05.12.2024

10 НЕЗАБЕЛЕЖИМИ, НО КОВАРНИ КАПАНИ ОТ ШЕФА И КАК ДА ГИ ИЗБЕГНЕТЕ

Слушам предложенията ви, казва шефът и се обляга назад в креслото си. Очаква се вие, подчинените му да проявите инициатива и да дадете идеи как новата задача може да бъде изпълнена по-ефективно.

За да блесне, колегата Х веднага взема думата и говори неща, които ще затруднят работата на целия екип. Началникът просто слуша, не отхвърля безумиците. Вие не издържате, влизате в противоречие с колегата Х и започва ожесточен спор.

Това е пример как шефът залага незабележим капан, който може да има доста неприятни последици. Няма значение защо го прави - дали защото вярва, че в спора се ражда истината, както гласи популярното клише, или защото му харесва между подчинените му да има конкуренция дори и в подобна груба форма. Важното за вас е да не хлътнете в капана на дистанцираност, да влошите отношенията си с колегата и да развалите професионалното си реноме.

Запазете хладнокръвие, не възразявайте на Х. Първо, това не е ваша работа, а на началника. Второ, това, че той мълчи, не означава, че се съгласява с предложенията. Може би дава възможност на всички да си изразят мненията, после ще вземе решения и ще ги обяви пред екипа. Така че кажете какво мислите, без да влизате в конфронтация с Х. Иначе, макар че му се противопоставяте в интерес на работата, може да се сдобиете със слава на конфликтен човек, който не е в състояние да изслушва спокойно другите.

Има шефове, които обичат да играят на демокрация не само като правят "мозъчна атака" и изслушват мнения всякакви. Този друг вид оставят подчинените си сами да се договарят по потенциално взривоопасни проблеми. Да речем, как да си разпределят неприятни задачи или кой кога да излезе в отпуска.

По принцип добрият мениджър не бива да постъпва така, когато знае, че хората му може да напрегнат отношенията си. Да създава организация е една от неговите основни функции по длъжностна характеристика. Вашият явно не е от добрите, но вие не влизайте в псевдодемократичния му капан. Предложете на колегите си всеки да напише предпочитанията си за отпуската, примерно. И нека шефът да направи график. Така ще е ясно кому да се сърдят недоволните и няма да се разваля колегиалната атмосфера.

Такъв началник много често се старае да избягва решения, в които не е сигурен, за да се изплъзне после и от отговорността при евентуален неуспех. Представя се като ръководител, който е майстор на делегирането. Не контролира всяка стъпка на екипа. Поставя цел и се интересува от крайния резултат, а междувременно дава възможност на служителите да проявяват инициатива и сами да определят как да свършат работата.

Делегирането е похвално, ако не е капан, който шефът залага, за да изкарва виновни подчинените си. Всъщност той е непочтен човек. Обикновено такъв стил на управление не бива търпян дълго, когато над него има висшестоящи началници. Но ако няма или са далеч, опитайте сами да се предпазвате, като искате конкретно формулирани отговорности, права, инструкции, одобрение от мениджъра за всичко, което правите. Най-добре да са писмени и да си ги пазите. Иначе т.нар. делегиране от непочтен шеф ще спъва кариерата ви.

В тази връзка внимавайте и с ръководител, който е подвластен на нетърпението. На пръв поглед сякаш е много хубаво да не правите дълги съвещания. Но при положение, че на тях не се изясняват докрай въпросите и всеки тръгва да върши каквото и колкото е разбрал, рискът работата да забуксува е много голям. Без да изпадате в прекалени подробности, намирайте начин да сверите дали правилно сте схванали точно какво се очаква от вас.

Пети капан е да имате началник, който не иска да се измъква от отговорност или не е бързак, но не е върхът на комуникативността. Човекът просто не умее да обяснява достатъчно добре, за да получат служителите му ясни насоки за работата и за крайните резултати, които се очаква да постигнат.

Отличните комуникационни умения обикновено са важен критерий, по който се избира дали един отличен професионалист може да бъде и отличен ръководител. Но се случва да надделее съображението, че той знае как екипът да бъде продуктивен, а подчинените му все някак ще се научат да го разбират. Ами постарайте се да го направите. Начин да работите с неясно словесен началник е да казвате: "Да обобщим как трябва да постъпим" и да повторите стегнато онова, което смятате, че е поръчал.

Незабележим капан поставя шеф, който вкарва подчинените си в роли на партньорство. Звучи чудесно, но е лошо, когато приема, че служителите разполагат с толкова информация, с колкото и той, и че виждат голямата картина. Много често не е така поради най-различни причини, включително и по тази, че ръководната позиция дава много по-добро знание за целите на цялата компания. Затова се постарайте да изяснявате максимално задачите си, без да се притеснявате, че може да изглеждате некомпетентни. Все пак вие и вашият шеф не сте партньори, имате си съвсем определени места в йерархията на фирмата.

Подобно е положението с мениджър, който прекалено залага на достъпност. Неговата врата е винаги отворена, защото той не се изживява като голям бос. Знаете, че не сте му равни, но се изкушавате да се възползвате максимално от опита му и през час търчите нещо да се посъветвате с него.

Тук капанът е, че не свиквате да вземате самостоятелни решения на своето ниво. Колкото се възползвате от опита на шефа, толкова и вредите на развитието си. А не забравяйте, че вероятно правите лошо впечатление. Достъпен, достъпен, ама той ви е шеф, не бавачка.

Началник, който не обича да рискува, в известен смисъл е удобен. По утъпканите пътища на предпазливостта той и екипът му си вършат работата и постигат очакваните резултати. Но с такъв шеф няма да завоювате главозамайващи успехи. Освен това от него няма да научите как се взимат смели решения. Което не е много обещаващо за професионалното ви развитие.

Ръководителят е нож с две остриета, когато е в плен на скромността. Той не се самоизтъква и не омаловажава приноса на подчинените си. Но на по-горното ниво във фирмата това му нежелание или неумение да влезе в светлината на прожекторите може да води до подценяване на заслугите, които има целият ръководен от него отдел. Заради изкуството да се самоизтъкват други директори създават впечатление, че те и хората им са дали много повече за общия успех, което носи съответните материални бонуси или похвали.

На принципността, владееща шефа, сякаш няма какво да се възрази. Естествено, че добрият лидер трябва да бъде почтен, справедлив, да има ценности и морал. Без да прави компромиси с тях обаче, му е нужна и гъвкавост. Ключово умение за мениджъра е способността да адаптира стила си на управление към различни условия и обстоятелства. Прекалената праволинейност може да бъде вредна, защото пречи на него и на екипа да се приспособяват към промени.

Понякога е опасна и за отношенията. На пръв поглед праволинейността прави началника предвидим за подчинените му и е гаранция, че той се отнася еднакво към тях. Но може да доведе и дотам хората никога да не си признават грешки, защото принцип на началника е винаги да наказва. Гъвкавост означава да прости грешка, която подчиненият му е направил неволно или от добри намерения, но с лоша преценка. В такъв случай много по-важно е да се извадят правилните изводи, за да не се повтаря грешката, отколкото да се наложи наказание.

За последните три капана съветът е един и същ - огледайте се дали няма място при някой шеф, който повече обича предизвикателства, умее да се продава по-добре и не е закостеняло праволинеен.