03.10.2024

ФАЛ ИЛИ ПРОВАЛ И КАК ДА СЕ ВЪРНЕТЕ НА ПЪТЯ КЪМ УСПЕХА

Bлагате много усилия, енергия, време, а не се получава. Има такива моменти в работата и естествено се чувствате разочаровани. Само че преди да ви обземе самосъжаление, е полезно да разберете как да класирате ситуацията.

Може да ви се случва фал, а може да е и провал. Това са две различни степени на неуспех. С правилен анализ ще ги наречете с точното име и ще определите следващите си действия.

Фалът е грешка, която сте допуснали някъде при планирането или изпълнението на задачата. Дребна или едра, тя е объркала нещата. Може да е една и да е предизвикала последствия. Може да са няколко.

При това най-важното е да мислите честно. Ако намерите и признаете грешката или грешките си възможно най-бързо, шансът за успешен поправителен е много по-голям.

Но проблемът е, че никой не обича да си признава дори пред себе си, когато е сбъркал. Веднага се задейства инстинктът за самосъхранение, включва се един вътрешен гласец, който започва подсъзнателно да ви убеждава във вашата правота, да вини други хора или пък обстоятелствата. Напълно възможно е и така да е, само че пак на вас се пада да разберете къде е фалът и има ли начин да бъде поправен. Каквато и да е причината, щом ви води към неуспех, няма смисъл да се ядосвате на себе си, на другите или на съдбата. Налага се да действате.

Когато си дадете сметка за грешката или грешките, следващата стъпка е да оцените щетите. При това най-важното е да мислите прагматично. В някои случаи фалът може да бъде поправен и с допълнителни усилия целта да бъде постигната. Трябва само спокойно и разумно да планирате какво да направите в създалата се ситуация, колко назад да се върнете, за да направите корекции. Възможно е дори да се окаже, че сте в състояние да превърнете дефекта в ефект.

Ако обаче фалът е голям, твърде е вероятно да води до провал. Това също е въпрос на честен и прагматичен анализ. Има много ситуации, при които е по-добре да започнете от начало, отколкото да се опитвате да спасявате неспасяемото. Понякога първата крачка към успеха е да изоставите пътя, за който е сигурно, че води към неуспех. Човек не бива да се отказва лесно, но е глупаво и да се заинатява.

Провалът е изключително неприятен и силно мачка самочувствието. Но на провала не бива да се гледа като на пълно поражение. Не е дошъл краят на света, неуспехът може да ви даде опит и уроци.

Ако след трезвия анализ сметнете, че има не поправим фал, а провал, най-важното е отново да сте честни, бързи и прагматични.

Честни означава да признаете собствените си грешки или липса на предвидливост какво могат да сервират други хора и обстоятелства. Тук вероятно много ще се ядосате. Не крийте чувства си от себе си. Но макар че имате право на тях, все пак внимавайте да не ги изразявате прекалено бурно пред колегите си. Иначе ще изглеждате неустойчиви, а пък в работата никой не е застрахован от провали.

Бързи означава да не мислите безкрайно дълго за нещата, които са се объркали. Трябва да установите какво и защо, без да претупвате тази част от анализа, но и без да затъвате в нея. Неправилно е да я вършите, за да съжалявате. Вършите я с ясна, съвсем прагматична цел - да направите необходимите изводи, за да не стигате отново до неуспех.

Прагматични означава точно това - да извлечете опит. Той трябва да ви позволи да продължите напред и да се върнете на пътя към успеха. Специалистите наричат тази част приемане на провала и търсене на нови възможности, след като сте научили уроците от него.

Колкото и да боли от неуспеха, като го класифицирате по правилния начин, вие можете да се измъкнете от него с относително малко поражения. Но ако сгрешите и в класификацията, последствията може да са твърде неприятни.

Ако сте направили фал, а песимистично го сметнете за провал, ще загубите време и ще употребите усилия изцяло да изоставите или да започнете отначало нещо, което може да бъде поправено.

Ако сте прекалени оптимисти или пък склонни към самозалъгване и оцените провала като фал, ще зациклите да хабите ресурси за нещо, което в крайна сметка ще се окаже непоправимо.

Затова не си позволявайте да наричате онова, което се случва, с невярно име. Прекален лукс е и да се самозаблуждавате, и да драматизирате. Ако допуснете едно от двете, значи наистина ще претърпите тежък неуспех.