25.02.2021
Интервю с Минчо Коралски: ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ СА В НЕПРЕКЪСНАТ ЛОКДАУН
ВИЗИТКА:
- Минчо Коралски е завършил право в Софийския университет
- Работил е като финансов ревизор, специалист и главен специалист в Държавно обществено осигуряване.
- Бил е председател на ДОО и заместник-председател на Комитета по труда и социалната дейност
- След 1990 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи първо в правителството на Димитър Попов, след това в правителството на Филип Димитров
- От 1992 до 1994 г. е главен експерт и секретар на Съюза за стопанска инициатива на гражданите
- Член е на Бюрото на Международната федерация по социално осигуряване
- Избран е за народен представител в 37-ото народно събрание и зам.-министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов
- От 3 януари 2006 г. до момента е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания
- Г-н Коралски, от началото на тази година трябваше да сте Държавна агенция за хората с увреждания, какво се случи?
- Все още не сме държавна агенция, това се отложи за 2022 г. заради пандемията от коронавирус. Трябваше да се провеждат интервюта, да се изгражда нова структура, а поради епидемичните мерки и частичните локдауни това нямаше как да се случи. Затова беше направена и промяната в Закона за хората с увреждания.
По време на затварянето заради коронавируса обаче цялата нация разбра как изглежда животът на хората с увреждания. На практика хората с увреждания цял живот не могат да стигнат до ресторант, до магазин, да излязат свободно, а здравите за няколко месеца на такъв живот започнаха да се бунтуват. Хората с увреждания са в непрекъснат „локдаун“ и липса на социални контакти.
- Колко и какви програми сте предвидили за тази година ?
- Нашата работа си тече както досега, както всяка година, така и тази стартирахме нашите програми, които са 7 на брой. За тях имаме финансиране от близо 4 млн. лв.
- Акцент ли са програмите за достъпна среда?
- Да, но освен достъпна среда има и други важни програми като подпомагане на самостоятелна дейност, подпомагане на специализираните предприятия, както и кооперации с инвестиционни проекти. Новата форма за подпомагане - защитена заетост за хората с множество увреждания, също е ключова програма за хората с увреждания. Ние сме най-малката Агенция на територията на страната, работим 26 човека, а покриваме огромен контингент от хора и се стараем да сме максимално полезни за всички, именно за това и правим онлайн информационни дни, за да успяваме да информираме възможно повече хора.
- Колко са хората с увреждания у нас?
- Над 700 000 хиляди са общо. По данни на НОИ отделно са хората с ТЕЛК. Има и много, които не са минали през ТЕЛК, но това не значи, че нямат увреждане. Задачата на нашата агенция е именно да извади на светло проблемите на хората с увреждания и да се прави политика, която да бъде полезна във всеки един момент, а не да се действа на парче.
- Министър Сачева обяви 9 млн. лв. за проекти и програми за заетост на хората с увреждания и около 3 млн. лева за достъпна среда за хората с увреждания, ще покрият ли нуждите на хората с увреждания?
- Финансиране има и то е достатъчно. Всички наши програми са еднакво необходими. Важно е да ги направим по-достъпни и ясни за хората, така че повече хора да се възползват от тях.
- Как?
- На нашия сайт публикуваме пълна информация и изисквания по всяка програма, освен това провеждаме видеоконферентни срещи със заинтересованите лица, а при нужда даваме и допълнителна информация и помощ на хората.
- Малко над 30% са работещите хора с увреждания от общо около 460 000 лица с трайни увреждания, защо все още процентът е нисък, какво трябва да се промени?
- Ниският процент на работещите се дължи на факта, че все още на хората с увреждания се гледа като на неработоспособни хора, все още има знак на равенство между дефицит и работоспособност. Докато това не се промени, няма да се промени и процентът на работещите хора с увреждания. Опитваме се да докажем, че човек въпреки някои дефицити може да работи и да бъде пълноценен. Освен това е важно да се знае, че някои дефицити могат да бъдат напълно компенсирани. На моето ТЕЛК решение пише 100% инвалид, но това не означава, че аз 100% не мога да си върша работата. В същото положение като мен са стотици хиляди души.
- Имат ли притеснения работодателите, че хората с увреждания не са пълноценни служители?
- Работодателите мислят, че дори човек с 50% намалена трудоспособност не може да бъде полезен. Всъщност обаче 50% намалена работоспособност по ТЕЛК означава, че човек може да върши почти всичко при определени условия и те не са невъзможни. Ние сме разработили една Национална програма за хората с увреждания, която подпомага работодателите както да адаптират работни места, така и да създават работни места и да осигуряват достъп до тях, включително и да обучават хората, които наемат. Важно е работодателите да са заинтересовани, а политиката за това ние я имаме. Пари за това има, но инициативата е на работодателите. Важно е, при положение че има недостиг на квалифицирана работна ръка, да се помисли, че не бива да се пренебрегват хората с увреждания, защото голяма част от тях са висококвалифицирани.
- Малките или големите фирми са по-склонни да наемат хора с увреждания и да адаптират място?
- Проблемът не е в адаптирането на място, такова се изисква за хора с двигателни или сензорни проблеми, това обаче са една малка част от хората с увреждания. По-голямата част са хората с физиологически увреждания, например една жена с рак на гърдата също се води с увреждане, но това на практика не й пречи да си изпълнява служебните задължения абсолютно пълноценно. Има редица заболявания, които водят до инвалидност - диабет, дискови хернии и др., но тази инвалидност не означава, че влошава техния капацитет и потенциал за работа.
- Какво се промени с въвеждането на задължителен квотен принцип за наемане на хора с увреждане?
- Много работодатели се заинтересоваха колко от служителите имат ТЕЛК решения, но не са ги обявили. И на практика хората си извадиха телковите решения на светло и на практика голяма част от квотите се запълниха с хора, които така или иначе работят в предприятието, но са се страхували да дадат ТЕЛК, за да не бъдат уволнени като неработоспособни.
- Има ли още какво да се желае по отношение на достъпността?
- Това е необятна тема, по която има да се работи много. Тази достъпна среда не е само за хората с увреждания, тя е и за майките с колички, за възрастните хора, достъпната среда е важна за всички. Достъпната среда решава проблемите на здравите хора, а покрай тях и на хората с увреждания. Това е въпрос на качество на живот. Пример са новите трамваи и автобуси, те са удобни за всички хора и не ги затруднява, а освен това са пригодени и за хората с увреждания. Достъпната среда означава мобилност, мобилността означава живот.
- Социалните предприятия бяха ангажирани в борбата с COVID от самото начало, продължава ли тяхната ангажираност?
- Да, тяхната ангажираност продължава и към момента. Всички специализирани предприятия работят, тъй като изработването на маски и специализирани облекла даде възможност да се проявят и да получат реализация на продукцията си. На този етап тези предприятия нямат проблеми.
- Няма как да не ви попитам и за проблемите на бъдещите пенсионери с втора пенсия? Вие като бивш министър на труда и социалната политика какво мислите за приетите промени?
- Прие се, че пенсионните фондове трябва да върнат толкова пари, колкото човекът е вкарал като номинал в съответния фонд. За 20 г. тези пари, дори при 1% лихва, сумата трябва да нарасне, а на практика фондовете какво правят - ако си внесъл 20 000 лева, ти дават точно толкова, като обяснението е, че инфлацията уж е намалила парите. На практика ти губиш, а фондовете печелят, защото те са обезпечили печалбата си. Тяхната печалба не се формира от доходността на акциите, а се формира от такси за обслужване и разни други наложени от дружествата такси и комисиони. На запад има такива фондове, но те се конкурират, а у нас се въведoха със закон, като единствените печеливши са пенсионните дружества.
- Има ли рискове за хората от това да бъдат ощетени?
- За разлика от банките в частните пенсионни фондове няма гарантирани минимуми. Друг проблем обаче си остава това, че пенсията от първия стълб се увеличава, а тази от втория - не, на практика, ако е изчислено, че ще получаваш 50 лв. като втора пенсия, то тя си остава толкова, без да мърда. Все още прекалено много неща не са решени и много остават проблемите, които се прехвърлят на осигурените лица.
- Какво бихте посъветвали хората - в НОИ ли да прехвърлят парите си, или в частен фонд, защо?
- За себе си смятам, че най-добре е втората пенсия да бъде в НОИ. За втория стълб мога да кажа, че приказката – „парите са ваши“, не е вярна, защото парите са наши, но друг си играе с тях. Един човек, който беше шеф на социалното осигуряване на Щатите, казваше: „Не правете тези частни фондове, защото това означава да си изхвърлите парите в позлатени кошчета за боклук“.
