02.01.2025                                      

КАКВО ОПРЕДЕЛЯ ДАЛИ ЩЕ НИ ПЛАТЯТ, АКО НЕ РАБОТИМ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН

Въпросът в заглавието на настоящата статия засяга една от най-актуалните и спорни теми в сферата на трудовите отношения - какво се счита за работно време и какво трябва да бъде заплатено като такова.

Представянето на различните сценарии, в които работникът не е ангажиран с дейност, както и въпросът дали за това време следва да му се плаща, задълбочават дискусията около правата и задълженията както на работника, така и на работодателя.

Какви са регулациите на тези въпроси в трудовото законодателство, включително какви са тези задължения на работниците и служителите и какви са последиците от тяхното неизпълнение?

В рамките на трудовото правоотношение работникът или служителят има определени права и задължения. Той има фиксирано работно време, определено работно място и ползва помещенията и инструментите на работодателя си. Освен това, той е задължен да се подчинявата на законните разпоредби на работодателя, което включва изпълнение на работните задължения и сътрудничество в рамките на неговата длъжностна характеристика.

Например, работник в цех или служител в офис, който е ангажиран по трудово правоотношение, трябва да бъде на работното си място през определените работни часове - обикновено по осем часа на ден. Работодателят, от своя страна, е ангажиран да уплътни това работно време със задачи, свързани с договора и длъжностната характеристика на работника или служителя.

В Кодекса на труда са определени различни задължения, които работникът или служителят трябва да изпълнява по време на работното си време. Едно от основните задължения е използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа, както и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието. Например, ако работникът е администратор в хотел, неговата основна задача е да обслужва гостите, да работи съобразно стандартите на обслужване и да спазва правилата на хотела.

Неизпълнението на тези трудови задължения може да бъде разглеждано като нарушение на трудовата дисциплина. В такива случаи, работодателят има право да наложи едно от дисциплинарните наказания, предвидени в Кодекса на труда. Тези наказания могат да бъдат забележка, предупреждение за уволнение или уволнение на работника. Например, ако администраторът в хотела не изпълни задълженията си, като не обслужи гостите или не спазва правилата на хотела, той може да получи предупреждение за уволнение или дори да бъде уволнен от работодателя.

Във високо конкурентната работна среда случаи на своеволие от страна на работодателите към работниците и служителите не са рядкост. Такива ситуации включват удръжки от трудовото възнаграждение за закъснения за работа или среща, за прекомерно говорене по телефона и други подобни действия.

Освен това, някои работодатели налагат "глоби", които не са предвидени от законодателя като финансова санкция спрямо служителя или работника. Такива поведения могат да доведат до напрежение и конфликти в работната среда, които могат да бъдат разрешени чрез ясно установени правила и процедури за уреждане на спорове.

Важно е да се отбележи, че законът изрично посочва възможността за удръжки от трудовото възнаграждение в определени случаи, но е важно те да се извършват само със съгласието на работника или служителя.

Например, удръжките могат да се правят за получени аванси, данъци, осигурителни вноски и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

чл. 126 от Кодекса на труда

чл. 186 от Кодекса на труда

чл. 210, ал. 4 от Кодекса на труда

чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда