17.04.2024

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ОСТАВАНЕ БЕЗ РАБОТА ПО ВРЕМЕ НА БОЛНИЧЕН

В българското законодателство е предвидено, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.

Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Не са рядкост случаите, при които в ситуация на оставане без работа, лицето изпада в положение на временна неработоспособност. Това положение всъщност означава лицето да е в болничен, както популярно и разговорно е възприето да се нарича.

Дължи ли се обезщетението за оставане без работа по време на болничен?

Не се дължи обезщетение за оставане без работа за периода, в който работникът и служителят е бил временно неработоспособен. Това е така, тъй като за времето, за което е получавал обезщетение за временна неработоспособност, работникът или служителят не би могъл да получава и трудово възнаграждение, тъй като не е бил трудоспособен.

Реално естеството на обезщетението при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител е уредено за да обезщети работникът за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното уволнение. Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетение за оставане без работа не се дължи.

Такъв е случаят и когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в шестмесечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконно уволнение, не дължи обезщетение за оставане без работа, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно.

Аналогичен е случаят, в който работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение за временна неработоспособност, а не на трудово възнаграждение. Съответно в случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител за периода на временната неработоспособност.

Справка:

чл. 225 от Кодекса на труда