16.07.2021

БЪЛГАРИЯ, РУМЪНИЯ, ХЪРВАТИЯ – ЧИЯ ИКОНОМИКА ЩЕ РАСТЕ НАЙ-БЪРЗО?

Световната икономика постепенно се възстановява от пандемията и това вече се усеща както в по-големите държави, така и от по-малките икономики. Страните-членки на ЕС отново отвориха своите икономики, което веднага задвижи и сектора на услугите. Възстановяването на потреблението вече е в ход и ще се засили през следващите месеци, предвиждат от Европейската комисия в лятната си икономическа прогноза.

Балканските държави от ЕС също усещат положителната промяна. България, Румъния и Хърватия показват завиден икономически растеж, лошите времена сякаш са зад гърба им. Икономиката на Румъния ще нарасне с 7,4% през 2021 г., което я поставя на първо място по растеж не само в региона, но и в целия Европейски съюз.

Шампионът Румъния

Румънската икономика е набрала скорост още през първите 3 месеца на годината, заплатите са се увеличили, което стимулира потреблението. Частното потребление ще остане много стабилно, подкрепено от премахването на ограниченията, особено в силно засегнати от пандемията сектори като изкуства, развлечения, ресторанти и хотели.

Инвестициите ще останат силни, подкрепени както от частния, така и от публичния сектор, а индустриалната активност ще се разшири през следващите месеци, което се вижда в непрекъснатото увеличение на поръчките. Износът на Румъния трябва да се подобри заради продължаващото възстановяване на основните търговски партньори на страната, но приносът на нетния износ към растежа се очаква да остане отрицателен през прогнозния хоризонт, очакват от ЕК.

Инфлацията вероятно също ще се увеличи заради високите цени на енергията, както и възстановяването на търсенето. Годишната инфлация на потребителските цени се е увеличила от 1,8% през декември 2020 г. до около 2,7% през април 2021 г. и се очаква да достигне средно 3,2% през цялата година, преди да намалее до 2,9% през 2022 г., предвиждат от Брюксел.

Румънският премиер Флорин Читу заяви, че икономиката на Румъния ще нарасне с близо 7% през 2021 г. на фона на правителствените политики, които стимулират инвестициите. През кризисната 2020 г. икономическата продукция на Румъния се сви с 3,9% спрямо ръст от 4,1% през 2019 г.

Стабилната Хърватия

Хърватската икономика ще нарасне с 5,4% през тази година и с 5,9% през 2022 г., възползвайки се от активизирането на потреблението, строителството, промишлеността и перспективите за туризъм.

Отварят се нови работни места в хотелиерството, ИТ сектора и строителството, подкрепени от силното представяне на инвестициите. Инвестиционният растеж ще се ускори през годината, за което ще изиграе важна роля и Планът за възстановяване и устойчивост.

Туристическият сезон в страна ще остане доста под нивата от 2019 г., но ще бъде значително по-добър от миналата година. В резултат на това износът на услуги трябва да покаже силен растеж. Износът на стоки също се очаква да се представи добре, воден от силно търсене в ключови търговски партньори. Инфлацията остава ниска, но се очаква се занапред да расте, движена от услугите и преработените храни. ЕК предвижда тя да се увеличи с 1,5% тази година и 1,3% през 2022 г.

Хърватия обаче има какво да наваксва, тъй като икономическата продукция на страната се сви с цели 8% през миналата година. Икономиката ѝ беше сред най-тежко засегнатите от кризата заедно с тези на Испания, Италия и Гърция.

Неуверената България

Икономиката на България ще нарасне с 4,6% през 2021 г., видимо по-слабо от тези на Румъния и Хърватия, но все пак с 1,1 процентни пункта повече от предишните очаквания. Умереният растеж от малко над 4% ще продължи и през 2022 г. Растежът у нас е малко под средния за ЕС (4,8%), осезаемо по-нисък от този в Унгария и Словения, но близък до този в Словакия, Естония и Полша.

Въпреки ограниченията, свързани с пандемията, реалният БВП нараства с 2,5% на тримесечна база през първите 3 месеца на 2021 г., което се дължи главно на износа и частното потребление. Икономическата продукция на България е спаднала с 1,8% на годишна база през първото тримесечие на 2021 г., след годишен спад от 3,8% през четвъртото тримесечие на 2020 г., според НСИ.

Потребителското търсене може да се окаже по-силно от предвижданото, но заради бавната ваксинация срещу COVID-19, има опасност от ново блокиране до края на годината. 

През 2022 г. се очаква потреблението на домакинствата да продължи да се увеличава, в съответствие с подобряващото се положение на пазара на труда. Износът на стоки и услуги също ще нарасне заради повишаващото се външно търсене и премахването на ограничителните мерки. Прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост ще подкрепи инвестициите през 2022 г.

Инфлацията трябва да се ускори до 1,9% през 2021 г. поради очакваните по-високи цени на енергията и някои вторични ефекти от повишените цени на горивата. Неенергийните промишлени стоки и преработени храни също се прогнозира да поддържат по-силна динамика на цените. През 2022 г. се очаква инфлацията на потребителските цени да достигне 2,5%, подкрепена от съвкупното търсене.