14.04.2021

ЕФЕКТИТЕ ОТ ДИСТАНЦИОННАТА РАБОТА ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ИЗСЛЕДВАТ ЗАДЪЛБОЧЕНО

Работодателите, както и всички работещи са изправени пред много предизвикателства по време на тази икономическа криза. Наскоро излезе проучване, показващо, че практиките на корпоративна социална отговорност, особено в големите компании, са запазени дори и като финансови параметри, а в някои случаи компаниите даже са увеличили бюджета си. Това заяви Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС).

Обикновено това са фирми от финансовия и застрахователния сектор и енергетиката. Част от тези дружества са клонове на международни компании, които имат добри стандарти за корпоративна социална отговорност и успяха да ги запазят по време на кризата, независимо от големите предизвикателства. Около 97-98% от компаниите са предприели най-популярните мерки – например насърчават служителите, които имат симптоми, да си остават вкъщи. 

Необходимо е да се подготви вътрешноорганизационен план в случай на COVID ситуация как да се реорганизира дейността на фирмата. Да се направи анализ на важността на определен тип срещи, събития и съответно те да се препозиционират по някакъв начин, препоръчва Русинова. В 90% от случаите са намалели командировките и директният контакт между служителите, както и с клиенти.

Голяма част от фирмите, може би около 85%, използват и формите на дистанционна работа. Тази тенденция виждаме и на общоевропейско ниво – наскоро данни на ЕК показаха, че над 40% от хората, които работят, са били на дистанционна работа по време на пандемията. Това е една от причините ИСС още този месец да изготви становище за ефектите от дистанционната работа върху пазара на труда.

Така ще може да бъде направена добра картина на работната сила и съответно препоръки в каква насока законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с конкретни мерки, обясни председателят на ИСС.

"На базата на това становище не само да можем да дадем една добра картина върху това какви са ефектите върху работната сила, но и съответно препоръки в каква насока законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с конкретни мерки. Другата тема, която също е важна за нас в Икономическия и социален съвет и през май месец ще изясним, е пълен анализ на мерките, които държавата беше подготвила към фирмите, към хората – за запазване на заетостта, за социална подкрепа, за финансова ликвидност, за данъчни облекчения, кредитни отсрочки, административни срокове и т. н. За да можем през летните месеци да бъдем полезни на законодателната и изпълнителна власт при формулиране на следващите стъпки“, обясни още икономистът.

“Грижите на всички държави, включително и България, по време на тази криза бяха, на първо място, да се подпомогнат и хората, и фирмите. Да се запази заетостта, хората да не загубят работата. Това, което виждаме от скорошното проучване, е една преподредба на приоритетите на голяма част от ръководителите на фирмите и работодателите, и изобщо на собствениците. Ако до преди две години основната тема беше уменията на хората и квалификацията, то сега на първо място е Covid кризата. На второ място обаче излиза и ефектът върху бъдещето на труда, както и ефектът върху възобновяване на енергийни източници, кръговата икономика и т. н. – все по-често фирмите се замислят и по тази тема“, обобщи Русинова.