03.06.2021

СТРАТЕГИЯ ПРЕДВИЖДА БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ СВИЕ ДО 4% КЪМ 2030 Г.

Новият стратегически документ за заетостта предвижда мерки за около 10 млрд. лв. от различни източници

Към 2030 г. безработицата в България да се свие до 4%, или с 0,4 процентни пункта по-ниска спрямо 2019 г., както и да бъде постигната заетост на нива от 2019 г. в съчетание с реализиране на мерки за повишаване на качеството на работната сила с фокус върху придобиването на дигитални умения. Това предвижда новата Стратегия по заетостта 2021 – 2030 г., публикувана за обществено обсъждане.

С оглед на икономическите и социални предизвикателства, причинени от COVID пандемията, в краткосрочен план до 2024 г. на преден план в планираните действия е достигането на заетост на нива от 2019 г., в резултат от възстановяването на икономиката. Същевременно документът набелязва дългосрочни действия (до 2030 г.), с които да се отговори на ангажиментите на страната в областта на заетостта, произтичащи от необходимостта от изпълнение на Плана за действие на Европейския стълб за социалните права.

Мерките са насочени към намаляване на равнището на безработица, повишаване на икономическата активност на населението и нарастване на трудовия потенциал на работната сила в страната, пише в документа.

Безработица и заетост

Заложените цели включват коефициентът за заетост (20 – 64 г.) да нарасне с 3 п. п. спрямо 2019 г. и да достигне 78% през 2030 г., а коефициентът на безработица (15 – 74 г.) да намалее с 0,4 п. п. спрямо 2019 г. и през 2030 г. да бъде 4%.

Според прогнозите след 2020 г. намалението на населението ще се отрази негативно върху заетостта. През периода 2021-2030 г. се очаква заетостта да намалее (с 4,7%) и през 2030 г. заетите на възраст 15-64 години да са около 3 млн. Дългосрочните предизвикателства, свързани с намаляването на населението и застаряването на работната сила, ще продължат да са актуални. Основна промяна ще се наблюдава в краткосрочните предизвикателства, произтичащи от негативните ефекти от пандемията, като спад на заетостта и ръст на безработицата. 

В образователната структура на заетите на възраст 15-64 г. се очаква делът на заетите със средно и с висше образование да се увеличи, а този на заетите с основно и по-ниско образование да намалее. Предвижда се през 2030 г. от всички заети тези със средно образование да достигнат 58,3%, тези с висше - 33,5%, а заетите с основно и по-ниско образование – 8,2%.

Очакваното преструктуриране на заетостта по образователни характеристики се дължи на няколко фактора, сред които са: демографските процеси, свързани със намаляването и застаряването на населението в трудоспособна възраст; цялостната промяна в образователната структура на населението, довела до по-високо предлагане на труд с висше образование; промяната в потребностите и др.

Настоящата структура на заетостта по икономически дейности в България се характеризира с по-ниски от средноевропейските дялове на заетите в държавното управление, образованието, хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Предвид процеса на сближаване към икономическото развитите на държавите членки на ЕС очакванията са да се засили ролята на тези публично доминирани икономически дейности и да се увеличи броят на заетите в тях.

Най-голямото увеличение в заетостта през периода 2021-2030 г. се очаква в образованието с 33,2 хил. С 18,3 хил. се очаква да се увеличат заетите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Заетите в държавното управление се очаква да се увеличат с 13,5 хил.

Пазарът на труда

Пазарът на труда ще се характеризира със структурни несъответствия между образованието/квалификацията на заетите лица и образователните/квалификационни изисквания за заемане на работните места, сочат още прогнозите.

Ще се наблюдават излишъци на заети лица с висше и с основно и по-ниско образование, както и недостиг от работници със средно образование. Това означава, че част от лицата с висше образование ще бъдат заети на позиции, изискващи по-ниско образование, а лица с основно и по-ниско образование ще заемат работни места, изискващи по-високо образование.

През 2021 г. се очаква броят на лицата с висше образование, които ще работят на позиции, изискващи по-ниско образование, да възлиза на 40,9 хил., а през 2030 г. – на 40,6 хил. По отношение на лицата с основно и по-ниско образование броят на заетите на позиции, изискващи по-високо образование, през 2021 г. се очаква да бъде 136,2 хил., а през 2030 г. – 70,1 хил.

Очаква се траен недостиг на лица със средно образование, в т. ч. професионално. Дефицитът от лица със средно образование плавно ще намалява, като през 2021 г. ще засяга 177,1 хил. работни места, за които няма да има предлагане от необходимия човешки ресурс, а през 2030 г., този дефицит ще възлиза на 110,7 хил. На тези работни места ще бъдат ангажирани лица с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата, сочат прогнозите, записани в стратегията.

Дисбалансите при търсене-предлагане ще намаляват

Дисбалансите в предлагането и търсенето на труд на регионално ниво в дългосрочен план постепенно ще бъдат преодолявани основно поради общото намаление в заетостта в страната и подобряването на образователната структура на работната сила.

През 2021 г. се очаква структурният дефицит от работна сила със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил., а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил. Структурният дефицит от работна сила с висше образование се очаква да достигне 52,5 хил. през 2021 г. в дадени региони., а през 2030 г. – 17,4 хил. Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло.

В голяма степен тези дисбаланси ще се проявят в регионите, характеризиращи се с относително най-ниски нива на заплащане за страната.

Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115,7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52,3 хил. Прогнозираните регионални дисбаланси ще бъдат съпътствани с голяма степен свръхзаетост на лицата с основно и по-ниско образование.

От една страна, лицата с основно и по-ниско образование ще заемат предимно позициите, изискващи средно образование, за които има дефицит на лица със средно образование и няма достатъчно налични човешки ресурси на местно ниво.

От друга страна, на пазара на труда се очаква да има натиск от лицата със средно образование да заемат позиции за работна сила с висше образование (на които биха могли да бъдат ангажирани и лица с по-ниско образование). По този начин, лицата с основно и по-ниско образование ще бъдат пренасочени и към позициите, изискващи средно образование (които биха могли да се заемат от лица с по-ниско образование), и които ще бъдат овакантени от работещи лица със средно образование.

Основните предизвикателства

Продължаващо намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряване на работната сила ще продължава да е основен риск. Тези демографски процеси оказват и ще продължават да оказват неблагоприятно въздействие на пазара на труда. Те определят постоянно намаляващото предлагане на труд и свиването на заетостта. По този начин демографските процеси имат негативно въздействие и върху потенциалния БВП и икономическия растеж на България в дългосрочен план.

Ниска технологична интензивност на икономическите дейности също остава предизвикателство. През последното десетилетие се наблюдава не достатъчно бързо преодоляване на технологичната изостаналост на българската икономика спрямо средните нива в ЕС 28 по отношение на структурата на заетостта.

Друг риск, който ще спъва трудовия пазар, е структурният недостиг от квалифицирани кадри със средно образование и излишъкът от заети с основно и по-ниско и висше образование.

Поради технологичното изоставане на икономиката, структурата на заетостта по икономически дейности е такава, че преобладаваща част от заетите лица са ангажирани в икономически дейности: преработваща промишленост; търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; строителство. Търсенето на квалифицирана работна сила в тези сектори се отнася предимно до лица със средно образование. Търсенето надвишава предлагането на труд от лица със средно образование.

Ето защо на част от работните места в някои сектори, предназначени за лица със средно образование, са ангажирани и се очаква да бъдат ангажирани лица с висше образование. Най-големи дефицити за лица със средно образование се очакват в икономически дейности, характеризиращи се с относително ниски нива на заплащане на труда: хотелиерство и ресторантьорство; административни и спомагателни дейности; образование; преработваща промишленост; медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване; култура, спорт и развлечения.

Прогнозите сочат продължаващо изоставане в развитието на секторите образование и здравеопазване спрямо останалите държави-членки на ЕС. Големината на тези сектори в България е на последните места в ЕС.

Засилването на регионалните дисбаланси на пазара на труда е друг оставащ риск. Очакваното свиване в заетостта ще засегне всички региони, а наблюдаваните неравенства в заплащането ще стимулират допълнително вътрешната и външната миграция на трудоспособното население.

Всичко това ще доведе до задълбочаване на структурните несъответствия на онези регионални пазари на труда, които се характеризират с относително по-ниски нива на заплащане на труда и изостават в социално-икономическото си развитие спрямо водещите региони (София-столица, Пловдив, Варна и Бургас) в България.

Заплахи за пазара на труда до 2030 г.

Ръстът на безработицата и бавното намаляване на броя на безработните в първите години от десетилетието поради стагнация на икономическото развитие и преструктуриране на икономиката вследствие на епидемията е основен риск.

Заплаха е структурната безработица в резултат от закриване или пренасочване на производства в изпълнение на противоепидемични или мерки включени в „зелената сделка“, забавяне на икономическия растеж в резултат от негативни промени във вътрешното търсене и ограничаване на износа и поръчките, увеличаването на натиска върху заплащането вследствие на недостиг на висококвалифицирани специалисти за заетост в сектора на новите технологии, забавяне на старта на оперативните програми за ползване на средствата от европейските структурни фондове през новия програмен период или неизпълнение на всички условия за достъп до тези фондове.

През втората половина на десетилетието и до 2030 г. е възможна заплаха от ограничаване на икономическия растеж поради растящ недостиг на кадри с търсените от работодателите умения в резултат от намаляване на работната сила, застаряване на населението и увеличаване на емиграцията, както и поради недостатъчни мерки за образование и обучение, отговарящо на потребностите на икономиката.

Възможни заплахи са: закриване на традиционни работни места вследствие на глобализацията и новите технологии, изоставане в дигитализацията, бавно адаптиране на индустриалните отношения към пазара на труда, който става все по-разнороден, глобализиран и нетрадиционен.

Търсенето на човешки ресурси с висше образование и неатрактивин от работодателите специалности ще нараства в средносрочен план. Ограниченията на свободното движение на хора поради противоепидемичните мерки са заплаха и за свободното движение на работници, особено при сезонно заетите.

Нарастването на търсенето на работна сила за заетост на качествени високопродуктивни работни места е ключов приоритет. Прилагането на нови форми на труда, в т.ч. работа от разстояние не само в условията на пандемия, но и в бъдеще, ще гарантира устойчивост на заетостта като приоритетно се развива и нормативната база за подобряване на гъвкавостта и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, развитие на корпоративната социална отговорност, гарантиране на достъп до социални права на работещите при новите форми на труд, превенция срещу недекларирана заетост, което от своя страна изисква минимизиране на нерегламентирания труд и повишаване на социалната сигурност, пише в документа.

Финансиране

Изпълнението на заложените в стратегията приоритети изисква изразходването на значителни финансови ресурси. Заложените мерки ще се финансират чрез различни финансови инструменти като освен средствата от държавния бюджет ще се използват и средства от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; международни източници; средства на работодателите, общините, местни юридически лица (донори), НПО и други източници. Това е записано в документа.

В Националната програма за развитие на България средствата, които са необходими за инвестиции в човешки капитал и насърчаване на заетостта до 2030 г., са в размер на 7,7 млрд. лв.

По отношение на финансирането от структурните фондове средствата за политиката по заетостта за периода 2021 – 2027 г. са около 2,26 млрд. лв. в т.ч. за: заетост и обучение на безработни лица, обучение на заети лица, подобряване на условията на труд, мобилността на заети лица и реализация на съвместни действия със социалните партньори.