16.01.2025
УЖАСЪТ ВЕЧНО НЕДОВОЛЕН ШЕФ И ТЕХНИКИ ДА СЕ СПРАВИТЕ
Доста е натоварващо да се работи с вечно недоволен шеф. Полагате усилия, вършите всичко по възможно най-добрия начин, а той все има забележки. Не е лично отношение към вас, такъв е към всеки от екипа и към целия екип.
Най-логичният изход, разбира се, е да се спасите, като си потърсите друга работа. Но по най-различни причини това невинаги е възможно, така че трябва да се постараете да издържите.
Ще се справите след анализ.
Вероятно началникът ви е от най-често срещания вид - вечно критикува, защото е убеден, че той самият може да свърши работата по-добре.
В много случаи е вярно - ненапразно се е издигнал на мениджърска позиция. За нея обаче му липсва основно качество - да умее да ръководи служителите така, че те да вършат работата възможно най-добре.
Управлението на хора изисква способности, съвсем различни от изпълнителските. Дори това, че шефът ще мърмори и ще дава подробни указания, докато подчинените се справят със задачите толкова перфектно, колкото би се справил той, не го превръща в подходящ за мениджър. Още по-зле е началник, който се заема сам да свърши работата, понеже служителите му не могат или на него му се струва, че не могат.
Често пъти шефът критикува не защото може по-добре да свърши работата, а понеже смята, че недоволството от подчинените си върви с позицията му. Да не се самозабравят, а да знаят, че от тях се изисква още и още.
Този ръководен стил е изключително неприятен, понеже обикновено е придружен с още отблъскващи черти на личността. Може началникът да е силно контролиращ, несправедлив, прехвърлящ вината, високомерен, обичащ подмазвачи и т.н. екстри.
И в двата случая въпросът е как да направите така, че да не си късате нервите от вечните началнически забележки.
Първото е да приемете, че това е той, надали нещо ще го промени. Следователно трябва вие да промените себе си.
Бъдете подготвени, че няма да е доволен, както и да сте се справили със задачата, какъвто и успех да сте постигнали.
Не се ядосвайте нито вътрешно, нито външно. Глупаво е да се тровите. Може да е лош мениджър, може да е и лош човек, но защо вие да наказвате себе си заради него.
Не си позволявайте и да се демотивирате, защото знаете, че няма да дочакате не само похвала, а даже едно "добре е станало". Да, отвратително е поведението на шефа. Да, от несправедливостта боли. Но вие не работите за неговото "браво", а за заплатата и за собственото си удовлетворение да си свършите нещата, както ви приляга на професионалист и уважаващ себе си човек.
Освен това, ако започнете да си изпълнявате задачите мърляво, началникът ще бъде в пълното си право да критикува и тогава в слабата позиция ще бъдете вие.
След като сте си казали, че няма да се ядосвате с вечно недоволния шеф, може да вземете мерки, за да понамалите забележките.
Перфектен начин за това е много внимателно премерено да включите началника си в изпълнението на задачите. Когато той смята, че е участвал във всяка една стъпка, критичният му патос чувствително ще спадне.
Той не е глупак, знае колко плътно е бил ангажиран. Все едно да недоволства от себе си. Дори да има забележки, ще са как да го направите заедно по-добре. Няма да са като към подчинен, който е мърляч, некадърник или друго нещо все от този неприятен порядък. Защото той изпитва раздвоение на личността - хем е началник, хем е въвлечен в работата като изпълнител.
Този номер е супер ефективен, когато шефът ви наистина е добър в професията и затова се е издигнал. Той може да придаде блясък на всеки проект, който изпълнявате, така че постарайте се да го въвличате не само за да не ви критикува, но и за да учите от него.
По-сложно е, когато началникът не е кадърен и благодарение на неговата намеса работата ще се получи даже по-зле. Но пак го въвлечете възможно най-много в изпълнението й, така и така накрая ще сипе критики.
За да не ви стоварва вината, гледайте да сте получавали указания писмено или пред свидетели.
И като си го знаете какъв е, преценете предварително от такво може да недоволства и хитро го подхванете точно оттам. Да речем така: "Шефе, вашата идея много помогна и ето какво се получи". По този начин припомняте собствените му "заслуги". Макар че пак няма да приеме, че той е сгрешил, а ще мисли, че подчинените му идиоти, които не разбират как стават нещата, все пак критичният патос вероятно ще бъде малко снижен.
Когато въвличате началника в собствената си работа, трябва много точно да дозирате и да прецените подхода си. Не бива да изглеждате неспособен служител, който не се справя и има нужда да бъде воден за ръчичка.
Успели сте да намерите мярката, ако на шефа му се струва, че предлагате, сверявате с него, търсите мнението му, защото той е изключително опитен, умен, креативен и други подобни неща, които го ласкаят.
Естествено, не е необходимо да ги изричате директно, а да направите така, че той сам да си ги помисли, тълкувайки вашето поведение.
Истината е, че да се работи с шеф, който никога не може да каже "браво", е точно обратното на вдъхновяващо. Изтощително е. Но въпреки всичко не бива да допускате да ви демотивира, защото ще навредите на кариерата си.
Старайте се да вършите възможно най-професионално задачите си и не спирайте да се оглеждате за друго място. В никакъв случай не си позволявайте да се обезкуражавате, че ще го намерите, и да свиквате с маниера на вечно недоволния си началник.
Не се примирявайте, търсете и вярвайте, че не всички шефове са такива.
----- Как да се държите, като ви критикува -----
Какво да си говорим, има много шефове, които не могат добронамерено и тактично да дават т.нар. обратна връзка. Затова е по-мъдро човек да се справя с критики, като управлява чувствата, които изпитва, съветва социологът Джоузеф Грени.
"Прекарах по-голямата част от живота си, вярвайки, че най-добрият начин да помогна на хората, които получават негативна обратна връзка, е като науча онези, които ги критикуват, да подобрят начина, по който се изразяват. Вече съм убеден, че това е било грешка", добавя той.
Грени очертава четири стъпки, които могат да ви помогнат да запазите спокойствие и да реагирате по продуктивен начин на критика.
