19.01.2021

Проучване: Дистанционната работа в Европа през 2030

Институтът dGen дава детайлна представа за това как би изглеждал пазарът на труда на континента след девет години

Връщайки времето със 100 години назад, можем да видим кои са най-значимите глобални промени на пазара на труда. Икономиката на XVIII и XIX век еволюира от предимно селскостопанска към производствена през XX век, след края на Първата световна война. Третият етап от развитието наричаме “Технологична епоха” или периода от средата на XX век, в който човечеството навлезе към икономика, основаваща се на информационните технологии.

Днес малко над 4% от световната икономика се създава от селското стопанство, близо 23% от производството, а над 70% от сектора на услугите. Въпреки че някои от позициите в бизнеса с услуги не могат да се изпълняват напълно дистанционно (като тези в хотелиерството и ресторантьорството), по-голямата част от заетостта в сферата има тази възможност. Мнозинството от хората по света изостави офисите и се адаптира към “хоум офис” работата, като феноменът продължава вече близо година. Ако в миналото дистанционната работа не е съществувала, поради липсата на евтини и ефективни начини за комуникация за работодателите, сега не е така. Явлението има потенциала да затвърди четвъртата епохална промяна на глобалния пазар на труда, като работещите дистанционно продължават да се увеличават.

Детайлно проучване на dGen, независим изследователски институт с нестопанска цел, фокусиран върху това как блокчейн технологията може да допринесе за децентрализирано бъдеще в Европа, представя прогнози как ще изглежда дистанционната работа на континента през 2030 г. Досега назначаването на служители се случваше основно на място. Наблюдаваме рязка промяна по този въпрос - заради кризата с Covid-19 повечето служители имат значително по-големи възможности за работа от дистанция, а работодателите откриха, че имат сериозен достъп до таланти от други държави.

Как се промениха нуждите от работна сила

Все още обаче компаниите, които градят дистанционна организационна култура, се ориентират за начините, по които да оптимизират разходите си за назначения. Това се дължи на факта, че е трудно да се създаде обява за работа, която да е забелязана във всички държави. За да се постигне ефект от търсенето, разходите за изграждане и развитие на работодателска марка са нараснали значително за този тип компании. В същото време най-големите платформи за търсене на работа са добавили опцията “дистанционна” в обявите си. Така например, към момента в сайта careerbuilder.com, платформа с офиси в САЩ, Канада, Европа и Азия, могат да се намерят около 26 000 актуални работни обяви, предлагащи работа от вкъщи.

Сред разработчиците в ИТ сектора и дизайнерите традиционно има най-голям брой работещи отдалечено - според проучване на Европейската комисия от 2018 г. За тях не отскоро съществуват специализирани платформи с работни обяви. Вече има и онлайн платформи за фрийлансъри. Много сектори изпитват нуждата от тясно таргетирани международни сайтове за подбор на служители, именно за да успяват да стигат по-лесно до всяка точка на света, за сметката на по-малко разходи.

Карлос Гомез, мениджър “Таланти” в CryptoRecruit, първата компания за подбор на персонал в областта на криптовалутите и блокчейн в света, коментира пред авторите на проучването, че поради нуждата от глобални промени в пазара на труда се наблюдават конфликти между собствениците и директорите на компаниите и специалистите по “Човешки ресурси”.

... Дори след десетки години опит, повечето от тях (бел. ред. специалистите по подбор на персонал) все още се борят да намерят таланта в рамките на новата (дистанционна) динамика на пазара на труда.

Как дистанционната работа ще промени градската и селската среда

Тъй като конкуренцията за работни места и таланти се увеличава, това може да повлияе и на корпоративните йерархии и географското разпределение на ръководни и изпълнителски екипи. Достъпът до голямо разнообразие от служители в Европа ще се отрази върху социално-икономическите процеси както в градовете, така и в селата.

Наблюденията досега очертават тенденция, при която основната предпоставка за започване на работа ще бъде достъпът до интернет връзка. Това ще позволи на компаниите да намалят режийните си разходи и тези за наемане на големи офиси, като вместо това ще могат да си основават централи в малки населени места, без да разрушават градските среди с хиляди работещи и засилен трафик. В България например в началото на извънредното положение се наблюдаваше засилен интерес към селските райони и жилища от млади хора. Нещо, което досега беше характерно за хората в предпенсионна възраст. Ако тенденцията се запази, е много възможно да започне развитие на селските райони, за сметка на чистите и по-спокойни градове. Въпреки че все още не е ясен мащабът на дигиталната работна сила в Европа, може да се очаква, че миграцията на млади хора с цел работа на континента ще намалее.

Могат ли да се обърнат тенденциите в Източна Европа

Авторите на проучването коментират, че въпреки разпространението на практиката за дистанционна работа, всъщност няма да са много страните, които ще се радват на ръст на заетостта. Заключението е направено на база проучване на световната консултантска компания McKinsey. Акцент е поставен върху страните в Източна Европа, където населението е застаряващо, а емиграцията висока. Това е предпоставка за свиване на предлагането на работна ръка и намаляване на търсенето. Проблем, чието решение, според авторите, трябва да бъде търсено от Европейския съюз. Създаването на общоевропейски пазар на труда, с подходяща интернет инфраструктура, би компенсирал негативните тенденции. В тази част на континента се изостава в опциите за дистанционна работа, а концепцията “изтичане на мозъци”, която кара много млади, високообразовани хора да напуснат държавата си, заради по-добри възможности в друга, е характерна за цяла Европа. Глобалният пазар на труда би помогнал този процес да бъде обърнат. Ако това се случи, квалифицираните служители, които могат да работят дистанционно, ще избират все повече да останат в страната си, което ще допринесе за по-голямо социално равенство в цяла Европа, тъй като местоположението вече няма да бъде определящо за заплатата.

Работата на свободна практика

Работещите на свободна практика в Европа са все повече, като броят на т. нар. фрийлансъри е нараснал двойно от 2000 г. до 2014 г., според проучването. На фона на това, вследствие на кризата с коронавируса се наблюдава 25% ръст на търсенето на подобни позиции само за периода април - юни 2020 г., по данни на доклада “Fast 50” на Freelancer, най-големият онлайн пазар на фрийланс и краудсорсинг (изнесени услуги на дейността на онлайн потребители) потребители и проекти. Този тип служители са сегментът с най-висок дял дистанционно работещи, но работата им често е съпроводена с краткосрочни договори, много на брой клиенти и липса на финансова сигурност.

Очаква се все повече да се работи за няколко компании едновременно, защото дистанционната работа го позволява. Данъчните системи и законите в много страни обаче лишават този тип служители от много социални и правни придобивки, затова държавите ще трябва да се адаптират към нарастващия брой подобна работна сила. Развитието на тези работни модели може да доведе до изравняване на придобивките и правата на фрийлансърите с тези на служителите на постоянни трудови договори.

Заплатите

Сега работещите за чуждестранна компания дистанционно могат да получават заплата, отговаряща на стандартите на държавата-работодател. Развитието на отдалечената работа обаче може да позволи на работодателите да определят заплатите на служителите си в различните държави, спрямо тамошния стандарт на живот. Така прави една от най-големите дистанционно работещи компании Gitlab. Моделът обаче има както привърженици, така и противници. От една страна, този тип определяне на възнаграждението гарантира на всички служители, изпълняващи една и съща роля, еднакъв стандарт на живот. От друга страна, с еднаква тежест е и аргументът, че не е справедливо двама служители, предоставящи една и съща услуга, да получават различни заплати.

Прогнозата на мащабното проучване е, че през 2030 г. 27% от работната сила в големите европейски градове ще има възможността да работи напълно дистанционно, което ще се отрази както на пазара на труда, така и на миграцията. Остават девет години, за да видим дали това е посоката на човечеството или е моментна снимка на ситуацията около коронавирус кризата, но едно е сигурно - технологиите движат човечеството и гореизброените тенденции звучат съвсем реалистично.