14.02.2024

МОЖЕ ЛИ ДА РАБОТИМ ЗА ПО-МАЛКО ОТ МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА

Минималната работна заплата се определя за работа при пълно работно време за 8 часа дневно, 5 дни седмично. Нейният размер е еднакъв за цялата страна.Тя е основна заплата и към нея на общо основание се прибавят допълнителните трудови възнаграждения, които се дължат по трудовото правоотношение.

Много работодатели си поставят например въпроса дали е възможно да се сключи трудов договор с възнаграждение под минималната работна заплата за пълен работен ден, ако лицето има предходен стаж по специалността и с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит формира брутно трудово възнаграждение над 933 лв.

Отговорът на въпроса е отрицателен. Основната заплата следва да е най-малко в размера на минималната работна заплата за страната, без значение колко процента ще добави към нея допълнителното възнаграждение.

Брутната заплата на всеки работник или служител е различна, защото зависи и от процента допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Минималната работна заплата може да служи като база за определяне на началните основни заплати в предприятието, на допълнителни трудови възнаграждения и социални придобивки. Използва се също за целите на осигурителното право и социалното подпомагане.

Добре е да се обърне внимание и на съотношението между „минимална работна заплата“ и „минимален осигурителен доход/праг“, доколкото между тях често се наблюдава смесване.

Минималните осигурителни прагове представляват законоустановени минимални размери на осигурителния доход, върху които се правят осигурителни вноски, в зависимост от основната икономическа дейност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира професията, упражнявана от осигуреното лице. Размерите на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Минималната работна заплата служи и като единица мярка за определяне на секвестируемата част от дохода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс. Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа.

Същото важи и ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа, както и ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Припомняме, че несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници - минималната работна заплата. Следователно работниците и служителите, получаващи трудово възнаграждение до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.

Справка:

чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс