11.07.2024

ТЕХНИКИ ДА СЕ БОРИТЕ С ЛОШИЯ НАВИК ДА ОТЛАГАТЕ НЕПРИЯТНА РАБОТА

Така не ви се тръгва за работа сутринта, че се туткате и закъснявате. После така не ви се подхваща онази задача, че я отлагате до последния възможен момент. Накрая закъснявате с изпълнението й или я претупвате надве-натри.

Като се случи няколко пъти, въобще не се сърдете на шефа си за правилото му да уволнява служители, които системно закъсняват. От негова гледна точка логиката е желязна - подчинените, които се мотаят и не спазват срокове, не са достатъчно мотивирани да работят. И виновен е той, защото им го позволява. А безнаказаното неспазване на правилата е заразително като грип. Докато се усети, епидемията обхванала целия екип.

В книгата си "Татуировки на мениджъра - правила на съвременния ръководител", издадена в България от AMG publishing, руснакът Максим Батирев разказва как намерил потвърждение, че е прав да гони закъсняващите си подчинени. Като си разчиствал папките, попаднал на една с обяснения от служители, които в рамките на две седмици били закъснявали два пъти. Обясненията били отпреди повече от година. С удивление открил, че вече никой от тези хора не работи в компанията. "Закъснението е лакмус за отношението към работата. Човек, който не умее да се организира, се отнася по същия начин към всяка задача. А после или самият той тихо ще се изнесе, или ще се наложи да се разделите по ваша инициатива", смята мениджърът.

Да идете навреме на работа е въпрос и на самоорганизация, и на себеуважение. Нали разбирате колко е инфантилно през ден да обяснявате, че сте закъснели, понеже нещо извънредно се случило. Или сте най-големите каръци на света, или не сте усвоили едно от основните умения на възрастния човек - да управлява времето си. Така че стегнете се и тръгвайте навреме за службата.

Далеч по-сложно е, като стигнете там, да се научите да не отлагате задачите, колкото и неприятни да ви се струват.

Страх лозе пази

Мениджърите и специалистите по човешки ресурси са категорични, че най-силната причина служителите да се отучат от това са последиците. Ако някой отлага работата си до последния момент и представя посредствено изпълнен проект, но не получава наказание за своята небрежност, той ще продължи да прави същото, докато не види, че настъпват негативни ефекти за самия него. Накратко, страхът от уволнение или друг вид санкция стопира желанието за отлагане.

Звучи грубо, но хилядолетният опит е доказал, че съзнанието за връзката "престъпление - наказание" е силен мотиватор за човешкото поведение.

Може би засега сте достатъчно ловки и началникът не е хванал, че се мотаете до последния момент. Опитайте да стреснете сами себе си. Щом ви е навик да отлагате, все някога ще се издъните. Тогава ще нанесете вреди на професионалната си репутация, на кариерата, на доходите си и т.н. Вместо да поемате този риск, по-разумно е да се борите с лошата привичка, която неизбежно в един момент ще ви провали.

Защо е неизбежно ли? Ами защото, ако работата може качествено да се свърши за два дни вместо за три, началникът ви щеше да ви даде два дни срок. Негово основно задължение е да се грижи за ефективност на служителите си. Това значи така да организира нещата, че никой да не прави три дни нещо, което може да се свърши за два.

Морковът е вашият собствен остен

Страхът е силен мотиватор, но, както казват привържениците на положителните теории, още по-силен е успехът. И по-точно възнаграждението за него. Съзнанието какво ще спечелите, като си свършите задачите навреме и качествено, безспорно ще ви кара да не ги отлагате. Неслучайно съществува онази прословута теория за моркова и остена.

Но лошото е, че при изпълнението на текущите задължения връзката "работа - награда" е доста опосредствана. Знаете, че наградата по принцип е заплатата, но това не е достатъчно стимулиращо. Особено пък когато се налага да вършите неща, които са ви скучни. Обикновено във всяка професия и на всяка длъжност досадни задачи не липсват и с тях хората, които имат навика да отлагат до последния момент, претърпяват най-голям крах.

Специалистите съветват да се борите с желанието да ги оставите за по-късно, като сами се награждавате.

Най-напред мислете реалистично. Нали ви е ясно, че само забавяте неизбежното - няма да го свърши някой друг, вас си чака. Ще ви се натрупат задачи и ще ви засипят като лавина.

После мислете оптимистично - погледнете тези задачи като част от по-голяма картина. Те са моменти от вашия професионален живот и от тяхното изпълнение зависят доходите ви, шансовете ви за повишение, кариерата ви. Като приемате конкретната задача като важна стъпка от нещо по-голямо, като си припомняте крайната си цел, ще си давате тласък да не отлагате.

Накрая мислете прагматично - определете възнаграждение, което сами ще си връчите, като свършите работата. Обещайте си го още преди да започнете. Примерно, щом напишете онзи анализ, който иска шефът, ще идете да изядете парче торта.

Ако задължението е по-дълго, разделете изпълнението му на етапи и си давайте за постигнатия напредък във всеки от тях малки награди, които да поддържат интереса ви. Така ще се държите мотивирани през цялото време, няма да се изкушавате да спрете по средата и да отложите довършването за утре. А накрая ще получите и възнаграждение, и удовлетворение, че сте отметнали гадната работа.

Като си създадете навик да парирате всяко желание за отлагане, мозъкът ви сам ще свикне да ви мотивира, т.е. да казва защо имате интерес да се захванете със задачата.

Той, мозъкът, е много виновен за стремежа към отлагане. Отделя хормони, които му харесват и става зависим от тях.

Пристрастени към хормони като към дрога

Когато правите нещо, което ви е интересно, мозъкът отделя допамин - т.нар. хормон на щастието. Когато нещото е скучно, знаете, че допамин няма да има и ви липсва желание да започнете. Но понеже не седите съвсем без работа, а вършите някоя по-приятна задача, мозъкът ви се "кефи" и моментният допамин му е оправдание за отлагането.

Даже по-лошо става, ако междувременно шефът отмени досадното задължение или пък някой друг го свърши вместо вас. Тогава хормонът на щастието идва, за да ви каже колко прави сте били да се туткате.

От този момент нататък мозък започва да ви кара да отлагате, за да получавате желаната доза допамин, било защото ще си запълните времето с нещо по-хубаво, било защото неприятното може да ви се размине. И отлагането се превръща в навик.

Той рано или късно води до катастрофа, затова сами си осигурявайте хормона на щастието по онази техника - обещайте си възнаграждение за свършената работа, което ще ви даде допамин.

Другият опасен хормон, който ви кара да отлагате, може да е адреналинът. Т.нар. хормон на стреса идва, когато трябва да свършите дълго отлаганата работа в кратки срокове. Това естествено води до голяма напрежение.

Адреналинът също пристрастява мозъка. Без да осъзнавате, е вероятно да сте развили зависимост към хормона на стреса. За да получите дозата си от него, вършите всичко в последния момент.

Ще се справите с този проблем, като не позволите на зависимия си мозък да ви диктува решения за работата, а му осигурите адреналин по друг начин. Примерно започнете да спортувате нещо състезателно, катерете планини, скачайте с бънджи или с парашут.

Впрочем адреналин може да си доставите и като периодично си повтаряте, че не трябва да закъснявате нито сутрин за работа, нито с изпълнението на задачите си, защото ще ви уволнят. Това дава адреналин колкото и скок с парашут.

---- Класическа причина ----

Много често служителите отлагат работата не защото е неприятна, а защото не знаят откъде да започнат. В тази случаи е глупаво да не потърсите помощ от колега или от шефа. Не се опасявайте, че ще изглеждате некомпетентни. Повече ще се изложите, ако закъснеете със задачата или я изпълните некачествено.

Когато се чувствате несигурни, отлагането още повече засилва безизходицата. Ако се заемете да помислите, да си направите ясен план, да си осигурите нужните ресурси, в това число и помощ, сигурно ще се окаже, че задачата не е толкова страшна.