06.06.2024

КАК ДА ПОЗНАЕТЕ ДАЛИ ОТ ВИСОКОМЕРИЕ НЕ САБОТИРАТЕ УСПЕХА СИ

Харесвате се и има защо. Вие сте опитен професионалист и успехите ви го доказват. Вие сте свестен човек и отличните отношения с колегите го доказват. Високото ви самочувствие е оправдано и въобще не смятате, че е арогантно да го изпитвате.

Страхотно е, че мислите така за себе си. Липсата на самоувереност е единият пряк път към неуспеха. Другият обаче е високомерието. Има много тънка граница, която не бива да прекрачвате, за да бъде самочувствието ви здравословно.

Интелигентният и възпитан човек не гледа никого отвисоко, защото знае, че това поведение е обществено неприемливо. Още от малък му е внушено, че не бива да демонстрира превъзходство дори наистина да е нещо повече от другите - по-умен, по-силен, по-богат, по-красив и т.н. Но високомерието в мислите не е неприемливо.

Всеки е свободен най-много да цени собственото си Аз, особено пък като има основания. Любовта към себе си е неотменима част от т.нар. Аз-концепция. Да не се харесвате е по-скоро патология.

Когато обаче се харесвате прекалено много, чувството ви кара да правите грешки, които пречат на собственото ви развитие. Психолозите твърдят, че не бива дори насаме със себе си да сте високомерни, защото ще пропуснете да получите ползи от другите.

Не става дума за груби ползи, макар че и това го има - високомерният човек не е симпатичен. Когато искате да убедите някого да бъде на ваша страна, много по-лесно става, ако го поласкаете, вместо да му показвате, че се смятате за нещо повече от него.

Става дума за поне пет интелектуални ползи, от които високомерният човек се самолишава.

1. Сравнявате се не с когото трябва.Постигнали сте много и има от какво да сте доволни. Но не сте постигнали всичко.

Много е неприятно да се сравнявате с хора, които ви превъзхождат. Мисълта, че има по-успешни, по-богати, по-талантливи от вас може да действа зле на самочувствието. 

Но ако бъдете обхванати от високомерие и се сравнявате само с онези, които са под вас примерно в йерархията в службата или просто се представят по-зле, вие ставате самодоволни и се демотивирате. Да, чувствате се добре в мислите си. Нямате обаче стимул да се усъвършенствате и да се амбицирате за повече. Вероятно сте чували сентенцията, че щом сте най-умният човек в компанията, не сте в правилната компания.

Затова оставете високомерието и се сравнявайте с хора, които ви превъзхождат, поне в момента. Иначе ще затънете в самодоволство и скоро мнозина други ще имат право вас да гледат високомерно.

2. Правите си неприятна самореклама.Няма спор, и саморекламата е необходима, за да ви забележат. Предвидливият човек не чака скромно само другите да го оценяват, а използва умно удобните поводи, за да гради имидж на способен професионалист, да изтъкне своите качества, възможности и постижения.

Високомерието обаче води до арогантно самоизтъкване, което прави негативно впечатление. Понеже се смята за нещо повече, човек не може да се сдържи да се сравнява с другите, за да се самоизтъкне. Дори му се струва, че изглежда още по-добре, когато подчертава, че е постигнал по-големи резултати от успял колега, не от некадърник или неудачник.

Няма преувеличение, всичко е вярно, може да бъде доказано с числа. Въпреки това рискувате да ви сметнат за високомерен самохвалко и да нанесете вреда на имиджа си.

Ключът към полезната самореклама се крие в липсата на сравнение с останалите, уверяват специалистите. Изтъкването на собствените успехи се приема най-добре, когато то не демонстрира чувство за превъзходство над нечий чужд успех, съветва психологът Каролин Ван Дам. Фокусирайте се само и единствено върху вашите върхови резултати. Кажете, че това тримесечие сте постигнали рекордни продажби, каквито не сте имали в професионалната си кариера. Не акцентирайте, че те са по-големи отколкото на Иванова и Петров.

Така и изтъквате постиженията си, и създавате ситуация, в която е по-вероятно шефът да ви похвали, отколкото ако в саморекламата ви има елемент на дискредитация за други колеги.

Но за да насочвате вниманието към вашия напредък, без да потъпквате чуждите успехи, е нужно да не сте високомерни дори в мислите си.

3. Пропускате добавена стойност от критика.Повечето хора по принцип мразят да казват неприятни неща очи в очи, освен ако не са от т.нар. хейтъри. Те избягват да критикуват, за да не влизат в конфликтна ситуация, защото от опит знаят, че никой не обича да чува несъгласие или лоша оценка. Нарушават това правило само когато бъдат засегнати собствените им интереси.

Извън стремежа си към учтивост хората обикновено интуитивно чувстват, когато някой е високомерен. Тогава дори не правят опит да му кажат неприятна истина, макар че тя ще му е от полза. И то си е така - себелюбивите, които се смятат за нещо повече от другите, рядко приемат, че могат да научат нещо от тях. Даже да предположат, че колегата има най-добри намерения, в ума им се върти "Ха, той на мен ще ми разправя".

Когато се отнасяте високомерно към другите, вие се лишавате от възможността да чуете обективно мнение. Това може да ви дава илюзорна предства, че се справяте превъзходно, и фалшиво чувство за сигурност. В един момент вероятно ще осъзнаете - пропуснали сте да чуете, че имате проблем и как да се справите с него, но ще бъде късно.

Далеч по-практичен подход е да смирите високомерието си и да насърчавате критики, които ще са ви от полза. Дори в мислите си да нямате много високо мнение за началника си, той ще оцени, ако попитате "Има ли нещо конкретно в моето представяне, на което трябва да отделя повече време". Така изглеждате като човек, който търси конструктивна обратна връзка, защото иска да се усъвършенства.

4. Срамувате се от помощ.Когато имате здравословно самочувствие, в напрегнат момент не се срамувате да признаете, че се нуждаете от помощ. А при високомерните се задействат няколко възпиращи фактора. По принцип те са самонадеяни и смятат, че ще се справят сами. Едновременно с това си казват, че другите не могат да са им полезни, защото са по-некадърни. И им се струва, че е някак под достойноството им да признаят, че не са съвършени.

Ако високомерието не замъглява ума, никой не се мисли за свръхчовек, изтъкват психолозите.

5. Подценявате хората.Надутите често подценяват другите, защото съдят за тях по собствените си мисли. Примерно, струва им се, че за високопоставен мениджър е естествено да демонстрира известно високомерие. Щом не се прави на важен, значи не е наистина важен.

Но важните хора със здравословно самочувствие нямат нужда от показност. Може дори да използват хитрост - да се държат непосредствено, за да печелят симпатии и по-лесно да постигат целите си, или съзнателно да искат да бъдат подценявани.

Високомерието може да ви изиграе много лоша шега, когато пречи да прецените правилно колегите, партньорите или конкурентите си, предупреждават специалистите. Ще ви е от по-голяма полза не да ги подценявате, а даже леко да ги надценявате.

------- Най-коварните врагове --------

Има различни класации кои са чувствата, които са най-коварните врагове на кариерата, но обикновено високомерието влиза в челото им. Сред другите безспорни в топ 3 са нетърпението и алчността.

Може да ви се види странно, че мързелът не е сред тях. И най-глупавият обаче се досеща, че като не работи достатъчно, все в един момент ще се провали. Или че не бива да се оставя на гняв, защото той е много лош съветник във всякакви ситуации.

Коварните чувства са тези, които на първо четене не изглеждат много опасни. Например на нетърпението какво да му е лошото? Даже е хубаво човек да не иска да чака, а да се стреми към по-високи резултати. Само че на хубавите неща лошото им е, че не стават бързо, а с упоритост и постоянство.

Алчността и амбицията човек да изкара повече пари също са две различни неща. Понякога е по-разумно да се направи стъпка назад в доходите, ако в перспектива това ще доведе до увеличение. Алчният обаче рядко може да бъде далновиден в това отношение. Така че и това е коварно чувство, заради което може да объркате кариерата си.