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа

параграф 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда

чл. 23, ал. 2; чл. 30, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа