28.02.2024

В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕМ ДА ПОИСКАМЕ ПРОМЯНА НА ДЛЪЖНОСТТА НИ НА РАБОТА

Най-често в практиката преназначаването се прави на основание Кодекса на труда, който съдържа общата уредба за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

В закона е залегнал общият правен принцип по отношение на договорите – те могат да бъдат изменяни по общата воля на страните, тоест при взаимното съгласие на работника или служителя и работодателя, изразено чрез подписване на т. нар. допълнително споразумение.

Тъй като правилото е, че формата на споразумението, с което се променя един договор трябва да е същата, каквато е и формата на самия договор, допълнителното споразумение за промяна на трудовия договор трябва да бъде също в писмена форма.

Съгласно Кодекса на труда в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Тоест след оформянето на допълнителното споразумение задължение на работодателя е да изпрати уведомление до Националната агенция за приходите в тридневен срок.

Към настоящия момент такава е правната уредба в Кодекса на труда относно промяната на длъжността на работника или служителя.

Както вече стана ясно, съгласно закона се изисква промяната на трудовото правоотношение, в случая на длъжността, да става когато е налице съгласието и на работника или служителя, и на работодателя. Обръщаме внимание, че законът говори за „Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие“. Следователно работниците и/или служителите следва да бъдат съгласни. Също така съгласие следва да бъде дадено и от работодателя като страна по трудовото правоотношение. Преценката за това остава негова за всеки отделен случай.

Длъжностната характеристика е този важен документ от трудовото досие на работника или служителя, който конкретизира всички трудови задължения по заеманата длъжност.

При сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. С нея изрично се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от заеманата длъжност. В нея се посочват още кодът по Националния класификатор на професиите и длъжностите, образователните и квалификационните изисквания за заемане на длъжността, връзки и взаимодействия с други длъжности, които ще се осъществяват в предприятието при изпълнение на договора.

Длъжностната характеристика конкретизира обема и кръга на изискванията към работника или служителя за изпълнение на длъжността, неговите трудови функции и задължения. Те следва да бъдат логически свързани с длъжността по своя характер, а по обем да не надхвърлят физическите човешки възможности за изпълнението им в рамките на нормалното работно време.

Специално следва да се отбележи, че няма пречка след сключване на трудовия договор работодателят да утвърди промени в длъжностната характеристика, като това по никакъв начин не означава задължително, че следва да бъде и променена самата длъжност, на която работникът или служителят е назначен. Тези промени е възможно да произтичат от изменение на нормативни актове, да са свързани с поставяне на по-високи изисквания за заемане на длъжността и други.

Справка:

чл. 119 от Кодекса на труда

чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда