15.08.2024

НЯМА ДА СТАНЕТЕ ШЕФ, КАТО ЧАКАТЕ ЗА МЯСТОТО НА ШЕФА  

В главата си сте подредили идилия: шефът ви напуска или го повишават, а вие хоп - издигате се на неговото място. Не поемате особен риск, защото отлично познавате работата и екипа, напълно ясни са ви отношенията вътре във фирмата и с партньорите й навън. Звучи като идеален план за кариера.

Това не е никакъв план, а голяма грешка, казват експертите по личностно и кариерно развитие. Аргументите им са железни, но първо прочетете една истинска история.

Ник Колдуел, главен директор в Looker, разказва какво си спомнил, като чул от млад мъж "Ще заема управленски пост, като изчакам шефът ми да напусне или някой друг мениджър във фирмата да подаде оставка". Спомнил си най-лошия съвет, който получил в кариерата си.

През 2011 г. работел в Microsoft и бил натрупал 9 години опит. По онова време в отдела имало проблеми. Ник започнал да се оглежда и намерил мениджърска позиция в друг отдел на софтуерния гигант. Но след 9 години на една и съща работа в един и същи екип промяната му се струвала плашеща и рискова.

Споделил намеренията си с колегата Пол. "Стой тук. В отдела ще има вакуум на властта и редица отворени позиции, така че бързо ще се издигнеш по кариерната стълбица", посъветвал го Пол. "Анализът му ми звучеше логично, а и този вариант със сигурност носеше по-малко рискове за мен. Въпреки това не спирах да се питам това ли е начинът, по който искам да се издигна. След седмица на тежки размисли реших да изпробвам късмета си", обяснява Ник.

Като шеф на другия отдел му се наложило да работи много, да събира екип, да дава 150% от себе си, но в крайна сметка се утвърдил на поста и направил още крачки нагоре в йерархията.

"Пол така и не напусна стария ни екип. И до днес той заема същата позиция, на която работеше. Поддържаме контакт и при всеки разговор той винаги стига до темата за започване на нещо ново. Не харесва проектите, по които работи, и не е в особено добри отношения с колегите си. Когато го питам защо продължава на същата позиция, след като вече нищо не го задържа там, Пол винаги ми отговаря: "Чакам подходяща възможност. Ти имаше късмет, когато напусна". Понякога се чудя как щеше да изглежда кариерата ми, ако някога бях последвал неговия съвет", казва Ник Колдуел.

Първият извод от тази история е, че трябва да рискувате, за да спечелите. "Най-голямата грешка, която може да направите в кариерата си, не е вземането на решение, за което по-късно може да съжалявате, а пропускането на множеството възможности от страх, че може да се провалите", обобщава Ник.

Но не той, а Пол е по-интересният и поучителен образ.

И добрият професионалист може да се окаже неудачник в кариерата си, когато чака да заеме мястото на шефа си. Особено пък като няма достатъчно реални факти, които сочат, че този началник скоро ще освободи креслото си по някакви причини.

Напълно недалновидно е да основавате плановете си за кариерно развитие върху стечение на обстоятелствата и на решенията на други хора, изтъкват специалистите. Дори да сте сигурни, че ако и когато тези обстоятелства настъпят, точно вас ще издигнат, пак е неразумно да седите и да чакате. Професионалният ви успех зависи от личните ви решения, бъдете активни и търсете различни възможности, вместо да си се представяте на мястото точно на вашия шеф.

Да чакате някой да напусне, за да се издигнете на познатото място, издава ограничено мислене. Вероятно ще намерите много по-добри варианти, ако се огледате с желание не само да направите крачка в йерархията, но и промяна. Това може да ви доведе до бърза писта към още по-висок и доходоносен пост, защото ще сте по-креативни. На мястото на шефа си даже има опасност да се окажете неуспешни, понеже ще правите нещата по познатия начин, а това няма да донесе главоломен успех.

По тази причина не бъдете много сигурни, че чакането си струва и непременно ще ви назначат на мястото на шефа, като той го освободи. Нищо чудно по-висшите ви началници да решат, че им трябва някой с нов управленски стил. Дори в компанията да има политика за т.нар. резервни кадри, тя не гарантира, че като сте определен за резерва на началника, ще станете титуляр. Да, един от възможните подходи е да бъде издигнат точно служител, минал през всички стъпала в йерархията и специално готвен за по-висок пост. Но другият подход е да се назначи външен човек със свеж поглед, който да донесе нови идеи, да даде по-голяма скорост на работата и на екипа.

Планът да чакате означава, че се страхувате да излезете от зоната си на професионален комфорт. Добре е да се чувствате комфортно в работата си, но ако искате кариерата ви да бъде успешна, трябва да си наложите неведнъж да излезете от удобството на познатото, съветват специалистите по личностно и кариерно развитие.

Особено ако амбициите ви не свършват само до място на настоящия ви шеф, а искате да напреднете още, не си създавайте грешни навици. Ако това ви е стратегията, след като станете началник на отдела, още колко години ще траете да се освободи следващ пост в йерархията?! Търпението е страхотно качество, но не може да е безкрайно, защото все пак в един момент ще ви дойде време за пенсия.

Вярно, древна китайска мъдрост гласи "Ако достатъчно дълго стоиш на брега на реката, рано или късно ще видиш по течението й труповете на враговете си". Но в нея Сун Дзъ не казва, че стоите и нищо не правите. Може би по-ясна е мъдростта на Алберт Айнщайн: "Животът е като карането на колело. За да запазиш равновесие, трябва непрекъснато да се движиш".

Та вкарайте малко страст, направете дългосрочен план какво искате да постигнете в професията си, не се страхувайте да поемате предизвикателства и пробвайте всяка възможност, която се отваря.

Скокът в непознатото може да е успех, може да е и провал, винаги има риск. Но ако добре го пресметнете и си заслужава, поемете го.

Не по-малко опасно е да чакате - има вероятност изневиделица да се появи конкуренция. Във вашия отдел може да дойде колега, приблизително на вашето ниво като опит и способности, поел риска да започне в нова компания. Нищо чудно в сюблимния момент той да бъде оценен като по-подходящ от вас за шеф най-малкото защото е по-смел и амбициозен.

Както казва Ейбрахам Линкълн, "Добри неща могат да стигнат до онези, които чакат, но само това, което е останало от онези, които са бързали".

--- Рискът да оглавите познатото ---

Често успехът е по-сигурен, ако приемете предизвикателство да станете шеф на друг отдел или фирма вместо там, където сте работили на по-ниска длъжност.

Един от капаните на познатото място е, че не осъзнавате точно какво ви се случва. А то е, че не просто са ви повишили, а че вече работите нещо съвсем различно.

Крачката между изпълнител и ръководител е огромна, защото предполага цялостна промяна в това, което правите - да мислите стратегически, да задавате цели, да организирате и вдъхновявате екипа да ги изпълнява, да контролирате ефективността му и резултата.

Вероятно знаете всичко това на теория, имате способности и качества, подготвени сте да го направите. На практика ще ви се получи по-лесно на ново място, защото няма да ви тежат навици от предишното ви битие на редови служител.

Сядате най-после в креслото на шефа, но затъвате в т.нар. микромениджмънт. Заемате се сами с някои от старите си задължения, убедени, че можете да свършите работата най-добре. Търсите грешка в счетоводните документи или бъг в софтуерния продукт, пишете статия или лекувате сами пациенти, вместо да бъдете лидер на екипа, както повелява постът ви.

Ако две длъжности можеха да се съвместят в една, сигурно е, че висшестоящите началници щяха да ги слеят. Щом не са, трябва да се съсредоточите върху новите си функции и да не ги бъркате със старите. Което на ново място винаги е по-лесно отколкото на старо.

Предимство да станете шеф на друг отдел или компания е и че не ръководите колеги, с които довчера сте били равни. Обикновено се изпитва леко неудобство от това. А още по-трудно става, когато в екипа има един-двама, които не схващат (или се правят, че не схващат) актуалното положение в йерархията и се налага да им напомняте кой кой е.