29.02.2024

КАК ДА РЕАГИРАМЕ, КОГАТО НИ СМЕНЯТ РАБОТНОТО МЯСТО

В съвременното общество, където динамиката на работния пазар и бизнес средата са в постоянна промяна, разбирането и спазването на правата и задълженията както на работодателите, така и на работниците, играе ключова роля за поддържането на справедливи и балансирани трудови отношения. В този контекст, един от основните принципи, които регулират отношенията между работодателите и работниците, е принципът за изменение на трудовото правоотношение.

Този принцип, който е закрепен в Кодекса на труда, изисква изрично и писмено съгласие от страна на всички участници при всяка промяна, която засяга тяхното трудово положение. Да разгледаме важността на този принцип и какви са неговите приложения в практиката.

Според действащото законодателство, общият принцип при изменение на трудовото правоотношение е това да се извърши с изрично съгласие на страните, което трябва да бъде изразено в писмена форма. Независимо дали става дума за определено или неопределено време, работодателят трябва да предложи писмено на работника промяната чрез допълнително споразумение или нов договор, като работникът чрез своя подпис удостовери своето евентуално съгласие.

Една от ключовите точки в този контекст е задължителното съдържание на трудовия договор, което включва мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата. Промяната на някой от тези елементи изисква писменото съгласие на работника. Например, ако работодателят предложи на работника промяна на работното място или наименованието на длъжността, е необходимо работникът да се съгласи писмено с тези промени.

Въпреки това, съгласно Кодекса на труда, не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят мястото на работа, длъжността и размерът на основната заплата. Това означава, че ако работникът е преместен от една сграда в друга, без да се променят други аспекти от неговата работа, не е необходимо изрично съгласие за тази промяна.

Например, ако работник или служител в голяма корпорация, която разполага с няколко офиса в различни части на града, работи като администратор в офиса на компанията в центъра на града. В един момент, поради промени в организацията на работното пространство, компанията решава да премести някои от работниците или служителите от централния офис в новонаето помещения в друг квартал, но без да се променят техните длъжности или заплати.

Според Кодекса на труда, тази промяна в работното място, без да се засягат други аспекти от неговата работа, не се счита за изменение на трудовото правоотношение. Тук не е необходимо изрично съгласие на работника или служителя за тази промяна, тъй като се запазват основните параметри на неговата длъжност и възнаграждение. По този начин може да бъде преместен в новия офис без да е необходимо да подписва нов трудов договор или допълнително споразумение.

Разбирането на принципите и изискванията при изменение на трудовото правоотношение е от съществено значение за поддържането на справедливи и балансирани работни отношения между работодателите и работниците. Изискването за изрично съгласие и писмена форма на промените гарантира яснота и защита за всички участници в работния процес.

Справка:

чл. 66, ал. 1, чл. 118, чл. 119, чл. 120, ал.1 и 3 от Кодекса на труда