02.02.2021

Регионални профили 2020 – анализ на Института за пазарна икономика

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.

В допълнение ИПИ публикува и специален анализ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 година“, който разглежда в дълбочина удара на кризата върху регионите в страната. Презентацията от представянето на изследването е достъпна тук.

Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg.

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда (виж тук) показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Пандемията през 2020 г. засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателство да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемия.

---------------------------------------------

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, могат да бъдат намерени на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

ОБЛАСТ МОНТАНА

> Население (2019) 127 001

> Територия (кв. км) 3635,6

> Брой на населените места 131

> Дял на населението в градовете (%) 64,3

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот, което предопределя и високия дял на бедност в областта. Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда поставят Монтана на последно място в тази категория. Покачването на икономическата активност през 2019 г. води до повишаване на коефициента на безработицата. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Монтана се представя добре при усвояването на европейски средства. Това е областта с най-малък дял на автомагистралите и първокласните пътища в страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Монтана я поставя на първо място с най-ниско данъчно облагане през 2020 г. Администрацията в областта получава сравнително добри оценки. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст в областта продължава да намалява и е вторият най-нисък в страната. Представянето на област Монтана по образователните показатели е сравнително слабо. Достъпът до лекари в областта е сравнително висок. Легловата база в местните многопрофилни болници също остава по-голяма от средните стойности за страната. Поддържането на реда и сигурността е оценено като слабо. Представянето на областта по показателите за околната средна е много добро. Висок остава делът на предадените отпадъци за третиране и рециклиране. Монтана е областта с най-слабо изразен културен живот и през 2019 г.

Доходи и стандарт на живот

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот. Въпреки ниската база брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта нараства два пъти по-бавно от средния за страната и през 2018 г. достига 9,0 хил. лв. при 15,6 хил. лв./човек в страната. Заплатите и доходите също нарастват сравнително бавно. Средната годишна брутна заплата в областта е 10,1 хил. лв. (при 13,8 хил. лв. в страната), а през 2019 г. доходите на лице от домакинството са 4644 лв. (при 6013 лв. в страната). Ниският размер на заплатите и доходите предопределя и високия дял на бедност в област Монтана. През 2019 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 47,4% – двойно по-висок от средния за страната (22,6%). Делът на населението, живеещо с материални лишения, пък достига 22,7% при 19,9% в страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Пазар на труда

Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда поставят Монтана на последно място в тази категория през 2019 г. Икономическата активност се повишава значително спрямо предходната година, но остава по-ниска от средната за страната – 68,6% при 74,3% в страната. Заради проблемите на пазара на труда обаче покачването на икономическата активност води само до повишаване на коефициента на безработицата. През 2019 г. заетостта намалява с 4 пр.п. до 48,2% и остава най-ниска в страната при средни стойности от 70,1%. Същевременно безработицата се повишава с 5 пр.п. до 20,4% (при 4,2% в страната) и изпреварва тази в област Видин, отново поставяйки Монтана на дъното на класацията. Огромно предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила. Делът на висшистите е почти тройно по-нисък от средния в страната – 10% при 28% в страната, а делът на работната сила с основно и по-ниско образование достига 30% при 18% в страната. И двата показателя се развиват неблагоприятно през последните няколко години.

Инвестиции и икономика

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. И през 2018 г. Монтана остава сред областите с най-нисък брой на предприятията – 36 на 1000 души от населението при 59 на 1000 души в страната, както и сред областите с най-малък обем на инвестициите. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи дори намаляват до 1157 лв./човек при 2750 лв./човек в страната. Намаление се наблюдава и при преките чуждестранни инвестиции и размерът им остава десетократно по-нисък от средния – 274 евро/човек при 3560 евро/човек в страната. Въпреки че се наблюдава повишение през последните години, произведената продукция в областта остава ниска – 13,0 хил. лв./човек при 25,9 хил. лв./човек в страната през 2018 г.От друга страна, Монтана се представя добре при усвояването на европейски средства. Към 15 юни 2020 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 2202 лв./човек (при 1976 лв./човек в страната). В рамките на областта най-високи са стойностите в общините Монтана и Георги Дамяново.

Инфраструктура

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта е около средната за страната. Същевременно Монтана е с най-малък дял на автомагистралите и първокласните пътища – 9,8% при 18,6% в страната през 2019 г. Едва 28,9% от пътната настилка е в добро състояние при 41,4% в страната. Достъпът на населението до интернет се повишава и достига 78% от домакинствата при 75% в страната.

Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в монтанските общини поставя областта на първо място с най-ниско данъчно облагане през 2020 г. При всички пет разглеждани местни данъка ставките в област Монтана са по-ниски от средните за страната. Най-голяма е разликата при облагането на търговията на дребно. В общините от областта то е средно 5,10 лв./кв.м при 12,93 лв./кв.м в страната. С над 33% пък е по-нисък данъкът върху таксиметровия превоз в областта, а с по около 20% – върху превозните средства и върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица.

Администрация

Администрацията в област Монтана получава сравнително добри оценки. Заедно с нарастването в страната покритието на кадастъра се повишава и през 2019 г. кадастралната карта вече обхваща почти цялата територия на областта. През 2020 г. се повишават и самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“. Прозрачността на администрацията е оценена по-ниско спрямо предходната година, но остава по-висока от сред-ната за страната и през 2020 г. В рамките на областта най-добре по този показател се представят общините Бойчиновци, Берковица и Чипровци.

Демография

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст продължава да намалява и е вторият най-нисък в страната след този в област Видин, като през 2019 г. достига –14,5‰ при –6,7‰ в страната. Изселването също допринася за бързото намаляване на населението в областта. През 2019 г. коефициентът на механичен прираст се понижава до –6,1‰.Тези процеси влияят силно негативно на възрастовата зависимост в областта. Отношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 195% (при 150% в страната), а към това на 15–64 години – 44% (при 34% в страната). Сравнително малка част от населението на областта живее в градовете – 64% при 74% в страната. Гъстотата на населението в урбанизираните територии също е сред най-ниските в страната – 894 души/кв.км при 1510 души/кв.км в страната.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Образование

Представянето на област Монтана по образователните показатели е сравнително слабо. През 2019 г. коефициентът на записване в V–VIII клас намалява и достига 81,1% (при 86,6% в страната). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование пък се повишават и остават по-високи от средните за страната. Средният успех на учениците на националното външно оценява по математика след VII клас продължава да е сред най-ниските в страната и през 2020 г. – 27,8 т. при 36,3 т. в страната, но бележи леко подобрение в сравнение с предходните две години. Същевременно успехът на държавните зрелостни изпити по български език и литература е близък до средния за страната. Средната оценка на учениците от област Монтана е 4,15 (при 4,20 в страната), а делът на слабите оценки е 6,5% (при 8,2% в страната). Относителният брой на преподавателите в основното и средното образование в областта се повишава със средния темп на растеж в страната и остава близък до средните стойности. В област Монтана няма университети или филиали на такива.

Здравеопазване

В област Монтана достъпът до лекари е сравнително висок. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи за 1443 души от населението (при 1688 души на лекар в страната). Относителният брой на лекарите специалисти пък е близък до средния за страната. Легловата база в местните многопрофилни болници също остава по-голяма от средните стойности. През 2019 г. болниците в областта разполагат с 688 легла на 100 хил.

Ред и сигурност

Поддържането на реда и сигурността в област Монтана е оценено като слабо. Въпреки че натовареността на местните наказателни съдии е сравнително слаба (един съдия разглежда средно по 7,7 дела месечно при 9,1 дела месечно на съдия в страната), правораздаването е относително бавно. През 2019 г. делата, приключили в 3-месечен срок, намаляват до 80% (при 90% в страната), а висящите дела се повишават до 15% (при 10% в страната). Монтана е сред областите с най-висок брой на престъпленията. През 2019 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта надхвърлят 13 на 1000 души от населението (при 11 на 1000 души в страната). Въпреки това разкриваемостта им се повишава и отново изпреварва средната за страната.

Околна среда

Представянето на област Монтана по показателите за околната средна е много добро и през 2018 г. Обемът на емисиите на въглероден диоксид е десетки пъти по-нисък от средния за страната – 7,3 т/кв.км при 274,8 т/кв.км в страната. Образуваните отпадъци също остават сравнително малко – 268 кг/човек годишно при 409 кг/човек в страната. Висок се задържа пък делът на предадените отпадъци за третиране и рециклиране – 95% при 71% в страната. Изключително нисък остава делът на населението, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води (35,5% при 63,9% за страната), както и делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация (59,9% при 76,2% в страната).

Култура

Монтана е областта с най-слабо изразен културен живот и през 2019 г. Посещенията на местните театри и кина се повишават, но остават в пъти по-ниски от средните за страната. В театрите са отчетени 88 посещения на 1000 души от населението (при 362 на 1000 души в страната), а в музеите – 155 на 1000 души от населението (при 770 на 1000 души в страната). През 2019 г. за първи път в областта има кино, а посещенията са 97 на 1000 души – все още много далеч от средните стойности за останалите области (659 на 1000 души). От 2015 г. насам в областта няма библиотека, която да е достатъчно голяма, за да влиза в официалната статистика на НСИ.