18.12.2020

РАЗЛИЧНО ЛИ Е ЗАПЛАЩАНЕТО ПРИ РАБОТА ОТ ВКЪЩИ?

В последните месеци все по-актуална става темата относно заплащането по време на работа от вкъщи, като най-дискусионен е въпросът как се измерва дали уплътняваме цялото си работно време и ако не, то заслужаваме ли пълното заплащане, за което сме сключили трудовия си договор.

Няма как да не отбележим, че работодателите в практиката постоянно повдигат въпроса дали и колко трябва да се заплаща на работник или служител, който не е натоварен изцяло в рамките на работното си време през деня.

Тези въпроси, въпреки логичността им на пръв поглед, имат своите ясни и недвусмислени отговори, които са уредени от трудовото законодателство в България.

Нека си представим следната ситуация: Какво се случва, ако например в един онлайн магазин за определено време от деня няма поръчки от клиенти и потребители на определения сайт? Служителят, който по задължение трябва да обработи поръчките и да ги предаде на куриера след това от дома си очевидно не е ангажиран плътно през целия ден. Или пък е имал за деня само две поръчки за обработка – едната в началото на деня, а другата в неговия край. Служителят води ли се на работа, или не, през времето, в което не обработва поръчки?

При трудовото правоотношение работникът или служителят има фиксирано работно време, определено работно място, ползва помещенията и инструментите на работодателя си и е задължен да се подчинява на неговите законни разпореждания, т.е. труд по трудово правоотношение полага един работник в цех, служител в офис, келнер или продавач, който трябва да бъде на работното си място по 8 часа на ден. Ангажимент на работодателя е да уплътни това работно време с определени задачи, свързани с договора, възможностите и най-вече длъжностната характеристика на работника или служителя.

Разпоредбите на Кодекса на труда в България важат за всички и на цялата територия на страната без значение дали полагаме труда си от вкъщи, или от офиса. Законът е еднакъв за всички.

Трудово правоотношение е налице, когато предметът на договора е постигане не на определен резултат (ушиване на дреха, поставяне на плочки и др.), а предоставяне на работна сила, т.е. самото полагане на труд.

Задълженията на работника или служителя при изпълнение на възложената работа са описани в Кодекса на труда. Едни от тези задължения са свързани с използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В тези случаи работодателят има възможност да наложи едно от дисциплинарните наказания, които са предвидени в Кодекса на труда – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение.

Възможните за налагане наказания са изчерпателно посочени и не е предвидено, че в случай, че лицето не изпълнява възложената му работа, да не се заплаща трудово възнаграждение. Не са рядкост случаите, в които работници и служители изпитват на гърба си своеволия на своя работодател, включително във връзка с удръжки от трудовото възнаграждение, като например удръжки за закъснение за работа/среща, за говорене по телефона и др. Също така някои работодатели налагат своеобразни "глоби", които законодателят не е предвидил като вид финансова санкция спрямо служителя/работника.

Законът посочва, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен в случаите на получени аванси, надвзети суми, вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, запори, наложени по съответния ред и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

чл. 126 от Кодекса на труда

чл. 186 от Кодекса на труда

чл. 210, ал. 4 от Кодекса на труда

чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда