28.05.2021

КОЯ ПРОФЕСИЯ Е НАЙ-ЖЕЛАНА У НАС

"Охранител" продължава да е сред най-желаните професии у нас, засилен интерес през 2021 г. има към направление "Растениевъдство и животновъдство", сочат данни на Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.

Данните от информационната система на НАПОО показват, че за първите месеци на 2021 г. (от 1 януари до този момент) най-популярни са професиите от професионалните направления "Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, "Растениевъдство и животновъдство", "Компютърни науки", "Фризьорски и козметични услуги" и "Сигурност". Това съобщи в интервю за БТА председателят на НАПОО инж. Марияна Павлова.

В сравнение със същия период от 2020 г. има спад в броя на обучените с около 15%. Обучените в направление "Растениевъдство и животновъдство" са се увеличили почти 4 пъти. По думите на Павлова, данните са междинни и от агенцията не могат да се ангажират с конкретни изводи на този етап.

През изминалата 2020 г. 79 809 души са преминали обучение в лицензирани Центрове за професионално обучение, като малко повече от една пета (22 на сто) са обучаемите по професии и специалности от професионално направление "Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства".

Най-желаните професии са "Охранител", "Монтьор на подемно-транспортна техника", "Монтьор на транспортна техника", "Програмист" и "Сътрудник в маркетингови дейности".

"Тенденциите през последните години се запазват, като има интерес за провеждане на професионално обучение също и в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, фризьорските и козметични услуги, както и растениевъдството и животновъдството", посочи Павлова.

Според председателя на НАПОО, кризата не е променила предпочитаните професионални направления. Те остават същите, съпоставено с минали години. "Може да се твърди, че обучаваните в центровете правят избор, съобразен по-скоро с техните индивидуални желания, отколкото с моментната обстановка на пазара на труда", каза още Павлова.

На пазара на труда се очакват дефицити от хора със средно образование и излишък от човешки ресурси с висше и с основно образование.

Експертите на НАПОО цитират и доклади за пазара на труда на Министерството на труда и социалната политика. Според доклад "Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България, заетост и дисбаланси на пазара на труда, фактори на предлагането на труд (2008-2034)", на пазара на труда са налице и се очакват значителни структурни дефицити от хора със средно образование и структурен излишък от човешки ресурси с висше и основно и по-ниско образование.

Според краткия анализ на пазара на труда към март 2021 г., публикуван в интернет страницата на МТСП, най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (26,7 на сто), следват хотелиерство и ресторантьорство (13,9 на сто), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (10,5 на сто), държавното управление (9,5 на сто), селското, горското и рибното стопанство (9,1 на сто) и административните и спомагателните дейности (6,3 на сто).

Системата за професионално образование и обучение осигурява квалифицирани специалисти за голяма част от тези области, така че тези, които биха искали да сменят професионалното си поприще, могат да го направят като се включат в професионално обучение, посочи инж. Марияна Павлова. По думите на експерта, системата осигурява гъвкавост - хората могат да преминат обучение за професионална квалификация по част от професията и да навлязат на пазара на труда за сравнително кратко време.

Работодателите предпочитат т. нар. "меки умения" (soft skills) пред професионалните, но България остава на едно от последните места по създаването на такива умения.

Друг момент, по който различните заинтересовани страни постигат съгласие, е че преходът между различни длъжности и професии би бил по-плавен, ако хората притежават набор от ключови компетентности, които им помагат при промяната, каза Марияна Павлова. Тя посочи, че редица проучвания на европейско ниво показват, че работодателите предпочитат т. нар. "меки умения" пред професионалните такива, които могат да се усвоят и в процеса на работа. От друга страна, България е на 26 място (от общо 31 системи) по отношение на създаването на умения, според Европейския индекс на уменията, комплексен индикатор за измерване на ефективността и съпоставяне на системите за умения в различните страни, проследяван от Европейския център за развитието на професионалното обучение Cedefop.

По думите на председателя на НАПОО, именно това е причината да се предприемат действия за популяризиране на ключовите компетентности и включването им в учебното съдържание в професионалното обучение. Такива са адаптивност, гъвкавост, умения за работа под напрежение, дигитални компетентности и др., които са от изключителна важност на всеки етап от индивидуалното управление на кариерата, независимо от възраст и образование на хората.

През последните години е висок делът на обученията, които са финансирани по заявка на работодателя, като за 2020 г. такива обучения са 21,9 на сто от всички обучения, проведени в центровете. Марияна Павлова заяви, че изключително важна е ролята на работодателите в системата на професионалното образование и обучение, тъй като, от една страна, те заявяват точно нуждите си от обучение на персонала, а от друга те се доверяват на НАПОО за осигуряването на качество в отделните ЦПО по отношение на материална база, преподаватели, съобразяване с държавните образователни стандарти.

Не на последно място, чрез организиране и финансиране на обучения за служителите си, работодателите създават лоялност и ангажираност у тях, която дава резултати в средносрочен и дългосрочен план, посочи председателят на НАПОО.