25.02.2021

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ДЪЛЖИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

При прекратяване на трудово правоотношение, работникът има право на обезщетения както от държавата, така и от работодателя, при спазване на определените за това условия по закон.

В настоящата консултация ще разберете на какви обезщетения има право и работникът или служителят от страна на работодателя, и трябва ли да бъдат изрично вписани някъде, за да е гарантирано изплащането им по този начин. 

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

В Кодекса на труда липсва разпоредба, в която да са посочени реквизити на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с изключение на заповедта за дисциплинарно наказание, когато е реализирано дисциплинарно уволнение.

От акта за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед или друг документ) следва да става ясно кое трудово правоотношение се прекратява, защо се прекратява, кой го прекратява и др.

Посочваме примерни реквизити на заповедта за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение:

1. Три имена и длъжност на работника/служителя;
2. Правно основание за прекратяването;
3. Посочване на други документи въз основа на които е извършено прекратяването (напр. при съкращаване на щата – номер и дата на решението на управителния орган, номер и дата на протокола за подбор и др.);
4. Дължими обезщетения и правни основания (за неспазено предизвестие; за неползван платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест; при прекратяване поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст);
5. Данни, свързани с работодателя (наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
6. Подписи на съответните длъжностни лица и печат на работодателя;
7. Други.

Особеностите при вписването в заповедта за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение на обезщетението за оставане без работа (чл. 222, ал. 1 от КТ), са както следва: в заповедта дължимостта на това обезщетение се вписва под условие – ако работникът/служителят остане без работа или при постъпване на работа с по-ниско трудово възнаграждение; вписва се максималният срок от времето на оставане без работа, за което се дължи обезщетението – до 1 месец или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен или индивидуален трудов договор.

Работодателят може да не вписва в заповедта за уволнение дължимостта на това обезщетение, а след изтичане на съответния срок и след като работникът/служителят докаже оставането си без работа или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение да издаде “специална” заповед, за да бъде изплатено обезщетението.

Следва да се има предвид, че с невписването на дължимите обезщетения, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение не отпада задължението на работодателя за тяхното изплащане.

Имайте предвид също, че съгласно Кодекса на труда в трудовата книжка се вписват и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.