04.03.2021

Къде у нас стандартът на живот е три пъти по-нисък от европейския

Стандартът на живот в Северозападния район на България, където влизат градове като Видин, Враца и Монтана, е три пъти по-нисък от средния за страните от ЕС, показват данни на Евростат.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, измерен според покупателната способност, в Северозападния район на България е само 32% от средното за ЕС ниво. Тази част от България е най-бедният регион в ЕС, като си поделяме последното място с остров Майот - отвъдморска територия на Франция. Ниският БВП на човек в Майот се обяснява с демографски фактори – 44% от населението там е под 15 години, посочват от Евростат.

На следващите места по бедност са останалите райони на България, без този, в който е София. БВП на човек в Северния централен район е 35% от средния за ЕС, а след това са Южен централен район (37%), Югоизточен (40%) и Североизточен (41%).

Най-висок стандарт на живот имат в Люксембург, където БВП на човек от населението е 260% от средното за ЕС ниво, показват данните на Евростат. На следващите места са южната част на Ирландия (240%), Прага (205%) в Чехия, Брюксел и източната и централна част на Ирландия (по 202%).

След това е Хамбург (195%) в Германия. Високият БВП на човек от населението в тези региони може да бъде обяснен отчасти с високия приток на работници, пътуващи до работното място (Люксембург, Прага, Брюксел и Хамбург) или с големите капиталови активи, притежавани от някои мултинационални компании с регистрация в регионите (Ирландия).
Производителността на труда в страните от ЕС варира в много широки граници. БВП на един работник е най-нисък в Северния централен район на България - 12 700 евро. След това са други два района в България - Южен централен (13 000 евро) и Северозападен (13 400 евро).

Средното за ЕС ниво на БВП на един работник е 66 800 евро. Най-висок е БВП на един работник в  Южна Ирландия - 205 500 евро. Тази „производителност на труда“ измерва общата производителност на регионалните икономики без корекция според нивата на цените или средните отработени часове, посочват от Евростат.

В кои професии взимат най-високи заплати

Заплатите на хората варират в много широки граници в зависимост от това в коя държава и в коя икономическа дейност работят, показват данни на Европейската статистическа служба Евростат.

Работещите в сферата на “Информация и комуникации”, сред които са и IT експертите, са най-добре платени в дванадесет от 27-те държави-членки на ЕС и са на второ място в други четири държави. България е сред страните, в които IT специалистите са на първо място по заплати. Другите държави, в които IT експертите са най-добре платени, са Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Унгария, Ирландия и Естония.

Заплатите на работещите в сферата на финансите и застраховането също са високи. Въпреки че те са най-високо платените служители само в четири страни от ЕС (Франция, Унгария, Малта и Швеция), финансистите са на второ място по възнаграждения в шестнадесет и на трето място в шест държави-членки.

Друг сектор с високи доходи е “Електроснабдяване, газ, топлоснабдяване и климатизация”, който е най-добре платената индустрия в шест държави-членки и е на второ място в други две.

В другия край на класацията са работещите в сферата “Дейности по настаняване и обслужване с храни”. Камериерките и сервитьорите са най-зле платени в 23 страни от ЕС. Изключение правят Гърция, Малта и Словения (където те са на второ място по най-ниски възнаграждения) и Хърватия (където са на трето място).

Работещите в сферата на “Административни и помощни услуги” са на второ място по най-ниски заплати в почти половината страни от ЕС (в 12 от 27-те) и са най-ниско платени в три държави (Гърция, Хърватия и Словения).

В една от страните с най-висок жизнен стандарт - Люксембург, най-високо пратени са работещите в образованието. В Кипър учителите са на второ място по заплати.