21.11.2024

ДА, И УСПЕХЪТ Е НАВИК

Хиляди пъти сте чували, че след провал не бива да затъвате в страдание, а хладнокръвно да анализирате защо ви се е случил. Същото е и след успех.

Тържествувайте, разбира се, но не забравяйте, че след първоначалната еуфория трябва честно да анализирате защо ви се е случил. Полезно е, понеже и успехът е навик.

По-точно казано, правилните навици водят до успех. Ако прочетете интервютата или книгите на хора, постигнали нещо значително, ще забележите, че обръщат специално внимание на нещата, които ги водят към успех. Понякога тези неща ви се струват клишета. Че са оптимисти. Че са фокусирани върху целите си. Че не се страхуват да рискуват, след като премерят риска. Че си знаят силните и слабите страни. Че не си скъпят усилията. Че печели най-издържливият - онзи, които не се отказва.

Всичко това звучи наистина до болка познато. Но е и до болка вярно. А въпросът как да го внедрите у себе си е до болка труден.

Не може да си купите формула за успех, трябва сами да си я откриете за себе си. В края на краищата успехът зависи от идентифицирането на полезните действия и изграждането на навици, които ви помагат да бъдете продуктивни, твърдят специалистите по личностно развитие.

Представете си го така. Искате да отслабнете. Пробвате 5-6 диети, препоръчани от експерти, колежки, съседки. Седмата се оказва ефективна. Отслабвате. Когато следващата пролет решите да свалите няколко килограма, няма да си губите времето с онези 5-6, ще минате пак на седмата диета, нали.

Така е и с успеха. Когато веднъж сте го постигнали, съвсем логично е да си дадете сметка кои ваши действия са генерирали позитивни резултати. Като ги осъзнаете, точно тях ще повторите. Постепенно ще си създадете правилните навици, които работят точни при вас и благодарение на които изпълнявате целите си.

На практика не е чак толкова просто, защото винаги има нови обстоятелства, които трябва да отчитате. Но все пак първото е себепознанието. Стратегическият подбор е второто. И той няма да проработи без първото.

Елементарен пример. Има хора, които могат да мислят и да говорят едновременно. Други са по-силни, когато подреждат мислите си писмено. Да речем, че сте от вторите. Ако си дадете сметка, че заради тази своя особеност сте постигнали сегашния си успех, значи трябва да се постараете точно така да действате и при следващата задача.

Въпрос на стратегически подбор е да си изберете работа, която позволява да оползотворявате тази своя силна страна. Очевидно не са за вас професии или длъжности с много ситуации, при които се изисква да мислите и да говорите едновременно. Примерно не ставате за политик или за началник. Но когато попаднете на правилно място и сте си изградили правилния навик как да се справяте, шансовете ви за успех многократно се увеличават.

Вероятно понякога ще се наложи и тактически подбор - т.е. да решавате как да се измъквате от положение, в което нямате време да си подредите писмено мислите. Но няма да е прекалено често, щом сте свършили главното - имате себепознание как успявате и според него сте направили стратегически подбор на целите и действията си.

Затова след всеки успех въпросът "защо" е ключов. И може би всеки път ще откривате нещо ново за себе си - действие, което ще развивате като навик и то ще ви води до следващ успех.

Колкото и да е странно, човек все мисли, че се познава, а цял живот открива нови неща у себе си. Може досега да не ви се е налагало да се пазарите, при тази задача да сте го направили за първи път и точно заради своята убедителност сте постигнали отличен резултат. Като го осъзнаете, и при втори случай ще действате по подобен начин, ще подобрите офертата, която ви предложиха партньорите, и ще спестите разходи на фирмата. А това ще означава бонуси за вас.

Освен това човек се променя с възрастта и с опита. Дали не постигнахте успех, защото идвахте на работа рано сутрин и бяхте много по-ефективни в спокойния офис. Досега смятахте, че не сте от т.нар. чучулиги, но ето че годните са направили нещо с вас.

"Постигането на себепознание не е лесно, тъй като човешката личност не е статична. Ако искате да познавате добре себе си, трябва постоянно да полагате целенасочени усилия, за да обновявате представата си за своята собствена идентичност. Това е изключително важно за постигането на успех в която и да е сфера на живота, тъй като без нужното себепознание човек лесно може да стане жертва на необмислени решения и на преследването на погрешна цел", изтъкват специалистите.

Никой друг не знае кое е най-добро за вас. Обратното твърдение може да бъде приемливо, и то само донякъде, за децата в онзи период от живота им, когато родителите носят цялата отговорност за тяхното благополучие. Но когато става дума за построяване на достойна кариера, вероятността за успех е право пропорционално на количествата действия, които именно вие смятате за правилни. Най-важното е да се вслушвате в себе си и да се научите да си сътрудничите със собствената си интуиция. 

Стремежът към себепознание обаче е често пренебрегвана съставка на успеха. Може би защото звучи някак философски отвлечено.

За сметка на това натрапчиво се повтаря съветът например да не спирате да се учите. "Напълно вярно е, че човек никога не трябва да спира да се учи, да се самоусъвършенства и да се развива. Прозорливо е да контактува с хора, които са по-умни и по-добри от него, за да "купува" от тях - казват експертите. - Но е напълно безотговорно, ако не се учи от собствените си победи. Търсете улики и доказателства за успех, опознайте какво работи при вас, превърнете го в навик и наистина нищо няма да може да ви спре."

А ако все пак се случи да ви спре? Е, тогава влизате в онова другото "защо" - да намерите действието, което води до негативни резултати и да не го повтаряте.

Такъв е животът и единственото успокоение е, че по пътя нагоре и надолу постепенно се развива "шесто чувство" - навикът интуитивно да усещате какво да правите и какво да не правите.

----- Баналности не помагат -----

Когато постигнете успех, имате пълното право да се гордеете. Но когато анализирате защо сте го постигнали, се пазете от банални обяснения. Те са задължителни, ако държите публична реч - хората това очакват да чуят от вас. Когато говорите със себе си, са напълно безполезни.

о "Работих много". Сигурно е било така, рядко се постига успех с малко работа. Но освен ако не ви се случва за първи път, тази обща констатация няма особено практическо значение. Опитайте да си припомните стъпка по стъпка действията си, за да откриете онова, което имаше решителен принос за победата, и да го превърнете в навик.

о "Вярвах". Безспорно - ако не вярвахте, нямаше да се преборите за успеха. Задачата ви обаче е да намерите корените на своята увереност и занапред грижливо да ги поливате.

о "Рискувах". Вероятно рискът е бил премерен. Като проследите как претеглихте плюсовете и минусите, ще си изградите модел. Да се преценяват правилно рисковете също е навик.

о "Имах късмет". Благоприятното стечение на обстоятелствата помага във всяка работа. Но късметът е единствено важен само в тотото и в лотарията. В повечето други случаи той идва при добра подготовка.