06.03.2024

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ПРИ РАБОТА В ЧУЖБИНА

Не са рядкост случаите в практиката, при които работник или служител да изпълнява задачи в чужбина по договор с друго дружество. За осъществяване на целите, работникът бива командирован в съответните страни, като там работи известно време (например две седмици), след което се връща за определен период в България и после пак заминава за следваща командировка.

Обикновено в тези ситуации, работникът или служителят получава освен полагащите му се командировъчни и допълнително почасово възнаграждение за работата, която извършва, както и за времето на пътуване от България до съответната страна и обратно.

Работещите в такива условия често имат претенции за допълнителна компенсация под формата на свободни дни за времето, през което са пътували, както и за извършената от тях работа в съботите там, която да ползват, след като се върнат в България.

Има ли основание работодателите да признават тази претенции и да предоставят компенсацията, която работещите претендират?

За да се даде точен отговор на тези въпроси, преди всичко следва да се анализира полага ли се извънреден труд от работника или служителя.

Съгласно българското законодателство, времето за пътуване при командировка не представлява част от работното време. Следователно по отношение на дните за пътуване няма основание за удовлетворяване на претенцията.

Съгласно законовите разпоредби, с командирования работник или служител се подписва допълнително споразумение, което включва определяне на продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава.

На практика, ако в приемащото предприятие се работи по график, който е причината въпросният служител да полага труд в събота почивен ден (например събота), най-вероятно той почива например в неделя и понеделник. В такива ситуации българският работодател би трябвало да разполага с информация за точния брой положени часове труд, за да изчисли допълнително почасовото възнаграждение. Ако някои от тези часове се явяват извънреден труд, те следва да се заплащат с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

В българското трудово законодателство съществува само един случай на компенсиране на извънреден труд с почивка и той е, когато има положен извънреден труд в двата дни на междуседмичната почивка.

Законът сочи, че за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

Справка:

чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

чл. 153, ал. 4 Кодекса на труда