Трудово-правна консултация

11.11.2020

ИМАМЕ ЛИ ПРАВО НА ОТПУСК ПОРАДИ COVID-19

Какви са условията за ползване на отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка?

Съгласно Кодекса на труда в Република България, когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Както е видно от разпоредбите в закона, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Това право може да се реализира, при следните обективни предпоставки:

- обявено извънредно положение;

- обявена извънредна епидемична обстановка;

- заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;

- заповед на държавен орган за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

В закона също е уредено, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

  1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  6. трудоустроен работник или служител;
  7. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Законодателят урежда също, че времето, през което се ползва този отпуск се признава за трудов стаж.

Обърнете внимание, че законът не е установил кой платен годишен отпуск се предоставя - дали за текущата година или такъв, който не е бил ползва в предходни години. Това е въпрос на преценка от страна на работодателя.

Справка:

чл. 173а, ал. 1, 2, 3 от Кодекса на труда КТ