16.12.2020

АНАЛИЗ НА ADECCO GROUP ОЧЕРТАВА ТЕНДЕНЦИИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В 13 ДЪРЖАВИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И В БЪЛГАРИЯ

Следващата година на пазара на труда ще има ускорена нужда от високоспециализиран персонал: AI и машинно обучение, анализ на база данни, интернет на нещата, социални медии. По-малък ще е интересът за наемане на персонал в: ръчно въвеждане на данни, финансовите анализи, счетоводство и одит, управление на офиси, поради постоянното развитие на технологиите и автоматизацията.

Това се прогнозира в новия анализ на Adecco Group - Inovantage. Докладът разглежда глобалните тенденции в развитието на пазара на труда в 13 държави от Източна Европа, Близкия Изток и Северна Африка, включително и България. Неговата цел е да проследи: 1) какви предпандемични условия облекчиха усилията на всяка държава и какво ускориха техните неуспехи; и 2) какви ключови знания могат да научат и прилагат както държавните власти, така и отделните компании през следващите години.

Основните изводи от доклада са:

- Най-добре подготвените държави за справяне с предизвикателствата на работната сила са страните с добра социална мобилност и широко разпространени професионални и технически умения. Паритетът между половете, интеграцията на етническите малцинства и приобщаването на работната сила играят ключова роля за осигуряването за по-плавен преход в промяната в начина на работа в предизвикателното време, в което живеем.

- Подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от основно значение за справяне с евентуални бъдещи сътресения на пазарите на труда. Страните с публична и частна дигитална инфраструктура и технически интелигентна работна ръка показват по-добри резултати при управлението на нарушаването на трудовия процес в първите локдауни.

- Правителствените социални мерки и относително по-ниската взаимозависимост от глобалната икономика помогнаха на страните от Източна Европа да покажат по-добри икономически резултати. 

- Успехът в бъдеще ще принадлежи на постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана работна сила. С енергично, но застаряващо население, страните от региона трябва да предлагат повече възможности за растеж и актуален опит за учене през целия живот, за да подобрят уменията на своите граждани.

Като отправна точка за състоянието на отделните държави преди ковид пондемията, анализът стъпва на Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите за 2020, като разглежда и процента на младите хора, които не са ангажирани нито в нито в трудовата заетост, нито в образованието. При среден показател за Европа от 12.5%, Турция (29,5%), Сърбия (19%), Гърция (17,7%) са с по-малко шансове за обещаващо бъдеще на пазара на труда по отношение на младите хора. България се нарежда на 55-то място в света в Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите, като по данни на Евростат за 2019 младите хора у нас, които нито учат, нито работят са 16.7%.

Почти всички страни в региона срещат едно и също предизвикателство, а именно затруднения  в намирането на квалифицирани служители поради несъответствието между знанията, придобити в образователната система, и практическите умения, изисквани от пазара на труда. Това е знак, че компаниите са една крачка пред образователните системи и трябва да помогнат на образователния сектор да се трансформира в по-практически приложима програма в близкото бъдеще.

Обучението през целия живот все още не е приоритет както за вземащите политически решения, така и за частния сектор. Ако това обаче не се случи, ефектът от застаряването на населението ще се усети сериозно върху икономиките на държавите. 

Друг показател, който докладът разглежда и е проблемен за целия регион, е външната отвореност на пазара, в това число публично-частни инвестиции, трансфер на технологии, мигрантски запас, международни студенти.

С малки изключения (като ОАЕ и Чехия), в повечето държави няма видими усилия за привличане на чуждестранни таланти или за интегриране на имигранти. Едно от обясненията за това е, че заплатите все още са по-ниски от тези в Централна и Западна Европа и имигрантите предпочитат тези страни вместо тях.

Паритетът между половете е отличен маркер за развитие за по-добро разбиране на региона. Относителното равенство по отношение на броя и пропорциите на жените и мъжете често се разглежда като основно за социалния прогрес и стабилността. По отношение на завършилите жени (особено за завършилите висше образование) страните от региона имат добри резултати. Въпреки че общият процент на завършилите висше образование (на възраст между 25 и 64 години) е по-нисък, отколкото в западните страни, процентът на завършилите жени е по-висок от мъжете в повечето страни от Източна Европа. Това се вижда в страни като Полша, Словения, Унгария, Румъния или Сърбия. Разликата в заплатите между жените и мъжете е много ниска, но жените имат по-малко възможности за кариерно израстване на лидерски позиции. 

Развитието на бизнес екосистемата показва как икономиките управляват аспектите на заетостта, производителността и подобрението чрез технологии. И това е нещото, което най-много липсва при почти всички държави, като най-малко точки по този показател получават Румъния, Сърбия, Тунис, Унгария и България. Комбинацията от ниско използване на технологиите, малки инвестиции в нововъзникващи технологии, заедно със скромните активни политики на пазара на труда, предполага зависимост от средноквалифицирана работна сила. 

Повечето източноевропейски държави членки на ЕС са се представили по-добре в усилията за възстановяване в първата пандемична вълна. Причината за това е, че икономиките им са по-малко зависими от глобалната криза. Това, заедно със силните макроикономически основи, плюс активните финансови сектори, е дало на местните правителства тяхната устойчивост и гъвкавост.

„Един от ключовите фактори за успешното трансформиране на работния процес у нас беше, че България има една от най-добрите интернет инфраструктури в Европа. Това позволи на много голяма част от компаниите да преминат много бързо към работа от разстояние. Работата от вкъщи винаги е била заклеймявана от местните работодатели като синоним на допълнителен платен отпуск и ниска ефективност. Изненадващо, но реалността доказа обратното. Българското трудово законодателство е много традиционно и се нуждае от адаптация по отношение на гъвкавостта. Местните власти обаче реагираха много бързо, за да предоставят навременни ad hoc решения в подкрепа на бизнеса. Не на последно място българският манталитет е индивидуалистичен, а не колективистичен и в допълнение към правителствените мерки хората търсят алтернативни начини да поддържат доходите си, грижейки се за своята безопасност и здраве“, коментира д-р Ирина Йончева, Chartered MCIPD, Мениджър „Човешки ресурси“ в Adecco България.

Прогнози за новата нормалност

Ключов елемент, който завинаги ще промени работната среда, е бързото възприемане на дистанционната работа, тъй като производителността на труда не се засяга, а дори в действителност нараства в някои сектори. Предварителните оценки показват, че половината от активната работна сила може да практикува работата си дистанционно. 

Незабавни трансформации в работния процес (следващите 6 месеца)

Колкото и важна да е дистанционната работа, тя не решава предизвикателствата за всички сектори - голяма част от работната сила ще бъде изправена пред преместване и съкращения. Комбинацията между пандемията и продължаващия процес на автоматизация увеличава натиска върху образованието, секторите на производството, логистиката, хотелиерството и развлеченията.

Това започва да оказва влияние върху най-незаменимите категории работници, а именно по-възрастните работници и младите хора. Страни като Гърция, Хърватия, Турция, Тунис и Румъния имат равнища на безработица над средното за Европа. В засегнатите сектори на икономиката обаче има работни места, които могат лесно да преминат към сектори с голямо търсене и до които младите хора имат лесен достъп.

Пренареждане в търсенето на служители (следваща година)

Бизнесът прекроява стратегиите, инвестира в автоматизация и проучва нови методологии за работа. Служителите обаче са по-песимистични по отношение на сигурността на работното си място и трябва да получат нови умения, вече повече от всякога. В целия регион ще има ускорена нужда от високоспециализиран персонал: AI и машинно обучение, анализ на база данни, интернет на нещата, социални медии.

От друга страна, работните места, които включват повтарящи се действия и претъпкани места за човешко взаимодействие, ще продължат да бъдат все по-излишни. Следващата година ще означава по-малък интерес за наемане на персонал в: ръчно въвеждане на данни, финансовите анализи, счетоводство и одит, управление на офиси, поради постоянното развитие на технологиите и автоматизацията.

Умения, които трябва да бъдат подобрени (следващите 5 години)

През 2020 г. Adecco Group проведе проучване, което има за цел да разбере повече за трансформацията на работната сила и което констатира различия във възприемането на бизнес лидерите и работниците спрямо уменията, които ще бъдат търсени през следващите пет години. Бизнес лидерите поставят акцент върху анализа на данните, устойчивостта, толерантността към стрес и гъвкавостта. От друга страна, работниците смятат, че изкуственият интелект и машинното обучение, дигиталният маркетинг и управлението на времето са по-търсени в близко бъдеще.