02.02.2021

Кое пречи на развитието на Северна България

След като представи годишния си анализ „Регионални профили 2020“ Институтът за пазарна икономика(ИПИ) прави детайлен преглед на икономическото и социално развитие в Северна България.

„Югът печели, но с голямото допускане, че в него се намира столицата, което много силно изкривява всички опити за такова сравнение. Когато елиминираме столицата от сметката и сравняваме севера и юга, югът печели отново, но с много по-малък марж“, каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Географията със сигурност играе много голяма роля, но развитието на историческата инфраструктура е още по-важно, отбеляза той.

„Географското преимущество на юга не е чак толкова голямо, колкото е развитието на пътната мрежа най-вече, на връзките между икономическите центрове.“

На този етап на север имаме разпокъсани ядра на силна икономическа активност, но между тях връзките са много по-слаби, изтъкна Николов.

Река Дунав е играела доста голяма роля в развитието на областите на север и в османския период, и по царско време като важен път, по който българските стоки са се отправяли към Европа.

През социализма обаче тази роля доста намалява, а от падането на режима насам българските бизнеси и държавата не са успели да капитализират тази възможност, подчерта анализаторът.

Малките земеделски общини в северозапада „просперират“, доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата – така Адриан Николов описа ситуацията с по-малко засегнатите от ефектите на пандемията региони.

Според него най-важен фактор се явяват човешките ресурси. Той даде примери със Силистра и Търговище, където около една трета от населението е с основно образование „и това може би е най-силно спиращият фактор“.

Дори когато се опитваме агресивно да се индустриализираме, както се случи с Пловдив и дори с Ямбол, наличието на критична маса от хора с професионално или поне средно образование е достатъчна, но в икономиката на последното десетилетие хората без базови умения остават отстрани на икономическото развитие, не успяват да се впишат в съвременния пазар на труда, коментира Адриан Николов.

Изследователят посочи Габрово като пример как местната власт залага на развитие като местен IT хъб в сферата на високите технологии и да привлича кадри от този двигател на българската икономика с висока добавена стойност, високо заплащане и добро благосъстояние. Това обаче става на фона на бързо застаряващо население, тъй като областта е сред тези с най-негативни демографски показатели.

Малките общини са останали доста назад, има големи и силно застарели зони, които остават встрани от общия икономически тренд, обобщи анализаторът.

Работата home office може да бъде възможност и потенциал за по-слабо развитите райони, смята Николов. Той посочи, че Монтана и Враца са сред областите, които въпреки цялостното свиване на туризма, леко се развиват нагоре дори през 2020 година.

„Това най-вероятно са били такива хора, които са си харесали някоя къща за гости, хвърлили са си лаптопа в раницата и са отишли да работят там лятото. В този смисъл общини и малки населени места, които могат да предложат чиста природа, прилична инфраструктура, тишина и спокойствие далеч от големия град могат да спечелят от тази ситуация.“